Всяка природна територия се характеризира с определена степен на уникалност. В различните краища на България могат да се видят различни природни форми и феномени, образувани в резултат от действието на разнообразни природни сили. Богатството на нашата страна с подобни форми трябва да се използва по най-рационалния начин. Необходимо е да се извлече максималното и от гледна точка на природните форми като природен туристически ресурс. За всяка конкретна територия би следвало да се анализира и препоръча развитието на определен вид туризъм в зависимост от нейната специфика.

Сред всички видове туристически дейности образователният туризъм заема едно по-особено място. Това е този вид туризъм, който в общия си вид има и много голямо социално значение за обществото, освен очаквания икономически ефект. Досегът до природната среда с образователна цел подпомага нейното опознаване, разбиране, опазване. И всичко това в контекста на устойчивото развитие.

....................................................................
Цeлият текст на статията четете в брой 1/2006 г. на сп. "География '21"
....................................................................

В статията се обсъждат следните теми:
Същност и определения на образователния туризъм.
Природен парк "Шуменско плато" като обект за развитие на образователен туризъм.

Образователният туризъм, карстът и учениците
Карстовите форми, на които ПП “Шуменско плато” е изключително богат, са идеален обект за изучаване от учениците пряко на терена. Възможности за това предлага ученическият туризъм, който е разновидност на образователния. Поради това най-облагодетелствани са учениците от Шумен и региона, които могат бързо и лесно да посещават и изучават карстовите форми по всяко време на годината. Ако такава възможност все пак им се предостави!

Тук предлагаме на вниманието едно анкетно проучване сред 100-ина ученици в две шуменски училища. Учениците са от горния курс, което предполага, че вече са наясно с карста като определения, форми, разпространение и др. Анкетата има за цел да установи нивото на общите познания на анкетираните ученици за карста и карстовите форми. По-важното обаче е колко от тях наистина са посещавали подобни форми и по-конкретно - в родния им край - в ПП “Шуменско плато”.

Едва около 1/3 от анкетираните дават пълно и точно определение за карст. Много съществени грешки се правят при посочването на примери за карстови форми. Масово анкетираните сочат за такива циркуси, каньони и ждрела (43 %). Близо 93 % считат, че в близост до гр. Шумен има наличие на карстови форми, но само един от анкетираните ученици посочва, че е посещавал повърхностни карстови форми, а понятието карст масово се отъждествява с пещерите (76 %).

Интересен поглед дава въпросът “Какви карстови форми в Шуменското плато сте посещавали?”. 54 % от анкетираните заявяват, че са посещавали пещерите в платото, като 2/3 от тях дори посочват конкретно Зандана (Бисерна). Следва да се отнасяме скептично към тези цифри, тъй като тази пещера от години е труднодостъпна и нейното посещение е рисково и със сигурност е неорганизирано. Останалите 46 % от анкетираните дават уклончив отговор или той въобще липсва. В първата група анкетирани трима споменават, че са посещавали повърхностни карстови форми в платото, но не посочват точното им местонахождение.

Основните изводи от анкетата са двузначни. Констатираната неяснота по въпроса кои са карстовите форми основно е поради липса на преки наблюдения в карстови райони. За шуменските ученици този факт е неоспорим, тъй като те не са посещавали карстови обекти в организирани групи за образователен туризъм. От друга страна, пропуските явно се дължат и на прекомерно малкото внимание, отделяно на карстологията в учебните програми по география, както и на други причини от субективен характер. Едно обаче е ясно – на основата на приетите решения на Международната научна конференция за защитените карстови територии (Шумен, 2005) и със съвместни усилия на обществеността, Дирекцията на парка, Географския институт на БАН, Шуменския университет и други организации следва да се:

облагородят пещерните комплекси по Шуменското плато и те да станат достъпни за посещения;
с помощта на ученици, студенти, преподаватели и др. да се осигури лесен достъп до представителни форми на повърхностния карст, те да се обозначат с табели, които да съдържат и кратки дефиниции;
да се разработят проекти за развитие на образователния туризъм в общ вид (съчетание между природни и антропогенни туристически ресурси в платото с образователна цел);
карстовите обекти и комплекси да се включат в туристическите маршрути на туристическите агенции;
да се държи строга отчетност за настанителната база в природния парк и заедно със собствениците да се търсят начини за общи дейности по реновирането, организирането на туристически образователни пътувания, младежки и ученически пленери, конференции и други прояви с подобна тематика;
да се търсят начини за финансиране изграждането на Информационен център на територията на парка с подходящи условия за развитие на образователен туризъм (лекционни и конферентни зали и др.);
шуменските ученици да се мотивират и да се включват активно в каузата по опазване на природното богатство в парка, като те сами да разработват различни туристически турове с образователна цел и да изпълняват ролята на екскурзоводи за други групи.

В повечето случаи маркираните по-горе проблеми могат да намерят своето решение бързо и без необходимост от значително финансиране. Много прогресивни форми на съвременен образователен туризъм могат да се заимстват и от световния опит, напр. на карстовия парк “Акиоши” в Япония.

Developing karst-learning educational tourism on the territory of the “Sumensko plateau” natural park

Assistant prof. M. Penerliev
Department “Geography and tourism”,
University of Shumen “Konstantin Preslavski”

Summary

This paper delineates the basic characteristics of educational tourism. Educational tourism is difficult to develop in the Nature Park of Shumensko plateau due to access difficulties. The karst terrain is hard to reach using the existing infrastructure, and the karst sites are ill kept. Furthermore, vehicles and park equipment are limited and outdated. A quiz given to high school students revealed the need for field experience while studying karst forms.

Бел. ред.: Представеното от автора анкетно проучване потвърждава изводите в изнесените доклади на конференцията "Защитени карстови територии - проблеми, състояние, перспективи" (Шумен, 2005) за недостатъчното познаване на карста и липсата на актуална и достатъчна информация и подходящи форми на обучение в училище (вж. стр. 23). Поради това една от стратегическите цели в дългосрочната програма за сътрудничество на Дирекцията на ПП "Шуменско плато" и Географския институт на БАН е мотивиране и привличане на децата към темата за карста, неговото изучаване, използване, опазване. Осъществяването на този приоритет обаче е свързано и с решаването на чисто административен казус (в правомощията на МОН) за възможностите и условията, при които ученици могат да посещават организирано карстови обекти под формата на ученически (познавателен) туризъм (вж. бр. 2-3/2004 на сп. "Обучението по география").