Маршрут:
Гр. Враца – квартал Медковец – Медковски водопад – Войводин дол – гр. Враца

Предназначение – за туристи от всички възрасти с подходяща подготовка, както и за професионалисти и любители:

биолози и орнитолози
спелеолози
алпинисти
фотографи

Изходен пункт – последна спирка („обръщалото“) на квартал „Медковец“. За идващите от Мездра кв. Медковец се намира вляво по посока на движението. Преди бензиностанцията на OMV се завива наляво. От града се пътува с тролей № 41а, 4а и маршрутка № 50.
Времетраене – около 5 часа

Описание на маршрута
Врачанската планина е масивен планински рид в Западна Стара планина, изграден главно от дебели варовици, пясъчници и доломити. Върху широкото и заравнено било на планината върховете се открояват като отделни могили. Повърхността между тях е разнообразена от множество карстови форми – кари, въртопи, валози, ували, понори. През тях и през скалните пукнатини дъждовните и снежните води бързо проникват в дълбочина и подхранват множество карстови извори в подножията на стръмните склонове. На площ от 207 км2 са проучени повече от 500 пещери – един от карстовите райони в България с най-голяма плътност на пещерите.

"Врачански Балкан" е вторият по големина природен парк в България (за повече информация вж. бр. 4/2004 на сп. „Обучението по география“). Обхваща Врачанска планина с Лакатнишките скали и Ритлите. В парка са установени 1050 вида висши растения, от който 56 вида са редки и застрашени от изчезване (26 вида са защитени).

Тръгва се от последната спирка на квартал ‘’Медковец“. След като се излезе от града, се тръгва вдясно по стръмната пътека между огромните варовикови скали с множество дупки, приличащи на пещерни ходове. Някои ги оприличават на манастири и килии. Колкото по-нагоре се изкачваме в планината, толкова по-трудна става – каменистата пътека се извива паралелно на дола, започващ от водопада. Местността е скалиста, типично карстова. Но усилията си заслужават – гледката става все по-хубава, вече се вижда и целият град. Продължава се в посока югозапад, а поточето остава от лявата ни страна. При достигането на каптажа долината се пресича и пътеката навлиза в гората. Достига се камък отляво, на който има надпис „към водопада“.

Самият водопад се намира в гористата местност, точно под билото. Водата, която скача от 30 м, не е с голям дебит, но гледката е много красива. Когато има вятър, той променя посоката на падане на водата, разпръсква я и моделира приказни водни форми. Наоколо растат много различни горски видове, характерни за този район – волски език, чемерика, здравец, иглика. Могат да се видят и представители на животинския свят – дъждовник , костенурка , таралеж, смокове.

След кратката почивка се потегля отново нагоре. Продължава се през гората до поляна, цялата обсипана с цветя. След малко спускане се излиза на коларски път, по който има маркировка , посочваща правилната посока. Завива се на дясно и се върви докато не се стигне до останки от бивша мандра. Пресича се потока на Mедковския водопад, продължава се нагоре и се завива на дясно. След това се продължава по коларски път. Оттук възможността за разходка до различни обекти е голяма – към Околчица, към Пършевица, към Враца покрай водопада „Скакля“ или през „Медковските серпентини“, към с. Згориград.

На поляната има възможност да се направи по-дълга почивка до големия каптиран извор, който захранва водопада „Скакля“. Вдясно от кошарата е Марков връх – най-високата точка. Отсреща се вижда веригата на Централния масив.
Тръгваме надолу по Войводин дол по стръмна пътека. По дървета и скали има стандаратна маркировка, а тук-там, и табели. Вляво на 2 м от пътеката бълбука изворче, чиято вода е чудесна.

След около 20 минути достигаме каптиран извор, чиято вода се събира в коритото на издълбан дънер. На това място може да се направи отново почивка. Между две от дърветата се съзира по-малко, което е извито така, че прилича на конче. Оттук до края на маршрута остава малко. Изходът, е до голяма табела с информация за резерват „Врачански карст„, обявен през 1983 г. Той обхваща Северната скалиста карстова част на Врачанската планина с пролома Вратцата. Резерватът съхранява производни и коренни гори на скалисти терени – мъждрян, келяв и обикновен габър, богата калцифилна флора, ендемити, множество реликтни видове и средиземноморски елементи – маклен, див орех, келереров кентрантус.

Слизаме в околностите на Враца и навлизаме в пролома на р. Лева, известен като Вратцата. Шосето се вие отляво, а отдясно – панорамна пътека. Дървета, храсти, изкуствени водни площи и тук-там пейки за отмора са в хармония с природата наоколо. Над нас гористи склонове са хванали в прегръдките си отделни скали, а отсреща е истинска каменната феерия! Скалите се издигат все по-високо и стават все по-отвесни. Групи широколистни дървета са се вкопчили в тях, сякаш да участват в устрема им към висините.

За нас, врачаните, Вратцата има и друга символика. Тук, буквално над пътя, се намират руините на древния град Вратица, чиито първи заселници са поробените от римското нашествие траки-рудничари. След тях дошли славяни и прабългари, които се възползвали от естествената непристъпност на района и превърнали селището в силно укрепен малък град. Името Вратица е свързано с предание, според което тясната долина се преграждала от огромни тесни врати, но турците го превзели и разрушили. После възникнала Враца – на сегашното й място.
През 1964 г. живописното ждрело Вратцата е обявено за природна забележителност, а от 1989 г. е включено в територията на обособения ПП „Врачански Балкан“.

Ръководител: Жулиета Кръстева Босилкова (учителка по немски език в ПМГ „Акад.Иван Ценов“, Враца) - ръководител на Клуб по туризъм „Планински дух“)

Водач: Богомил Петров Коцилковски, 3000 - Враца, ул. „Леонова“ № 95, ет. 4, тел.092/32894

Бел. ред.: Очаквайте резултатите от първия етап на конкурса „Нашият маршрут“, които ще бъдат обявени в следващия брой на сп. „Обучението по география“.