НАРОДНА МЕТЕОРОЛОГИЯ

ЯНУАРИ
Ако има дебел сняг през януари, ще има голямо плодородие през годината, а ако е суха зимата .без сняг), годината ще е неплодородна. – Кишав януари, година без плод, а от топъл януари, да те пази Бог: - Ако около Нова година вали сняг или е облачно времето, годината ще е плодородна. – Замръзне ли на Богоявление кръстът и китката на попа като ръси, това е знак, че годината ще бъде здрава и плодородна.

ФЕВРУАРИ
Топлият вятър кога вее през февруари, овощията се излъгват и повреждат. – Ако има скреж по дърветата през февруари, посевите ще са добри през годината. – Ако на „Тримата Трифоновци” (14, 15 и 16 февруари) вали сняг или дъжд, годината ще е плодородна. (Във Варненско съществува обратното правило – плодородие, ако времето е ясно). – Да не ме е срам от батя – голям сечко (януари), казал малък сечко (февруари), бих направил щото гърнето на огъня да ври от едната страна, а от другата да замръзва.

МАРТ
Времето през март е като малко дете. – Слънцето през март има зъби. – Кога има суша през март посевите биват добри, а кога е дъждовно ще има трева и цветя, а слаба храна. – Сух март – мокър април, облачен май – плодородие без край. (Съществуват и противни правила). – Кога през март вали сняг, а през април дъжд, годината бива плодородна. – Гръмотевицата през март показва плодородие.

АПРИЛ
Сух април, гладна година; тих април, лят май. – Ако априлските утрини са студени, плодородието на житата ще е добро. – Кога има много мъгла през април, плодовете, цветята и зеленчукът се повреждат. – Кукувицата почва да кука на Благовец .7 април). – На Благовец топлото излиза над земята.

МАЙ
Дъждовен май, плодородие без края. – Майски дъждове, плащат дългове. – Ако южният вятър се появи през май, сеитбите щели да са много добри. Майска роса всичко наросява, майска слана, всичко покосява. – Хладен май и студен юни на орача не понасят. – Кога е влажно и дъждовно през май, юни и юли, лозята дават много плодородие и добро грозде. – Геоггьовския дъжд цена няма. – Георгьовски дъжд, най-малката капка най-голяма жълтица става.

ЮНИ
Кога времето през юни е топло и дъждовно, храните биват добри. – Ако през май и юни се вдигат вихрушки или пък е студено сутрин, ще има суша. – Кога дойде Елисей (27 (юни), вече просо не сей. – Ако кукувицата остане да кука и след Еньовден, това значи, че зимата ще захване късно и ще бъде мека. (Съществуват и противоречиви на това правила).

ЮЛИ
Много дъждове през юли на всичко вредят. – Кукувицата кога кука около Петровден (12 юли), е на добра зима. – Ако след Петровден дюлите повторно се разцъфтят, зимата ще е много студена. – на 28, 29 и 30 юли настъпват „горещниците” (Пърлика, Чурлика, и Св. Марина). – колкото са по-горещи горещниците, толкова по-лята ще е зимата.

АВГУСТ
Сух август, сухи бъчви, дъждовен август, пълни бъчви. – Ако прогърми около Илинден (2 август), овощията ще се повредят, а орехите и лешниците ще бъдат шупливи. – Св. Пантелей (9 август) е наречен Пантелей пътник (Щъркелите се събират да си отиват). – Кога щъркелите си отиват преди Макавей (14 август), зимата бива люта, дълга и с дебели снегове, а кога си отиват след Макавей, зимата бива лека и без снегове. – До голяма Богородица (28 август) с прах, а от малка Богородица (21 септември) с кал. – От Богородица на там топлото бяга у гората.

СЕПТЕМВРИ
Сух септември, мокър октомври орача разсмиват, а лозаря разплакват. – На Св. Симеон (14 септември) престават да доят овците. – Лястовиците събират децата си на малка Богородица и ги учат да летят, защото ще отиват на дълъг път. – На Кръстовден (27 септември) снеми ралото, по Петровден го дигни. – Около Кръстовден ако вали, следната година ще е доста плодородна.

ОКТОМВРИ
Кишовен кога е октомври, зимните посеви стават много добри. – Кога духне южен вятър през октомври, сняг щяло да вали. – Листата на дърветата ако не окапят до Петковден, не щяло да има зла зима. – Кога зимнина се сее между Петковден и Димитровден, жъне се бурен.

НОЕМВРИ
Слаба зима през месеците ноември и декември предвещава неплодородие на есенните посеви. – Ако Димитровден (8 ноември) не падне дъжд за да бъдат поорани и посени нивите, то през следващата година нямало да има берекет. – От Димитровден 40 дена нататък трае сиромашкото лято. – Ако около Св. Арахангел (21 ноември) падне слана, зелето ще е добро.

ДЕКЕМВРИ
Като падне много сняг през декемврий, зимата бива плодовита. – Ако през декември птиците се къпят във водата, зимата ще бъде голяма. – От Андреевден (13 декември) денът наедрява колкото кукурузено зърно (в действителност денът започва да расте 9 дена по-късно – от 22 декември, началото на астрономичната зима). – Никулден (19 декември), днес му е денът, утре му е снегът – Свети Никола белобрад.

ГОДИНАТА
Кишовна година – пълна мешина; сушава година – празна мешина. Снежна година, плодородна година. Подир гладна, иде и сита година. Подир мрачна и студена иде ясна и топла година.

По „Народна метеорология“
(Сп. Вацев, изд. на Дирекция метеорология)


„СМУЩЕНИЯ“ В ГОДИШНИЯ ХОД НА ТЕМПЕРАТУРАТА





По „Кратка характеристика на климата в България“
(К. Киров, изд. на Дирекция метерология, 1931)