България е страна, в която природните катастрофи и бедствия не са често явление. Все пак историческите хроники говорят за сериозни наводнения по поречията на Янтра, Росица, Арда, Марица, Осъм. От 36 години в страната не е имало продължителни проливни дъждове – нещо, което се случи, при това неколкократно, през лятото на 2005 г. Резултат бяха 3 сериозни наводнения, като най-голямото и опустошителното стана между 5 и 7 август.

Какво твърдят климатолозите
На 4 август студеният фронт, свързан с циклона „Ихтиман“, е разположен меридионално от юг на север-северозапад през западната част на Балканския полуостров. Фронтът се задържа над Западна България за около 24 часа на 4 срещу 5 август. Той е стационарен, но активен. Това осигурява условия за постоянна конвекция.

Конвективните системи се развиват от юг на север-северозапад и се изваляват върху една и съща територия в продължение на повече от 24 часа. Високата интензивност на валежите се обуславя и от релефа. Оста на фронталната зона на 4 и 5 август преминава през Западните Родопи, Рила и Западна Стара планина.

Основните вериги на тези планини са разположени напречно на атмосферния поток от юг на север. Te допринасят за усилването на преминаващите конвективни системи, които се изваляват най-интензивно в районите непосредствено зад планинските вериги.
Максмалните валежни количества са регистрирани в Ихтиман и Костенец (зад Рила), също и в Ботевград (зад Стара Планина), както и във Велинград (зад Западните Родопи).

Какво разгласиха медиите
В резултат на проливните дъждове, паднали над страната в периода от 04.08 до 07.08.2005 г. в областите София-град, Софийска, Пазарджка, Пловдивска, Смолянска, Врачанска и Монтанска се създаде извънредно тежка обстановка. Стотици къщи бяха наводнени, което наложи евакуацията на общо 5504 човека, от които 1700 в община Ихтиман, 5-има в община Елин Пелин, 1500 в с. Долни Богров, 2500 в община Белово. Жертвите от водната стихия са четири. В 23 общини в страната е обявено кризисно положение. Десетки селища са откъснати от света, остава затворена автомагистрала „Хемус“. От Министерството на здравеопазването предупредиха, че се задава опасност от зарази и чревни инфекции. Над 500 милиона лева са щетите, съобщи шефът на Гражданската защита ген. Никола Николов. Над 400 души участват в спасителните дейности. Причините за кризисното положение са продължителните проливни дъждове и задръстените корита на реките.

Но какво не знаем? Истинската сила и трагизма от бедствието можем да почувстваме, ако то ни е засегнало пряко или сме видели на място опустошените от него територии. Това е статия, която отразяваща наводнението, видяно през погледа на двама студенти по география от Софийския университет. Видяното е само незначителна част от пострадалите територии, но доста показателна.

Посетихме засегнатото поречие р. Каменица, която е една от малките и непредизвикващи интерес реки в България, но показала мощ и разрушителна сила вследствие проливните дъждове. Наред с реките Мъти Вир, Смолска и Мирковкса тя е причина за препълването на яз. Тополница. Резултатите за територията, през която преминава придошлата река, са катастрофални. За щастие е унищожена само една къща в с. Петрич, пострадало е шосето и единствените жертви са многото изкоренени дървета.

Местоположение на поречието на р. Каменица
Река Каменица е десен приток на р. Тополница и протича изцяло в Ихтиманска Средна гора, по конкретно по североизточните склонове на Белишкия дял. Реката има водосборен басейн с площ 197 км2 и се влива в Тополница в самия център на с. Петрич. На 15 км на юг от селото се намира язовир Тополница, чието водно количесто по време на наводненията драснично се повиши и имаше реална опастност язовирът да прелее неконтролируемо. В горното си течение Каменица приема 2 по-големи притока.


Обща характеристика на най-засегнатия от наводнението участък
Долината в долното течение на реката между с. Каменица на запад и с. Петрич на изток е всечена дълбоко и образува красив антицедентен пролом. На места в него са формирани долинни разширения от порядъка на 50-150 м. По левия склон на реката е прокаран шосеен път. Дължината на пролома е 6,3 км. В този участък надморската височина на долинното дъно се понижава с 130 м (от 630 до 500 м н. в.). Това показва, че на всеки километър речната долина се понижава средно с 20,5 м. Изводът е, че наклонът е относително голям, което благоприятства на ускоряването на протичащото голямо водно количество, формирано след проливните дъждове.

Долината в началото на пролома е тясна, с голям наклон на речното корито, а склоновете са почти отвесни. Преминали през това долинно стеснение, водите на р. Каменица се концентрират в един насочен поток и увеличават многократно своята скорост. Достигайки долинното разширение, водната стихия се излива, освобождавайки своята сила. Най-опустошителните разрушения са в меандрите и по-конкретно в десните, където са се обособили речни тераси, по които минава шосето.

Настъпилите значителни морфохидрографски промени след проливните дъждове и последвалите ги надводнения в разглежданата територия са тясно свързани с растителната покривка. Тя е естествена, като по левите долинни склонове е по-гъсто развита, горска широколистна. Формираният дебел изветрителен склонов гравитационен материал в съчетание с преобладаващите големи наклони и оголени незалесени участъци е причина за развитие на свлачищни и срутищни склонови процеси. Те се активизираха от проливните дъждове и спомогнаха допълнително за разрушаването и затрупването на части от шосето.

Сравнителна морфохидрографска характеристика на речната долина преди и след наводнението

Преди
1. Характеристика на склоновете
Има различие между левия и десния долинен склон:

• десният е по-стръмен, беден на растителност. На много места основната скала излиза на повърхността. Изветрителните склонови материали са по-малко като количество и от тях д долината са формирани чакъли, гравели, пясъци и валуни. Има условия за срутища.
• левият склон е по-полегат, с дебела изветрителна покривка, поради което за него са характерни суходолия и ровини. Те са укрепени, като са изградени канали, които да отвеждат склоновите води под шосето директно в речното корито. Има условия за сипейни и свлачищни процеси, главно във втората половина на пролома.

2. Характеристика на речните тераси
В разглежданият участък речната долина е асиметрична. Има една заливна тераса и от една до две надзаливни, които се срещат само по левия склон. Непосредствено на първа надзаливна тераса е изграден шосейният път. По пречупката, която отделя заливната тераса от първа надзаливна (с пътят), на десните завои има изградени защитни бетонни прегради с височина 1 м.

Първа заливна тераса е добре изразена Речният акумулационен материал е сортиран. След един от завоите на реката от вътрешната страна непосредствено след завоя са преотложени алувиални заоблени сортирани материали – от по-едри валуни към по-дребни скални материали по протежение на реката.


3. Характеристика на речното легло
В пролома на реката са формирани долинни разширения, заети от първата заливна тераса. Те са оградени от стръмни склонове. Речното корито е със средна ширина около 2-3 метра и не е разклонено. Повечето от алувиалните наслаги са заоблени. Сред тях са включени средно големи скални валуни, чакъл и пясъци. Това показва, че алувият е претърпял продължителен транспорт. Покрай речното корито материалът е сортиран – по едрият е в коритото, по-дребният е в периферията на брега.

След

След проливните дъждове склоновете също са засегнати, макар и не в толкова голяма степен колкото речното корито и терасите.

• По десния склон личи активизиране на процесите, предимно на срутищни. Наблюдават се свежи следи от активизирано ровинообразуване и удълбаване в суходолите. Част от материала е отложен в подножието или в речното корито.
• По левия склон са активизирани повече на брой и по-големи по размери свлачища и срутища. Наблюдава се придвижване на едро- и дребноскални материали до подножните части на склона. Има обезлесени територии и повалени дървета. Част от ровините са превърнати в оврази. Суходолията са с по-изразителни свежи всичания, особено в наносните конуси в подножията, където част от тях са затлачени и неукрепени. Каналите под шосето за отвеждане на склоновите води също са затлачени или разрушени. Ето защо стичащите се по склона води са преминавали директно по шосето и допълнително са го рушили.

След наводнението първата заливна тераса е покрита с несортирани акумулативни материали (речни и склонови), примесени със счупени клони, дървета и дънери. На места по шосето са се натрупали големи скални маси в резултат на активизирани свлачищни процеси. Заливането на терасата от придошлите речни води е предизвикано от задръстванията в речното корито. На много места са свлечени големи парчета асфалт.

Долинните разширения, които се намират след стеснението в началото на пролома, са най-силно пострадали. Насоченият и ускорен в пролома огромен речен поток ги е залял изцяло. Преди бетонната преграда по десните завои на реката водата е подкопала първата надзаливна тераса и е унищожила голяма част от нея, вкл. и част от шосето (също залято от придошлата вода). Разбитата асфалтова настилка е свлечена в речното корито. Разрушена е почти напълно и мантинелата.
Тъй като левите завои на реката не са защитени с бетонни стени, те са били обект на най-големи разрушения.

В долинните разширения наводнението е уширило речното корито 2 до 3 пъти за сметка на първата заливна тераса. Освен това на много места коритото е препречено и задръстено от наносите на наводнението. Обстановката е усложнена и от акумулирането на гравитационни материали – големи скални блокове, свлечени от левия склон. Няколко от тези блокове са преминали през шосето, напукали са асфалтовата покривка и са повлекли мантинелата в речното корито.

Като резултат трасето на речното корито е променено, на много места раздвоено от новооформени островчета от чакъл, пясък и скални блокове. Голяма част от коритото е задръстено от дънери, клони и стволове на дървета, които са донесени от придошлата вода или са свлечени от двата склона. Липсва сортировка на наносите от наводнението.


Заключение

Проломът на р. Каменица е един от многото примери, свързани с катастрафалните наводнения през лятото на 2005-та година. Случилото се в България през това лято е показателно и изводите, които се налагат са няколко:

1. Причините за мащабите на катастрофата в засегнатите райони не са само природни. Важно е те да бъдат предвиждани и да се предприемат адекватни мерки за свеждане на последиците до възможния минимум.

2. Необходимо е изграждането на национална мрежа за системни наблюдения на всички реки.

3. Трябва да се оптимизира управлението на язовирите, вкл. чрез поетапно изпускане на водите им в застрашените райони като превантивна мярка при прогноза за зараждащ се циклон с потенциал за проливни валежи и наводнения.

4. Бреговите склонове на много реки, включително и на р. Каменица, могат да се укрепят чрез бетонни подпори в рисковите зони, където силата на водата е максимална и бреговете са неустойчиви. Това е особено важно за участъците, в които минават транспортни трасета.

5. Постоянно да се почистват речните корита от натрупаните различни материали и отпадъци.

6. Да се подновят залесителните мероприятия на обезлесени долинни склонове с цел намаляване на интензивността на гравитационните склонови процеси.

Винаги трябва да се има предвид, че речните басейни са сложна хидроложка система с много елементи и с подсистеми. Ето защо при затруднено функциониране на един или няколко от елементите на тази система може да настъпят драстични промени в цялата система и до тежки последици за човека и неговата дейност. Екстремалните валежи в България не са изключение, но не са и катастрофално големи. Катастрофите, които те предизвикват, са резултат преди всичко от недооценяване и несъобразяване с ялението, лоша организация и човешки грешки. Поради това предотвратяването на тежките последици от природните бедствия включва цялостна дългосрочна стратегия с участието на специалисти от различни сфери. В основата Ј трябва да бъде уважението към природата и отговорното отношение за нейното опазването, които следва да се култивират във всички граждани на България още от най-ранна детска възраст.

Информационни източници:
http://bedstvia.start.bg/?article=3189
http://www.bulgaria21.com/issue/t9104.htm

Допълнителна информация за наводненията
http://www.floodaid-bulgaria.org/ - англ. ез.
http://bulgaria.actualno.com/news_45637.html
http://www.evropa.bg/bg/del/info-pad/news.html?newsid=1723
http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/features/setimes/features/2006/03/15/feature-01

---

This paper analyses the consequents from the Kamenitza river floods. The river is in the Ihtiman Sredna Gora Mountain in Bulgaria. It has been caused by intensive rainfall in Augurst 2005, in the conditions of a stationary cold front. The section of a river gorge has been most strongly affected, where the asphalt rode has been partially destroyed. A comparative analysis has been done of the valley morphology before and after the flood. Some actions to reinforce the unstable river banks have been offered. The necessity of a national strategy of hydrologic systems management has been emphasized.