В последното десетилетие сме свидетели на широкото разпространение на картографски произведения, създадени с помощта на компютърни технологии. Основно това са карти, предназначени за средствата за масова информация, рекламни карти, обработени изображения на снимки от Космоса и пр. Като автори на такъв тип произведения много често се включват компютърни дизайнери без необходимата картографска подготовка, което неминуемо води до сериозни нарушения на теоретично утвърдени основни принципи за съставянето и оформянето на картите.
В своята дейност Националният политехнически музей включва и проучването на историята на геодезията и картографията като част от историята на техниката. Музеят е участвал в организирането на международни и национални конференции и семинари, а също и на изложби, посветени на историята на геодезията и картографията, съвместно с Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за архитектура, строителство и геодезия, Федерацията на научно-техническите съюзи, Военнотопографската служба, Картография ЕООД и др.
Картографските произведения се прилагат широко в музейната практика, например в проучвателната дейност при експедиции, в музейни експозиции, в научни, научнопопулярни и рекламни издания и пр. Посетителите в музея могат да получат познания по картография главно по два начина – чрез музейната експозиция и чрез специализирани образователни програми.
Разработената в Националния политехнически музей експериментална образователна програма „Как се създават картите“ е предназначена на първо време за горните класове на училищата, което предполага основни познания за компютърните информационни технологии. Програмата включва кратка история на картографията и най-важните моменти от нейното развитие в България. Нагледно се показват отиващите вече в историята класически методи за изработване на съставителските и издателски оригинали на картите, които обаче са залегнали в структурата на графичните компютърни програми, използвани в момента. Особено внимание се обръща на запознаването с основните елементи от съдържанието на картите и отношението на общогеографските елементи към различната картографирана тематика.
Целта на програмата е да се даде известна теоретична подготовка на младите хора, проявяващи интерес към картите, тяхното създаване и използване. Така, когато те решат сами да съставят една карта, ще знаят как да изберат подходящата географска основа и какви принципи да прилагат при изобразяването на картното съдържание. Предвижда се и запознаването с някои основни картометрични задачи. Програмата е предвидена за около 1 час, като времетраенето може да се увеличи съобразно интереса на участниците.
Експерименталната програма ще се провежда през цялата учебна година в сградата на Националния политехнически музей, София, ул. Опълченска 66, телефон за справки и записвания 8313004.
|
Фиг. 2. Фрагмент от първата карта на български език, съставена от Ал. х. Русет |
|
Фиг. 3. Първият български глобус, направен от Неофит Рилски |
|
Фиг. 4. Руска топографска карта от Освободителната война |
ЛИТЕРАТУРА