Природна и културна ценност на Ченстоховския карстов район
Кракувско-Ченстоховските възвишения се простират на 80 км дължина и заемат площ от 2615 km2. Най-високи са Яновска планина (515 м) и Гроздиски камък (512 м).
Фиг. 1. Схема на местоположението на Кракувско-Ченстоховските възвишения (по Z. Czeppe, 1972). Районите на детайлни изследвания са показани в рамка.
Fig. 1. Localization sketch of Kraków-Częstochowa Upland (by Z. Czeppe, 1972). The areas of detailed research has been signified by frame.
Възвишенията са изградени от варовици с юрска възраст и са класически пример за карстов район. От гледна точка на морфологията и ландшафта, техният комплекс представлява своеобразен “остров” между две големи селищни агломерации - Горен Шльонск (Горна Силезия) и Кракув.
Фиг. 2. Цифров модел на терена на Кракувско-Ченстоховските възвишениея (по J. Nita)
Fig. 2. Digital Elevation Model of Kraków-Częstochowa Upland (DEM by J. Nita)
Силезийската агломерация е хабитат на 3.5 милиона души, а Кракувската агломерация – на 750 хиляди. Това е причината за голямото туристическо натоварване на Кракувско-Ченстоховските възвишения.
Най-ценните природни елементи на ландшафта включват:
- причудливи стърчащи скали - твърдици (монаднок), изградени от късноюрски варовици (малм). Най-окарстените са Брама Твардовска, Мацуга Херкулеса, Ниабелски Мости, Игла Деотими, Скала з Кжижем;
Фиг. 4. “Твардовската врата” – типична скална твърдица (монаднок) от юрски варовик
Fig. 4. “Twardowski Gate”, typical rocks monadnocs (Jurassic limestone)
- характерни карстови микроформи като бразди, ребра, дупки или каверни, които могат да се видят тук;
- пещери и скални козирки, включително пещерите Ниедвиедза, Виречичка, Локиетка, Сиема, Мажичка, със защитени видове прилепи и насекоми;
- много ценна група от карстови извори: Зигмунт и Елжбета, Джулианка-Сигонтка, които са със защитена водна фауна и флора;
- горски съобщества, включващи букови гори: Dentario enneaphyllidis, Carici-Fagetum, Luzulo Pilosae-Fagetum, сухолюбиви липово-габърови гори и на места борово-дъбови;
- васкуларна растителност от около 287 вида, включително 20 вида под строг режим на опазване, и 175 вида бриофити;
- богато царство на гъби, всключително 385 големи едри гъби;
- изобилие от фауна – освен многото млекопитаещи, които могат да се срещнат по цяла Полша, но и прилепи, 79 вида птици, около 100 вида ентомофауна, 10 вида земноводни и 19 вида риби, живеещи във Виерчица и други малки езера.
Сегашният ландшафт на Кракувско-Ченстоховските възвишения е обогатен с елементи на културно наследство, които, съчетани с природния фон, създават една напълно хармонична композиция. Тази област има много продължителна история, свързана с развитието на древно земеделие. Една от причините за заселване на първобитно население тук е била благоприятното местоположение в свободна от ледници зона, многото скални заслони и пещери, наличието на различни кремъчни скали и многобройни извори.
През ранните периоди на човешка цивилизация, а и по-късно през Средновековието възниква селищна мрежа, която създава ландшафт, в който се съчетават природни с антропогенни елементи.
....................................................................
Цeлият текст на статията четете в брой 1/2006 г. на сп. "География '21"
....................................................................
В статията се дефинира понятието "културен ландшафт" и се оценяват основните фактори за нъзникването му в изследвания регион. Разгледано е от географски аспект съвременното състояние на територията и е направен анализ на антропогенните заплахи, които засягат деградацията както на качеството на географската среда, така и на ландшафта. Посочени са най-важните регионални защитени територии според действащата в Полша категоризация (от 2004 г.). |
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Направеният анализ потвърждава, че делът на горите по цялата площ на възвишенията се увеличава. През периода 1990-2001 г. площта на горите по цялата разглеждана територия се е увеличила с 10,3 %, което става в резултат на възприетата политика на опазване и залесяване на области, изключени от селскостопанския фонд.
2. В същото време, площта на земеделсските земи е намаляла с 15 %. Такова драстично намаление води до процес на “застаряване” в селските райони и изключване на земи с ниски качества от недоходоносното селскостопанско производство (Myga-Piatek, Nita, 2005).
Фиг. 5. Изменения в земеползването на Ченстоховските възвишения между 1990-2000 г. (по U. Myga-Piątek, J. Nita, 2005)
1 - водни площи, 2 - широколистна растителност; 3 - граници на Ченстоховските възвишения, 4 – иглолистни гори, 5 – изкопи, пясъчни ями, 6 – земеделски земи.
Fig. 5. Changing of land using in Częstochowa Upland between 1990-2000 year (U. Myga-Piątek, J. Nita, 2005)
1 - water areas, 2 – leafy forest; 3 – border of Czestochowa Upland; 4 – coniferous forest; 5 – excavation, sand-pits and quarries; 6 – arable areas.
За да се спре разрастването на гореспоменатите отрицателни въздействия, трябва да се предприемат спешни мерки, а именно:
1. Приложение на бързи законодателни мерки в местните планове и в практиката на пространствено управление, отнасящи се до формите и местата на строителство (ясни забрани и правила).
Фиг. 2. Ограда около скална твърдица - монаднок (фотография: J. Partyk)
Fig. 2. Fence around rocky monadnocs (photo by J. Partyka)
2. Засилване на контрола върху спазването на стандарти за обществените комуникации (водни системи, третиране на отпадъци и т.н.) в защитените от закона територии.
3. Създаване на пазарен механизъм за стимулиране на замиращите селскостопански функции и възстановяване на обработваемата земя – Европейската програма за възстановяване на селските райони.
4. Промени в програмите за опазване на резерватите и националните паркове с особена ландшафтна ценност, така че да се разреши приложението на някои форми на активно опазване (подборна сеч например в близост до уникални скални твърдици и точки с ценно пейзажно местоположение).
5. Контролиран и концентриран туризъм, включващ алтернативен и приоритетен туризъм – създаване от парковите управления на атрактивни предложения за туристите, местните общества, горските инспекторати, училищата и др.
6. Подобряване на работата по социално образование и популяризиране на подходящи форми на земеползване и управление според правилата на устойчивото развитие.
Понастоящем принципите на управление, базирани на правилата на свободния пазар, дават големи права на местните власти по отношение на приватизацията. Те обаче водят до невиждани досега опастности поради голямата свобода за управление на пространството.
Главната задача на съвременните училища, местните органи на властта и много други институции трябва да бъде да популяризират идеята за идентичността на местните общества, които добре познават своите традиции; да им дадат възможност да възстановяват и развиват чувството за здрава връзка с родния край. Идва времето на комплексното управление на историческото пространство, което ще включва както материалните ценности, така и всички социални аспекти.
Threats to karstic landscape diversity in relation to land usage changes
in the Kraków- Częstochowa Upland (southern Poland)
Urszula Myga- Piątek, PhD
University of Silesia, Faculty of Earth Science (Poland)
Summary
The Kraków-Częstochowa Upland is a classic example of Jurassic karst regions. In terms of morphology and landscape, it composes a distinct “island”. The region is situated between two large agglomerations: of Upper Silesia and of Kraków. The upland is subject to many threats of anthropogenic origins. They concern both the degrading quality of the geographical environment and the quality of landscape.
In order to stop the above threats from spreading, immediate measures must be taken regarding the following:
1. Implementation of rigorous provisions into local plans of spatial management regarding forms and sites of housing (definite prohibitions and commands).
2. Increasing and respecting the standards of public utilities in legally protected areas.
3. Creating a market mechanism to enliven the diminishing agricultural function and re-use of plough land – the European program of countryside restoration.
4. Changes in protection programmes for reserves and national and landscape parks to allow forms of active protection (selective deforestation, e.g. near more interesting monadnocks and scenic points).
5. Controlled and concentrated tourism, including alternative and advantage tourism – creating an attractive offer for tourists by parks, communities, societies, forest inspectorates, schools.
6. Growing social education and popularization of appropriate forms of land use and management according to the rules of balanced development.
Бел. на ред. Във воеводство Гурен Шльонск е изградена организационна мрежа на природно-ландшафтните паркове, известна като Управление на местните паркове в Шльонско воеводство (Zespół Parków Krajobrazowych Województwa Śląskiego - ZPKWS, www.zpk.com.pl ) със седалище Бенджин (Катовице). Управлението работи в тясно сътрудничество с Факултета за Науки за Земята на Силезийския университет и поддържа активни контакти със сродни карстови паркове в Чехия и Словакия. С тях от 1992 г. периодично провежда при разменено домакинство съвместни международни форуми (през септември 2005 г. в Полша се състоя ХІІІ Международна школа по опазване на природата в карстовите райони").
