Роден е през 1942 г. в родопското село Ковачевица, Благоевградска област (сега архитектурен резерват). Средно образование завършва във Велинград (Техникум по горско стопанство, 1961 г.), след което работи като лесовъд в Горско стопанство – Силистра (Ловно стопанство „Каракуз“). През 1965 г. записва специалност география в СУ „Св. Кл. Охридски“ и се дипломира през 1969 г. със специализация по геоморфология. От 1969 до 1972 г. работи като геоморфолог и геолог-картировач в Предприятие за геофизични проучвания и геоложко картиране. След спечелен конкурс през 1972 г. е назначен като асистент по геоморфология в СУ „Св. Кл. Охридски”, катедра „Геоморфология и картография”.

През 1981 г. защитава дисертация „Морфоструктурно засебяване на Ихтиманското Средногорие (основни етапи и съвременни тенденции)” и придобива научната степен”кандидат на географските науки” (доктор). От 1986 г. е доцент по геоморфология, а от 1990 до 1995 г. е ръководител на катедра „Геоморфология и картография”.

През 2004 г. защитава успешно втора дисертация на тема „Неогенска и кватернерна скулптурна геоморфогенеза на източните части на Балканския полуостров” и става първият географ в Геолого-географския факултет на Софийския университет, придобил научната степен „доктор на географските науки”. От януари 2005 г. е избран за професор по геоморфология и палеогеография при Катедрата по климатология, хидрология и геоморфология в Университета.

Преподавателската му дейност в СУ „Св. Кл. Охридски” включва лекционни курсове по Обща геоморфология, Кватернерна палеогеография, Приложна география, Инженерна и екологична геоморфология, Кватернерна геология. Има лекционни курсове по Геоморфология и География на почвите в ПУ „Паисий Хилендарски”, филиал Смолян. Чел е лекции и в Университета в Хелсинки, Финландия. Автор е на 2 университетски учебника: „Кватернерна геоморфология и палаогеография” (1988) и „Кватернерна палеогеография” (в съавторство, 2003).

Членувал е в няколко научни организации: Българско геологическо дружество (председател на секцията по геоморфология); Българско екологическо дружество – Свищов (научен секретар); Българско географско дружество – член; Национална геоморфоложка комисия към Националния комитет по география – главен секретар.

Бил е член и на Холоценска комисия към INQUA (Международна асоциация за кватернерни изследвания към UNESCO) и участва в 2 международни проекта на IGCP/INQUA (национален координатор и координатор за балканските страни). Провеждал е съвместни изследвания в Северна Гърция и е участвал в организирането на два българско-гръцки симпозиума по проблемите на геологията и географията на Родопския масив.

В научното си творчество има над 70 публикации в различни области на геоморфологията и палеогеографията: неотектоника и морфотектоника, съвременен регионален морфогенезис (Ихтиманско Средногорие, Рила, Софийска котловина, Източна Стара планина, южните склонове на Средна Стара планина, басейна на Горна Арда и Западни Родопи), палеоклиматични (плейстоцен и холоцен) реконструкции, глациален морфогенезис и заледяванията в България, геоморфоложко и геоекологично картиране, методика на геоморфоложки и палеогеографски изследвания за целите на археоложките проучвания. Съавтор е на 8 доклада, свързани с кондиционното геоморфоложко картиране на България и на 6 картни листа от новата национална Геоморфоложка карта на България в М:100 000.


През последните 10 години активно участва като геоморфолог и палеогеограф в спасителни археоложки проучвания по трасето на автомагистралите „Тракия” и Хасково-Комотини и в района на хидровъзела „Горна Арда”. Член е и на международни археологически програми за Емпорион Пистирос и Перперикон.

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ
В началото на 19-ти век благодарение на научните приноси на Хумбол и Ритер географията от помощна на историята хуманитарна наука се превръща в самостоятелна, като използва три нови основни метода – картографиране, интерполация и интерпретация при описанието и изучаването на географската среда на човечаството. Това я прави едновремено занаят или технология (чрез усъвършенствуването на картографирането), изкуство (чрез възможността географът индивидуално въз основа на способностите и познанията си да интерполира, т.е. да запълва празните места, по възможност с най-достоверната информация), а интерпретацията на така подготвените материали си е чиста наука, напълно съпоставима с останалите естествени науки.

Какво представлява географията? Не е необходимо да се дават сложни и заплетени определения, както това става напоследък. Така само се ограничава нейният обхват в сферата на познанието. Напълно достатъчно е да се изходи от самата етимология на географията, т.е. описание на Земята и на отделни нейни части. Тук трябва само да се даде пояснение, че описанието може да бъде словестно, графично (картографско), математическо, виртуално и т.н. Никой не може да ограничи видовете и формите на описанията, които географа иска да използва.

Навремето Нилс Бор е мечтал да построи мост между науките. Един от тези мостове вече е съществувал. Това е била географията, която в качеството си на синтетична наука е граничела с науките от целия цикъл на познанието – математика, физика, химия, биология, геология, антропология и т.н., та чак до политологията и идеологията. Граничният характер на географията с другите науки й предоставя възвожност не само активно да обменя с тях информация, но и създава с тяхна помощ цели географски направления в тях, без да има каквато и да е подмяна помежду им.

Днес хуманитарният характер на географията се е запазил само в училищната география. Тя дава възможност на учениците да научат или наизустят много фактологични данни, но ги ограничава във възможностите им за самостоятелно мислене и разбиране на материала. Впрочем, това е характерно и за другите хуманитарни предмети в училище, които много точно определяме като разказвателни. Хуманитарията винаги се е опирала на авторитети и затова се е ограничавала от равнището на старите автори, станали вече класици в своята наука.