Церемонията по откриването на конгреса беше съпроводена с изпълнения на шотландска гайда. Гостите бяха поздравени най-напред от проф. Ken Gregory, председател на Международния географски конгрес в Глазгоу 2004. Последваха поздравления и пожелания за ползотворна работа от Лорд-Провоста на Глазгоу и от проф. Thomas Rosswall, изпълнителен директор на Международния комитет на научнте съюзи.
Темата „Защо географията е много важна днес“ беше развита в поздравителните речи на д-р Rita Gardner, директор на Кралското географско дружество на Великобритания, Vanesa Lowrence, генерален директор на Американската геоложка служба, Christian Pierret, основател на френския фестивал на географията, и проф. Anne Buttimer, президент на Международния географски съюз.

В програмата на конгреса бяха включени няколко пленарни лекции и дискусии. На 16 август в Клайд Аудиториум световно известният географ проф. Peter Hagget изнесе лекцията „Промените в търсенето на географския ред“. Проф. Хагет е от Университета на Бристъл, Англия, и е известен с трудовете си върху пространствените процеси в хуманитарната география. Неговата лекция беше посветена на моделирането в географията от 60-те и 70-те години на миналия век до последните години на големи промени. Проф. Хагет изследва алтернативни модели за развитие на географията и поставя въпроса дали може да се открият правила за класификация на географските идеи на такива, които имат дългосрочна перспектива, и такива, които няма вероятност да надживеят поколението си.

На 17 август се състояха дебати на тема „Геолполитиката на 21 век – сблъсък на култури“. Те бяха ръководени от г-н Кристиан Пиере – носител на световната награда „Планета и Хуманност“ и основател на френския фестивал по география в Сейнт Дие-де Возге, и от проф. Антоан Бейли, председател на Комисията по Приложна география и представител на Университета в Женева. На 18 август проф. Сузан Смит от Университета в Дъръм, председател на Кралското географско общество, ръководи серия от пленарни лекции в чест на юбилея на конгреса. На 19 август проф. Каролин Мозер от Института за чуждестранно развитие на Великобритания изнесе лекция на тема „Градско насилие и несигурност като сериозно ограничение за развитието – към една интегрирана рамка за намаляване на насилието“.

На 20 август проф. Уил Граф от Университета в Южна Каролина, САЩ, изнесе лекцията „Къде са дивите неща – възстастановяване на речни долини и опазване на дивия живот“. Авторът е бивш председател на Асоциацията на американските географи и има дълъг опит в изследването на природната среда.

Същия ден се състоя и лекцията на Ванеса Лоурънс, Дейвд Магуайър и Берт Хугенраат „Тера инкогнита – географията в информационната епоха“. Първата авторка е генерален директор на Американската геоложка служба, вторият е ръководител на няколко дирекции, включително на международната на ЕЗРИ, третият автор е вицепрезидент на дирекция Маркетинг на Интерграф. След лекцията Майкъл Лайтфуут от Майкрософт Мап Поинт направи послеслов. Церемонията по закриването бе открита от проф. Ken Gregory. Последва реч на проф. Anne Buttimer, президент на IGU, която представи и новите лауреати на IGU: Paul Claval; Maria Teresa Cuitierez de McGregor; Rober Kates; Mohammed Shafi; Harley J. Walker и Alan Wilson. След това думата бе дадена на проф. Adalberto Vellaga - новия перзидент на IGU, и проф. Ronald Abler, генерален секретар на IGU. Проф. Adane Hayder пое флага на съюза за следващия конгрес – в Тунис, 2008. Последните заключителни бележки бяха направени от проф. Ken Gregory.

***

В рамките на конгреса се състояха заседания на две основни работни групи, занимаващи се с географското обучение – Комисията по предуниверситетско обучение и Работната група по университетско обучение и подготовка на учители по география.

Комисията по предуниверситетско географско обучение проведе 8 заседания в 4-те дни на конгреса. Ще ви запознаем накратко със съдържанието на изнесените доклади и някои по-интересни идеи.

Заседание 1. Първото заседание беше под наслов „Новостите в учебните програми по география“. В доклада си S. Yaganamurthy от Индия (Индийски национален съвет за изследвания в областта на образованието и обучението) споделя индийския опит при формулирането на учебните програми по география. В доклада на R. Mendoza и Sh. Nakayama (Hiroshima Universiy, Япония) се дискутират резултатите от едно анкетно проучване на ефективността от промените на учебната програма, включваща географски знания в рамките на предмета Социални науки. Докладът на B. Ciallos (Venetzuela Free University) обсъжда обучението по география и опазване на околната среда. Дискутира се как да се накарат учениците „да мислят глобално и да действат локално“. Представени са примери от тези страни. Обсъжда се и проблемът за обучението на учители.

Заседание 2. „Географско обучение, карти и използване на картите: теория, практика и обществено разбиране“. Докладите от тази сесия се спират на въпросите как теорията и практиката на картографирането са свързани с картографските нужди на обществото. Представени са 3 доклада и 1 постер.
Koji Ohnishi, Kiyoshi Teramoto, Toshimitsu Tabe и Takahashi Shimamura (Toyama University, Япония) разсъждават върху проблема какви са причините хората в Япония да не обичат картите. Те провеждат една анкета сред ученици и достигат до заключението, че обучаваните обичат да работят с атласи, но те не се използват ефективно в много от училищата. Една от причините е, че учителите, които преподават Социални науки, всъщност не са географи по специалност. Така учениците остават ненаучени да ползват ефективно карти. Авторите предлагат да се организират курсове за учители по Социални науки, които не са географи, за запознаване с възможностите за използване на карти и методи на географско обучение. Valentina Boyko (National Pedagogical Univesity, Украйна) обсъжда въпроса за създаване на интернетски атласи за учеиниците от 5-ти клас и проблемите по тяхното съдържание и методи за изобразяване.
Е. Owen (UK Ordnance Survey) докладва за резултатите от един проект, субсидиран от Агенцията за развитие на Югоизточна Англия, за използване на информационни технологии. Проектът е насочен към изследване на ролята на географската информация. Ключов момент е използването на картите от Английската национална служба по картография. Те са предоставени за безплатно ползване от училищата и след това резултатите са анализирани и оценени. Докладва се, че ефектът е бил особено висок на ниво начално образование в цялата страна. Особено ценен се смята ефектът на безплатното ползване на държавните карти в училищата от гледна точка на това, че академичното ниво на учениците се е повишило, без нужда от допълнителни усилия от страна на учениците. Постерният доклад на Т. Бандрова (University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy, България) се спира на проектирането на стенни карти за българските училища. В доклада се отбелязва, че един от проблемите пред българската картография е промените в учебната програма по география през последните 10 години. Като са взема предвид характера на учебната програма за учиниците от 6-ти и 7-ти клас, три стенни карти (100х140 см) са разработени за всеки континент – Физикогеографска карта, Климатична карта (включваща климатограми и хидрограми и растения и животни) и Политическа карта (с информация за населението). За прецизиране на условните знаци и други подробности по съдържанието тези карти преди отпечатването са тествани с 85 ученици.

Заседание 3. „География и обучение за бъдещето“. Обсъждани са същността на географския принос в подготовката на учениците и студентите за живота в условията на бързо променящия се свят. Вниманието е фокусирано върху географията като предмет за децата и как понякога образователните амбиции завършват с неуспех поради „невнимателно“ преподаване. Други дискутирани въпроси са компетенциите на географското обучение, разработването на учебни материали по порблемите на устойчивото развитие, стандартите за географско обучение.
D. Lambert (American Georaphic Association, САЩ) коментира структурните промени в американската образователна система за въвеждане на специалисти – учители по определени предмети, а не по група предмети, както е досега. Това се приема с радост от географите, тъй като в последните години географията в САЩ е претърпяла маргинализация. В същото време авторът обръща внимание, че образователните „решения“ не винаги са еднакво приложими във всички училища и понякога локалните решения в учебните програми и педагогически практики са за предпочитане. Margaret Robertson и R. Johnston (University of Tasmania, Австралия) докладват за работата по проект, ръководен от проф. Никита Глазовски като една нова инициатива на МГС за подпомагане на учителите при преподаването на проблемите на устойчивото развитие.
Учители от Грузия, Южна Африка и Мексико съвместно разработват материали, подходящи за такова обучение. Те съдържат общи насоки, отнасящи се до три най-важни проблема на устойчивото развитие: биоразнообразието, горските и водните ресурси. Насоките целят да провокират преосмисляне на взаимосвързаните проблеми и техните възможни решения. Авторите са разработили моделни изследвания за всеки от трите региона с полезни факти и справочна информация. В допълнение на тези материали от името на Комисията по географско обучение на МГС е съставена педагогическа рамка за приложение в три културно разнообразни образователни контекста. Взети са предвид и местните условия, с които се сблъскват учителите всеки ден, включително и наличните учебни материали. Силно е наблегнато на нуждата от преподаване и обучение, свързано с ежедневието. Автентичните педагогики са истинският тест за устойчиво развитие.
Fernando Alexandre и Branca Miranda (SCTEF/SACSA) разглеждат въпроса за оценяването на учителите в Португалия. Те обясняват съществуващата система за стандартна оценка на професионалния растеж на учителите и дискутират как използването на такива стандарти води до това учителите да прилагат учебни практики по един „циментиращ“ маниер, което води до затруднение при желание за въведжане на иновационни методи.
Joseph Stoltman и Richie Sanders (Western Michigan University, САЩ) обясняват американските стандарти за географско обучение, техните положителни страни и недостатъците им.

Заседание 4: Кръгла маса на тема „Обучение на европейските учители по проблемите на устойчивото развитие и международната чувствтелност“. В тази дискусия основни участници са 8 специалисти от европейски страни – Финландия, Португалия, Испания, Великобритания. Всъщност тази кръгла маса е финалът на проект, разработван в продължение на 3 години, който е приключил през април 2004 г. Като част от проекта е проведена анкета сред 14-15-годишни ученици в четири страни, а на тази кръгла маса се отчитат резултатите, показващи разликите между страните, отнасящи се до природнозащитните аспекти на образователните системи, включително и географското обучение. Също като част от проекта са били проведени два курса за обучение на учители в Лисабон и Палма де Майорка. Участвали са много учители от Европейската общност и Източноевропейските страни. На кръглата маса са обсъждани учебните програми за тези курсове и резултатите от тях.

Заседание 5: „Обучението в опазване на околната среда, устойчиво развитие и националните учебни програми“. Три от докладите разглеждат широко националните виждания по тези проблеми и докладват за опитите за институционализиране на темата в националните програми. Savita Sinha (Indian National Council of Educational Research) докладва как проблемите на опазване на околната среда и устойчивото развитие са залегнали в националната учебна програма. Oxana Klimanova (Moscow State University, Русия) също разглежда как руската учебна програма третира тези проблеми. Nella Munich (Association of Geography Teachers) третира същата информация в учебната програма на Украйна.
T. Ferguson (University of West Indies) е озаглавил доклада си „Обучение по опазване на околната среда за устойчиво развитие – има ли нужда от нов фокус и посока?“ Всъщност авторът твърди, че понастоящем в много училища въпросите се разглеждат на едно общо равнище – природа-общество-разрив между тях. Авторът прилага друг подход в едно изследване, за което докладва. Посредством използването на съдържателен анализ, интервюта и анкети той се опитва да изследва как идеите за природата и средата и природните нарушения, изградени на ндивидуално ниво от учителите и учениците в Ямайка, или допълват, или се конкурират с глобалните и националните модели.

Заседание 6. „Географско обучение, международно сътрудничество, глобално гражданство и географско въображение“. Изнесени са четири доклада. Първите два дискутират проекти, в които се използва онлайн-сътрудничество, подпомагащо едновременното преподаване на ученици от няколко страни. Такива са докладите на Janeth Smith, Antonio Luna и Joan Maier (Shippensburg University) и N. Thumbull (University of Washington). В първия се съобщава за експериментален урок със седем ученици от Universitat Pompeu Fabra (Barcelona, Испания) и седем ученици от Shippensburg University (Pennsylvania, САЩ) през пролетта на 2004 г. Чрез Интернет учениците участват онлайн в урок, който разглежда СПИН-кризата в Африка. След това предлагат подходи за облекчаването й. Виртуално се включват и други групи и учениците отговарят индивидуално на обаждания. Създава се „виртуален урок“. Накрая всеки ученик разработва заключителен доклад. Отговорите на всеки ученик са анализирани в търсене на доказателство за географски знания, умения, идеи за решаване на проблеми и осъзнаване на глобално гражданство. Очаква се резултатите от този експеримент да допринесат за разбирането на факторите, участващи в интернационализирането на географското обучение, и влиянието на нивото и мащаба в съвместни групи.
N. Thrumbull (University of Washington, САЩ) разглежда критично опита да бъде включена Северозападна Русия в големия проект „Балтика 21“ между страните от Балтийския район, чиято цел е обща база данни за околната среда, общи проекти и координация по природозащитни проблеми. Авторът критикува руското политическо ръководство и неправителствените организации, които в началото са се ангажирали с работа по проекта, но в действителност тяхното включване е целяло чуждестранни инвестиции в Русия. В момента, когато инвестициите на другите балтийски държави в Русия, свързани с проекта, спират, както руското държавното ръководство, така и неправителствените организации загубват интерес.
Eila Jeronen (University of Oulu), Karl Donert (Liverpool Hope Universtiy, Великобритания) разказват за едно изследване, което е базиано на Интернет-сайт, наречен HERO(DOT)eNews – Европейски новини за околната страна. Проектът събира партньори от Австрия, Финландия, Гърция, Унгария, Румъния и Великобритания. Целта му е да подпомогне сътрудничеството между учители и ученици чрез създаването на един интерактивен он-лайн журнал, третиращ природозащитни и икономически проблеми. Базата на този проект е социално-културната кумуникативна перспектива (Crozier, 1999; Hudson et al., 1999) и конструктивистката педагогика (Vygotsky, 1962; Steffe & Gale, 1995). Главната цел е обучение по гражданство, в което важна част представлява екологичният подход. В доклада авторите описват средата, която са създали с проекта HERO(DOT)eNews и дават някои примери и резултати.
Alun Morgan (University of London, Великобритания) е озаглавил доклада си „Грижа за света: развитие и разширяване на географското въображение за един по-широк и по-мъдър свят“. Авторът изхожда от позициите, че географското обучение е натоварено с огромната отговорност да осигури обучение за устойчиво развитие и световно гражданство. Във връзка с това той счита, че тези широки и взаимосвързани подходи към обучението изискват да се изследват темите на природно-социално-междукултурната природа на човека. Тази система особености на човешката природа подсказва едни широки концепции за справедливост, морална отговорност и самоидентификация. Терминът „мъдрост“ е едно понятие, напомнящо режим „в този свят съм“, който е многоизмерен (критично, творчески и съзидателно). Това понятие се прилага към един свят, който все по-дълбоко възприемаме и оценяваме и с който се идентифицираме, т.е. той присъства широко в нашето въображение. Въображението и мъдростта се развиват чрез жизнения опит, когато човек преминава през все по-сложни и по-високойерархични фази на познанието и има все по-задълбочаващ се опит за понятието „аз съм в този свят“. Авторът предлага да се използва терминът „насадено въображнеие“ като най-общ, включващ по-тесните концепции за географско въображение и други въображения, (такива като социологическо, психологическо, морално), както и „мултипликационната интелигентност“. Всички те (необходими, но недостатъчни) са аспекти на цялото. Разглежда се връзката на тези понятия с обучението и в частност с географското обучение.
J. Sallnow (University of Plymouth) и Alexander Alexeev докладват едно свое изследване относно имиджа на съвременна Великобритания сред руските ученици и студенти. Анкетирани са 447 студенти и 385 ученици. Въпросите отразяват различни аспекти на представата за Великобритания, вариращи от знания за райони и градове, до приносите Ј за световната култура и връзките Ј между нея и Русия. Като цяло общият имидж на Великобритания сред младите руснаци е положителен. A. Luna Garcia, L. Riudor и R. Crisostomo (Universitat Pompeu Farba) обсъждат въпросите на преподаването на география сред чуждестранни студенти в ерата на глобалното студентство. Поради елиминирането на разстоянията целият свят може да се разглежда като класна стая и това поставя необходимостта от преосмисляне на начините, по които се преподава класическа география.

Заседание 6. „Географско обучение за устойчиво развитие“
R. Baker (Australian National University) докладва за опитите за стимулиране на критичното мислене в един комбиниран курс по наука и изкустсво, третиращ връзките между човека и средата. Курсът си поставя за цел да развие умения за взаимодествие и придобиване на знания относно връзкте между обществото, средата и ресурсите. Авторът посочва как те се постигат в разработения университетски курс.
А. Ndaruga (Kenyatta University, Кения) в доклад, озаглавен „Използването на географията в началното училище за подпомаане запазването на влажните зони в Кения“ представя резултатите от изследване с цел да се види как учителите от основното училище в тази страна използват информацията за влажните зони в часовете по география. Методите на изследването включват анкети, интервюта и наблюдения.
H. Smith и A. Jacobs (University of Stellenbosch) засягат един проблем, който рядко се разглежда в географията – обучението в природно-отговорна военна отбрана. Авторите работят в Южно-Африканската военна академия и поддържат становището, че бъдещите офицери трябва да бъдат наясно с техните отговорности спрямо околната среда и да познават много добре природозащитните проблеми.
Постерът на A. Krivolutsky, V.Tikunov и M. Lomonosov (Moscow State University, Русия) представя разработените от колектива агрегирани показатели за създаване на практически уроци за дистанционно обучение по устойчиво развитие. Тези индикатори могат да отразяват различни аспекти на устойчивото развитие: екологически, икономически, социални и институционални. Авторите отдават специално значение на социално-интегрираните показатели, свързани със здравето на населението, тъй като здравето отразява и индивидуалните реакции, и отговора на обществото като цяло на усилията по посока устойчиво развитие.

Заседание 7. „Използване на мултимедии в географското и картографското обучение“. Изнесени са два доклада и са показани два постера.
Ashley Kent (University of Cologne) въвежда понятието „учителска линия“ (Teacherline) и прави обобщение на използването на нови медии в географкото обучение. Той развива тезата, че за да се осъществи ефективно използване на новите медии, е нужно усилията на учителите да бъдат подкрепени и да има координация между университетите, училищата, издателствата и институтите за разработване на учебници.
L. Wood, M. Williams, C. Fleuriot и O. Jones (British Ordnance Survey) в доклада си „Представите на децата за мястото и пространството, изразени в звукови ландшафти“ представят резултатите по проект, целящ да изследва значението на локационните технологии. Част от проекта включва изследване чувството на децата за място и как то се изразява посредством използването на безжичната технология за създаване на звукови ландшафти. Деца на възраст 9–10 години опитват звукови ландшафти и след това създават свои звукови ландшафти. Експериментът показва мястото на звуковия ландшафт във въображението на децата, както и ролята на звуковете при формирането на тяхното чувство за ориентация в пространството.
В постера на A. Bonini и M. Lombardo (UNESP/UIGCE) са разгледани възможностите за изучаване на климата с използване на новите информационни технологии. Докладва се експеримент, в който участват ученици от няколко училища. Разработен е и е проведен урок за изучаване на градския климат с използване на Интернет, теренна работа, дистанционно оценяване и други информационни технологии. Отчитат се резултати на висока ефективност на процеса на обучение.
N. Monica, G. Magalhaes, S. Antonello и M Lombardo обсъждат въпросите на използване на мултимедиите като дидактичен ресурс в картографията. Дадени са примери как мултимедиите могат да се използват в обучението по картография, като се използва електронен атлас.

Заседание 8. „Обучение с географски информационни системи (ГИС)“. L. Houstonen, T. Johansson и I. Kanerva (National Borad of Education, Финландия) докладват работата по проекта GISAS (Geographical Information Systems Applications for Schools) за въвеждане на ГИС в обучението по география и околна среда в европейските средни училища. Отчитайки възможностите на ГИС-технологиите за създаване среда за учениците да решават реални проблеми от живота и потенциала на ГИС за анализ на пространствени данни и вземане на информирани решения, проектът GISAS стартира в рамките на една по-широка европейска програма, засягаща образованието, която е наречена Minerva. В проекта GISAS участват училища от осем европейски страни. Качеството на водата е обединяващата тема за училища, които събират, анализират и визуализират локални ГИС-данни, тестват и разработват нови приложения в класната стая. Тази междукултурна група от училища позволява проектът да създаде един модел за инкорпориране на ГИС в гимназиалното образование, който по-късно да се разшири и обхване и други страни.
Y. Schleicher (Universitдt Erlangen-Nьrnberg, Германия) обобщава опита в използването на ГИС в училищата в Германия, като обсъжда новостите и перспективите на този процес. Според авторката ГИС поставя предизвикателства пред училищата и университетите във връзка с обучението на учители. След разбирането на потенциала на ГИС възниква следният въпрос: Как, къде и кога да преподаваме със и за ГИС? Описанието на преподавателската работа между университетите и училищата показва как ГИС-технологията и методите се прилагат в географското обучение на Германия: Преподаване за ГИС и преподаване със ГИС: етап 1. – анализиране на карти; етап 2. – променяне на карти; етап 3. – създаване на собствени карти. Представени са ГИС-софтуери, създадени специално с цел интегриране на ГИС в географското обучение в училищата, и наръчници за въведение в ГИС, за напреднал етап и за експерти. Авторката разказва за различни ГИС-проекти, разработени в немските училища през последните години. Тя цитира P. Wiegand (Leeds, UK, 2001), който казва: „ГИС може да представлява единственият най-голям принос, който географите правят на обществото в икономиката след ерата на Великите географски открития. Бъдещето ще покаже дали ГИС ще има също такава голяма роля и в училищната география“.
М. Lizaro и M. Gonzales (Universidad Compulence de Madrid, Испания) докладват за своя опит при въвеждането на ГИС в обучението по география в Испания.
G. Acheson (Texas A&M University, САЩ) докладва за едно изследване върху използването на ГИС от учители по Наука. Наблюденията са направени въз основа на работата в шест американски училища. Целта на изследването е да оцени възможността на учителите да използват комплексна технология като ГИС за компонент на конструктивния метод на обучение и да се обобщи преценката на учителите за ГИС и ролята им в процеса на обучението. Проектът е стартиран и се докладват методите на организацията и фазите в процеса на разработването му.

Като обобщениеможе да се заключи, че в цялото това разнообразие от теми две намират най-голямо внимание сред специалистите по географско обучение:

Околна среда и устойчиво развитие
Използване на новите информационни технологии в процеса на географско обучение

В обсъжданията на Работната група по университетско обучение и подготовка на учители по география по-интересни теми бяха:

Висше образование и география – проблеми и решения
Възможност за намиране на работа при завършване на специалността География
Представите на учителите и знанията – проблеми на обучението на учителите

Във връзка с обявената от Обединените нации Декада по обучението по устойчиво развитие (2005-2014 г.) специално внимание беше обърнато на ролята на обучението по география с фокус към висшето образование.

Както добре се вижда от прегледа на докладите по географско обучение, участието на България е символично. При това, страната е представена не от географ, а от инженер-геодезист, картограф. Възниква въпросът Какво правят българските географи и особено методистите по обучението по география? И дали само финансови са причините българската география да отсъства на световните дискусии по проблемите на обучението по география? Утешително е все пак, че на този голям научен форум едно българско дете представи България и българската география по най-достойния начин (бел. на ред.).