Уважаеми д-р Фуджикава, представянето на японската делегация на конференцията в Шумен остави много приятни впечатления. Благодарим Ви, че приехте да гостувате на читателите на сп. "География '21". Бихте ли се представили на нашите читатели.
Казвам се Масаюки Фуджикава. Роден съм в Нагасаки, Япония и съм на 32 години, неженен... Завършил съм Университета на Кюшю, специалност геология. Докторската ми работа е по палеонтология, по-точно палеозойски безгръбначни в Тайланд. В момента работя в Музея по природна история на карстовото плато Акиоши като куратор (геолог) (фиг. 1).


Какви са Вашите професионални интереси и квалификация?
Специалността ми е безгръбначна палеонтология, по-точно таксономия, палеобиогеография и геодинамични процеси, свързани с палеозойските амонитни и брахиоподни фосили. Да откривам и изследвам такива фосили е работа, която ми доставя голямо удоволствие. Работя по различни научно-изследователски проекти на национално и международно равнище. Продължавам научните изследвания, които започнах още в Университета и които са свързани с Тайланд.

Това е един слабо познат за българския читател район на света, но и много интересен, особено след голямото земетресение през 2004-2005 г. Бихте ли разказали нещо повече за изследователската си работа в Тайланд?
Изследвам геодинамичните процеси на базата на Палеозойските амоноиди (на възраст около 300 Ма) и брахиоподни фосили, за да се изясни кога и как е станал континенталният дрифт и как се е променила палеосредата. Както знаете, преди 300 милиона години разположението на континентите и моретата е било съвсем различно от сегашното. Суперконтинентът Пангея е доминиралл и е съществувало плитко топло море, наречено Тетис. Оттогава много континенти и микроблокове са променили положението си и са трансформирали континента Азия. Полуостров Индокитай с полуостров Малака, включващи и Тайланд, е образуван в резултат на плейт-тектонска активност - бил е придърпан, придвижен и долепен. Много тектонски структурни линии се простират от север на юг, а много други линии-шевове го разделят на микроконтинентални блокове. По време на това формиране на релефа често е ставало масово измиране на организми не само в морска среда, но и на сушата. Намираме интересни видове фосили в почти всички скални разкрития в Тайланд. Фактически могат да се открият много научни “съкровища” в Югоизточна Азия. Напоследък Суматренското земетресение (връзка със статията на Д. Михова и П. Стефанов от бр.2-3/2005) отново ни напомни, че Земята е жива. За да разберем настоящите природни събития, трябва да изучаваме миналите. Това е част от моята изследователска работа.

А с какво се занимавате в свободното си време - казахте, че все още не сте женен…
О, имам доста хобита. Обачам да чета книги (по-специално исторически), увличам се от трекинга и мотоциклетизма, от шофирането. От малък тренирам айки-до (японска традиционна техника за защита) и имам трети дан черен колан. Занимавам се също и с кен-до (японска традиционна техника със саби) и имам първи дан черен колан. Обичам да пътувам, да изследвам пещери, да събирам фосили... и много други. Е, да, още не съм женен...

На всички участници и гости на конференцията направи впечатление прецизността и ентусиазмът, с които изнесохте Вашия доклад за парка Акиоши - най-големия карстов район в Япония. Защо избрахте да работите в Музея на Акиоши и как е организиран той?
Вие вече знаете, че Акиоши е ценен карстов парк от категорията “световно наследство”. Защо съм избрал да работя там? (фиг. 2) Първо, тази работа ми дава възможност да правя научни изследвания - нещо, което ми доставя голямо удовлетворение. Второ, аз бих желал да представям чудесната природа на парка Акиоши на всички хора - не само от Япония, но и от целия свят.


Вие сте за първи път в България, а както разбираме - и в Европа. И понеже за Вас сега България олицетворява Европа, какви са най-силните Ви впечатления от нашата страна и нейните хора?
Бях много приятно впечатлен от чудесната българска природа. Много природни обекти са наистина фантастични. Полетата и нивята са огромни, а центровете на градовете, през които минахме, много интересни. Хората са много, много любезни. Е, бях изненадан, че в България се пие много алкохол. Обаче пък българите явно умеят да се веселят. Обичам ви всички!

Каква предварителна информация имахте за България и откъде?
Прочетох пътеводителя за България (на японски език) и потърсих повече геоложка информация за страната от световната “Енциклопедия по геология”. Прегледах също и български интернетски страници, но като не знам българския език …

След седмицата, прекарана в нашата страна, какво е различното спрямо очакванията Ви от срещата с България?
Всичко изглежда по-цветно, по-ярко от това, което си представях, а българските гозби са много вкусни. Научих за славната и трудна българска история, за която нямах представа, и си мисля, че за да се разберат българите, човек задължително трябва да има поне малко познания за историята им.

Кое най-много ви учуди (в смисъл намирате за неочаквано и много различно от японската действителност) при пребиваването Ви в България?
Огромните български равни поля, особено в Шуменска област, която посетихме. В Япония такъв пейзаж не можете да видите, полетата са малки, пресечени от планини, в Япония чувствате, че всичко е тясно.

А открихте ли и прилики между нашите две страни?
Да. И двата народа са приятелски настроени, а хората добри към гостите си. Те обичат своята страна и природа. И двата народа се гордеят със собствената си култура и история.

Бихте ли се върнали отново в България и защо?
Непременно. Аз ви обещах, че ще дойда пак в близко бъдеще, защото България стана една от моите любими страни. Бих желал да науча още много за българите, за българската природа, история и култура.

Какви перспективи за двустранно сътрудничество виждате между България и Япония в професионалната сфера, която Ви вълнува и на която сте се посветили?
Наистина се надявам да имам възможности за научни изследвания в България, а ще се радвам много да приветствам също и български специалисти-изследователи в Япония. Както беше казано от г-н Стефанов на научната конференция по случай годишнината на Шуменския карстов парк, ние поставихме едно начало. Мисля, че има още много какво да научим едни от други в областта на карстовите изследвания и нашето сътрудничество оттук нататък ще се развива.

Как работите в администрацията на парка с децата на Акиоши и обогатяват ли Ви контактите с тях?
Работата с деца е една от важните задачи на музея. (фиг. 3)


Особено сме щастливи от сътрудничеството с децата от най-близкото училище – тези, които изпратиха рисунки за конкурса на конференцията. (фиг. 4)


Обаче ние работим с много голям брой деца, ученици, студенти от цялата префектура, от цяла Япония и от света. (фиг. 5)

Графикът ни често е претрупан от посещения на ученици, чиито учители включват обучението за карстовото плато Акиоши като част от материала, който преподават в училище. Отделно има и много кръжоци на природолюбители, спортни групи, доброволци за поддръжка и почистване на парка и т.н., чиято работа ние координираме. Работата с децата наистина носи много голямо удовлетворение.

Нашите читатели чрез статията на д-р Михова (4/2004 на сп. "Обучението по география") вече имаха удоволствието да прочетат за Вашия забележителен парк Акиоши. Освен това скоро ще бъде публикуван и Вашия доклад на конференцията, посветен на парка. С какво още бихте искали да обогатите представите ни за Акиоши?
Тази пролет открихме съвсем неизвестна пещера, чиято дълбочина се изчислява на повече от 50 м. Нашата изследователска група сега изследва тази пещера детайлно и открихме кости на млекопитаещи. Миналия ноември подземната водна система на Акиоши-дай беше регистрирана като един от обектите на Рамсарската конвенция (Конвенцията за влажните зони с международно значение като воден хабитат) (фиг. 6).


Какво бихте пожелали да се промени към по-добро в България, че като се върнете отново тук, да изпитате удовлетворение?
Разбрах, че България желае да се присъедини към Европейската общност и това се очаква да стане през 2007 г. Много желая и съм сигурен, че мечтата на българите ще се осъществи. България ще се почувства по-богата страна, ще се повиши самочувствието на българските хора. Надявам се също красивата българска природа да се запази и в бъдеще. Надявам се също, че ще се развият по-интензивни научноизследователски връзки между нашите две страни.

Вашите пожелания към читателите на сп. "География-21"

“Шизен-хого” - това изписах с четка в традиционен японски стил и то значи “Да опазим природата”. (фиг. 7) Действително желая на България да опази чудесната си природа. Карстовите територии са много чувствителни към грубо отношение и имат нужда от специално внимание. Убеден съм, че списание “География-21” прави много както да разкрие пред читателите си чара на карста, така и да ги научи как да го опазват. Желая на списанието успех, а на читателите - да прекарват много приятни минути с него.

---

¹ Конвенцията е подписана в иранския гран Рамсар през 1971 г. Тя е междуправителствен договор, който поставя основите на национално и международно сътрудничество по проблемите на консервацията и разумното използване на влажните зони и техните ресурси. Конвенцията е представена от 150 договорни части, които включват 1590 влажни зони с площ 134 000 000 ha.

Конвенцията влиза в сила за България от 1976 г. Нашата страна е представена от 10 влажни зони с площ 20 306 ha. Това са Биосферен резерват “Сребърна”(1975), Комплекс Ропотамо (р. Ропотамо и ез. Аркутино, 1975), Атанасовско езеро (1984), Дуранкулашко езеро (1984), Шабленско езеро (1996). Защитена местност ”Пода” (2002), Бургаско езеро (Вая 2002), Поморийско езеро (2002), О-в Ибиша (2002) и Беленските острови (2002). Независимо че езерото Сребърна, Дуранкулашкото и Шабленското езеро се подхранват от подземни карстови води, в този списък все още липсват типични карстови територии. (бел. ред.)

Бел. ред. Мултимедийната презентацията на доклада на д-р М. Фуджикава "История на опазването и управлението на квази-национален парк Акиоши в Западна Япония", изнесен на международната научна конференция в Шумен (2005), можете да видите също в този сайт.