През последните години темата за интегрерането на България в европейските структури е особено актуална не само в политическите и в икономическите коментари, но и в учебните програми на редица предмети в средното училище. В учебната програма за „География и икономика“ тази проблематика е проектирана адекватно както чрез усвояване на необходимите актуални нови знания („Оценява стопанските процеси по основни икономически показатели“, „Познава дейността на правителството по присъединяването към ЕС“, „Разбира необходимостта от интегрирането ни в европейското политическо, икономическо и културно пространство“), така и като основа за развитие на географска компетентност в ситуация на дискусия „относно стремежа на България за присъединяване към европейските структури“.
* * *
Урокът-дискусия на тема „Предимствата за България от нейното присъединяване към ЕС“ е седмият урок за дейност в 10 клас с профилирана подготовка. Учениците от профилираната паралелка могат да работят с различни източници на информация и да правят изводи; да изразяват и аргументират мнение; да оценяват географски процеси; да дискутират.
В началото на урока-дискусия учителят припомня мотивирането на дискусията, което е направено в предишния час:
– Тематично мотивиране с въпроса Какво сме правили през последните два часа по география? – проследявали сме стъпките в интегрирането на България в европейските структури и конкретно в ЕС и предимствата за България по всяка от тях от определена позиция – позицията на граждани на Република България, които имаме национално самочувствие.
– Съдържателно мотивиране – със задачата Ще използваме установените от вас в предишните уроци предимства и тези предимства, които вие открихте в материалите от Интернет (по време на предварителната ви подготовка).
– Технологично мотивиране – как ще проведем дискусията по определената вече тема: „Предимствата за България от нейното присъединяване към ЕС“ с дискусионен въпрос Има ли предимства за Бълария от присъединяването?
В края на предишния час формулирахме и тезата: С присъединяването на България към ЕС ще се създадат условия за устойчив икономически растеж (Аргументи в подкрепа на тезата търси екип 1 = Е-1) и антитезата: С присъединяването на България към ЕС няма да се създадат условия за устойчив икономически растеж (Аргументи в подкрепа на антитезата търси екип 2 = Е-2).
За правилната ориентация при търсенето на аргументите е необходимо да се уточнят признаците за устойчив икономически растеж. Учителят създава ситуация, в която учениците може да предложат как да се ранжират (подредят по важност) предложените признаци.
Признаци за устойчив икономически растеж:
- ръст на БВП
- предвидима (устойчива) бизнес среда (вкл. стабилни банки)
- повишена конкурентноспособност (нови технологии, финансови ресурси,евтина продукция)
- ниски показатели за инфлация
- ниски показатели за безработица
- увеличаване на инвестициите
- положително външнотърговско салдо
Припомнят се правилата за провеждане на дискусия от речника в учебника.
Уточняват се още три неща за дискусията:
– Как ще се документират посочените от двата екипа аргументи? – След обсъждане в екипа на аргументите по дискусионния въпрос по всяка стъпка от присъединителния процес, съобразно приетите признаци за икономически растеж, – един представител от екипа ще ги записва на толкова листчета (бели за Е-1 и зелени за Е-2), колкото са посочените аргументи и ще ги залепва на дъската.
– Кои ще бъдат арбитрите? – Те са трима: по един представител от Е-1 и Е-2 и учителят.
– По какви критерии ще се оценяват аргументите? – брой, вярност, логичност; задълбоченост; толерантност.
На дъската е начертана таблица с три графи – предварително е попълнена графа 1 - по това съдържание учениците от двата екипа търсят аргументи при предварителната подготовка. В хода на дискусията последователно ще бъдат попълвани графа 2 и графа 3 съобразно приетия регламент. Така таблицата съдържа и посочените от двата екипа аргументи.
В хода на дискусията направиха впечатление някои особености в поведението на десетокласниците. Членовете на двата екипа имаха сериозана предварителна подготовка, което позволи задълбочено разглеждане на въпроса. По време на дискусията учениците изразяваха лично мнение, обосноваваха го с доказателствен материал, толерантно изслушваха мнението на другия екип. Говорителите на всеки екип представяха аргументите си кратко и убедително – в съответствие с приетите критерии. Стана ясно, че умеят да избират убедителни факти от изученото досега и от проучената в Интернет информация. Записването на основните аргументи и залепването им в таблицата на дъската осигури яснота във всеки момент от дискусията каква е активността и убедителността на двата екипа по всяка стъпка от интеграцията; мотивира учениците за активно участие във всеки етап. Направи впечатление високата степен на усвоеост на сложната терминология по темата „Географски аспекти на прехода в политическата и стопансктата ориентация на България и на интегрирането й в европейските структури”.
Намесата на учителя се наложи в моментите, когато трябваше да се напомня, че е необходимо привежданите факти да се съобразяват с приетите признаци за устойчив растеж – например при привеждане на аргументи в подкрепа на тезаата по втора стъпка от присъединяването.
В заключителната част на дискусията беше направена оценка от арбитрите, че приведените аргументи са много и вярно подбрани, представени са в логическа последователност. Прие се, че преобладават аргументите в подкрепа на тезата.И двата екипа се съгласиха, че фактите, доказващи антитезата, макар и по-малко на брой, са съществени, поради което тези аргументи не трябва да бъдат пренебрегвани по пътя на присъединяване на страната ни към ЕС.
При организирането и провеждането на следващата дискусия би могло да се помисли за една „рубрика“, в която да се конкретизират не само критериите за приведените аргументи (брой, вярност, логичност; задълбоченост), но и критериите, по които ще се оценява демонст-рираното по време на дискусията поведение – умения и компетентности (напр. готовност за съдействие); вслушване и развиване на идеи на дру-гите; принос в аргументацията на целия екип; убедителност на аргументацията; подкрепа за другите от екипа; толерантност.