Наградите са хубаво нещо. И макар че новоучредената награда на Министерството на образованието и науката „За високи постижения като български учител и принос в раз-витието на образователното дело“ дойде неочаквано, радостта ми беше голяма и искрена. Приех я с голяма гордост като награда за цялата географска гилдия. Наградата, носеща името на Константин Величков, е висока чест за всеки български учител, защото, виден просветен деятел и министър на образованието, К. Величков е човек ерудит, получил европейско образование в най-реномирания за времето си европейски университет и запазил в себе си възрожденския ентусиазъм на българин-просветител до края на дните си. Може би неговото кредо е живо и днес във времето, когато трябва да се научим да живеем в различни страни и континенти, но да носим винаги в себе си духа на земята, която ни е родила. Може би това е мисията на учителя-географ - да възпитава достойни граждани на света, съхранили любовта си към родната земя.

За математици, физици, химици и биолози олимпиадите - национални и международни, са утвърдена традиция. За географите олимпиадата беше доскоро мечта, за която неуморно са ратували мнозина от нас. Разбира се, най-трудно е началото. Заслугата да се прокара и отстои тази чудесна идея и да се утвърди географската олимпиада е изцяло на доц. Румен Пенин от СУ „Св. Климент Охридски“ и експерта по география в МОН – г-жа Христина Маркова. Трябваше да се измине дълъг и труден път, за който освен много желание са необходими времe, усилия и убеденост, че това, което си захванал, ще стане. Но когато сред най-добрите в света са имената на българските участници: Павел Нанков, Димитър Желев, Павлин Николов, участвали в олимпиадата в Тампа, Флорида, и Павел Нанков в Гдиня, удовлетворението е голямо.

Пътят до международните форуми е дълъг, той минава през областно и национално ниво.
Нашите олимпиади са състезания, където си дават среща участници от всички краища на България. Според регламента всяка област трябва да има представител на националния кръг. Всяка година комисията с особено нетърпение отчита откъде са участниците и със задоволство е откривала, че има участник от с. Света Петка, Пазарджишка област, от Павликени, Свиленград или от Етрополе. За нас това означава, че някой учител, макар и далеч от университетските центрове и областните градове, без достатъчно информация и възможности за об-мен с колегите, си е свършил добре работата и е запалил любовта към чудния свят на най-древната и интересна наука – Географията.

Националните и международните битки събраха нашите първи олимпийци, калиха ги в надпреварата и родиха чудесни приятелства, което продължава и до сега. Някои от тях се включиха във финалния тренинг на новия национален отбор за тазгодишното състезание в Будапеща. Международните географски олимпиади, независимо кой е техният организатор – Natianal Geographic или Международният географски съюз, са както проверка за всеки от участниците на техните географските знания и умения, на тяхната работа на терен, но и изпитание за психическата устойчивост и умение за работа в екип, за организирано действие в рамките на много ограничено време, за вземане на бързи и точни решения, за поемане на отговорност за отговора на един или друг въпрос.

За състезанията на Международния географски съюз (включително и предстоящото състезание в Брисбейн, Австралия, 2006 г.) е необходима и сериозна подготовка по английски език. Тава са качества, които се градят продължително, с финансови ресурси, здрава мотивация и хъс за успех. По отношение на времето и ресурсите – за всеки от образователната сфера е ясно, че възможностите са ограничени. Останалото – ентусиазъм и желание да се работи за любимата наука, да се подготвя и мотивира националният олимпийски отбор за победа – членовете на националната комисия начело с доц. Румен Пенин и експерта по география Христина Маркова, всеотдайно и безвъзмездно го дават всяка година. За да стигнем до финала, където мериш сили с най-добрите. Каквито и да са били резултатите от състезанията, мотивацията за следващи участия и географски изяви е огромна. Това, което споделиха тазгодишните състезатели Стилиян Гребеничарски и Николай Андонов след състезанието в Будапеща бе, че се прибират и с голямо желание се захващат да обогатяват знанията си по география и английски и да се готвят за след-ващото със тезание.

За да има още много напрегнати мигове по нашите и международните форуми, за да преживяват участниците радостта от срещите си със свои връстници с географски интереси, за да се раждат приятелства, е необхо-димо да се работи неуморно за популяризирането на идеята сред учениците. Един от зна-чимите стимули е признаването на най-добрите резул-тати от на-ционалния кръг като отлична оценка по география за приемен изпит в УННС и НПМГ след седми клас. Очакваме следващата година това да стане и в ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Хубаво би било всички, които радеят географските успехи да се множат, да обединят усилия в една реално работеща организация, която да посреща и решава проблемите, свързани с географските олимпиади и въобще географското образование у нас. Всички участници в тазгодишната национална олимпиада се убедиха как едно добре организирано географско дружество, като това на нашите колеги в Ямбол начело с г-жа Р. Цингова успя да направи от националната олимпиада един истински географски празник за всички нас.

Нека всички географи работим доброто начало на географската олимпиада да се превърне в дълголетна традиция.
На всички колеги преподаватели пожелавам да ги споходи моето професионално щастие.