Според Енциклопедия Британика от времето на най-древните човешки цивилизации на Шумерите до 1900 г. е натрупано определено количество единици от информация, които сумарно точно определят количеството знания, овладени от човечеството. За 50-те следващи години т. е. до 1950 г. обемът на тези знания се е удвоил. Това значи, че за да се овладее това количество от знания, са трябвали 5800 г., а за удвояването им – само 50! След 1980 г. сумата от знания се удвоява само за 10 години, а сега вече – на всеки няколко години. Как да се справи образователната система с този проблем? Как да продуцираме самостоятелната мисловна дейност от ранна възраст и какво отношение има към това географията като учебен предмет и като наука? Все важни въпроси с трудни отговори.

* * *

Представено като поглед едновременно отстрани и навътре към поставените проблеми, а също като повод за размисъл и дискусия, настоящото изложение има за цел да потърси възможните пътища към решаването им. Чрез него се провокира анализ на сегашните взаимовръзки в триадата учител-учебник-ученик, а резултатът от него може да подскаже един от вариантите за промяната им в цялата образователна система, така че да се отговори на изискванията на времето.

Една от основните разлики между училищното и университетското преподаване се състои в това, че студентите се запознават с много, често противоречащи си една на друга теории и хипотези, докато учениците получават знанията като истина и то от последна инстанция, която се отъждествява с учителя или учебника. Сегашните училищни учебници до известна степен са неразбираеми, усложнени са и това ги прави безинтересни за учащите, защото като че ли не са написани за тях. Те не интригуват, не възбуждат въображението и не предлагат на учениците в нещо да се убедят или разубедят. Задачата на действащите учебници, разбира се, е да направят кратко, строго, авторитетно и без излишни отклонения изложение на утвърдения от държавната програма комплект от определени готови знания.

Стилът на традиционните учебници принципно изключва съмненията в истинността на написаното, в съществуването на различните хипотези, във възможността да се допускат грешки. Днес обаче поради ускореното развитие училището трябва да създаде учащите се навици за самостоятелно търсене на истините чрез издирване на разностранна информация. За целта обучаемите трябва да придобият навици за самостоятелен прочит на учебните книги, процес, който да продължава през целия активен живот.

Сега обемът и качеството на знанията в средното училише до известна степен изостават от темповете на развитие както на науката, така и на познанието за света като цяло. Това е свързано с особеността, че в училище действително се изучават тези факти, закони и закономерности, чиято правилност и истинност е несъмнена и които едва ли в бъдеще ще бъдат преразгледани и отхвърлени. При отделните учебни дисциплини са налице известни обективни различия. Трудно може да се предположи, че някога ще поправят таблицата за умножение или Питагоровата теорема. Айнщайн определя граничните условия на законите на Нютон, но не ги отменя.

Учениците са свикнали с неоспоримостта на истините, които им се поднасят в училище. Особен случай са уроците по география с геоложко и геоморфоложко съдържание. В основата им стои строежът на земното тяло и неговия релеф. Дори сега, в началото на ХХI в., знанията ни се основават на властващите в науките за Земята хипотетични модели. Често учителите от по-старите поколения изпитват затруднения от различните тълкования на явленията, протичащи в недрата на планетата, поднесени в новите учебници и учебни помагала. Те са убедени в правотата на наученото от тях преди години, а се налага да обясняват и защитават истинността на нови теории, които не познават в детайли.

Проблеми предизвикват и някои определения и формулировки, както и използваните в учебниците различни сложни научни термини, служещи за характеристика на природните обекти и явления. Всъщност, истината в този дял от познанието винаги може да е и друга или отговорът на въпроса все още да не е намерен от съответната науката. Съществува и вероятност отговорът, какъвто и да е той, да е ненужен на определен етап от развитието, защото спорният обект може да се разглежда от различни аспекти. Това често може да поражда дискусии и динамични промени в познанието, което по този начин се обогатява и развива.

Преходът от неоспоримостта на истините към тяхната възможна многовариантност не винаги бива безболезен за нашите ученици. Такива са изводите от работата със студентите от началните курсове по география. Те определено изпитват затруднения при анализа и обяснението на хипотетичните модели и се придържат към запаметените стари, използвани още в средното училище схеми. Сега завършващите гимназисти са в състояние да възпроизвеждат наизустени правила, цели пасажи от текстовете на учебниците, но без разбиране на същността на материята (вж. стр. ...).

При използването на по-голям информационен обем се справят само най-добрите и то тези, които мислят и вникват в особеностите на протичащите в природата процеси и явления. Останалите се затруднявят при анализа и обобщението, както и при работата, свързана с търсенето и подбирането на най-същественото от различните литературни източници. Поради това добре би било ролята на последните класове на средното училище да е насочена и към това учениците да се подготвят за прехода към висшите училища. Той е свързан с промяна на типа мисловна дейност, властващ в средното училище днес – от учене тип „запаметяване на чужди мисли“ (преобладаващо сега) към тип „да се научим самостоятелно да мислим и изказваме собствено мнение, базирано на определено информационно поле“.

Днес в курсовете по география се включват основни знания от геологията и геоморфологията, които са логично и последователно свързани с географското съдържание. Обхващат отделни урочни единици от 8 до 10 клас. Според нас обаче, те не достигат за формирането на базисни знания, необходими на съвременния, информиран човек. Все по-често се случва студентите-географи да имат фрапиращи пропуски, свързани с тези дялове на науката. Строежът на земното тяло и земната кора са хипотетични, но познанието ни за тях днес позволява да се изяснят начините на образуването на различните видове скали, техните физико-химични особености, съществуващото многообразие от полезни изкопаеми, влиянието на геоложкия строеж върху релефа и стопанската дейност на хората и мн. др. Активноста на протичане на съвременните релефообразуващи процеси също до голяма степен е обвързана и се обяснява убедително с особеностите в строежа на земната кора и с движението на различните тектонски единици. Голяма част от природните бедствия се явяват следствие от протичането на тези сложни и все още не добре познати процеси.

Основните принципи на теорията за тектониката на литосферните плочи намират потвърждение чрез проявата на вулканската дейност, земетресенията и съпътстващите ги явления. Всичко това намира отражение както върху външния облик на релефа, така и върху живота на човечеството. Поднасянето на фактологията, илюстрираща всички тези явления и процеси, може и трябва да се съпровожда с извода, че все пак не всичко в теориите е ясно и че има въпроси, които все още се нуждаят от обяснение.

Изясняването на особеностите на суперсистемата Земя може да се извърши чрез задълбочено изследване на нейните елементи, което е по силите на ново, мислещо и можещо поколение, към което принадлежат обучаемите ученици. В часовете по география може да се разкаже и за съществуването на теорията на контракциите или, ако позволяват учебните програми – да се разшири познанието за строежа на Земята. Това може да стане като се съпоставят геосинклиналната, плейттектонската и контракционната теори. Учениците трябва да се научат да разбират и то чрез самостоятелна сравнително-аналитична дейност, че всеки проблем може да се решава различно, че науката не стои на eдно място, подчинена на определени правила, а е един развиващ се сложен и разнолик организъм. Всеки може чрез самостоятелно обучение и въз основа на съществуваща информация да прецени кой от различните теоретични модели е по-реален или да открива една или друга силна или слаба страна на съществуващите теории. В същото време е необходимо да се прояви особено внимание, когато става дума за сложни, абстрактни понятия и хипотези, върху които обаче се гради познанието ни за окръжаващия ни свят. Тук ролята на учителя е изключително важна – насочваща и до известна степен ограничаваща степента на сложност на възприятието. В подобна ситуация учителят се явява едовременно или като провокиращ мисленето „опозиционер“, или в определени моменти като защитник на добре обоснована теза, или като независим водещ на евентуална дискусия по темата.

Въвеждането, формулирането и употребата на сложни и неясни термини и понятия е нежелателно, проради което съвременният учител е и регулатор, съобразяващ се с възрастовите и индивидуалните особености и качества на учениците. За типичен пример може да послужи формулирането и налагането на все по-малко използвания в геоморфологията термин „морфоструктура“, въведен в науката преди 60 години. Десетилетните дискусии по точната дефиниция и употребата му най-вече в академичните среди според нас го правят съвсем неподходящ за използване в учебното съдържание на средното училище. Анализът на съществуващите над 20 определения и мнението на мнозинството от геоморфолозите по света показват, че терминът отдавна е загубил каквато и да е конкретност, по-точно е да се използва като тектонска категория, но най-често е употребяван като прилагателно. Това го е превърнало в термин за обща употреба, тълкуван твърде свободно в учебниците за средното образование. Доказва го и практиката на българската образователна система. В геолого-геоморфоложкото съдържание на одобрените от МОН учебници по география за 10 клас сега няма две еднакви определения за това какво е „морфоструктура“. В сериозната наука е прието да се цитира терминът така, както го е формулирал неговият автор, заедно с неговата авторова трактовка. Редно е всичко това да се има предвид и да се запазва, без да се добавя нищо и без да се тълкува свободно понятието. След като всичко това не се спазва, днес в учебниците стоят грешните постановки, достигащи до абсурдни твърдения за съществуването на: морфоструктурни процеси, морфоструктурни профили, нагънати морфоструктури, атрактивни морфоструктури и др. Всичко това отдавна подсказва колко е неуместна, дори вредна, употребата на термина по този начин.

Добре би било да се направи анкета сред учителите и учениците по отношение на използването не само на този спорен, но и на други свободно дефинирани и употребявани доста неточно в учебниците геоложки и геоморфоложки термини. И тъй като проблемите не са решени от специалистите, това едва ли ще е по силите на учениците и учителите. Само допитването и дискусиите ще посочат вярната посока за изход от конфузната ситуация. С голяма предпазливост трябва да се борави и с термини, смисълът на които не е достатъчно ясен дори и на учителите, които трябва да ги обясняват. Не е голяма методична грешка подобни термини да се заменят. Те и без това са загубили точния си смисъл и се използват като паразитни думи за безразборна употреба. Усложняват ненужно езикът на учебниците и учебните помагала, пораждат недоумение, объркване и в крайна сметка – незнание. Очевидно днес се налага тези термини поради „изтичане на времето“ им просто да излязат от употреба.

Не е тайна, че на всеки 10-15 години училищните учебници търпят основно преработване, независимо от това колко са добри. За такъв период от време научните, методическите и приложните аспекти на географското познание извършват значим прогрес. Информационното поле на съвременните ученици е много широко. То дава възможност за събиране и обработване на разнообразна, понякога противоречива, вербална или визуална информация. В нея обучаемите не винаги съумяват да се ориентират правилно и не винаги намират верните отговори на въпроси от типа: „Защо е така?“, „Защо е станало така?“.

Все по-често в методическитеиздания за средното училище в Европа се дискутира въпросът за прехода към нов модел на обучение, в центъра на който не е учителят – всичко знаещ и всичко можещ, от когото зависи всичко и най-вече – оценката. Основната роля в обучението е отредена на ученика. Той сам, но подпомаган от учебника и чрез информационното пространство и напътствията на учителя, търси не лекия път към познанието и истината. В новата схема оценката по предмета се формира не само от положения труд, свързан със събиране, обработване и анализиране на разностранна и разноколичествена информация. Определя се и от качеството на придобитите знания по определен предварително поставен значим въпрос, представени под формата на доклад или есе. Сега високи оценки получават учениците, запомнящи и възпроизвеждащи дословно императивите на учебното съдържание, изложено в написаните и одобрени учебници по география.

Този стар вече модел не продуцира активната самостоятелна мисловна дейност. При него учителят е поставен най-високо, той ръководи и проповядва готовите истини, записани в учебниците. Той обяснява според подготовката и възможностите си, сложните процеси, протичащи в географското пространство. Това обаче не отговаря на нуждите на новия информационен век.

Общото, базисно понятийно-информационно ниво по география вече е достъпно и безплатно в международната мрежа. То не е тайна за всички интересуващи се от подобен вид знания. Изложено е и в различните учебници и учебни помагала, но не е достатъчно неговото запаметявяне и възпроизвеждане за получаване на висока оценка. Четенето, разбирането, анализирането и уменията за интерпретация на картографската, статистическата и разнообразната географска информация са обективният критерий за оценка на мислещия, на този който може да твори, да преосмисля и да ражда нови идеи и хипотези. Похвала заслужава не този, който наизустява грамада от определения и числа, а този, който успява да обвърже същността на определенията с тяхното съдържание, както и този, който в масива от числа вижда и разкрива закономерностите и тенденциите на изменението им, изяснява причините за това. Именно накъв ученик заслужава и най-високата оценка, при това не от който да е, а от този наставник, приятел и учител едновременно, който е провокирал мисленето му, развил е и е насочил в правилна посока творческите му възможности. Подготвил го е за бъдещето, в което няма училище и учители, а съвременният човек се развива по пътя на самообучението и саморазвитието. Това трябва да са новите поколения учители – съветници и приятели на ученика.

За да се случи всичко това, и във всички места на страната, ще са необходими усилия, време и нови учебници и учебни помагала за горните класове на средното образование. Те трябва да имат подробно информационно-справочно съдържание, в което да няма отделни урочни единици с „точни“ определения, а да има обособени дялове на познанието, масиви от информация, която учениците сами да обработват и сглобяват в отделни важни теми. Целта на новите учебници трябва да бъде превръщането им до значителна степен в своеобразни „самоучители“ за учащите се. Учебникът и помагалата, а не учителят трябва да стане за ученика основен източник за получаване на информация. В новата парадигма на образованието мотивиращ фактор е интересният информационно-справочен тип учебник, който без заповед от страна на възрастните да заинтересува ученикът да го отвори, да го разлисти. С течение на времето той да стане една значима за него книга, над която му се иска понякога да размишлява и към която да се връща от време на време. Учебникът трябва да е ориентиран не толкова към усвояването на готови знания, колкото към тяхното търсене. Тук в максимална степен трябва да се изключат декларативността и назидателността. За сметка на това трябва да се засили вниманието към доказателствата, обосновките, обясненията, обсъжданията. Учебникът от нов тип ще бъде богат на съдържание и илюстрации и няма да претендира за строгост-ограниченост в изложението си. В него могат да се използват широко различните асоциации, въпроси, съмнения, забележки, понеже те дават материал за размисли, за обобщения, за раждане на хипотези. Учебното съдържание трябва да включва житейски истини, да не се ограничава от схеми и да практикува честни дискусии. Тук въпросите ще са по-важни от отговорите, а незавършеността на процеса на познанието ще се разглежда като нормално явление. Препоръчително е и разширяване на кръгозора чрез ползване на информация от различни електронни носители и на такава, която се разпространявана в световната информационна мрежа.

За да заработи подобен модел на образователна система са необходими както преквалификация, така и обучаване на ново поколение учители, препоръчително магистри, в методичното направление на обучението по география. Главната задача на учителите не е изложението на готовата информация, а усърдното обучаване на учениците на самостоятелно издирване, анализ и обработка на нова информация. Учителят формира умения и навици за търсене и намиране на знания, за вземане на самостоятелни решения относно използването на едни или други бази от данни. Учи обучаемите да живеят, като разчитат на собствените си умствени възможности, подготвя ги за самообучение. Важно е да се разбере от специалистите, че това е свързано с нарастване на ролята на учителя, с увеличаване на отговорностите и личностното ориентиране в този нов модел на образованието Имено към създаването на такъв тип подготвени специалисти е необходимо да насочат вниманието си висшите училища и звената за подготовка на учители.

Важна и съществена част от изграждането на новата система на обучение по география могат да станат ученическите екскурзии с учебна цел, заложени като задължителни учебни часове по география. Сегашните практики до известна степен се превръщат по-скоро във весело пътуване. Именно по време на подобни извънкласни занимания може да се засили интересът към откривателството, към новото. Наблюдателността, стремежът към прилагане на наученото от книгите също са важни елементи от обучението. Тук могат да се поставят основите на събиране на самостоятелна информация чрез воденето на записки, събирането на образци, заснемането на интересните обекти и подробното описание на изминатия маршрут. Анализът на видяното и неговото обсъждане могат да се пренесат също в разработването на доклади или написването на есета. Те могат да се превърнат в едно ново информационно поле, създадено вече от самите ученици, и така да се стимулира целият процес на самообучение. И в този вид дейност ролята на учителя е важна, но в центъра отново е ученикът, който чрез съветите и напътствията на обучителя и книгите извършва самостоятелни действия, взема самостоятелни решения, греши, отстоява своите позиции или ги променя под натиска на фактите и доказателствата.

* * *

В системата на българското географско образование има изградени добри традиции, натрупан е и богат методически опит. През последното десетилетие настъпиха значителни положителни промени, подобриха се учебниците и учебните пособия. В тях откриваме и елементи на новото, които могат да послужат за добра основа за преход към новия тип обучение.

Сложен и труден е пътят на познанието. Постигането на значими резултати в обучението днес обаче е възможно преди всичко чрез непрекъснато обучение и саморазвитие. Географското образование може да даде своя дял към изграждането на модерния човек. Подготовката към подобен начин на живот е добре да се заложи още от средното училище, за да се получи плавен преход към университетското обучение, а в последствие самообучението да продължи през целия активен живот. Готови ли сме за подобно предизвикателство? Дорасла ли е нашата образователна система за прилагането на подобен модерен модел на обучение? Това ще покаже времето – ако се появят новите обучители, съветници, консултанти, приятели на учениците. Те ще имат нелеката задача да подготвят човека-личност, човека-творец, носител на съвременния възрожденски и откривателски дух, така необходим на страната ни, за да заеме тя полагащото й се място в нова обединена Европа.