От края на 20-ти век в контекста на новото политическо преразпределение на европейското пространство, регионът на Балканите започна да придобива все по-голямо геополитическо значение. В тази връзка, макар и бавно, се променя и ролята на държавните граници на балканските страни, като те постепенно от политически бариери се превръщат в зони за двустранно и многостранно сътрудничество.

При балканските страни има значителни различия по отношение на територията, населението и хода на стопанските реформи.. Стопанствата на някои от тези страни все още са зависими от първичния сектор, в който основно се развива земеделието и добивните отрасли. Относително добре е развит вторичният сектор и по-ограничено в сравнение с напредналите страни – третичният. Тук известно изключение правят балканските страни-членки на ЕС (Гърция и Словения, както и Хърватия). България вече се е утвърдила на международния пазар като туристическа дестинация в традиционните видове туризъм. Като резултат от това от реализирани туристическите пътувания по света на нас се падат 0,4 %, а от всички туристически пътувания из Европа – 0,7 %. По данни на Министерството на икономиката приходите за България от международен туризъм съставляват 0,23 % от световните и 0,46 % от европейските. В европейските страни средно около 6-7 % от БВП се формират от туризма. В България този процент е още по-висок – 8-9 %, при това без приходите от съпътстващи дейности, т. е. това са чисти приходи. А заедно с тях – транспорт, строителство, селско стопанство, хранително-вкусова промишленост, търговия, банково дело, комуникации и др. – туризмът участва с 12-13 % във формирането на БВП на страната. За развитите страни специалистите прогнозират и увеличение на туристопотоците от 8 до 12 % в световен мащаб. За Европа този показател в момента е около 6 %. На този фон растежът за България от над 14 % в броя на туристите изглежда впечатляващ. Постижение е и фактът, че у нас темповете на растеж надхвърлят два и половина пъти темповете за Европа през 2004 г.

Поради това, че туризмът е многоотраслова дейност, т. е. развива се интегрирано – с много други взаимодопълващи се отрасли, той е в основата и на устойчивото развитие на редица страни и особено на някои техни региони, разполагащи със съответен туристически потенциал. Особената специфика на туристическата индустрия в сравнение с другите се състои в това, че тя използва природни и антропогенни фактори и ресурси, които не се използват от тях – плажове, климатични условия, атрактивни пейзажи, археологически, исторически и културни забележителности и т. н.

Балканите имат благоприятно географско положение, изключително разнообразие на ландшафти, средиземноморски и умереноконтинентален климат, изобилие на минерални извори с високи лечебни свойства, обширни плажни ивици и разнообразен релеф, уникални културно-исторически забележителности и съхранени етнографски особености и традиции. За превръщането на тези природни и културни дадености във фактори и ресурси за туризма през последните десетилетия се извърши значителна работа, както в България, така и в другите балкански страни.

Голяма част от това природно богатство се намира на територията на две, три или повече държави. В тази връзка задълбоченото познаване на тези области и туристически оси предполага предприемането на енергични стъпки за съвместна работа, което ще позволи по-ефективното решаване на сходни екологични проблеми, от една страна, а от друга, чрез развитието на туризма ще бъдат подпомогнати слаборазвити гранични територии. За устойчивото развитие на туризма в региона е необходимо държавните политики на страните да се опрат на няколко основни принципа:
1. Регионално сътрудничество във всички области на икономиката, включително и в туризма.
а) създаване на общи туристически пакети;
б) ефективно трансгранично сътрудничество в сферата на транспорта, инфраструктурата, екологията и др.
2. Децентрализация и демонополизация на отрасъла.
3. Диверсификация на продуктите чрез:
а) оптимизиране на традиционните, т. нар. масови видове туризъм – морски-рекреативен и планински ски-туризъм;
б) развитие на нетрадиционните или т. нар. алтернативни видове туризъм.
4. Повишаване качеството на обслужване и обучението на кадрите.
5. Съхраняване на националната и културна идентичност на страните.
6. Опазване на околната среда и осигуряване на устойчивото развитие на региона.
7. Съвместен маркетинг, реклама и промоция на регионални продукти на международните пазари.

Независимо от всички трудности процесите на регионално и транс-гранично сътрудничество на Балканите вече се проявяват и от страна на всички държави е изразен категоричен стремеж към тяхното реализиране. Една от действащите практики за регионална интеграция в ЕС е създаването на еврорегиони, имащи за главни свои цели следното:
– ефективно трансгранично сътрудничество, чрез което се постига преодоляване на отдалечеността между съседни територии и общности, имащи сходни интереси, проблеми и потенциали и тяхното ускорено ния живот;
– увеличаване на стопанското коопериране, което води до свободно движение на стоки, капитали и услуги, а оттам и до възможности за свързване с по-големия европейски пазар на стоки и услуги и пазара на труда;
– разширяване на регионалното сътрудничество в областта на транспорта, комуникациите, енергетиката и прилежащата им инфраструктура;
– регионално сътрудничество в сферата на туризма, образованието, здравеопазването, спорта и др.;
– постепенно възприемане на европейските норми за опазване на околната среда и борбата с природни бедствия; – насърчаване развитието на високите технологии и създаване на информационни общества;
– ефективни и екологосъобразни малки и средни предприятия в преработващия сектор и т. н.

Инициативата страните от региона да излизат с общ пакет от туристически услуги на външния пазар бе предложена още през 2000 г. на международната борса Филоксения в Гърция и туристическата борса в Албания, където България успешно се представи. Като пример за такъв продукт би могла да послужи почивка, започваща от Адриатическото крайбрежие на Албания, продължаваща до Дубровник, Черна гора, България, Македония и завършваща с морска рекреация в Гърция или Турция, като се предлагат най-интересните места от Балканите. Този подход предполага съчетаване на традиционните с нетрадиционните (т. нар. алтернативни) видове туризъм чрез провеждане на тематични турове и стационарен отдих.

Друг такъв опит за регионално сътрудничество в областта на туризма вече беше направен през март 2005 г. на срещата между страните-членки на ЧИС, състояла се на гръцкия остров Родос. Срещата бе инициирана от Гърция, която се е ангажирала и със създаването на постоянно действащ Секретариат по туризма към ЧИС. На този форум бяха подписани два основни документа:
1. Декларация за сътрудничество
2. План за действие за периода 2005-2007 г.
Приоритетите в тях са следните:
– сътрудничество в сферата на устойчивото развитие на туризма в региона и особено на специализираните форми за туризъм;
– развитие на морския туризъм, който обединява всички държави от ЧИС;
– сътрудничество по отношение на образованието и професионалната подготовка на кадрите в туризма;
– поощряване на публично-частното партньорство в сектора.
Обсъждани са и възможностите за унифициране на изискванията и стандартите в хотелиерството между страните-членки. Решено бе през септември 2005 г. да се проведе експертна работна среща, която да набележи конкретни общи действия. А през юни бе подписан Меморандум за сътрудничество между България, Гърция и Турция. Пак през юни 2005 г. в Черна гора, гр. Цетине, се състоя годишната среща на Съвета на Адриатическо-Йонийската инициатива. На нея бе приета Декларацията от Цетине като политически документ и декларация за сътрудничество в областта на туризма и екологията.

Главните форми на регионално сътрудничество между балканските държави би трябвало да се съсредоточат също така и в областта на транспортната, енергийната и комуникационната инфраструктура, търговско-икономическите връзки (в това число и туризма), опазването на околната среда и политическата стабилност. За Балканите, където националните държави са обвързани в сложна мрежа от културни, политически, етнически и други противоречия, такава формула е най-приложима, както е неоспорим и фактът, че интеграцията им към останалата част на Европа е неизбежна. На Балканите, които имат площ около 700 хил. кв. км и около 60 милионно население, се намират осем държави и части от още две. За да отговорят на изискванията на днешния глобализиращ се свят, както и да реализират важното си политическо, икономическо и културно значение като мост и център между Изтока и Запада, те трябва да обединят усилията си в посока, рационално използване на изключително разнообразните си природни дадености и създаване на конкурентноспособни икономики с модерна инфраструктура и съвременни технологии.

В допълнение съществува и значителна диференциация в развитието й между отделните страни, водеща до изолиране на източната част на полуострова от западната, и наличие на вътрешни проблемни връзки. В сферата на транспорта липсват съответните транспортни оси, от една страна, и от друга –съществува релеф, който значително оскъпява създаването на адекватна инфраструктура. Това са едни от най-важните общи трудности, които биха могли да бъдат преодолени единствено на базата на добросъседство и взаимоизгодно сътрудничество като, например осъществяване на съвместни инвестиционни проекти и съфинансиране.

И тъй като Югоизточна Европа се нуждае и от свежи преки инвестиции, именно в областта на транспорта, съобщенията и инфраструктурата въобще европейските структури и международни финансови институции биха подкрепили проекти, отварящи границите. Засега тези средства идват по линия на Пакта за стабилност, Инициативата „Шифтър“ и предприсъединителните инструменти на ЕС – програмите ФАР, ИСПА, ТИНА и др. Само че посочените финансови източници се отнасят само за страните-кандидатки за членство в ЕС. А това членство е необходимо на всички държави от полуострова, тъй като ще спомогне за разрешаването на общите политически и икономически проблеми, а оттам ще доведе и до повишаване на стабилността и инвестиционната привлекателност на региона.

Значими и перспективни инвестиционни проекти като: изграждане на модерна инфраструктура, програми за повишаване качеството и конкурентноспособността на туристическия продукт, финансиране на рекламата и маркетинга ще се отразят благоприятно не само върху развитието на туристическата дейност, но и върху стопанствата на страните като цяло. За целта е необходимо изготвянето на дългосрочна стратегия за развитието на отрасъла в близките 10 години. Като начало биха могли да се обособят гранични територии, в които за развитието на туризма да се предлагат преференции. Основен принцип за развитието на отрасъла в ЕС е децентрализацията. Във връзка с това едва в началото на 2004 г. в България бяха направени изменения в Закона за туризма. В него е отбелязано, че системата на планиране в отрасъла трябва да включва местни програми за развитие, програми на областно и регионално равнище, както и зони за планиране на държавно ниво. Стратегическата политика цели развитие на туристическия потенциал на макро-равнище, мезо- и микро-равнище (т. е. по региони за планиране и общини) и си поставя за задача създаването на такива условия за растеж, които да дават възможности за непрекъснато повишаване и поддържане качеството на предлагания продукт, и да бъдат съобразени с приетите стандарти в ЕС.

В тази връзка и с оглед перспективите за развитие на туризма през 2005-2010 г. Националният институт по туризъм в България посочва три основни приоритета:
1. Устойчиво развитие на интегрирани туристически продукти.
2. Утвърждаване на България като туристическа дестинация с високо качество на инфраструктурата посредством ефективно маркетингово планиране и рекламна политика на Балканския регион.
3. Увеличаване на инвестициите за повишаване професионалното обучение и качеството на кадрите, заети в туризма.
В стратегическата политика за развитие на устойчив туризъм в региона са заложени и три други важни цели:
– осигуряване на условия за активно разгръщане и оползотворяване на туристическия потенциал;
– усъвършенстването на инфраструктурата и икономическата среда;
– въвеждане на ефективни маркетингови стратегии за растеж.

Провеждането на политика за устойчиво развитие на туризма изисква към проблема да се подходи както на национално, така и на браншово и регионално ниво. Благодарение на демонополизацията, извършена в България през последните няколко години, туристическият сектор се развива възходящо. Появиха се много туроператорски частни фирми и бюра, бяха реконструирани голяма част от хотелите, а се построиха и нови. Развитието на отрасъла трябва да се превърне в приоритет на публично-частното партньорство. Само тогава ще може да се гарантира и устойчивото му развитие.

Ефективното усвояване на културно-историческите и природните ресурси и инфраструктурата на страните за целите на туризма ще диверсифицира туристическия продукт и ще стимулира развитието на алтернативните видове туризъм; оттук ще дойде и повишеното търсене и потребление на продукти от цялостна туристическа дейност. Балканските страни притежават необходимия природен потенциал за провеждане на културен, селски, специализиран, балнеоложки и екотуризъм. Напоследък се предприемат редица инициативи и проекти по отношение на тези видове туризъм, но за съжаление се наблюдава ниска степен на координация между тях. Основният контингент туристи и посетители в нашата страна след демократичните промени е от страните на Европейския съюз и това вече е трайна тенденция. Извън страните от ЕС най-много са посетителите от съседните Балкански държави, както и от Русия и Украйна. В Европа и по света Балканите са известни най-вече като територия, намираща се във вътрешността на дългата брегова ивица, съставена от Адриатическо, Йонийско, Егейско, Мраморно и Черно море, която се използва главно за морска рекреация и зимен ски-туризъм. Обективността изисква обаче тази представа да се промени и да започнат да се предлагат туристически дейности през цялата година, насочени към качествата на ландшафтите и градовете, богатото културно-историческо наследство, а също така да се развива и образователен туризъм, фокусиран към трансформацията на региона.

Отделно от този проблем съвсем естествено възниква и въпросът: достигнат ли е максимумът в развитието на морския рекреативен и зимния ски-туризъм и има ли начини за увеличаване на приходите от тях? Анализите показват, че условия за това има, но е необходимо да се направят две основни неща:
І. Да се направи пробив в развитието на нетрадиционните видове туризъм, които засега заемат дял едва от 20 %, съотношението между тях, и основните видове туризъм да стане 45:55.
ІІ. Да се изравни процентът на основните и допълнителните услуги. В момента те са приблизително в съотношение 80:20, а в развитите туристически страни то е 50:50.

Морските курорти имат голям потенциал за увеличаване на приходите си чрез удължаване на сезона, предоставянето на допълнителни услуги и развиването на алтернативни видове туризъм.
Досега нашите хотели по Черноморието достигаха пълната си заетост само през юли и август, а средногодишно заетостта им е едва 32 %, т. е. те работят само през 4-5 месеца от годината. През останалото време малко от тях функционират. Един от начините за удължаване на сезона е изграждането на подходяща спортна база, която да служи за подготовка на спортни отбори през неактивния сезон. Примери за това има в съседните страни като Турция, например, чиито морски курорти предлагат условия за подготовка на спортисти и през зимата и по този начин си осигуряват заетост през цялата година. Пак в съседни страни (Гърция и Турция), има изградени и много добри голф – игрища и база за практикуване на яхтинг туризъм. Това са вече спортове, упражнявани от туристите в цял свят, а в България тези продукти още не се предлагат масово и по този начин се пропускат ползи.

Друг вариант за увеличаване заетостта на морските курорти е и по-активното развиване на балнеоложкия и конгресения туризъм, за които също има добри условия. Зимният туризъм е изправен пред по-малко, но по-мащабни проблеми – бъдещото му развитие зависи от влагането на инвестиции за подобряване инфраструктурата на съществуващите курорти и изграждането на някои нови. В краткосрочен план, както и при морския туризъм, трябва да се обърне особено внимание на качеството на обслужване, което в много случаи е далеч от европейските стандарти. Малко са и предлаганите допълнителни услуги в зимните курорти. В това отношение заслужава внимание опитът на други планински дестинации в Европа. За Австрия например, която има световно известни планински курорти, се знае, че само с една своя единствена провинция –Тирол, привлича ежегодно над 5 млн. туристи. Но там освен ски туризъм извън зимния сезон на гостите се предлагат и други спортни занимания като: пешеходни преходи, планинско спускане с велосипеди, делтапланеризъм, голф, риболов и много други. Редно е да се отбележи, че именно планинските територии предлагат едни от най-добрите условия за развитие на някои алтернативни видове туризъм, които наскоро започнаха да се реализират. Планините се отличават със значително водно богатство, многобройни язовири и минералните извори в нископланинските пояси. Повечето от защитените територии и ловни стопанства са също в тези райони. Другото важно за туризма обстоятелство е сравнително ниската степен на усвоеност и съответно по-малкото застрояване и замърсяване в сравнение с други страни с развит планински туризъм. Оценката на биоклиматичния потенциал на планините дава възможност да се определи като най-подходящ за курортно-туристическо строителство и най-продължително използване на материалната база и свързаните с нея съоръжения и инфраструктура хипсометричният пояс между 1200-2000 м н. в. (Атлас Курортно райониране …, 1971). Анализът на основните компоненти на природната среда в планините показва, че те притежават многоаспектен курортно-туристически потенциал, позволяващ упражняване на всички видове отдих, лечение и туризъм с изключение на морска рекреация. Практикуването на климатичен отдих, маршрутно-познавателен туризъм и алпинизъм е възможно около 300 дни в годината (Природният и …, 1989).

Хълмистите и равнинни части имат значително по-ограничени по количество, качество и разнообразие природни рекреационно-туристически ресурси. Интерес за туристическата индустрия в тези райони представляват минералните извори, водни обекти, лесопаркове, карстови форми и др., които имат значение за балнеоложкия, ловния, риболовния и селския туризъм.
Застаряващото население на Западна Европа все повече изразява предпочитанията си към курорти с оздравителен туризъм и чиста природа. Успешното им развитие обаче зависи на първо място от изграждането на съответната инфраструктура и необходимата материално-техническа база. През последните 25 години в тази област навлязоха много нови технологии и методи за лечение. На второ място, тяхното развитие би трябвало да се подпомогне от засиленото им популяризиране по света, т. к. балнеологията е скъп отрасъл и би могла да формира немалък дял от БВП.
Друга специфична туристическа дейност, с която можем да привличаме повече и по-платежоспособни посетители, е ловният туризъм. България например притежава уникално дивечово богатство и привлича определен брой любители на този вид специализиран и по принцип с високи икономически резултати туризъм и има особено големи възможностите за по-интензивното му развитие. Но парадоксалното е, че при наличие в страната на 56 елитни ловни стопанства, в които се развъждат над 14 000 благородни елени, над 4000 елени лопатари, около 62 000 сърни, 42 400 глигани, над 2 000 диви кози, 2 200 муфлони, 860 мечки, 21 тибетски якове, 2000 броя вълци, над 35 000 лисици и други диви животни, ежегодните приходи на страната вече от дълго време са едва около 2 млн. евро, което е абсолютно недостатъчно. Докато в Унгария разполагат само с 6 ловни стопанства, от които обаче се получават 300 млн. евро приходи. През последните години броят на посетителите в този вид туризъм у нас се задържа приблизително на едно и също ниво и за целта е абсолютно необходимо увеличаването на разходите за национална туристическа реклама.

Интересно би било да се направи сравнение на разходите, отделяни от бюджета на България за развитието на туризма и от правителствата на други, съседни на нас държави или сходни по историческо развитие с нашата. През 2001 г. България е отделяла 75,2 млн. щ. д. за развитието на това перо от икономиката. По този показател в страните от бившия източен блок само Румъния ни отстъпва по разходи за туризма – 43,8 млн. щ. д. Преди нас са Словакия – с 89,3 млн. щ. д., Словения – 182,4 млн. щ. д., Унгария – 245,7 млн. щ. д., Чехия – 364, 6 млн. щ. д. и Полша – 948, 8 млн. щ. д. Турция и Гърция също ни превъзхождат в това отношение съответно със 131,6 млн. щ.д. и 1,007 млрд. щ. д.
А що се отнася до световен мащаб, България се нарежда едва на 63-то място по правителствени разходи за туризъм.

След началото на демократичните промени през 1989 г. българското правителство започна да отпуска от бюджета средства за туристическа промоция и реклама на страната зад граница едва от 1999 г. насам. Тези средства тогава бяха в размер на 1 млн. DEM и макар че бяха крайно недостатъчни, те, допълвани от суми, събирани по линията на лицензирането и категоризацията на туристическите обекти, заедно с високата степен на приватизация, дадоха своя принос за увеличението на туристопотока през 2000 г. През 2002 г. правителството увеличи средствата за туристическа реклама на страната зад граница на 3 млн. щ. долара, а през 2003 и 2004 г. на 8 млн. лева с тенденция през 2005 г. да възлязат на 10 млн. лева. И понеже това са абсолютни величини, които не винаги могат да дадат ясна представа за нещата, интересно е да се проследят някои относителни величини като отношението на правителствените разходи за туризъм към БВП на страната. През 2001 г. това отношение е било 0, 59 % от БВП, което в световен мащаб представлява средно равнище. Ако се вземе пред вид фактът, че туризмът в България е обявен за един от приоритетните отрасли на икономиката, този вид разходи на държавата трябва да нараснат до 1 %. За сравнение в съседна Гърция те са 0,87 %.

Въпросът за качеството и конкурентноспособността на обслужването е от особена важност за цялата туристическа индустрия, т к. е гаранция, че при сравнително ниски разходи ще се привлекат по-платежоспособни туристи, а оттам секторът, като цяло, ще реализира по-високи печалби. Това ще затвърди приоритетното значение на туризма в региона и при всички случаи ще подпомогне растежа на икономиката. Декларираният общ стремеж за членство в ЕС, сходните икономически интереси и близки традиции на страните от Югоизточна Европа налагат създаването и на общи принципи при осъществяване на регионалните им политики. Те трябва да бъдат основани на създаването на условия за съхраняване и поддържане на културно-историческото наследство, баланс на икономическата активност, устойчиво развитие и природосъобразен начин на живот, иновации в технологичен аспект и обмен на полезни практики. Като примери за това могат да послужат водещите европейски стратегии, политики и практики като: Лисабонската стратегия до 2010 г., Стратегическата програма на Европейския парламент за устойчиво развитие на туризма, програмата „Специални интереси в туризма 2010“, Европейската стратегия по околна среда, стратегическите програми на страни-членки на ЕС като Ирландия, Испания, Португалия и др., както и Хартата за регионално развитие на страните от ЕС, приета през 1983 г. в испанския град Торемолинос.

ЛИТЕРАТУРА

Воденска, М. Екологични влияния на туризма. Сб. доклади на международна научна сесия „50 години Географски институт“. С., 2000.
Грозева, М. Някои аспекти и тенденции от развитието на международния туризъм по българското Черноморие. Сб. статии: Транспортно-икономическо развитие на причерноморския регион. Изд. БАН-Географски инст. С., 2000.
Колев, Б., М. Грозева. Туризъм и туристическа инфраструктура. В: География на България. Физическа и социално-икономическа география, Изд. ФорКОМ, С., 2002.
Контева, М. Природата на Балканския полуостров и екологичният елемент на устойчивото развитие. Сб. доклади на международна научна сесия „50 години Географски институт“. С., 2000.
*** Атлас. Курортно райониране на НРБ. ГУГК, С., 1971.
*** Природният и социално-икономически потенциал на планините в България, т. 1. Изд. БАН, С. 1989.
*** Статистически справочник 2004, НСИ, София.
*** Туризъм-2000, НСИ, С., 2000.