Братята Херменгилд и Карел Шкорпил са видни природоизследователи, археолози и общественици от чешки произход. В България те пристигат след Освобождението (през1881 г.) и я приемат като своя втора родина, на която отдават сили и умения. Х. Шкорпил (1859-1923) е завършил естествена история в Лайпциг. Наред с изследователската дейност в младата българска държава, той създава и музеите в Сливен и Русе. К. Шкорпил е завършил физико-математическия факултет на университета в Прага и специализира в областта на археологията. Той открива и прави първите разкопки на Плиска (1899-1900), участва в археологическите проучвания във Варна , Мадара, Велики Преслав. Основател е на музея във Варна и на археологическото дружество в Шумен. През 1918 г. е избран за редовен член на БАН.


Сред многото заслуги на братята Шкорпил е и тази, че поставят началото на българската карстология. В техните трудове "Природни богатства на целокупна България" (Пловдив, 1884), "Sources et pertes des eaux en Bulgarie" (Paris, 1898) и особено в "Кражски явления в България" (Прага, 1895; Пловдив, 1900) за първи път са описани много от най-типичните карстови обекти в България (вж. бр. 4/2004 на сп. "Обучението по география").

"Кражски явления в България" е първата оригинална монография за карста у нас и продължава да е меродавна и да буди възхищение с прецизните и богати описания и автентични илюстрации.

Издадената от Х. и К. Шкорпил "География на България" (Пловдив, 1889; второ преработено и допълнено издание "География и статистика на България", Пловдив, 1892, 248 стр.), е първата значима география на страната, предназначена предимно за българските училища. Тя започва с глава, посветена на Балканския полуостров. Други трудове на Х. и К. Шкоприл с географска насоченост са "Изкопаеми богатства на България" (Сливен, 1882), "Сакар планина" (София, 1888), "Черноморско крайбрежие" (1890), "Североизточна България" (София, 1892) и др.

"Богатствата, които крие земята ни в недрата си, се намират още в онова състояние, в което природата ги е създала, те са още непокътнатите богатства на народа ни. Ние малко мислим за тях и никак не се приготовляваме да бъдем в състояние сами да ги открием и да се ползуваме от тях. Да не мислим, че чужденците спят! Веднъж минали нашите богатства в техни ръце, тогава нека се опростим с тях и да се готвим да станем слуги."




" І. Краж (Karst)

В северозападната част на Балканския полуостров се простира една възвишеност, наречена Краж; тя минава между Истрия и Краина (в Австрия), като образува водораздела на р. Сава и долините, които се спущат към Адриатическото море. Възвишеността се състои от варовик с камениста повърхност; на нея - се срещат пропасти, фуниовидни вдлъбнатини, котловидни долини, а под нея - пещери и подземни реки. Реките текат надземно, после се изгубват в понорни пропасти или пукнатини и след едно по-късо или по-дълго подземно течение, излизат във вид на големи извори." (с. 5-6)

---

"Това е Челешката дупка до с. Кипилово; тя се простира в югоизточно направление (фиг. 12). Пещерата е украсена с красиви сталактити и сталагмити, обозначавани с разни имена, като вкаменен водопад (фиг. 13), светица, завеса, звон (камбана) и др. " (с. 21)

"За голяма жалост в много пещери тези чудновати природни образувания са изпочупени. От Панежките пещери са откарани няколко коли с отчупени сталактити за украшение на частни градини в гр. Ловеч. От Смолската пещера (до с. Смолско) са откарани няколко коли в София; подобно нещо е направено в Ореховската пещера, откъдето няколко коли гроздовидни сталактити са били донесени в Пловдив. В Постойнската пещера (в дн. Словения - бел. ред.) е строго запретено отчупването на сталактити, както и влизането с факли и запалена борина, от дима на които почерняват сталактитите. В родопските пещери както напр. в Ореховската, всичко е почерняло от дима и саждите на борината." (с. 43-44)

"Богатствата, които крие земята ни в недрата си, се намират още в онова състояние, в което природата ги е създала, те са още непокътнатите богатства на народа ни. Ние малко мислим за тях и никак не се приготовляваме да бъдем в състояние сами да ги открием и да се ползваме от тях. Да не мислим, че чужденците спят! Веднаж минали нашите богатства в техни ръце, тогава нека се опростим с тях и да се готвим да станем слуги." Х. и К. Шкорпил "Изкопаеми богатства на България" (1882)

---

"Гледай и мисли" Жеко Радев (1875-1934) е роден в гр. Нови пазар. Завършил е Шуменското педагогическо училище (1894), а през 1900 г. се записва в Софийския университет, където през 1909 г. е назначен за редовен асистент по география. Специализира в Берлин (1911-1914 г.) при известния немски геоморфолог проф. Албрехт Пенк. През 1915 г. е избран за доцент по география, през 1921 г. - за извънреден професор, а от 1921 г. е редовен професор, завеждащ катедра по физическа география. Същевременно е пълномощник на туристическо дружество "Алеко Константинов" в университета и популяризира туристическото движение сред българската общественост.

Един от най-големите приноси на Ж. Радев е, че за 25 години университетска преподавателска дейност той пренася и преосмисля най-доброто от световния опит и създава основите на физическата география в България и на нейните основни клонове - геоморфология, климатология, хидрология, картография. Освен това той защитава и позициите на географията в българското училище, като особено ярък пример е статията му "Повече география" (сп. "Училищен преглед", 1925).

Ж. Радев винаги е убеден във водещото място на геоморфологията и тази своя теза излага много аргументирано във встъпителната си лекция като доцент "Задачи и метод на геоморфологията" (отп. 1926 г.). Любима тема на Ж. Радев е карстовата морфология. Още по време на своята специализация той се заема с изследване на карста, в резултат на което написва "Карстови форми в Западна Стара планина" (Год. на СУ, ИИФ, т. 10-11, кн. І (1913-1915), с. 1-149). Този труд, с който Ж. Радев се хабилитира като доцент по география, вече 90 години е най-детайлното класическо описание на карстовия релеф в тази част от България и еталон за научна добросъвестност. В него се съдържат 68 черно-бели фотографии на типични карстови форми и комплекси и собственоръчно изработени карти на 10 пещери. Този труд е първата научна монография за карста в България. На карста Ж. Радев посвещава и статията си "Пещерата Ледница", излязла през 1925 г. в сп. "Български турист".

Други по-важни научни трудове на Ж. Радев: "Рила планина (орохидрографски бележки)"(1909-1910), "Геоморфологични белези на българските земи и тяхното значение за температурните и валежни отношения на страната" (1919), "Предмет и методи на географията" (1919), "Алпийски и подалпийски пояси на високите български планини" (1920), "Природна скулптура на високите български планини" (1920), "Река Въча и нейната долина" (1923), "Геоморфологични промени в българските земи през и след ледниковия период" (1923), "Търновският пролом и долината на р. Янтра" (1925), "Има ли следи от дилувиално заледяване на Витоша?" (1926), "Източна Стара планина и долината на р. Камчия" (1926 ), "Епигенетични проломи в долината на р. Струма" (1933).

"Неин предмет (на географията - ред.) си остава същи, както е било в античните времена, както е било в епохата на откритията … Разликата между миналите и сегашни времена се състои само във вдълбочаването на предмета на науката. На мястото на обикновеното описание се поставя научното разяснение…" (с. 14) Ж. Радев "Предмет и методи на географията" (1919)

"Карст1 е името на тази покрайнина. По това име носят и всички поменати геоморфологични особености на тая повърхнина името карстови. Със същото име се наричат и подобните геоморфологични прояви в другите части от повърхнината на нашата планета2. Това име се предало в науката, понеже тук, по крайбрежието на Адриатическо море, най-първо са наблюдавани и изучавани тези типични земни форми. " (с. 4)

"Ръка за ръка с механическото раздробяване върви и химическата промяна и разлагане на скалите. Атмосферната вода, наситена с газове и кислоти от атмосферата и от горните земни слоеве, от една страна и от друга - органическият, именно растителният свят, са главните фактори на химическото действие за промяна и разлагане на скалите" (с. 2)

"При образуването на карстовите форми по-голям дял се пада на химическото, отколкото на механическото изветряне, при което голяма роля указва разпуканата от разните тектонични сили структура на варовитите скали. Карстовите форми са: кари или шрати, въртопи, валози, слепи долини, бездни, подземни реки (карстови реки), карстови извори, карстови полета и пещери." (с. 6)

"Темната - пещера има своите изходи в Осиковски камък, срещу станция Лакатник (виж чертеж № 2). Тя се състои от един сух, горен канал и от долна пещера, по която тече и изтича водата на Лакатнишкия извор Житолюб. Разликата във височините на двете пещери понася около 50-60 метра. Докато долната пещера е съвсем тясна и при пълноводие почти цяла се запълва с водите на буйния Житолюб, горната е съвсем широко отворена (виж. Фотография № 63 и 64) и с твърде високи сухи канали… Езерната зала има почти овална форма с размери 8 до 10 метра. Тя е цяла изпълнена с вода, която извира във вид на грамаден фонтан по средата… Но откъде идат водите на езерския извор? Мелничарите от Житолюбските воденици разказват, че тези води идат от р. Пробойница… Че действително тези води слизат в Житолюб може да се докаже и чрез багрилни вещества. Последните, пуснати в Пробойнишката яма, след 4 - 5 часа дават обагрена вода на извора." (с. 113-114)

---

¹ Думата Карст е от келтски произход. Тя означава неравна скалиста област (покрайнина).
² С това геоморфологическо понятие за означаване на подобни форми пръв път си послужил v. Sonklar в книгата си по Физическа география "Allgemeine Orographie", 1873, S. 101-102. (с. 4)