ЗАЩИТА НА КАРСТА И ПЕЩЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Алексей Жалов
Българска федерация по спелеология
e-mail: alex@speleo-bg.com

Карстът е природна даденост, която има свои специфични характеристики, фауна и флора. Същевременно карстовите райони и най-вече пещерите в тях, са носители на разностранна информация за развитие на материалната и духовна култура на човечеството, животинският и растителния свят, населявали планетата в доисторическо и историческо време. Затова всяка непремерена човешка дейност в карста, включително и спелеоложката, може да доведе до нарушаване на естественото му състояние и да доведе до невъзвратими вреди за природата, науката и културата.

Опазването на карста има особена важност в системата на природозащитата в България, ето защо на първо място е необходимо да се знае какво трябва да се опазва в карстовите райони и по-конкретно в пещерите, които са много специфични елементи на природната среда.

.................................................................... Цeлият текст на статията четете в брой 1/2006 г. на сп. "География '21" .................................................................... В статията се излагат основни проблеми на опазването на подземния пейзаж, подземните води, животинския свят на пещерите и археологическите и палеонтологическите останки в тях. Разглеждат се основни положения от българските закони, касаещи опазването на пещерите и защитените карстови територии и се прави преглед на режима на защитените пещери в България.

Направеният кратък преглед показва, че общият брой на защитените от българския законодател пещери е над 1000 , което съставлява почти 1/5 от проучените досега пещери в България (5 184 към 12.12.2005 г.). Успоредно с това са защитени и други карстови обекти (ждрела, извори, археологически паметници), както и животински видове, обитаващи карстовата екосистема. Би било интересно, а и полезно в бъдеще да се направи флористична характеристика на карстовите райони от гледна точка на още по-цялостното им опазване.

По силата на българската Конституция и законите на страната, всеки български гражданин, обществена или държавна организация могат да направят (в Районните инспекции на МОСВ или в Института за паметниците на културата) по определен ред аргументирано предложение до компетентните органи за обявяване на природни обекти (пещери или райони) за защитени територии Съществува и възможност временно да се ограничи ползването на отделни пещери, като се уведомят за това съответните ползватели, държавни или обществени организации. По време на ограничителния режим всяко самоволно действие в обектите се смята за повреждане на защитените територии. Необходимо е да се знае, че обявяването на природни обекти за защитени не изменя режима на собственост, а само поставя стопанисването, ползването и опазването им под особения режим на законите.

Проблемите
Антропогенното влияние върху карста и пещерите в България предизвиква редица практически проблеми, отнасящи се до тяхната охрана и защита. На първо място това са несъвършенствата на правната уредба. Съществуващите закони гарантират, в повечето случаи теоретически, опазването само на онези карстови терени и обекти, които са защитени територии. Практическата охрана на всички пещери-природни забележителности и значителна част от тези, които попадат на териториите на ЗМ и ПП, в повечето случаи се свежда до поставянето на обозначителни табели. За разлика от практиката в много други страни (САЩ, Франция, Унгария, Туркменистан и др), посещението в пещерите, обявени за ПЗ е свободно и неконтролируемо, което създава предпоставки за сериозни и безнаказани нарушения в подземната екосистема (чупене на пещерни образувания, драскане по стените, замърсяване и пр.). Типични примери в това отношение са най-дългата българска пещера “Духлата” край с.Боснек и Темната дупка край гара .Лакатник. Безспорно е, че за съществуващите държавните природозащитни органи е трудно да обхванат големия брой пещери, които са ПЗ или попадат в границите на ЗМ и ПП, но и нямаме впечатление, че в това отношение се правят някакви сериозни усилия.

Със значително по-сериозни последствия е факта, че всички карстови райони и отделни пещери, които не са обект на защита от съществуващите закони, могат да бъдат, и в много случаи вече са обект на разрушителна и безнаказана антропогенна дейност. Според К. Костов (2001) тази дейност се свежда до: изменение на физическата структура на карстовите форми, изменение на карстовата хидрогеология, разрушаване на вторичните карстови образувания, изменение на въздушните течения и микроклимата в пещерите, унищожаване на пещерната фауна (пряко и косвено), въздействие върху подземните карстови форми чрез дейности на повърхността (смяна на растителната покривка). Посочените негативни въздействия са в резултат на кариерна дейност, иманярство, нерегламентирано изхвърляне на всякакви отпадъци в карстови форми и водосборите на карстови извори, използването на пещери за производствени цели, туризъм и подземна рекреация.

Насоки за бъдеща работа
Със сигурност ще бъде по-добре опазването и защитата на карста и пещерите в тяхното многообразие да бъдат обхванати в специален закон или закони. В това отношение през 2004 г. колектив на Българската федерация по спелеология разработи проект на Закон за пещерите (http://www.speleo-bg.com). Същият бе приет от Министерския съвет и депозиран в Народното събрание, където чака своята съдба.

Специалистите в областта на проучването на карста и пещерите – географи, геолози, зоолози, археолози, спелеолози и пр. следва да обединят усилията си и да направят необходимото за обявяване на нови карстови райони и пещери за защитени територии. Министерствата на околната среда и водите, на земеделието и горите и на образованието и науката, неправителствените организации в сферата на природозащитата, подпомогнати от експерти в областта на проучването на карста и пещерите, следва да провеждат координирана и целенасочена образователна политика относно значението на карста и пещерите и необходимостта от тяхното опазване. Няма никакво съмнение, че най-ефективното средство за опазване е именно чрез образование и възпитание на членовете на обществото, като акцентът трябва да бъде поставен върху образованието на подрастващото поколение!


ТАБЛИЧНИ ПРИЛОЖЕНИЯ




ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ
Ако искате красотата на пещерите да удивлява и други след вас, не чупете пещерните образования. Изнесени навън като сувенири те ще загубят своя чар и подобно на откъснати цветя “ще увяхнат”. Не превръщайте пещерите в “музеи на съвременно графично изкуство” – писането и драскането по стените и образованията не само загрозява пещерите, но дълго ще свидетелства за ниската култура на авторите на графитите. Не оставяйте отпадъците си в пещерите – те нямат място в храмовете на природата.

Ако констатирате изхвърлянето на каквито и да е органични, химични и механични замърсители във входовете на пропасти, в пещерите и в губилищата на повърхности води във водосборните области на карстовите извори, веднага сигнализирайте в съответната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) и алармирайте средствата за масово осведомяване.

Според нормативните актове, които са в сила у нас, е забранено улавянето и убиването на прилепи, паленето на огън в пещерите и до входовете им, влизането в пещери през размножителния период, както и всички други дейности, които безпокоят или прогонват прилепите от местообиталищата им.

Ако искате да опазите уникалната българска пещерната фауна:

• не влизайте прекалено често и на големи групи в пещерите – това може да доведе до изпотъпкване на дребните пещерни обитатели или до унищожаване на техните местообитания. Шумът прогонва от пещерите и птиците и обрича малките им на смърт;
• Не палето огън в привходната част на пещерите – димът, който прониква навътре в пещерата, може да задуши до смърт нейните обитатели;
• за да не тежи на съвестта ви живота на десетки и дори стотици малки прилепчета, не влизайте от май до юли в пещерите, които са техни размножителни колонии. Не нарушавайте покоя и в пещери, в които прилепите зимуват (декември-февруари);
• излишното любопитство към висящи на пещерния таван прилепи и гнезда на птици и техните малки също може да има фатални последици за пещерните обитатели;
• събирането на пещерна фауна може да става само от предварително подготвени хора и след консултации със специалисти.

Посещението и извършването на каквато и да е било дейност на територията на резерватите се извършва само след специално разрешение от органите на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

В района на тези пещери са забранени следните дейности: разкриване на кариери в близост до тях, чупенето на образувания, драскането по стените, паленето на огън, замърсяването и други действия, увреждащи естествената им цялост. В пещерите, които са защитени като местообитания на прилепни колонии, се забранява влизането по време на размножителния им период и отглеждането на малките.

Проникването в пещерите-източници на питейни води се извършва по изключение и само със специалното разрешение на компетентните органи по водите, местните структури на ХЕИ и МОСВ и общинските администрации. Нарушителите се санкционират.

Нарушителите на разпоредбите на законите за защита на природата, за защитените територии, за биологичното разнообразие, за водите, за отпадъците, за паметниците на културата и музеите, които третират пещерите в една или друга степен, носят гражданска, административна или наказателна отговорност.
Нарушителите на ЗПКМ носят административна и наказателна отговорност.

---

Karst is widely developed in Bulgaria and its protection is of great importance for the entire national system of environmental protection. This paper focuses on underground karst, as diverse aspects of cave landscape protection have been considered, such as underground water; cave life, archeological and paleolontological objects in caves. The legal setting about karst and caves in Bulgaria has been analyzed. Protected caves classification and number in different classification groups according to the Bulgarian law have been described. Some points of future efforts in this field have been outlined.

---

ПО СИЛАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАКОНИ: Чл.17. Всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес. Чл.18. Информацията за околната среда е: 1. налична първична информация; 2. налична предварително обработена информация; 3. нарочно обработена информация. (ЗООС)

§ 1. По смисъла на този закон: 1. "Околна среда" е комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство. 2. "Опазване на околната среда" е комплекс от дейности, които са насочени към предотвратяване на деградацията на околната среда, към нейното възстановяване, запазване и подобряване. 5. "Замърсяване на околната среда" е промяната на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната норми. 6. "Увреждане на околната среда" е такова изменение на един или повече от съставящите я компоненти, което води до влошаване качеството на живот на хората, до обедняване на биологичното разнообразие или до затруднено възстановяване на природните екосистеми. 13. "Ландшафт" е територия, специфичният облик и елементите на която са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни и/или човешки фактори. 57. "Територии със специален режим на защита" са територии, в които се въвеждат мерки за опазване на редки видове от флората и фауната и на техни местообитания (ЗООС) Чл. 2. (1) Законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото. (2) Опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях. (ЗЗТ) Чл. 36. (1) Предложения за обявяване на национални и природни паркове се правят от министерства и ведомства, от общини и областни управители, научни и академични институти и обществени организации, а за останалите категории защитени територии - и от всички заинтересовани физически и юридически лица. (2) Предложенията по ал. 1 се внасят в Министерството на околната среда и водите, което се произнася за тяхната целесъобразност, в съответствие с критериите, посочени в този закон, в срок един месец. (ЗЗТ)

Природни забележителности Чл. 23. (1) За природни забележителности се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата. (2) Природните забележителности се управляват с цел запазване на техните естествени особености. (3) Природните забележителности се обявяват с прилежаща територия, необходима за опазването им. Чл. 24. В природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. (ЗЗТ)

Административни нарушения и наказания Чл. 81. (1) Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което: 1. осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта; 2. осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. (2) Когато дейността по ал. 1, т. 1 и 2 е строителство, глобата е в размер от 5000 до 20 000 лв., а когато е разработване на площи, глобата е в размер от 2000 до 20 000 лв. (3) В маловажни случаи по ал. 1 глобата е от 5 до 100 лв. (ЗЗТ) Природни забележителности

Допълнителна информация за законодателството в тази област:
http://www2.moew.government.bg/
http://nfp-bg.eionet.eu.int/eea/bg/publicat/normative/zpo/index.htm