Възрастовият състав е основен качествен показател и елемент на цялостната структура на населението. Той е един от най-динамичните демографски параметри и зависи от особеностите на възпроизводството на населението и интензитета на миграционните процеси.

Възрастовият състав или структура на населението показва разпределението му по групи с цел изучаването на демографските и социално-икономическите процеси. Характеризира се със съотношението на основните възрастови групи: 0-14 години (население в детска възраст), 15-59 години (население в зряла възраст) и 60 и повече години (население в напреднала възраст). Съществува известен спор доколко 60 години трябва де се приемат като граница за начало на старостта. Все по-често се налага мнението, че тази граница трябва да бъде 65 и повече години.

Във връзка с възпроизводството и по-точно с основния елемент – раждаемостта, населението може да се поделя на: група на децата (І0-14 г.), група на родителите (15-49 години) и група на прародителите (над 50 години). Под „деца“се разбира категорията население, което не е достигнало зрялост. В демографията това е възрастова категория, горната граница на която зависи от целта на изследването. Когато то е свързано с възпроизводствените процеси, за граница може да се приемат 14 навършени години.

Най-често демографите правят следната подялба на детския контингент: деца в най-ранна възраст (0-2 г.); деца в предучилищна възраст (3-6 г.); деца в училищна възраст (7-12 г.) и подрастващи (13-14 навършени години). В настоящата статия детската възраст се приема в този диапазон.

Под демографско остаряване се разбира увеличаването на относителния дял на населението на 60 (или 65 и повече години), което се предизвиква от намаляването на раждаемостта и от нарастването на продължителността на живота. При намаляването на раждаемостта през предшестващите 10-15 години и при невъзможността тя да се компенсира в по-голяма или по-малка степен от повъзрастовата смъртност, делът на децата намалява. Това е и т. нар. застаряване, предизвикано от промени в „основата“ на възрастовата пирамида. Застаряването при „върха“ на пирамидата е следствие от положителни промени по отношение продължителността на живота.

Широката основа на възрастовата пирамида илюстрира доброто представяне на младите възрасти в населението на съответната страна. При тясна основа на пирамидата населението е със стар възрастов състав. На съвременния етап страните в света имат два типа възрастова структура.
При първия тип (основната част от страните от т.нар. Трети свят) е значителен делът на население в групата 0-14 г. и е неголям в напреднала възраст (над 60 или над 65 години). Тази структура се формира от по-висока раждаемост, по-висока повъзрастова смъртност и по-ниска продължителност на живота.
При втория тип (характерна най-вече за развитите и силно развитите страни в света) групата на децата е слабо представена, а тази на старото население – доста добре. Населението на тези страни има ниска раждаемост, ниска повъзрастова смъртност и по-висока продължителност на живота, като смяната на поколенията се извършва по-бавно.

В наши дни България попада във втората група страни, като по отношение на слабото представяне на децата и на големия дял стари хора дори заема едно от челните места в света. Тези негативни промени настъпват за един не дълъг в демографско отношение период - докато в началото на 20 в. България има ясно изразен прогресивен тип възрастова структура (децата са малко повече от 40 %), то в началото на 21 в. (2002 г.) делът на децата е едва 14,6 % и се наблюдава ясно изразен регресивен тип възрастова структура. Именно на промените в относителния дял на децата през 20 в. се акцентира в настоящата статия.

Най-ранният слабо изразен спад в дела на децата в България е свързан с нарушаване на раждаемостта през периода на войните 1912-1918 г., когато през отделни години вследствие нарушените семейни връзки ражданията много намаляват. След края на компенсационния период (1920-1926 г.) демографският преход протича твърде бързо и оказва по-осезаемо влияние върху детските контингенти.

Застаряването е общ процес за развитите страни и започва в различна степен да засяга и развиващите се страни. Той има обективен характер, но в България допълнително се подсили от значителната демографска криза, една от проявите на която е безпрецедентно ниският дял на децата. Този проблем е много остър, защото през следващите години в активна трудова и репродуктивна възраст ще навлизат по-малко лица, а повече ще излизат от нея, което ще води до социални и демографски последици.

През 1900 г. България е една от страните в Европа с най-голям дял деца (лица от 0 до 14 години). По това време те са 40,2 % от цялото население, като в Европа този показател е много по-нисък, вкл в такива развити страни като Швейцария (31,0 %), Белгия (31,7%), Великобритания (32,5%) и Германия (34,5%). Реално в почти всички страни , съществуващи по това време на континента, показателят варират от 31,0 до 35 %.

Дори и в страни от Южна Европа като Португалия и Италия делът на децата е значително по-нисък от този в България – съответно 33,8 % и 34,1 %. С най-нисък показател по това време е Франция (26,1%), където още през 19 в. започва да спада раждаемостта, а оттам и делът на децата. През 1851 г. в населението на Франция децата са едва 27,3 %, а лицата на възраст 15-64 г. – 66,2 %.

По време на преброяването от 1934 г. населението на България продължава да има много голям дял деца (35,5 %), но вече се наблюдава тенденция на слаб спад. По това време малко по-нисък дял , но близък до този на България, имат Румъния (34,9 %), Полша (33,4 %), Югославия (34,6 %), Португалия (32,0 %), Гърция (34,6 %) и Италия (30,0 %). С най-малък дял деца продължават да бъдат Франция (23,0 %), Белгия (23,0 %), Австрия (23,7 %), Великобритания (24,2 %) и Швейцария (24,6 %).

През първите десетилетия на 20= век се наблюдава изключителна устойчивост по отношение дела на възрастните (лицата над 65 години). Ако през 1900 г. той е 5,1 %, през 1934 г. практически няма промяна – 5,2 %. Това се дължи на продължаващата ниска продължителност на живота. Степента на демографско остаряване е много ниска. По това време в Европа по-нисък дял старо население имат само Румъния (4,3 %) и Полша (4,9 %), а при Югославия ситуацията е идентична с тази на България. Страните с най-малък дял деца през първата половина на 30-те годни на отминалия век (Франция, Белгия, Австрия, Великобритания и Швейцария) се отличават и с най-голям дял старо население – между 7,5 - 9,0 % . В тези страни нараства средната продължителност на живота, а смъртността спада.

Процесът на застаряване на българското население започва реално да се проявява от 40-те години на отминалия век, но все пак и през 1960 г. то продължава да е младо. В началото на 60-те години на 20. в. делът на лицата над 65 г. е 7,9 % и по този показател България попада в групата страни със старо население (7 - 6 %), заедно Малта, Румъния и Финландия. По същото това време по-малък е делът на старото население в Албания (6,1 %), бивша Югославия (6,4 %) и Полша (6,4 %). Всички останали европейски страни имат по-голям дял старо население, който е между 11 и 12 % в бившата ФРГ, в Норвегия, Австрия, Швеция и Великобритания. Още по-голям е този дял (между 12 и 13 %) в Белгия и Франция, но най-висок е в бившата ГДР – 14,5%.

След Втората световна война делът на децата (0-14 г.) започва по-ясно да намалява, като през 1962 г. е 25,4 %. В това време България по отношение на детското население заема едно по-средищно положение, като ситуацията у нас е по-добра в сравнение с тази в Люксембург, Австрия, Швеция, Швейцария, ФРГ, Великобритания, Белгия, Дания и Франция, където този дял е между 21 и 25 %. Демографската ситуация у нас по отношение на този показател е по-неблагоприятна в сравнение с Испания, Португалия, Румъния, бивша Югославия и Ирландия, където делът на децата е между 25 и 30 % (в последните две страни и над 30 %).

Най-младо е населението на Албания – 38 % са деца. Преброяването у нас през 1965 г. сочи 23,8 % деца, т.е. значително по-малък относителен дял на тези лица в сравнение с данните от преброяванията преди Втората световна война. Въпреки това страната все-още има доста голяма демографска стабилност.

Делът на най-ниските възрастови групи продължава да намалява през следващите години, но този спад не е значителен. Преброяването от 1975 г. показва дял на децата от 22,3%. Действително през 60-те години има спад на раждаемостта, като през 1966 г. тя достига доста ниско за времето си ниво (14,9 %о), но след това се стабилизира и през 1974 г. е 17,2 %о. В тези години раждаемостта е близо два пъти по-висока от съвременната и позволява нормално демографско развитие.

Спадащата раждаемост е свързана с модернизацията на живота у нас след Втората световна война, с еманципацията, урбанизацията, повишените изисквания към качеството на новите поколения и др. Това е неизбежен процес, при който относителният дял на децата намалява, но в средата на 70-те години у нас все още има нормални пропорции между основните възрастови групи.

През 1980 г. делът на децата в България е 22 %, която стойност отговаря на средния показател за населението на Европа (без това на бившия СССР). Към разглежданата година по дял деца в Европа България е в средата на класацията по страни. Най-много деца имат Албания (36 %), Ирландия (31,0 %), Исландия (26,0 %), Румъния (26,0 %), Полша, Испания и Португалия – по 25,0 % всяка. С доста по-нисък дял деца по това време са Великобритания и Дания – по 20,0 %, Швеция, Швейцария, Белгия, Австрия и бивша ГДР – по 19,0 % и Люксембург и бивша ФРГ – по 17,0 %.

Низходящият ход на раждаемостта е причина в периода 1975-1985 г. делът на децата в България да продължава да спада. Процесът продължава да има доста плавен характер. Преброяването от 1985 г. сочи, че лицата от групата 0-14 г. у нас са 21,4 %. Плавният низходящ ход продължава и до 1990 г., когато децата са с дял от 20,1 %.

Детските контингенти към 1990 г. се формират през период на бавно спадаща раждаемост, която след 1981 г. минава границата на простото възпроизводство от 14,0 %о, но почти през цялото време до 1990 г. се задържа малко под нея. В разглежданите години коефициентът на тотална плодовитост (среден брой деца, родени от една жена през детеродния й период) се движи около 1,9 - 2,0.

Големият спад на детските контингенти в общия брой на населението на България настъпва след 1990 г., като през 2002 г. децата у нас са едва 14,6 % . За един съвсем кратък период от време тази така важна възрастова група, от която зависи нормалното демографско развитие на страната в бъдеще, намаля с повече от 5 пункта. Днешните детски групи се формират в условията на безпрецедентно ниска обща раждаемост и женска плодовитост. От 12,1 %о (1990 г.) раждаемостта спадна на 7,7 %о и 7,9%о през кризисните 1997 и 1998 г. През 2000 г. тя малко се стабилизира около ниво 9,0 %о, като през следващите няколко години се колебае между 8,5 и 9,0 %о. Коефициентът на тотална плодовитост спада от 1,82 (1990 г.) на 1,09 (1997 г.). След това малко се нормализира и през 2005 г. е 1,29. При това ниво на раждаемост и женска плодовитост е съвсем нормално в страната делът на децата в началото на 21 в. да е толкова нисък.

Демографското развитие на България през целия 20 в. е доста интересно. За едно кратко време страната премина през отделните етапи на демографския преход, като намали много раждаемостта си. Докато през 1900 г. страната има раждаемост над 40,0 %о и коефициент на тотална плодовитост почти 7,0, то в началото на 21 в. раждаемостта е около и под 9,0 %о при коефициент на тотална плодовитост под 1,3. Това има много голямо отражение при формирането на детските контингенти. Докато преди един век България е била една от страните с най-много деца, то на границата на двата века картината е точно обратната. През 1999 г. децата у нас са 15,9 % от цялото население, като само в Гърция, Испания и Италия разглежданият показател е малко по-нисък.

В Европа (без Албания) няма нито една страна с голям дял деца, но все пак в Ирландия, Исландия, Македония и Норвегия, където има по-висока раждаемост, децата са над 20,0 % и показателят е по-благоприятен от този на България. Трите цитирани страни от Южна Европа, които са с най-нисък дял деца, рязко намалиха раждаемостта си, като показателят им е колкото на България, а страните, където делът на децата е над 20 %, имат през последните години коефициент на тотална плодовитост от 1,8 до 2,0.

Демографските прогнози за България не са благоприятни. Към 2020 г. съотношението между групите население 0-14, 15-64 и над 65 г. ще бъде 11,5:68,8:19,7 (Христов, 2000). Малкият дял деца на съвременния етап и в бъдеще ще създава много затруднения. Ще продължи закриването на различни детски заведения, защото тяхното функциониране е неефективно.

При липса на най-основните звена за обслужване на децата им и малкото останали млади хора в по-малобройните населени места ще търсят начин да мигрират. Така ще продължи процесът на обезлюдяване на големи части от страната и същевременно на концентрация на значително население в опорните населени места. Тази тенденция на задълбочаващо се неравномерно разпределение на населението в териториален аспект е неблагоприятна от най-различни гледни точки. Самият факт, че в групата на активното в трудово и репродуктивно отношение население навлиза толкова малък детски контингент, е повече от тревожен. Той ще рефлектира неблагоприятно върху формирането на работната сила на страната. Освен това ще се формира малоброен фертилен контингент, който при ниската женска плодовитост ще води до раждането на недостатъчен брой деца.

Очаква се по-голямо излизане на лица от трудоспособна възраст и по-малко – на навлизащи в тази категория. Така делът на старите хора в България ще нараства, а с това ще расте демографското натоварване. Ще трябва да се решават все повече проблеми на възрастното население при нарастващ недостиг на средства за тази цел. Ясно е, че в близките години с ограничените възможности на българското общество ще трябва да се покриват нуждите на много голям дял непроизводително население със специфични проблеми. И същевременно да се търсят възможности за подобряване на демографската ситуация в страната, най-вече – за увеличаване на раждаемостта чрез конкретни и нетърпящи отлагане мерки за подобряване на условията за отглеждане на децата.

Литература

1. Брук,С. Население мира. М., 1986.
2. Донков, К. Процесът на остаряване на населението на България. Население. Кн.2, 1984.
3. Мичев, Н. Населението на България. С., 1978.
4. Россет, Э. Процесс старения населения. М.,1968.
5. Тотев, Ан. Процесът „стареене“ на населението – същност, причини и социално-икономически отражения. Население, кн.2, 1984.
6. Христов, Е. Тенденции в развитието на демографските процеси и на населението на България през 1965-2020 г. Списание на БАН, кн. 4, 2000.
7. България 2002: Социално-икономическо развитие. София, НСИ.
8. Recent demoographc development in Europe 2000.

---

The term „children“ means a category of population which hasn’t reached maturity, i.e. a group, most often including children aged from 0 to 14. Nowadays Bulgaria is among the countries with low birth rates and takes one of the first positions in the world with respect to the small number of children. These negative changes have occurred within a relatively short demographic period. In the early years of the 20th century the share of children was over 40 % but at the beginning of the 21st century (2002 data) it was about 14,6 %. Obviously, for 100 years Bulgaria turned from a country, having one of the highest shares of children, into a country, having one of the smallest shares (like Italy, Spain and Greece). In the past, the share of children decreased slowly - 35,5 % in 1934, 25,4 % in 1962, 22,3 % in 1975 and 20,1 % in 1990. This was due to the more gradual drop in birth rates. In the 1990s the latter quickly reached very low levels, leading to the incredibly small share of children today. The main cause was the marked decrease in the total fertility rate (number of babies born by one woman in her reproductive age) from 1,82 (1992) to 1,09 (1997) and to 1,20-1,29 (2005). In 1900 the fertility rate was slightly below 7,0. The current extremely low share of children results in numerous problems - closing down of creches, kindergartens and schools, out-migration of families with children from the small settlements, further depopulation of vast areas and greater concentration of people into few bigger cities.