Сложната реалност на нашето време пряко и дълбоко засяга преустройството в социалните структури и произтичащите в тях обществени процеси. Като специфична и общественозначима сфера на социална практика образованието също е изправено пред изисквания, свързани с повишаването на неговата ефективност и адекватност спрямо съвременните нужди от качествен човешки ресурс. В ролята си на субективен фактор за социално развитие човекът винаги е заемал важно място във фокуса на общественото целеполагане. Критерий за това е постигането на мотивационен стабилитет у младите хора – мощен двигател на личността за активна работа и самоусъвършенствуване. Именно поради това подготовката на педагогическите кадри за българското училище би следвало да придобие смисъл на водеща стратегия в крайно непоследователната напоследък образователна политика у нас.
Образованието е твърде отговорна територия, поради което проблемът за осъвременяването и модернизирането му е многостранен и изисква незабавно решение. Eдна от най-важните трудово-психологически цели, които обществената практика в бранша поставя, е да се реализира максимално съответствие между изискванията на професията и личността, която я упражнява, защото професионалната роля е основна сред социалните роли, чрез които човек се самоутвърждава и самореализира.
Важен психологически аспект на тази цел е мотивацията на студентите–бъдещи учители по география, и способността им за адекватна професионална самооценка. Наблюдавайки ги в период от няколко години, у мен възникна съмнение относно това: съответства ли изборът на професия у тези млади хора на тяхната представа за собствената си личност и способности, което ме провокира да пристъпя към по-задълбочено изследване.

Научно-теоретични основи и изходна хипотеза на изследването
Поведението на човека в повечето случаи се обуславя не от един, а от повече мотиви, които са йерархически сложно съподчинени. Поведението при избор на професия – също. Познаването им дава възможност да се влияе върху тях в хода на дейността. Това налага като една от основните цели на изследването опознаване на мотивите, с които студентите са постъпили в тази специалност, за да може да се въздейства адекватно за разширяване, изменение и усъвършенстване на мотивацията за педагогически труд в хода на университетското обучение, а също така и върху развитието на множество личностни качества.
Приема се, че при избора на професия личността съпоставя представите, които си е изградила за дадена професионална сфера, със своите способности, потребности и интереси, доколкото ги осъзнава и познава (Иванова, 1976). Ако избраната професия не съответства на личните възможности, това се дължи или на обективни препятствия пред осъществяването на професионалното желание или на недоброто самопознание. Интериндивидуалните различия в адекватността на професионалния избор отразяват интериндивидуални различия в потребността от себеосъществяване.
Като един от най-важните елементи на самосъзнанието самооценката включва умението на човека обективно да анализира вътрешните си ресурси и способности съобразно предпочетената професия. В този смисъл тя предизвиква диалог на личността със собствения й опит, тъй като човек се самооценява само тогава, когато нивото на самопознанието му позволява да прецени какво иска, какво може, какво е и какво изискват от него. Ето защо от професионалната самооценка в най-голяма степен са зависими мотивите за обществена дейност и поведение.
Днес това е особено актуално и като изискване следва да бъде насочено най-вече към студентите – бъдещи специалисти – педагози. В хода на самооценката си те трябва да осъзнаят своята социална потребност от самоутвърждаване, да свържат свободата с необходимостта и стремежа да намерят своето истинско място в живота. Изборът на професия неизбежно води до избор на перспективна линия на реализация на бъдещия специалист. „Адекватният самоанализ, съотнесен към този избор, предопределя макар и не напълно, социалната роля, явява се индикатор на социална зрелост и степен на социализация на всеки един от нас“(Александров, 1987, с. 3). В най-общ вид това се синтезира в мнението на известната психоложка Х. Силгиджиян, която твърди, че професионалната самооценка и самоопределение са критерий за „степента на автономия на личността“ (Силгиджиян, 1978, с. 12). Подобно е и становището на неопсихоаналитика Ерик Ериксон, за когото „самооценката е критерий, по който съдим и за идентичността на личността, която я кара да функционира в определена система от обществени връзки“ (Ериксон, 1990, с. 68).
Несъмнено всеки от нас си задава въпроса докъде се простират границите на неговата автономност и ги търси навсякъде, но рядко някой се обръща навътре към себе си. В педагогическите специалности на ВУЗ адекватната професионална самооценка се явява основополагаща за развитие на личността на бъдещия учител. Ако в другите професии необективният анализ на вътрешните способности може да бъде коригиран лесно и бързо, без да нанесе огромни щети върху взаимодействащите си субекти, то за тази професия това би било фатално, тъй като дейността на педагога е ваяние върху живия дух на децата и, преди да пристъпи към него, той е длъжен да прецени възможностите си и изяс ни докрай мотивацията си за подобен род дейност. Естествено възниква въпросът: Осъзната ли е тази необходимост от студентите – бъдещи учители по география? Налага се да намерим отговор каква е готовността им да се самооценяват, какво е нивото и степента на адекватност на тяхната самооценка и как тя е свързана с мотивацията за избор на професия, на какво се дължи този факт и кой трябва да се чувства отговорен за това.

Професионалната самооценка е основен компонент на професионалното самосъзнание. Основавайки се на тясната взаимовръзка между тях, чрез системно-структурния подход това изследване насочва вниманието ни към проблема за актуалното състояние на нивото на професионална самооценка у студентите – бъдещи учители по география, от Филиала на ПУ “П. Хилендарски“ – гр.Смолян (специалност История и география). Двата основни метода, използвани за набиране на емпирична информация са анкета и допълващо я интервю. Онази част от методиката, която има чисто психолого-диагностичен характер, е реализирана изцяло чрез метода на Старишевски-Матлин, при който се съпоставят самооценките на изследваните лица по отношение на дадени способности с това как те оценят изискванията на дадената професия по отношение на същите тези способности (Starishevski & Matlin, 1963, с. 28) Оформят се два оценъчни профила и се търси корелацията между тях или, иначе казано, какво е съответствието между представата, която студентите имат за себе си, и представата, която имат за учителската професия. Изследването включва два главни модула, като във всеки от тях се проверяват конкретни знанията и отношения:

I модул: Знания за професията и отношението на отделната личност към нея.
В отговор на въпроса за професионалнозначимите характеристики на учителя по география 85 % от анкетираните поставят на първо място добрата научна подготовка, 65 % – добрата психологическа, а 55 % – добрата педагогическа подготовка. Само 25 % обръщат внимание на способността за самообразование. Относно нравствените ценности на учителя, 40 % изброяват критичност, самокритичност, взискателност и висока ерудиция, 20 % споменават за такт, принципност и обективност и 15 % сочат всеотдайността като приоритет. Според количествените измерения също се наблюдава една непълнота: 20 % сочат до 3 характеристики, 10 % – до 4 характеристики, 35 % – до 5 характеристики, по 10 % съответно до 6, 7, 8 характеристики и едва 5 % – до 9 характеристики.
На въпроса „Има ли авторитет съвременният учител според вас?“ 92 % са отговорили е „нисък“, а 4 % дори смятат, че изобщо няма. 56 % си го обясняват с лошото възпитание на подрастващото поколение, 46 % – с ниското заплащане, 34 % – с отношението на обществото, 30 % – с накърнените традиции в образованието, 22% – с ниското професионално ниво на съвременния учител и 12% – с трудността на професията.

Оформят се няколко нива на развитие на професионалната самооценка: „незадоволителна“ до „ниска“ – 35 %, „средна“ до „добра“ – 60 %, а „много добра“ и „отлична“ – 0 %. Тази самооценка е в пряка връзка с претенциите на личността, което се потвърждава и от следващите цифри: 40 % от студентите се стремят да получат добра подготовка, 30 % - да усъвършенстват нравствените си качества, а останалите 30 % - изобщо нямат бъдещи планове в бранша. Резултатите от анкетата сочат, че в семействата на 59 % от студентите няма учители, при 14,3 % единият от родителите е учител, а 12,7 % са от потомствени учителски родове. Родовата традиция, макар и частично, все пак е повлияла върху избора на 23 % от тях, а останалите сочат, че за тях това не е имало мотивираща роля. За 44 % от студентите това е първата и единствена професия, за която са кандидатствали. 32 %, преди да запишат педагогическа специалност, са имали насоченост към икономическите науки, 28 % – към социалните и философски науки и 8 % – към военнослужещи или полицаи, т.е. повече от половината са имали по-голям афинитет към други професии. Вероятно в резултат и на това едва 5 % се считат подходящи и подготвени, 60 % – частично и 35 % – напълно неподготвени. Едва 36 % са се консултирали със специалист дали са подходящи за учители,а на 28 % никога не им е задаван подобен въпрос. Това донякъде обяснява страха на 40% от тях пред първите уроци и намеренията им да работят или да не работят някога като учители: 32 % са категорични, че ще работят като учители на всяка цена, ако им се удаде възможност, 36 % „може би“ биха работили, 23 % не могат да определят, 5 % се надяват да не им се налага, а 4 % са категорични, че не биха се захванали в никакъв случай. Така анализираните и коментирани цифри доказват, че професионалната самооценка на студентите – бъдещи учители по география не би следвало да ни удовлетворява нито по ниво, нито по обхват, защото показва ограничени стремежи и желания.

Резултатите ни подтикват да търсим причините за това състояние на професионалната самооценка. Фактите са показателни:

1. Студентите не получават нужната професиографска информация, преди да постъпят в университетите.
Те се срещат за първи път пряко с учителската професия, едва в трети курс, и се обръщат към собствената си професионална адекватност чак в началото на четвърти курс, в хода на текущата педагогическа практика и преддипломния им стаж. За студентите е важно да познават не механичната сума от характеристики, а свързаните в цялостен личностен комплекс качества, които дават истинска представа за учителя, защото всички прогресивни изменения в тази сфера зависят и от него.
Сама по себе си учителската личност е многослойна и динамична структура и само при достоверна представа за сложността й студентите биха били в състояние да пристъпят към изграждане на адекватна професионална самооценка. За да превърнат знанията за този модел в лично убеждение, те са длъжни не само да ги осмислят, но и да ги почувстват в себе си, съотнасяйки ги към живота и дейността си в обществото. Важно за бъдещата им реализация е знаенето към какво да насочат усилията си и как да се самоусъвършенстват професионално, което на този етап не владея добре. Липсата на професионални знания е само част от сложният комплекс, обусловил този значим недостатък.

2. Нивото на самопознание на отделната личност се движи от „средно“ – „добро“ към „незадоволително“ – „ниско“.
Без способността за самопознание не може да се отиде към каквато и да е форма на самоопределение.Това се съчетава със своеобразната вътрешна позиция на личността, провокирана от ценностната й ориентация, светогледът и вътрешно приетият еталон на мотивация. В психологическата наука е известно, че подсилената мотивация води до повишен интерес и подобрено отношение към професията и може да повлияе положително върху адекватността на самооценката. Забележима е липсата на методика и техника на професионално самопознание, не са достатъчно ясни ориентирите, критериите и показателите, според които студентите се самооценят. Това е резултат от допуснати сериозни пропуски, довели до деформации още в първия етап на професионалното самоопределение, т.е. още в средното училище, където явно учениците не получават необходимата информация за естеството на тази професия и за изискванията, които педагогическият труд поставя пред личността.

3. Семейството не стимулира и дори оказва задържащо влияние върху развитието на професионалната самооценка.
„Все по-рядко децата на учителските семейства се насочват към тази професия, което е стара българска традиция.“ (Жекова, 1976, с. 43). Данните от нашата психологическа анкета потвърждават изводите, направени още от доц. Тодор Гайдаров преди 30 години: чрез проучването си от 1973 г. върху мотивацията на приетите студенти във Филиала (тогава УИ „Дичо Петров“) той доказва, че на голяма част от тях липсва педагогическа насоченост, а някои дори имат отрицателно отношение към професията (Гайдаров, 1973, с. 8).

4. При голяма част от студентите самооценката е неадекватна.
Колкото и парадоксално да звучи, това се дължи на факта, че никога или рядко някой им е задавал дори подобен въпрос, с който да ги подтикне да се замислят върху собствената си пригодност за учителски труд. Те явно не осъзнават тази необходимост и естествено не търсят помощ от никого, а този процес трябва да се съблюдава и контролира на ниво „средно училище“ и най-вече на ниво „университет“.

5. Студентите не знаят как да използват междуличностното общуване за оптимизиране на личностната си самооценка.
Средата коригира, оценя и признава личността и така стимулира развитието й. Това изтласква нуждата от общуване на едно от първите места сред факторите за решаване на проблема. Общуването може да подпомогне студентите - бъдещи преподаватели по география - да преодолеят трудностите на съвременността, идващи от дълбокия процес на преустройство на потребностите, на възгледите за живота, за неговия смисъл, при което личността започва да индивидуализира обществените изисквания в хода на собственото си развитие.

6. Висок е процентът на студентите, за които цензът е просто самоцел, обясняваща преследването на дипломата за висше образование на всяка цена.
В йерархията на мотивите на голяма част от тях професионалната пригодност, пълноценност и авторитет в бранша са изтласкани на заден план. Повече от ясно е, че тази тенденция трябва да се промени. За съжаление обаче при стагнацията в образователната сфера и нивото на безработица това звучи просто като утопично пожелание и е в пълно противоречие с възможността за пълноценна социална реализация.