Алексей Жалов, един от двамата професионални спелеолози у нас, познавам много отдавна и се радвам, че той написа тази прекрасна книга1. Трябва да се пишат такива книги, защото те запазват за историята етапите на развитие на цяло едно дело, а също и защото такава книга ще доведе в пещерите много млади хора.

В книгата страница след страница проследяваме дългия път на един последователен и упорит българин - от пролазването му в лабиринта на Духлата, до длъжността генерален секретар на Балканския спелеоложки съюз. По стечение на обстоятелствата авторът започва пещерната си кариера с най-дългата българска пещера и оттогава са неговите високи стандарти в спелеологията. Алексей съчетава и сега подземните усилия по въжетата и в калните галерии с работата над книгите и в библиотеките, където проучва историята и събира разпилените в пожълтели страници зрънца от архива за първите стъпки в пещерите в България. Същевременно той следи какво става по света и е винаги осведомен за най-новите постижения в световната спелеология.

Книгата съдържа най-интересните моменти от спелеоложки експедиции в различни карстови райони на България, както и във Франция, Испания, Гърция, Куба, Китай, Украйна, Грузия, Виетнам. Не всеки умее да описва изживяванията си, емоциите си при допира с непознатото, а и да редува емоционалните описания с данни за страни, народи, история, география, археология. С присъщата си любознателност Алексей не е чужд на никой аспект от пещерните изследвания.

Една страна, с която Алексей тясно се свърза през последните години, е “европейският Тибет” – тайнствената Албания. На нея той отделя специално място в своята книга.Веднага след падането на ограниченията, Алексей пое инициатива за българска спелеоинвазия в пещерите на Албания и ние успяхме да изпреварим там дори италианците. Редица пещерни експедиции, организирани и най-често водени лично от него, проучиха над 220 албански пещери, а българите поставиха и дълбочинните спелеорекорди в тази страна.

Чудесно е, че Алексей написа тази книга. Никоя подобна изповед не се задържа по книжарниците – винаги ще има хора с далечни хоризонти, с буден ум и желание да правят открития. Те търсят кой да ги научи, да им даде пример. Алексей дълги години обучава пещерняци, а сега им дава и собствения си опит, при това увлекателно и талантливо описан.

"… пещерите са последните бели петна на планетата Земя. Те са последната опора на романтиците, търсещи места, където никога не е стъпвал човешки крак. Защото пещернячеството е дейност, при която още са възможни открития …" (с. 291).