„Спомени името ми, за да ме върнеш към живот“
Библейска мъдрост

„… не липсата на блага, а тяхното неравномерно разпределение в социален и национален смисъл е тук факторът, под чийто знак се развиват големите явления и събития“
Ан. Бешков (1942)

Анастас Стоянов Бешков е роден на 10 юли (23 по нов стил) 1896 г. в гр. Варна в семейство на учители От родителите си, живели в Русия и завършили образование в Одеса, наследява влечение към музиката и руската култура. Одеса посещава с родителите си още като дете през 1909 г. Пет години по-късно с търговски кораб извършва първото си истинско пътешествие от Варна през Цариград до Пирея, Атина и някои острови в Егейско море.

През следващата 1915 г. завършва гимназия и постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево (1916), откъдето е изпратен като офицерски кандидат на фронтовете на Първата световна война – първо на добруджанския, а после на южния. След пробива при Добро поле през септември 1918 г. попада в плен на френски военни части. Освободен е на другата година и се връща в родния си град, където 2 години работи като банков и митнически чиновник, а в началото на 1922 г. заминава за Германия и завършва висше образование в Лайпцигското висше търговско училище (1924). По време на следването си посещава лекции и по география (на професорите Е. Фридрих и В. Фолц), които по-късно оказват влияние за трайното му ориентиране към икономическата география.

В Лайпциг Ан. Бешков се запознава с младия асистент Густав Стратил-Зауер (по-късно професор по география), който го кани на експедиция в слабопроучените Понтийски планини в североизточна Турция. Бешков, който израства в морски град и има силно влечение към пътешествията, приема с голям ентусиазъм.

Пътуването, съпроводено с географски наблюдения, топографско картиране и фотозаснемане на различни обекти, продължава от ноември 1924 до април 1926 година по маршрута: Истанбул – Анкара – Коня – Кайсери – проход Цигана – Трапезунд (дн. Трабзон) – Байбурт – Ерзурум – Карс – Битлис – Тебриз – Техеран – Казвин – Баку – Тифлис (дн. Тбилиси) – Батуми – Одеса – Варна (от Ерзерум до турско-иранската граница съвместно със Зауер с мотоциклет). Това вълнуващо пътешествие с много премеждия преориентира окончателно научните интереси на Ан. Бешков към географията.

След завръщането си в България той се записва за студент по география в Софийския университет и едновременно със следването работи като учител в Търговското училище “Меркурий”. Заради ерудицията, натрупания опит и знания Ан. Бешков е избран за председател на студентското научно дружество по география. Силно впечатление прави дипломната му работа “Източен Понтус, географски преглед с особен оглед на стопанството му” (1930). Темата е разработена въз основа на негови лични наблюдения и материали, събрани при пътуването му в Турция през 1924-1925 г. и има не само оригинален, но и приносен характер, защото дава цялостна географска характеристика за малко известните тогава планина в Мала Азия. Тази първа научна работа е началото на неговия творчески път – самостоятелно избран, изследователски, със склонност към оригинални икономгеографски изследвания. За съжаление тя остава като ръкопис и е малко известна на географската общност.

След като завършва с отличие второто си висше образование, Ан. Бешков постъпва учител по география в Софийската търговска гимназия (1930). Там работи 7 години и повишава много научното и педагогическото ниво на преподаването по география. Организира географски кабинет в гимназията и го оборудва с оригинални помагала, които прави с помощта на учениците. Написва три училищни учебника по стопанска география, отличаващи се с богат илюстративен материал: за ІV (1937), VІ (1938, 1940, 1943) и VІІ клас (1939), както и учебното помагало „Географски четива за Америка, Африка и Австралия” (1940 – в съавт. с Л. Мелнишки).

Обаятелен и изключително ерудиран преподавател, той спечелва любовта на своите ученици и колеги и издига авторитета на географията като учебен предмет. Успява да пътува и в чужбина – Гърция, Египет и Унгария. Същевременно се занимава и с активна изследователска работа и публикува първите си научни трудове, сред които оригинална студия за стопанското райониране на България (1937) – първо за страната.

„Стопанските райони са даденост, те не са обект за създаване. Тяхното съществуване и очертаване е резултат на твърде сложен комплекс от стопански и географски предпоставки и целта на изследвача е не да ги измисли или създаде, а да ги издири и разграничи.” (Стопанскогеографско поделение на България, 1937)

Той успява сполучливо да разкрие териториалната диферен-циация на стопанството на страната, тогава типично аграрна и обособява 7 района: 1. Запад-номизийски; 2. Средномизийски; 3. Източномизийски; 4. Югоизточен; 5. Тракийско-Родопски; 6. Софийски; 7. Пиринско-Струмски.


Предложената от Бешков подялба намира веднага приложение в практиката – неговите райони са в основата на въведените в България същата година административни области.

През 1937 г. за Ан. Бешков започва нов период на професионална реализация – след успешен конкурс постъпва като извънреден професор във Висшето търговско училище „Д. А. Ценов” в Свищов.


През 1940 г. е вече редовен професор и ръководител на катедра по стопанска география и история на търговията и издава 4 учебника за студенти.

„Проф. Бешков беше много сръчен, ползваше дърводелски инструменти, притежаваше завидна рисувателна техника. … под негово ръководство и пряко участие ние изработихме много неми карти (карти без текстови обозначения) на континентите и отделните държави, на природните богатства в тях и други нагледни материали. Работа на тази група студенти е и релефната карта на България в галерията на аудитория „Проф. Д. Бъров” в СА „Д. А. Ценов” в Свищов.”

„Много полезни и приятни за студентите са и екскурзиите с проф. Бешков. Той умее да насочи вниманието на младите си питомци към правилно наблюдаване на географските обекти, да даде съвети как да установят допир с хората и как да беседват с тях и да съберат необходимите данни” Ст.н.с. д-р Св. Кираджиев (1988)

По това време Висшето търговско училище се е утвърдило като едно от най-сериозните академични средища в България с европейски стил на обучение. Ан. Бешков попада в среда на изтъкнати и ерудирани професори с прогресивни разбирания и “свищовският период” се оказва за него много плодотворен – тук той написва едни от най-значимите си трудове. Основни научни проблеми, върху които работи и върху които прави сериозни приносни изследвания, са транспортът и по-точно железопътният, абсолютният хорологизъм в антропогеграфията, учението на Малтус в светлината на стопанската география и др.

„Касае се до позиция, която се различава от досегашните. Въпросът се свежда до разглеждане на казаното учение от гледна точка на стопанската география, като се вземат предвид постиженията на тази наука в последните десетилетия, даже в последните години. По-точно изразено, касае се не само до физикогоеографските дадености и свързаните с тях нови възможности, но и до промените в стопанския живот, които се наложиха през последните години и бяха правилно доловени от стопанската география. Следва от материалите, дадени от тази наука да, се види доколко е основателен песимизмът, с който е наситено учението на Малтус” („Песимистичното направление в политическата икономия от гледна точка на стопанската география”, 1942, с. 7-8)

„Ние сме далече от идеята да отричаме въздействието на природните условия. Но това въздействие, колсото и да е силно, не може да бъде освен модифицирано според стопанскокултурния стадии на историческото развитие. Така например Финикия е била морска държава в епохата на определено стопанско и историческо развитие; така сгодното за корабоплаване Средиземно море трябваше след откриването на морския път за Индия и откриването на Америка да се прости със забележителното си минало и да остане като второстепенен басейн повече от 360 години, от края на 15 век до втората половина на 19 век, когато се прокопа Суецкия канал и се откриха първите презалпийски тунели. Затова пък в тази епоха процъфтяваха страните край Атлантическия океан, които въпреки благоприятното си положение дотогава не играеха видна стопанска роля… …географските предпоставки благоприятстват за едно или друго културно-историческо и стопанскогеографско развитие, но те трябва да дочакат епохата на стопанско-историческа зрелост, която ще го осмисли" (1943, с. 131-132)” (За абсолютния хорологизъм в антро-погеографията, 1943, с. 131-132).

Проф. Бешков е истински европеец по своята ерудираност, чуждоезикова комуникация, научна, литературна, музикална и художествена осведоменост. Той участва в академичния живот с научна уравновесеност и прецизен критичен усет, с университетски аристократизъм, ангажираност и словестна обаятелност.

По време на събитията около 9 септември 1944 г. проф. Бешков е мобилизиран за няколко месеца като капитан в интендантството в гр. Русе. След Втората световна война и поредната национална катастрофа предстои мечтаната от едни, наложена за други промяна в политическата и стопанска система. Предизвикателство и шанс пред всеки истински учен е възможността да участва в реформите на преломната епоха. Проф. Бешков вижда нова възможност икономическата геграфия да се превърне от описателна в автентично приложна дисциплина и отдава всички сили, опит и знания за това.

През лятото на 1947 г. той е преместен с указ като професор в специалност география в Софийския университет „Кл. Охридски”, но продължава да чете лекции и в Свищов. През следващата година проф. Бешков е назначен за ръководител на катедра „Обща стопанска география”, която ръководи до 1958 г., когато се пенсионира по здравословни причини. Това са смутни години, в които моралът и научната етика и в Университета са загърбени от груб кариеризъм, за целите на който много често се използват идеологически интриги. Обстановката в катедрата е твърде напрегната, самият проф. Бешков става жертва на доноси, но въпреки личните неприятности и огорчения показва духовна твърдост, висок морал и професионализъм.

	„…обкръжението му в специалност география (в СУ – б. ред.) бе много неблагоприятно. Колегите му завиждаха заради голямата ерудиция и обичта, с която той се ползваше сред студентите.” Проф. Т. Йорданов (2002)
	„Той, който изповядваше комунистически идеи от 1916 г., беше свален на 13.VІІ.1951 г. от парахода, с който смяташе да направи далечни пътувания, в последния час преди заминаването от милиционери като арестант. Настоятелните му молби до министъра на вътрешните работи да се обяснят причините оставаха без отзвук." Проф. дгн М. Деведжиев (1993)

Заради заслужения си авторитет и организационни способности е избиран за заместник-декан на Биолого-географския факултет в Софийския университет и Председател на Българското географско дружество (1948-1964) – с големи заслуги за спасяване на организацията и активизиране на нейната дейност и за сплотяване на географската общност. През 1948 г. идва и научното признание – избран е за член-кореспондент на БАН.

След основаването на Географския институт на БАН през 1951 г. проф. Бешков е привлечен за завеждащ Секцията по икономическа география, която ръководи успешно 14 години, чак до смъртта си.


Бил е и заместник-директор на института. Дейността му в Географския институт е тясно свързана с решаването на едни от най-важните за него време практически задачи – транспортните проблеми на Добруджа, обосновка на мястото за изграждане на Азотноторовия завод край Стара Загора (построен през 1963 г.), идея за прокарване на плавателен канал от Варна до Девня (превърната в проект през 1965 г., а корабоплаване по канала започна от 1975 г.) и др.

„Преди всичко трайни спомени остават от доброжелателното отношение на Ан. Бешков към хората. Винаги отзивчив към тях, той имаше дарбата по най-непринуден начин да контактува и да оказва необходимата помощ. Широката култура и голямата му начетеност в географските, икономическите и историческите науки го правеше желан събеседник, който не парадира със знания, а изразява духовната потребност да сподели със събеседника си мнения, становища, впечатления по вълнуващите го въпроси. Способността да вижда комичното в отношението между хората беше израз на доброжелателно отношение към тях, а духовитостта е неотлъчна черта в духовния портрет на Ан. Бешков.” Чл.-кор.проф. Ж. Гълъбов, проф. Т. Йорданов (1982)

През 1952 г. организира в Института научна сесия за икономо-географското райониране, на която изнася основният доклад за принципите на районирането. Намира време и за пътешествия по света – в бившите СССР (многократно, вкл. в състава на руско-български географски експедиции), Югославия, Чехословакия и ГДР; в Полша, Румъния, Унгария, Австрия, Швеция. В края на 1954 г. проф. Бешков става първият български географ, посетил Китай. В продължение на 70 дни той изнася лекции и пътува до Муклен (дн. Шънян), Аншан, Харбин, Шанхай, Кантон (дн. Гуанджоу).

С името на проф. Ан. Бешков са свързани и две от фундаменталните издания на Географския институт. Той ортанизира и ръководи работата по съставянето на монографията „Икономическа география”, т. ІІ (1961) на двутомната „География на България”, в която е редактор и автор. Високата картографска култура на проф. Бешков и неговата инициативност са причина през 1960 г. да се създаде Инициативен комитет под негово председателство за изработване и издаване на национален географски атлас. „Атлас на НР България” излиза от печат през 1973 г. и все още е единственият за страната.

Ан. Бешков участва активно в редица международни форуми като ІV конгрес на славянските географи и етнографи в София (1936 – секретар на секция „Областна география, методика на географията”), ІІ конгрес на Всесъюзното географско дружество на СССР в Москва (1955), ХІХ международен географски конгрес в Стокхолм (1960).

Проф. Бешков е ангажиран непрекъснато и с редакторска дейност: главен редактор и член на редакционната колегия на Известия на българското географско дружество (1953-1964), член на редакционната колегия на Известия на Географския институт при БАН (1954-1964) и на сп. “Географски преглед” (1946-1950); член на главната редакция на Кратка българска енциклопедия (т. І-V); член на редакционната колегия и автор на “Учебен географски атлас”, (1960).

Като всеки истински учен, и проф. Бешков намира време да популяризира географските знания, както и впечатленията си от многобройните пътувания. При това го прави със завидно майсторство, резултат от широка култура, висока ерудиция и преподавателски опит. Под неговото талантливо перо излизат десетки научно популярни статии и книгите “Турция” (1950), „Богата и прекрасна е нашата родина” (1953 – в съавт. с Л. Мелнишки), „Задбалкански котловини” (1954 – в съавт. с П. Пенчев), “Египет” (1956 – в съавт. с Л. Мелнишки), „Иран” (1958 – в съавт. с Л. Мелнишки), „Швеция и Норвегия” (1961 – в съавт. с Л. Мелнишки). Десетки са и лекциите, беседите и сказките, които Ан. Бешков изнася пред различни дружества и организации. Географията на България той популяризира и на немски език в книгата си “Volksrepublik Bulgarien. Natur und Wirtschaft”, издадена в Берлин (1960).

Мнозина талантливи български учени и творци са оставали неоценени от съвременниците си. Към проф. Бешков съдбата е по-благосклонна.


Той е признат, отличаван, честван. Преживе…

„Академик Анастас Бешков е самата обаятелност, претворена в един изключителен човек – щедро надарен с интелект, духовно чист и възвишен, един голям и много хубав човек, както казва нашият народ за такива като него“ Ст.н.с. д-р Св. Кираджиев (1988)

През 1953 г. става лауреат на Димитровска награда – най-високото за тогава държавно отличие, присъдено “за изследванията му по икономическите и транспортните въпроси на Добруджа”. Послучай 60-годишнината си е награден с орден “Кирил и Методий” – І степен, а Българското географско дружество издава сборник в негова чест. През 1958 г. проф. Бешков е избран за академик – вторият (след Анастас Иширков) и последен засега географ, на когото е присъждано най-високото научно звание в България.

Изцяло отдаден на географията, проф. Анастас Бешков работи неуморно и безпощадно към собственото си здраве, дори след полученото през 1946 г. увреждане на сърцето… Така и склопява очи – работейки над любимата си пишеща машина. Денят е 18 януари на 1964 година.

„На пръв поглед географията е лесна, но в действителност е трудна наука, защото изисква многобройни познания…“

Анастас Бешков израства и се оформя като учен в сложна и преходна епоха, белязяна от две световни войни и разделянето на света на два антагонистични политически, икономически и военни лагера. Надарен с буден ум и усвоил прогресивни идеи, той подлага на задълбочен анализ и съпоставка всички налични данни, вкл. и събраните от него. Те са резултат от активни експедиционно-полеви изследвания с комплексен характер (все по-рядко използвани в нашето съвремие, особено от икономогеографите), анкети, владеене на модерни за времето си статистически методи, завидни картографски умения, допълнително икономическо образование, широка езикова култура и удивително силна памет.

Вместо да критикува концепциите и моделите на своите знаменити предшественици в географията и икономиката или да предлага нови, Ан. Бешков като оригинално устроена личност избира друг път. Натрупал професионално знание той усеща в себе си сили да откаже всякакво подражателство. Защото е наясно, че за успеха на дадено научно дело е важно да се разпознаят проблемите на обществото и на стопанството от съответното време.

И успя да постигне много като остави съществени приноси в българската география: положи основите на икономическото райониране и на географията на транспорта у нас, направи съществени приноси в разработването на важни методологически въпроси от икономическата география и проблеми от стопанската география на България. Експертните мнения на проф. Бешков, винаги предшествани от сериозни проучвания, го превърнаха в неофициален консултант на държавата при вземане на решения за развитие на отрасли и разполагане на заводи и строителство на железници, канали, пристанища, тунели.

Особено ценен методологически принос е разбирането на Ан. Бешков за икономическия район като обективно съществуваща релност. Във всички негови работи на тази тема личи стремежът му не само да се разкрият районите, но и да се докаже икономическата ефективност за националното стопанство, ако то се организира и ръководи по икономически райони.

"групирането на отделните производствени клонове, а особено земестопански производства, има големи преимущества. Тези преимущества се изразяват преди всичко в прокарването на специализация, усилване ефекта на техническото ръководство и контрол, намаление дела на производствените разноски и като краен резултат: повишение качеството и количеството на отделните производства, усилване на вътрешния търговски обмен, създаване на съответните фабрики за преработване на суровите земеделски продукти, усилване на външната, експортната търговия"

"Трябва да се подчертае, че хармоничното развитие на стопанството при сегашните условия може да се получи преди всичко по един, почиващ на основни стопанско географски проучвания план, като основна единица на този голям важен сглоб се явява стопанският район. Естествено най-напред ще трябва да се определи какво искаме да направим с нашето стопанство и да се установи какви възможности ни представят обективните условия за това, а всичко това може да се установи чрез изучаване на районите"

Това прозрение за съжаление не е оценено по достойнство.

"В икономическата география едно е да се разпознае пространственото измерение в икономическите процеси, друго е да се осъзнае необходимостта от териториален анализ и трето и четвърто да се формират концепции, принципи, да се предложат модели и методи за анализ и изработване на решения, които водят до подобрения в социално-икономическата действителност."

Въпросът за районирането е пренебрегван пет десетилетия от „капацитети“ икономисти, вследствие на което се роди несъществувала в българските земи диспропорция „център-периферия“, по-късно превърнала се в един от най-значимите фактори за социално-икономическата криза в края на 20 век. Този въпрос е изключително актуален и днес и чака своето решение от географите.


Анастас Бешков остава един от най-ерудираните и обаятелни преподаватели сред българските географи.

"А как изпитва Анастас Бешков? Всеки студент пристъпва към изпита с приятно вълнение, но никога със страх. Професорът винаги ще зададе най-напред странични въпроси, за да предразположи студента, ще го попита за неща, от които да схване неговата интелигентност, култура, отношение и неусетно ще премине към изпитния предмет. Никога не изисква ненужни подробности, не бива дребнав, а да не говорим за някаква преднамереност или злопаметност. Служи си и с хумор. Спомням си: ние сме пред вратата на кабинета му в предизпитно напрежение. Той идва и ни запитва "Има ли трудни въпроси в учебния материал?" Ние на знаем какво да отговорим, а той ни казва: "Трудни въпроси няма, но има трудни отговори!" ст.н.с. д-р Св. Кираджиев (1988)

Той е много отговорен към преподавателската си дейност и подготвя за своите студенти повече от 10 учебници. Освен, че са първите университетски учебни помагала, издадени в България по тази тематика, те са и оригинални, написани на високо научно ниво и съдържащи огромна информация, която по онова време студентите трудно биха намерили другаде. Вмъкнати са много карти, диаграми и друг илюстративен материал, по-голяма част от който авторски.

Важна особеност в преподавателската работа на учителя и на професора Анастас Бешков е неговата опора в географската карта, която той познава съвършено. „Няма негова лекция по география, - пише Св. Кираджиев (1988) - в която да не се използват географски карти, и то не само отпечатани, но и саморъчно изработени от него или от студенти под негово ръководство. А картите са тъй оригинални, съдържателни, разнообразни и интересни. И разбира се, изкусно съставени и оформени, колоритно оцветени.“

Картни скици и схеми Бешков чертае и на черната дъска в процеса на преподаването.

„Анастас Бешков беше майстор и на рисуването в процеса на преподаването. Както разказваше, той вземаше бял или цветен тебешир и върху черната дъска израстваше ту кичеста палма, ту някое екзотично растение или животно, образ на негър или още какво ли не, за което се говори в урока по география.”

Уместен е въпросът колко от съвременните преподаватели по география – училищни или университетски, използват географски карти в преподаването? И учудващо ли е, че съвременният българин изпитва много сериозни затруднения, когато трябва да ползва карта? Тази наложила се от години ситуация е още по-неоправдана предвид възможностите на съвременните информационни технологии. Трябва по-често да си спомняме за старите географи като Ан. Бешков, за които преподаването на география без географската карта беше немислимо.


В своята работа за промишлените пристанища Шабла и Девня (1945) проф. Ан. Бешков пише: „На всеки български географ е известно, че … географията със своите основни дисциплини - физическа и икономическа география - трябва да бъдат в услуга на социалистическото строителство. Въпреки това ние, българските географи, все още твърде малко сме излезли от сферата на констатациите и на някои несмели препоръки и не сме се ориентирали както трябва към пряко и енергично съдействие на нашето бързо развиващо се планово социалистическо строителство. Малцина от нас са дали принос с категорични съвети и доклади, които да почиват на правилно географско изследване, било то физикогеографско или икономгеографско. С други думи, не сме успели още да „хвърлим мост“ между нашата наука и практиката на социалистическото строителство“ (1954, с. 48).

Не можем да го виним за социалистическото строителство, той живя и твори в много по-тежък преходен период, но остана морално чист и професионалист. Ако вникнем в същността на думите му, ще се учудим колко актуални са те. И колко далеч сме като географи от всякакво строителство – както в прекия, така и буквалния смисъл. През 17-те години на новия преход нямаме неговата гражданска доблест и кураж, не устояваме професионални позиции, продължаваме да бягаме от отговорност - може би защото малцина от съвременните географи са професионалисти като акад. Бешков. За което му дължим дълбок поклон!

---

• Климатът в Горнотракийската низина и памучната култура. – В: Сб. в чест на Ан. Т. Иширков. С., 1933, 109-115.
• Стопанскогеографско поделение на България. С., 1934, 192 с.
• Обща стопанска география с обширна встъпителна физикогеографска и антропогеографска част. Свищов, 1938, 394 с.
• Мястото на Горнотракийската низина в нашето земеделско стопанство. – Год. на ВТУ, Свищов, І, 1936/7, 1938. 80 с.
• Влиянието на железопътната линия София – Варна за изменяване на общия облик на някои селища. – Год. на ВТУ, Свищов, ІІІ, 1940, 112 с.
• Песимистичното направление в политическата икономия от гледна точка на стопанската география, Свищов, 1942, 84 с.
• За абсолютния хорологизъм в антропогеографията – Изв. на Бълг. геогр. д-во, т. Х, С., 1943, с. 127-135.
• От военновременно към мирновременно стопанство. Стопански план и стопанско райониране. Народостопански архив. Год. І, № 3, 1946, 359-380.
• Стопанско значение на река Дунав. – Географски преглед, 1947, № 3, 1-5.
• Значение на железопътната линия Ловеч – Троян. – Народостопански архив. Год. ІІ, № 3, 1947, 326-335 (в съав. с М. В. Русенов).
• Нашите железопътни строежи и значението им. – Географски преглед, 1948, № 4-5, 16-20.
• Транспортната проблема на Добруджа – Изв. на Геол., Геогр. и Хим. инс. на БАН, І, 1951, 157-182 с.
• Принципи на икономическото райониране на България – Изв. на Геогр. инст. - БАН, т. ІІ, С., 1954, с. 92-100.
• За промишлените пристанища Шабла и Девня. – Изв. на Геогр. инст. - БАН, т. ІІІ, С., 1957, с. 47-63.
• Водният транспорт в България. – География, 1956, № 4, 1-3.
• За избор на мястото на новия азотноторов завод. Иконом. мисъл, год. 11, кн. 1, С., 1957, с. 26-43.
• География на промишлеността, селското стопанство и транспорта. С., 1957, 496 с.
• За ефективността на канала Варна – Река Девня – Изв. на бълг. геогр. д-во, т. ІІ (ХІІ), С., 1959, с. 103-110
• По въпроса за изменяне облика на нашите селища. – История и география. 1959, № 6, 18-21.
• География на България. Т. 2. Икономическа география. С., 1961. раздели: Основни етапи в развитието на народнотостопанство (с. 49-59); Транспорт (с. 254-276, в съав. с Е. Валев);
• Външни икономически връзки (с. 277-294); Въведение (с. 297-308, в съав. с Е. Валев);
• Североизточен район (с. 358-389, в съавт. с Хр. Маринов).
• За някои принципи в нашето строителство. – Изв. на Висшия финан.-стоп. и-т в Свищов, 4, 1962, 397-405.
• По икономогеографското райониране на Северна България. – В: Сб. в чест на чл.-кор. Йордан Захариев. С., 1964, 13-28 (в съавторство с Н. Мичев).
• Промени в материалната култура на българското село, станали в последните 20 години – Проблеми на географията на България. С., 1964, 177-187.
• Национален атлас на България. – Сп. на БАН, 1964, № 1-2, 30-34.
• Някои икономогеографски проблеми в НР Китай – Изв. на Иконом. инст. на БАН, 3-4, 1965, 167-174.

• Бешков, Вл. Интересни моменти от пътуването на Анастас Ст. Бешков из Турция, Иран и Закавказието през 1926-1927 г. – В: Юбилейна научна сесия на СА “Д. А. Ценов” – Сб. Доклади и спомени, 17 май 2002, Свищов, с- 89-94.
• Бешков, Вл. В Средногорието през юни 1951 г. В: Юбилейна научна сесия на СА “Д. А. Ценов” – Сб. Доклади и спомени, 17 май 2002, Свищов, с. 95-96.
• Борисов, З. Между мечта и реалност (90 години от рождението на акад. Анастас Бешков) – Учителско дело. № 27, 8 юли 1986л год. LXXXI.
• Гаврилов, Л. Малка мозайка от живота на Акад. Анастас Бешков. – В: Юбилейна научна сесия на СА “Д. А. Ценов” – Сб. Доклади и спомени, 17 май 2002, Свищов, с. 111-116.
• Гълъбов, Ж., Т. Йорданов. Анастас Стоянов Бешков (1896-1964). – В: Бележити български географи. С., 1982, 34-40.
• Деведжиев, М. Оцеляването. Документална повест. – Изд. “Лит. форум”, С., 1998, с. 7-96.
• Динев, Л. Анастас Бешков по случай пет години от смъртта му. – География, 1069, № 1, 23-24.
• Дончев, Юл. Академик Анастас Бешков. – В: Юбилейна научна сесия на СА “Д. А. Ценов” – Сб. Доклади и спомени, 17 май 2002, Свищов, с. 108-110.
• Йорданов, Т. Как се запознах и работих с Академик Атанас Бешков. – В: Юбилейна научна сесия на СА “Д. А. Ценов” – Сб. Доклади и спомени, 17 май 2002, Свищов, 97-107
• Йорданов, Т. Професор Анастас Бешков – лауреат на Димитровска награда – Известия на Геогр. и-т при БАН, ІІ, 1954, 174-178.
• Йорданов, Т. Академик Анастас Бешков. – Научен живот, 1964, № 1, с. 19.
• Йорданов, Т. Осемдесет години от рождението на академик Анастас Стоянов Бешков. – Проблеми на географията, 1976, № 3, 94-97.
• Кираджиев, Св. Анастас Бешков. – Библиотека “Видни университетски учени”, УИ “Кл. Охридски”, С., 1988, 94 с.
• Мичев, Н. Академик Анастас Стоянов Бешков. Живот, научна и обществена дейност (по случай 90 години от рождението му). – Проблеми на географията. 1987, № 2, 64-68.
• Панайотов, Д. Големият принос на Академик Анастас Бешков: Стопанската география – приложна наука. – В.: Юбилейна научна сесия на СА “Д. А. Ценов” – Сб. Доклади и спомени, 17 май 2002, Свищов, с. 31-41.
• Печевски, М. Акад. Анастас Стоянов Бешков. – История и география, 1964, № 2, 3-5.
• *** Сборник в чест на академик Анастас Стоянов Бешков. С., БАН, 1959, 323 с.
• *** Анастас Стоянов Бешков. – Известия на Бълг. геогр. д-во. ІV (ХІV), 1964, 3-6.