Д-р Петър Берон, Директор на Природонаучния музей към БАН, Председател на Българската федерация по спелеология и на Балканския спелеоложки съюз

Карстовите ландшафти, тяхното проучване и защита Организираната спелеология в България има вече повече от 76 годишна история, а проучването на пещерите се провежда повече от век. Натрупана е огромна информация. В Главната картотека на българските пещери в Българската федерация по спелеология и в документацията на научните институти е събран резултатът от самоотвержения труд на десетки учени и стотици знайни и незнайни пещерняци, които поставиха на географската карта на България над 5000 пещери. Близо 800 вида пещерни животни, десетки пещерни минерали, ценна хидроложка и геоморфоложка информация, резултатите от десетки археоложки и палеонтоложки разкопки – всичко това обогатява работата на българските учени и поставя спелеологията в България на достойно място в Европа. На такава научна конференция не е мястото да се говори за спортната подготовка и постижения на българските спелеолози, но те също са впечатляващи. Карстовите ландшафти заемат 22,7% от територията на България, или 25 171 km2. Това, само по себе си, ги прави (или поне би трябвало да ги прави) обект на особено внимание и грижи от страна на държавата, природозащитните организации и общините. Карстовите ландшафти имат значение за туризма в нашата страна – помислете си само за Карлуково, Вратцата, Черепиш, Лакатник, Шуменското плато или високия Пирин! Те имат значение за водоснабдяването, циментовата промишленост, рекултивацията, запазването на специфични растителни формации и животински видове, за строителството и за много други аспекти на нашия живот. Но те са и уязвими за необмислени посегателства – кариери в най-красивите местности, взривени входове на пещери, изхвърляне на отпадъци и мърша в карстовите пропасти, изтребване на птици и прилепи. Пред очите ни изчезнаха живописните карни ребра от Карлуково и околностите му – къртенето им с фадроми и продаването им за украса на вили е широко разпространено. Дълго време знаменитата Панега беше мъртва от сипещия се цимент. Във грамадната зала на Деветашката пещера държаха бензин, пода на Еменската пещера бетонираха, а след това я зарязаха. В прочутата лакатнишка Темна дупка пробиха тунел и вмъкнаха тръби, с което безсмислено промениха микроклимата на тази най-богата на троглобионти пещера в източната част на Балканския полуостров. Всичко това кара нашата общественост да обърне по-голямо внимание на проблемите на карстовите ландшафти, на тяхната защита, проучване и разумно използуване. Това е целта на създадените защитени територии с предимно карстови ландшафти – националните паркове "Пирин" и "Централен Балкан", природните паркове като Шуменско плато, Русенски Лом, Врачански Балкан и други. Това е целта на представения в парламента проектозакон за пещерите в България и на подготвяната монография за тези пещери. Без съмнение, това ще бъде и темата на много навременната Международна научна конференция в Шумен. А защо в Шумен? Защото там, на Шуменското плато и в Мадара Рафаил Попов положи здравите основи на проучването на пещерната археология и палеонтология у нас, създаде парк покрай пещерите в Мадара и музей на намереното в тях. Защото Шумен се гордее с много и най-различни пещери, между които и някои от най-забележителните у нас – Зандана (Бисерна) и Тайните понори. Защото Шумен има активни пещерняци, които за 40-годишнината на своя клуб издадоха хубава книга и продължават проучванията в пещерите. И защото община Шумен явно има ръководство, което има отношение към проблемите на карста, неговото проучване, опазване и използване. Всичко това дава основание да очакваме от предстоящата конференция нови ценни резултати – на добър час!