В този ранен час – 5 часа сутринта от летище Варна, започва моето шотландско приключение. Казвам приключение, защото това пътуване за мен е едно изключително интересно и незабравимо преживяване. Едновременно съм развалнувана и радостна, изпълнена с любопитство.
Полетът преминава спокойно. Имам щастието да пътувам с моята майка, която ме придружава. Шотландия ни посреща с посивяло от облаци небе и традиционния дъжд. На летището в Единбург ни чакат госпожица Барбара Ли, преподавател по география и секретар на състезанието за постери, и нейният баща. Докато пътуваме за Глазгоу, забелязвам колко много пейзажът край пътя напомня за България – поляни, горички, в далечината – хълмове, тук-там пасат крави. Прави ми впечатление по-особената архитектура на къщите в малките селища между Единбург и Глазгоу. Обратното движение по пътищата също е много интересно за мен.
В Глазгоу Барбара ни помага да се настаним в хотела. Той е разположен в центъра на града, в близост до централния площад Джордж скуеър. Барбара е много мила и ни обяснява всички подробности по програмата на нашия престой. Получавам и различни подаръци за „добре дошла“. Един от тях е малък фотоапарат, с който да документирам своите преживявания в тази чудесна страна, която чувствам, че започвам да обиквам.
Първото нещо, което правим, е да отидем в Лайтхаус. Това е голяма сграда с интересна архитектура, която всъщност е изложбен център. В нея има постоянни експозиции и зали за различни изложби. На втория етаж, в уютна малка зала са изложени постерите от финалния кръг на международното състезание „Една земя, много светове“. Разглеждам ги с голямо вълнение и интерес. Всички са много хубави, изработени със старание и въображение. Съзирам моя постер, който виси на средата на залата в голям стъклен панел. Трябва да призная, че постерът ми изглежда много красиво. В този момент се чувствам ужасно горда, като виждам името на България, изписано с големи букви срещу думата „победител“. Барбара ни осведомява, че след края на август изложбата ще обиколи различни градове във Великобритания.
10 август
Този ден е предвиден в програмата ни за туристическа обиколка на Глазгоу. Домакините ни са осигурили водач. Господин Малкълм Макаскил идва на срещата малко притеснен. Навярно го безпокои въпросът за комуникацията между нас. По-късно признава, че е щастлив да ни покаже Глазгоу и да ни разкаже повече за него и е особено доволен, че разбираме всичките му обяснения. Всъщност прекарваме един много приятен ден, въпреки неспирния дъжд. Посещаваме редица забележителности на града: централната административна сграда на Джордж скуеър, галерията за модерни изкуства, ботаническата градина, музея на транспорта и музея на Глазгоу (People’s palace).
Докато пием чай в зимната градина на музея на Глазгоу, Малкълм ни разказва за себе си. Той е пенсиониран учител по география, но все още работи по различни програми в провинцията. Споделя, че да работи в провинцията му харесва повече, защото ценностната система на хората там е различна и се разбира много по-добре с децата. Когато споделяме, че да се работи в образованието вече е доста трудно, той отговоря че има много родители в днешно време, които не насърчават децата си да учат, защото самите те не считат образованието за ценност.
11 август
Днес е първата ни екскурзия извън Глазгоу. Очакваме я с нетърпение. По време на престоя ни в Шотландия се провежда международен симпозиум на учителите по география. Той се провежда в университета Страйдклайд, разположен на един хълм в края на града, където има красиви нови квартали.
Домакините от Шотландската асоциация на учителите по география са планирали няколко екскурзии и различни други мероприятия. Ние сме поканени да се присъединим към някои от тях. Симпозиумът се провежда в университета Страйдклайд, разположен на един хълм в края на града, където има красиви нови квартали.
Лесно намираме мястото за отпътуване на автобусите. Скоро започват да прииждат и другите екскурзианти. Те ни поздравяват усмихнати, разговарят с нас мило и непринудено, сякаш до вчера сме били заедно. Приятно ни е да общуваме с всички, но все пак трябва да отбележа, че по време на екскурзията създаваме по-близки приятелства с Уейвърли Рей, студентка по география от Тексас, и Марк Сингър от университета в Ню Джърси. Те са сред хората, с които най-често контактуваме, може би и защото техният английски е доста по-разбираем за нас.
Потегляме на североизток. Времето и днес е доста лошо. Водачката на групата Маргарет, симпатична, нисичка и енергична жена на средна възраст, освен че неспирно ни разказва различни неща по маршрута, по който пътуваме, ни разказва и за себе си. Тя също е бивша учителка по география, но понастоящем работи по специална програма за подпомагане на обучението на деца с увреждания. Споделя, че преподаването и липсва, но много харесва сегашната си работа и я върши всеотдайно.
Първото място, което посещаваме, е националния природен парк Лох Лоумънд. Разхождаме се край красивото едноименно езеро, като научаваме какви усилия се полагат за опазване на природното богатство на Шотландия. Показват ни как работят деца по различни природнолюбителски и екологични проекти, така че да бъдат съпричастни към проблемите за опазване на околната среда. Впечатлена съм от начина, по който се грижат шотландците за това, което имат, и желанието им да го покажат на другите. В този момент си мисля колко много такива, та даже и по-красиви места има в България, но оценяваме ли наистина това, което имаме, и полагаме ли достатъчно усилия, за да го опазим?
Продължаваме пътуването си още по-насевер, в областта Аргаил. Тук посещаваме изключително любопитен музей. Той представлява малко селце от селскостопански район през викторианската епоха. Състои се от няколко жилищни и няколко стопански постройки, доста скромни на вид. Навсякъде има изобилие от информация – какво са отглеждали жителите му, каква е била реколтата през различните години, по колко деца са имали, какво са слагали на трапезата си и т.н. Дори ни показват къде МакТагът е подковавал коня си.
Въпреки лошото време крайпътният пейзаж има своето очарование. Бели облаци плуват ниско над върховете на хълмовете и сякаш ги загръщат в ефирен воал. В недълбоки цепнатини от високите части се спускат пенливи водни бързеи.
Денят все пак завършва с малко слънце. На връщане спираме да направим снимки. Някои от нашите спътници ни питат дали наистина има прилика между природата на България и Шотландия. Ние им обясняваме,че има известна прилика, но хълмовете и планинските била в България в повечето случаи са покрити с растителност, за разлика от Шотландия, и поради това са по-красиви.
12 август
Днес е втората ни екскурзия, която е с маршрут на запад. Запознаваме се с новия ни водач – Алън Дохърти, главен организатор на състезанието за постери. Той и Барбара се грижат за нашето гостуване в Шотландия и трябва да призная, че правят всичко възможно да се чувстваме приятно и да ни бъде интересно. Алън непрекъснато демонстрира невероятно чувство за хумор и много ни забавлява.
Посещаваме няколко интересни забележителности. Колелото на Фълкърк е впечатляващо по размери и оригиналност съоръжение, което служи като връзка между два плавателни канала, разположени на различна надморска височина. Барбара,която също е с нас през този ден, ни обясни, че проектът е бил огромна инвестиция за правителството, но очевидно има не само стопанско значение, а също е и страхотна туристическа атракция.
Обядваме в уютно ресторантче в традиционен стил, от което има прекрасна гледка към Форт Бридж, голям мост, разположен на естуара на река Форт. Съоръжението е построено през 1890 г. и има внушителни размери: дължина 2,5 км и височина 10 м. За изграждането му са използвани 54 тона стомана и огромни количества гранит, камък и бетон.
Последната ни спирка е в Единбург. Той е по-малък град от Глазгоу, но е основният административен център на Шотландия. Отличава се с красивата, старинна архитектура на сградите и особената артистична атмосфера, която се усеща навсякъде. В Единбург се разхождаме из централната улица и посещаваме музея на географията. Този музей много ме впечатлява. По оригинален и много атрактивен начин са представени различни факти за нашата планета - голямата експлозия, създаването на Галактиката, формирането на земния релеф, зараждането на живота и др. От зала в зала попадаме ту на някой от полюсите, ту на висок планински връх или пък в почти истинска тропическа гора. Накрая влизаме в голяма кръгла зала с куполообразен таван, който всъщност е екран. Лягаме на пода и започва заключителната лекция. Показвайки различни бедстващи райони на нашата планета ни припомнят,че човекът със своите неразумни действия причинява много злини на своята планета. Следват призиви да се вразумим и да положим необходимите усилия, за да живеем в един по-добър и по-красив свят.
13 август
За днес по програма е предвидена тържествена вечеря за участниците в симпозиума на учителите по география, на която сме поканени и ние. Но през деня сме свободни и решаваме да се разходим още веднъж из Глазгоу. За тази цел ще използваме метрото.
Тук искам да направя едно отклонение, за да споделя някои неща които ми правят впечатление. Общественият транспорт в Шотландия е много добре уреден. Поради това автомобилният трафик в Глазгоу съвсем не е толкова натоварен, както би предположил човек за град с население около милион и половина. Освен това е почти невъзможно да се изгубиш. Навсякъде има големи табели, разписания, светлинни табла, които те ориентират в обстановката. Служителите в системата на транспорта са любезни и внимателни и правят пътуването ти още по-приятно.
Хората в Шотландия се обличат семпло и практично. Такива модни дефилета, каквито се наблюдават по улиците на българските градове, тук няма. Но трябва да съм честна и да кажа, че и такива хубави жени като в България няма. За сметка на това пък хората са много внимателни и толерантни един към друг. Научени са от малки да уважават личното пространство на другите и да оценяват хората по способностите им,а не като визия. Държат се свободно и естествено, усмихват се. Често ни се случва съвсем непознати хора да ни поздравяват и да ни пожелават приятен ден. Случва ни се да спрем на улицата и да забодем нос в туристическия справочник, за да се ориентираме по-добре. Веднага към нас се приближават двама усмихнати полицаи и ни предлагат помощ. Със сигурност мога да кажа, че да се живее така е много приятно.
Вечерта Алън ни закарва с личния си автомобил до Джорданхил. Там в ресторанта на университета ще се състои тържествената вечеря. Всички вече са заели местата си. Започва една изключително приятна вечер. Освен чудесната храна домакините ни са осигурили и изненади, една от които е изпълнение на шотландска гайда. Професионална певица изпълнява старинни шотландски песни на келтски. Разговорите са оживени и изпълнени с шеги. Вечерта завършва с танци. Всички се хващаме за ръце и изпяваме една песен заедно, танцувайки. Има нещо много символично в този момент и забелязвам, че всички сме развълнувани.
14 август
Денят е чудесен – слънчев и топъл. По наша молба Алън ни закарва до Pollok country park, защото искаме да разгледаме колекцията на Уилям Беръл. Тя се намира в красива сграда със съвременно архитектурно решение, специално построена за излагането на тази колекция.
Уилям Беръл е бил много богат и влиятелен корабен магнат със силно изявен интерес към изящните изкуства. По време на своя живот той успява да създаде една забележителна колекция от произведения на изкуството. Когато през 1916 г. заедно с брат си продават бизнеса, той обогатява колекцията си още повече. През 1944 г. Уилям Беръл подарява тази невероятна колекция на Глазгоу с желанието тя да бъде изложена достъпно за всички желаещи да я разглеждат в някое тихо и приятно място. Поради липса на удобно за целта помещение дълго време желанието на У. Беръл не е било възможно да бъде изпълнено. По-късно една богата дама дарява земя в районна този парк, построена е специална сграда и колекцията е изложена. Тя наброява над 8000 експоната – керамични съдове от различни епохи, китайски порцелан, мебели, дървени пластики, бронзови статуи, гоблени, пана, оръжия, картини на Рембранд, на френски импресионисти и др. Колекцията е толкова интересна, че я разглеждаме повече от три часа. После се разхождаме в парка. Набива се в очи колко чисто и красиво е навсякъде и как никой не си позволява да наруши създадения ред. След обяда ни водят на разходка по река Клайд. Заедно с някои от участниците в симпозиума се качваме на малкото корабче и правим кратка обиколка. По високоговорителя има лекция за значението на реката за развитието на промишлеността и търговията в района и други любопитни подробности. Докато се носим по не дотам чистите води на тази голяма река, с интерес наблюдаваме нейните брегове. Плаваме покрай нови жилищни квартали, съзираме музея на река Клайд, стария ферибот и постепенно достигаме до промишлената зона. За спомен от тази разходка получаваме като подарък DVD за река Клайд.
15 август
Този ден е много вълнуващ за мен – първата церемония по награждаването ми. Тя е в университета Страйдклайд, в залата, в която се провежда международният симпозиум на учителите по география от цял свят.
Много членове на шотландската асоциация на учителите по география са ангажирани с провеждането на този симпозиум. Някои от тях ни посрещат и ми пожелават успех. В предвиденото време влизам в залата и заемам определеното ми място на първия ред. Следва кратко встъпление, след което обявяват официално резултатите от класирането в състезанието за постери. Наградата ми връчва госпожа Лиа Худсонен, която е председател на комисията по образование към международния географски съюз. След това ми дават думата за кратка реч. По-късно мама ми разказва, че съм я произнесла много вдъхновено и сигурно това е причината някои от присъствуващите в залата да се развълнуват до сълзи. След мен награди получават и представителите на Нова Зеландия и Хонг Конг – страните, класирани съответно на второ и трето място.
16 август
В програмата за този ден е записано „Day at leasure“, което означава, че сме напълно свободни да го прекараме както желаем. Решаваме да отидем с влака до Стърлинг, неголям град между Глазгоу и Единбург, където можехме да посетим редица интересни забележителности. Преглеждаме туристическия справочник, правим програма и тръгваме.
Както вече отбелязях, пътуването из Шотландия е удобно. Железопътният транспорт също е много добре организиран. Във вагоните на монитори непрекъснато се изписва информация къде точно се намира влакът в момента, през кои гари предстои да мине и в колко часа. Приятен женски глас обяснява на пътуващите какви са техните права и задължения, докато се возят в този влак. Накрая учтиво им напомня да не забравят нещо от багажа си.
Пристигаме в Стърлинг с население около 60 000 души. Не ни е трудно да се ориентираме, защото навсякъде има информационни табла. Решаваме първо да отидем в стария затвор Толбуут, където интересна експозиция разказва как се е променял животът на затворниците през годините. Използвани са оригинални восъчни фигури с човешки ръст, различни приспособления. Професионални актьори се превъплъщават в ролите на затворници, надзиратели, директора на затвора и превръщат туристическата обиколка в истинско представление.
Следващият наш обект е замъкът в града. Междувременно сме получили карти, които ни дават право да ползуваме намаление на таксата при посещението на всяка следваща забележителност в Стърлинг. Замъкът е една изключителна атракция и туристи от цял свят идват специално да го посетят. Звучи интернационална реч, щракат фотоапарати. Обяснителните текстове в брошурите, на таблата и в музеите са изписани на няколко езика.
Повече от три часа разглеждаме замъка. В кухнята на замъка са подредени големи восъчни фигури, които сякаш обработват различни храни. Може да се види почти всичко, с което са се хранили монарсите. Звучи старинна музика.
Последното място, което посещаваме през този ден, е монументът на Уилям Уолас. Той представлява внушителна кула, построена в памет на един от най-големите борци за свобода на Шотландия – сър Уилям Уолас (1267-1305). Монументът е изграден с обществени средства и е открит през 1869 г. До върха, откъдето се открива невероятна панорамна гледка, водят 246 стъпала. Има и специална зала, наречена „Зала на героите“, където могат да се видят бюстове на известни личности, прославили името на Шотландия. Показани са също така и различни места от целия свят,на които са построени паметници на Уилям Уолас. В магазина за сувенири могат да се видят книги с лика на Мел Гибсън от филма „Смело сърце“, който всъщност разказва историята на този национален герой на Шотландия.
17 август
Още в самото начало на престоя ни в Шотландия бях осведомена, че ми предстоят две церемонии, свързани с финала на международното състезание за постери. Ето че настъпва и денят, в който трябва да се представя пред най-престижния форум на географите от цял свят -Тридесетия юбилеен конгрес на Международния географски съюз.
Сутринта прекарвам в приготовления. В уговореното време Алън ни вземе от хотела и ни закарва в конгресния център, където ще се състои моята презентация. Поради строгия пропускателен режим влизането става само със специални пропуски. Една много любезна служителка ни придружава до компютърния център, където подготвят диска с презентацията на моя проект за прехвърляне в залата, в която щеше да се състои церемонията. После Алън ни води във фоайето, където са разположени павилионите на различните държави, участнички в конгреса. Разглеждаме някои от тях и се запознаваме с други членове на шотландската асоциация на учителите по география.
Влизаме в залата, за да се подготвим. Запознаваме се с г-н Араки от Япония, който любезно ми предава поздравително писмо от доц. Димитрина Михова, която живее и работи в Япония и която има определен принос за участието на България в това състезание. Г-н Араки ми прави снимки и ми подарява една японска монетка за късмет.
Церемонията започва. Господин Ашли Кент от лондонския Институт по образованието прави кратко въведение, след което госпожа Ан Бътъмър – президент на Международния географски съюз, ме поздравява и ми връчва наградите. Това са много хубави и ценни карти, атласи и книги, издания на Кралското географско дружество. Поздравления получавам и от господин Джон Мънроу, един от членовете на журито.
По-късно Алън ни води на обяд в един много изискан ресторант в конгресния център. Ядем хагес, традиционно шотландско ястие, и плато от сирена. Тъй като мама е специалист по хранене, а съпругата на Алън също се оказва такава, те си провеждат разговор, свързан с производството на сирена. Аз пък се наслаждавам на мига след големите овации, защото той е неповторим за мен.
18 август
В програмата днешният ден е отбелязан като „Денят на мистър Дохърти“, т.е. през този ден наш гид ще бъде Алън. Той вече е решил какво ще правим и къде ще ходим и ни обещава, че ще бъде интересно. За съжаление времето не е много хубаво, но по-късно изгрява слънце. Така е в Шотландия – сега може да вали, след малко да грее слънце, и така – по няколко пъти на ден. Барбара също се присъединява към нас, въпреки че вече е започнала работа, тъй като в Шотландия учебната година започва на 15 август. Програмата предвижда пътуване до залива Фърт ъв Форт, като по пътя ще се отбиваме и на други интересни места, а вечерта ще посетим футболен мач. В нашите разговори вече съм споменала, че спортувам и обичам да гледам спортни състезания и това е повод домакините да включат в програмата ми футболен мач.
Тръгваме на североизток с колата на Алън. Посещаваме една стара мелница, в която се използва вода от планината. Разглеждаме замъка във Фолкланд, който е бил нещо като лятна резиденция за почивка на кралското семейство. Построен е по времето на Джеймс V. Тук се намира най-старият тенис-корт във Великобритания.
Пътуването ни продължава. Следващият обект е ферма за екологично чиста продукция. Тук се отглеждат плодове, зеленчуци и цветя, без да се използват абсолютно никакви химически препарати. В единия край на фермата има малка сграда. В нея е поставена маса, на която в кутии или пликчета са поставени продукти от градината. До тях на табелка е указана цената. Всеки желаещ може да си вземе каквото поиска, а парите пуска в т.нар. „кутия на честността“. Никой и не си помисля да вземе нещо, без да го плати.
Пристигаме в Крейл - малко рибарско селце, построено на самия бряг на залив на Северно море. След разходка из селото си купуваме пържена риба и картофки и сядаме в парка до брега. Хапваме и гледаме морето.
Вечерта в Глазгоу сме на стадиона. Голямо множество от запалянковци се стича от всички посоки. Конна полиция охранява стадиона отвън, а вътре има много полицаи, които се движат по точно определена схема и покриват цялата територия. Футболната среща е между отборите на Шотландия и Унгария. Мачът завършва при резултат 0:3, но Алън предварително каза, че шотландците нямат големи очаквания от този двубой, така че не страдат много. За да се почувствуваме като на истински футболен мач, Алън ни купи шалчета, както си му е редът.
19 август
Това е последният ни ден в Шотландия и за него нямаме предварително нищо планирано в програмата си. Решаваме още веднъж да отидем до Единбург, тъй като при предишното си посещение не успяхме да го разгледаме много добре.
Единбург е много красив град. През август там се провежда фестивал на изкуствата и градът е пълен с туристи. Навсякъде цари голямо оживление. На всяка крачка има различни представления. Актьори, акробати и мимове устройват своите изпълнения направо на улиците. Минувачите се спират да ги наблюдават, аплодират ги и им оставят пари. На едно място сръчен акробат балансира върху колело, високо почти три метра, като същевременно подхвърля нож и запалена факла и отгризва от една ябълка. На друго място представят откъси от пиеси на Шекспир. Заобиколени от голяма тълпа, двама танцьори се носят в ритъма на страстно танго. Има и свирачи на гайда, облечени в традиционните шотландски поли. В центъра на малък площад е устроен базар. На него търговци от всякакви националности предлагат произведения на приложните изкуства.
Ние обаче си имаме определена цел. Искаме да посетим Музея на детството и художествената галерия. Музеят е невероятен. Има няколко големи зали, разположени на различни етажи, в които са изложени играчки, детски принадлежности и други неща, показващи как са живели децата през различни периоди от миналото. На много места в музея са устроени интересни кътове, където посетителите могат да се забавляват и образоват. По-късно разглеждаме художествената галерия. Има картини на художници от цял свят, а на долния етаж е разположена т.нар. „шотландска колекция“. Картините са страхотни, можеш да им се любуваш дълго време и да откриваш все нови и нови детайли. Рамките, в които са поставени, са също истински произведения на изкуството. Връщаме се в Глазгоу късно следобед. Досега още не съм споменала колко доволни сме от избора на нашите домакини за хотела ни. Обстановката в него е много уютна и ние се чувствахме чудесно по време на нашия престой тук. Персоналът е изключително любезен и се състои предимно от млади хора. Създадени са всякакви улеснения, които да правят пребиваването на посетителите максимално удобно.
20 август
Време е за сбогуване. Каним нашите домакини да ни гостуват в България и те любезно ни обещават да го направят.
Тръгнам си, преизпълнена с впечатления и емоции. Никога няма да забравя тези дни. Ще си спомням винаги с приятни чувства за всичко – чудесната природа, интересните места, които посетихме и невероятните хора, с които се запознах и които са най-голямото богатство на Шотландия.