От 18 до 21 октомври 2005 г. в Шумен се проведe Международна научна конференция "ЗАЩИТЕНИ КАРСТОВИ ТЕРИТОРИИ - СЪСТОЯНИЕ ПРОБЛЕМИ, ПЕРСПЕКТИВИ", организирана от Географския институт на БАН и Дирекцията на Природен парк "Шуменско плато", със съдействието на Фондация Център по карстология "Вл. Попов". (вж. бр. 1/2005 на сп. "Обучението по география"). В конференцията, посветена на 25-годишнината от създаването на парка, заявиха участие с 41 доклада представители на 9 държави от 3 континента. Домакин на конференцията беше Община Шумен, а медийни партньори Общински медиен център, КТ "Вариант 6" и радио "Форте".

Конференцията беше открита в Концертната зала на Община Шумен

с вълнуващ спектакъл "Следите на времето" (с участието на формацията на Нешка Робева, огненото шоу на "Нария Инри Магария" и каскадьорската група "Багатур"), последван от приветствия на домакините и чуждестраните гости и поздравителен адрес от зам.-министъра на земеделието и горите доц. д-р Ст. Юруков. Основните шест теми на конференцията бяха представени с мултимедиен анонс.

Следобяд се състоя екскурзия в ПП "Шуменско плато" с посещение на информационния център на монумента "Създатели на българската държава" и историко-археологическия резерват "Стария град". Беше открита тържествено новата детска екопътека "Горски лабиринт" от комплекс "Слънце". Празничният ден завърши с изискан коктейл в зала "Форум" на хотел "Шумен", където в приятна обстановка гостите и участниците в конференцията продължиха да се опознават и проведоха първите професионални дискусии в неформална обстановка…

Научната работа на конференцията протече стегнато и делово в рамките на предварителния регламент. В 4 научни заседания бяха представени и разисквани 26 доклада по различни въпроси от тематиката на конференцията.

Особен интерес в слушателите, сред които и ученици от Шумен, предизвикаха презентациите на чуждестранните гости и най-вече впечатляващата организация и ефективност от работа на японските колеги в националния парк "Акиоши".

Сред по-значимите научни проблеми, дискутирани на заседанията, бяха: концепцията за карстовите геосистеми и принципите за опазване и управление на защитените карстови територии ; информационно осигуряване, кадастър и моделиране на карстови геосистеми; биоразнообразие на защитени карстови територии (ПП "Шуменско плато", ПП "Витоша", НП "Пирин"); земеползване в карстови територии и проблеми на опазването им (Япония, Полша, България); анкетен мониторинг за нагласите и дейностите на местното население в карстовите територии; туристически потенциал и форми на туризъм и рекреация; паркоустройство и ландшафтно планиране; законодателна защита на карста, чуждестранен опит в опазването и управлението на карстови територии със специален статут. Бяха засегнати и някои специфични въпроси като съдържание на тежки метали в почвите на ПП "Врачански Балкан" (доклад от СУ "Св. Кл. Охридски") и абсолютното радиовъглеродно датиране на карстови седименти (съвместен доклад от БАН и Чешката АН). Материалите от конференцията могат да се видят в Интернет на адрес: http://karst.iit.bas.bg.

В специална секция бяха разисквани мястото и ролята на карста в обучението в българското средно и висше училище. Изнесените резултати от проведените анкетни проучвания в карстови райони на България са твърде обезпокояващи - повече от половината от анкетираните млади хора не са наясно със същността на карста, което е пряко свързано с констатираното непознаване и незаинтересованост от прилагане на екологосъобразни и природозащитни дейности в карстовите територии, особено уязвими на замърсяване. Наред с констатациите за неадекватно на българската необходимост изучаване на карста в училище и липсата на специализирани курсове по карстология в университетите беше демонстриран и положителен опит за разширено и балансирано включване на карста в темите по физическа география (на примера на учебника "География за 8-ми клас", ИК "К и М", 1995 г.).

Представен беше и оригинален педагогически опит от Шотландия, България и Япония за изучаването на карста в родния край.

Допълнително в дневния ред бяха включени ученици от НМГ "Н. Попович", които демонстрираха мултимедийни презентации за Шуменското плато.

Всички участници в конференцията се обединиха около идеята, че все още се прави твърде малко (независимо от големия детски интерес), карстът с атрактивния си потенциал да присъства по-активно в образователния процес, вкл. и чрез възможностите на съвременните ИКТ и особено ГИС. В това отношение проблеми създават както административни ограничения (особено при провеждане на уроци на терена), така много често и недостатъчната подготовка на учителите в областта на карстологията.

Много ефективна форма в работата на конференцията беше проведената на 20 октомври полева дискусия на територията на ПП "Шуменско плато". На място бяха представени (вкл. с помощта на едромащабни цветни карти) и обсъждани резултати от дългогодишната съвместна работа между Географския институт на БАН и ДПП "Шуменско плато". Обекти в тази дискусия бяха пещерите Зандана (Бисерна) и Тайните понори (методологически проблеми на мониторинга на карста; модели на подземния спелеогенезис; законодателни проблеми и практики и при благоустройство на пещери и възможности за използването им като научни станции и образователни центрове; перспективи за специализиран туризъм и др.) и старото военно артилерийско укрепление Ченгел табия (исторически и съвременни аспекти на земеползване в карстовите територии; почви и почвена покривка в карстови терени; биоразнообразие в карста; култови карстови обекти - скални църкви и манастири и др.).

Теренните дискусии и формирането на инициативи за бъдещи съвместни изследвания продължиха и по време на научната екскурзия, проведена след официалната работа на конференцията (22-23 октомври) по маршрут: Шумен - Белослав ("побитите камъни") - Варна - Аладжа манастир - н. Калиакра - Яйлата - Каварна - Балчик - Девненски карстови извори - Плиска - Мадара - Шумен. Основните теми на дискусиите по време на екскурзията, предвождана от проф. дгн Тодор Кръстев, бяха две:
1 Защитените карстови територии - дестинация на морски туризъм и рекреация;
2. Защитените карстови територии - дестинация за културно-исторически и селски туризъм.

По всеобщо признание на всички участници в конференцията Шуменският регион има огромен потенциал - и природен, и исторически, който тепърва предстои да се развива, но за това са необходими сериозни и координирани усилия и комплексен научно обоснован подход - гаранция за съвременно и ефективно стопанисване и управление. Тези въпроси, както и научните, методическите, законодателните и образователните проблеми, разисквани в секционните заседания, бяха обобщени по време на Петото заключително пленарно заседание - обща дискусия по тематиката на конференцията. Споделеният опит и констатираното сходство в проблемите на управлението и стопанисването на защитените карстови територии в държавите, представени на конференцията, изкристализира в предложения и инициативи за бъдещи съвместни дейности. Изводите и препоръките от дискусията бяха оформени като официален документ, гласуван от участниците и предоставен за огласяване пред обществеността¹. Той съдържа следните по-важни идеи: съвместна и координирана работа за изследване, прикачена в края стопанисване и управление на защитените карстови територии; принципите на опазване да са съобразени с концепцията за карстовите геосистеми; законовото уреждане на проблемите по стопанисването и управлението на карстовите територии и обекти с отделни актове, като предложения от МОСВ проектозакон за пещерите, не е ефективно и крие рискове - предлага се това да става с научно обоснован интердисциплинарен и междуведомствен анализ и оценка за изменения и допълнения в действащата нормативна база - в случай на доказана необходимост да се разработи проектозакон за управление на карстовите територии; да се преразгледа темата за карста в образователните програми в СОУ (география, биология) с оглед актуализиране и по-цялостно изучаване на карстовите явления и обекти, вкл. с нови, нетрадиционни форми и прилагане на положителен чуждестранен опит.

В документа се съдържат три нови инициативи, две от които са пряко насочени към младите хора:
- да се разработи международна мрежа "Управление на карстови територии";
- конкурсът "Карст под защита - дар за поколенията" да стане периодичен;
- да се пристъпи към изграждане на международна мрежа "Децата в карста".

За осъществяването на предложените инициативи Фондация Център по карстология "Вл. Попов" започва разработване на специална програма в сътрудничество с Географския институт на БАН и ДПП "Шуменско плато".

¹ Съдържанието на документа е поместено в Интернет на адрес: http://karst.iit.bas.bg.

***

Темата и поводът на конференцията намериха отражение в богатата социална програма, подготвена от домакините от ДПП "Шуменско плато". Тя включи "На гости в Дирекцията на парка" с етнографски елементи от традиционното българско гостоприемство; посещение на Регионалния исторически музей - един от най-богатите в страната.

Кулминация в социалната програма беше срещата на участниците в конференцията с деца от Шумен, по време на която официално се откри изложба с творби от Международния конкурс "Карст под защита - дар за поколенията" (Регионална библиотека "Стилиян Чилингиров"). Силно впечатление направи японското участие, което освен с конкурсните рисунки на деца от Акиоши изненада с оригинална тематична композиция "Фантом в карста" от студентски творби. Активно участие имаха и учениците от Шумен (СОУ "Сава Доброплодни" и НМГ "Н. Попович"), които като домакини на конференцията и наследници на старо културно средище показаха талант и любов към родия край с неговите карстови форми. Особено оригинални бяха картините, направени с природни материали и внушаващи хармония между градския пейзаж и околната природа.

Всички присъстващи на срещата имаха възможност да видят специално подготвена презентация за работата на японски деца като екскурзоводи в националния парк Акиоши в Япония. Освен това проф. Ноборо Сато, професор по земеделие в Университета Ямагучи показа "на живо" техники за изработване на традиционни за Япония сувенири от оризова слама (в Шумен тя бе заменена от пшенична). Срещата завърши с импровизиран концерт на шуменски деца, подготвен специално за участниците в конференцията.
Социалната програма на конференцията завърши с посещение на с. Осмар - център на винарство и селски туризъм. След гостуването в типична селска къща последва дегустация на местни вина и ракии в прочутата винарска изба на братя Вичеви.

* * *

Постоянното медийно присъствие по време на конференцията направи достояние на българската общественост проблемите на защитените карстови територии и необходимостта от по-зъдълбочени и съвременни знания за карста като важна за националното ни развитие даденост. Като първи положителен ефект от конференцията беше поканата на областния управител г-н Кр. Костов за делова среща на участниците с областната управа на Шумен. На срещата домакините оцениха високо работата на конференцията. Г-н Костов увери присъстващите, че намеренията на областната управа и на общината в Шумен са съвместими с изказаните от специалистите мнения и препоръки, поради което обеща координирани съвместни действия за оптимизиране стопанисването на ПП "Шуменско плато" (конкретно за ПП "Шуменско плато" конференцията препоръча доизграждане на посетителския и информационен център на парка в местн. Кьошковете и възстановяване благоустрояването на пещерата Зандана/Бисерна по актуализиран проект, включващ подземна научно-образователна станция и специализиран информационен център за карста).

* * *

Работата на конференцията и нейните резултати бяха представени и в София чрез мултимедийна презентация по време на организираната изложба с творби от Международния конкурс "Карст под защита - дар за поколенията" (НМ "Земята и хората", 20-30 декември 2005). Експонатите предизвикаха заслужен интерес сред многобройните посетителите на музея в навечерието на празниците. На изложбата специално беше представено и сп. "Обучението по география", което има съществен принос за популяризирането на карстовата тематика и на защитените карстови територии (вкл. с тематичния брой 4/2004, посветен на българската спелеология).

П. Стефанов

Из обръщението на

проф. Мариан Пулина

към световната общност на карстолозите

IN MEMORIAM

Проф. М. Пулина беше световно известен полски учен и голям приятел на България. Трябваше да бъде почетен председател на конференцията, но болестта го покоси… Почина в Катовице на следващия ден след закриването на конференцията.
Поклон пред паметта му.

Уважаеми колеги и приятели,
По време на протичащата политическа и икономическа трансформация в България много ценни карстови обекти, в т.ч. пещери, се оказват застрашени поради липсата на съвременна и ефективна нормативна база за природозащита и рационално стопанисване на специфичните карстови терени. Това може да предизвика непоправими загуби в природната среда в тази част на Европа. Ето защо решаването на този проблем трябва да е една от спешните задачи в подготовката на България за влизане в ЕС. Има още малко време специалистите да проведат сериозна и открита дискусия какви принципи и концепции да са водещи за българската държавна администрация в областта на опазването и управлението на карстовите територии и обекти, които са не само национално, но и европейско богатство.

В този смисъл много навременна е инициативата на Географския институт на БАН и Дирекцията на Природен парк “Шуменско плато” да организират международна научна конференция, която, макар и посветена на защитените карстови територии, засяга много широк кръг от проблеми за опазването и природоползването в карстовите територии. На тази конференция е много важно да се чуе мнението и на чуждестранните специалисти, които могат да подскажат рационални решения за управлението на карстовите ресурси и обекти в България.
Апелирам за вашето участие в тази конференция!

ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Уважаеми г-н Министър,
Повод да се обърнем към Вас е публикуваната в Интернет покана на Проект "Родопи" за изготвяне на предложения за разработване на планове за управление на пет защитени територии в Родопите. Както правилно е отбелязано в техническото задание, те са "ключови защитени територии" и едни "от най-важните територии за опазване в региона", поради това "разработването на Планове за управление е изключително важно за устойчивото им управление". С осигуреното за целта финансиране се създава много добра и навременна възможност да се анализират и оценят както уникалните природни дадености на тези територии, така и редицата натрупани проблеми във връзка с природоползването и качеството на живот на местното население. Като подкрепяме необходимостта от разработване на плановете за управление на тези защитени територии в Родопите, ние оценяваме и изключителната важност на компетентността и високия професионализъм, с които трябва да е съставено и структурирано работното задание за плановете за управление и което задължително трябва да отразява специфичните особености на всяка конкретна защитена територия. Поради това се налага да вземем отношение за качеството на приложените задания (еднотипни по съдържание, с възложител МЗГ и изпълнител Асоциация на парковете в България) и по-специално на заданията на ЗМ "Триградско ждрело" и ПЗ "Буйновско ждрело", които са типично карстови и като такива са в компетенциите на долуподписаните организации.

Предполага се, че тъй като тези две защитени територии са представителни за карста в Родопите, заданието за техните планове за управление ще съдържа най-важните им особености, а именно - карстовите явления в тяхното многообразие и взаимовръзки. С изумление обаче откриваме, че те са пропуснати, като в работното задание на ЗМ "Триградско ждрело" дори въобще не се споменава за прояви на карст. Изключение е направено само в техническото задание на възложителя, при това само с оглед да се обърне "специално внимание върху оценката въздействието на туризма върху пещерната флора и фауна с консервационна значимост".

Като организации, които дълги години проучваме и работим с карстови територии и обекти и много добре познаваме както Родопите, така и спецификата на двете защитени територии (ЗМ "Триградско ждрело" е част от моделна карстова геосистема за детайлни изследвания на Географския институт на БАН), ние имаме сериозни основания да ви обърнем внимание на съществени недостатъци в работните задания на двете защитени територии (изложени в коментара, приложение № 1 към настоящето писмо).

Бихме могли да посочим още редица недомислия, пропуски и неаргументирани постановки, но и така е ясно, че работното задание за изготвяне на план за управление на двете карстови защитени територии не отговаря на съвременните критерии и методология за управление на карстова територия и е недопустимо да бъде възлагано в този му вид. То подлежи на сериозно и научно обосновано прецизиране. Поради това препоръчваме обявената процедура за предложения за разработване на планове за управление на ЗМ "Триградско ждрело" и ПЗ "Буйновско ждрело" да бъде спряна за преразглеждане на работното задание.

Качеството на одобрените за изпълнение работни задания за двете родопски карстови защитени територии за пореден път повдига въпроса не е ли крайно време да се разбере, че тези територии са специфични заради карста и точно тяхната карстова специфика ги прави уникални и обекти за защита. А това предполага специфична структура и на работните задания за планове за тяхното управление. При това, защитените карстови територии трябва да се разглеждат в контекста на карстовите геосистеми - само тогава е възможно да се състави работещ и ефективен план за управление. Нито един елемент и подсистема не трябва да се подценява за сметка на биоразнообразието, каквато, уви, е наложилата се у нас, но крайно погрешна практика и при опазването и управлението на карстовите територии.

Апелираме към всички, които имат отношение, особено служебно по проблемите на опазването, стопанисването и управлението на защитените територии в България, че то трябва да бъде не на принципа на ведомствените интереси, а на принципа на професионалната компетентност и опит и да се има предвид, че проблемите са преди всичко интердисциплинарни и излизат извън тясната сфера на биологичното разнообразие. Защото то е такова заради обощоприродното разнообразие в България, което трябва да се възприема и изследва в неговата цялост, повлияна както от местния човешки фактор, така и от глобалните изменения. Това важи с особена сила за карстовите територии, които са уникални геосистеми със специфична структура (повърхностна и подземна част, най-често несъвпадащи териториално), със свои функции и динамика и висока степен на уязвимост. Поради това всяка грешно планирана или недооценена дейност води до тежки последици за цялата геосистема, в т.ч. и за нейните биоелементи.

Приемете нашето писмо като дълбока професионална загриженост и добронамерено желание за съвместни усилия за устойчиво развитие на защитените карстови територии. Самият факт, че долуподписаните организации бяха организатори на първата в България Международна научна конференция "Защитени карстови територии - проблеми, състояние, перспективи" (Шумен, октомври, 2005) е достатъчно доказателство за професионалната ни ангажираност и доброжелателност. В същото време решенията на конференцията (приложение № 2) и нашата отговорност ни задължават ако тези възражения към работните задания за защитените карстови територии не бъдат взети предвид, да ги направим обществено достояние, вкл. на компетентните международни комисии и организации по карстология и опазване на природата. Ние всички желаем една по-добра среда на живот в България, но пътят за това минава преди всичко през професионализма.

Приложения:
№ 1. Коментар върху структурата и съдържанието на заданията за разработване на план за управление на ЗМ "Триградско ждрело" и на ПЗ "Буйновско ждрело".
№ 2. Официален документ-решение на Международната научна конференция "Защитени карстови територии - състояние, проблеми, перспективи" (Шумен, октомври, 2005 г.).

С уважение :