Любовта и интересът към древната наука География събра през юли 2005 г. млади хора от 20 страни на брега на Дунав в красивата унгарска столица Будапеща. Поредното световно географско състезание, организирано от авторитетното списание National Geographic, има традиционно място в хрониката на географските събития, но за България това беше едва второ участие.

Първото участие на българския национален отбор, представен от Павел Нанков, Димитър Желев и Павлин Добрев, бе белязано от завидни резултати (вж. 5/2003 на сп. „Обучението по география“) и това изискваше новият български отбор да отстоява вече постигнатите челни позиции. Трудностите с изготвянето на съответни документи, които съпътстваха участието в предишните състезания, бяха преодолени благодарение на натрупания опит и положените усилия на председателя на Националната комисия доц. Р. Пенин и експерта от МОН Хр. Маркова.

В Ямбол на срещата на най-добрите млади географи за 2005 г. (вж 5/2005 на сп. Обучението по география“) българското географско състезание вече имаше статут на олимпиада и се нареди сред утвърдените олимпиади по математика, физика и други учебни предмети. В призовите десет места на националната олимпиада по география в Ямбол се класираха отново най-добрите участници от двете международни изяви – състезанието в Тампа на National Geographic oт 2003 г. и олимпиадата в Гдиня от 2004 г., като всички класирани бяха на възраст над 17 години. Това затрудни изключително много сформирането на българския отбор за участие в световното географско състезание на National Geographic, защото според регламента на състезанието всички състезателите трябва да са под 17 години към датата на провеждането му.

За отбора

Националната комисия реши да покани на извънреден кръг всички участници до 17. годишна възраст, които са достигнали на областния кръг повече от 130 точки (при 200 максимално). След допълнителния подборен тест с най-високи резултати се класираха Николай Андонов, Стилян Гребеничарски от НПМГ – София, и Цветелина Стефанова от СОУ „П. Берон“, Свиленград.

Тези трудности, наложени от регламента на състезанието, осуетиха подготовката и най-вече задължителната за това състезание синхронизация на отбора – съответно разпределението на континентите между участниците, за да се задълбочат знанията им за тях, както и запознаване с допълнителна информация за парични единици, културно-исторически паметници и древни градове, природни паркове и резервати, природни забележителности от цял свят, които са били представени на страниците на National Geogrfaphic.



За състезанието

Състезанието обикновено се провежда в два дни, като през първия се решава тест от 50 въпроси с четири структурирани отговора (а, б, в, г) и още пет въпроса, в които се изисква върху картна основа да се изобразят страни. (вж и 5/2003 на сп. „Обучението по география“). Първите 50 задачи носят по една точка, а следващите четири по една точка за всяка вярно изобразена върху картата страна или общо 20 точки. Регламентираното време и за двата тура на състезанието е само един час. За съжаление организаторите на състезанието нямат практика да предоставят състезателните задачи на участниците или на техните координатори с изключение на отбор с първо участие, и то при изявено желание.

Задачите се предоставят на координаторите, за да се прочетат по време на състезанието, докато отборите работят. Целта е да се избегнат евентуални грешки от научно-терминологично естество при превода, например терминът „влажни екваториални гори“, наложен в нашата географска литература няма съответствие и се среща като „rain forests“(дъждовни гори). Вторият тур на състезанието е практически и се проведе на следващия ден в зоологическата градина на Будапеща. Там участниците трябваше в рамките на 1 час да се ориентират по карта с 15 означени на нея обекти, да ги открият и да отговорят при всеки обект на един въпрос, който се отнася до географското разпространение на растения и животни, природни паркове и резервати.

За задачите

Първите 50 задачи като типология включват задачи както от природната, така и от социално-икономическата география. За да не бъдат допуснати неточности, ще дадем за пример само онези задачи (с верния отговор и трите дистрактора), които успяхме да възстановим напълно след състезанието:

Главният източник на приходи на Нигер е:

1. кафе
2. калай
3. уран
4. нефт

Колко емирства образуват през 1971 г. ОАЕ?

1. 3
2. 7
3. 6
4. 12

Максималният обхват на изключителната икономическа зона, който една държава може да ползва според международното морско право, е:

1. 12 мили
2. 22 мили
3. 200 мили
4. 100 мили

Каква е приблизителната разлика между екваториалната и полярната обиколка на Земята?

1. Полярната е по-голяма от екваториалната със сто километра
2. Екваториалната е по-голяма от полярната със сто километра
3. Полярната е по-голяма от екваториалната с 900 км
4. Екваториалната е по-голяма от полярната с 900 км.

Кое събитие в Централна Америка се е случило последно от изброените?

1. Панама получава контрол върху Панамския канал.
2. Коста Рика получава независимост.
3. Гражданската война в Гватемала
4. Белиз получава независимост.

Коя е преобладаващата посока на пасатите във Вануату?

1. североизточна
2. югоизточна
3. югозападна
4. североизточна

Кои държави са се присъединили към ООН през 2002 г.?

1. Швеция и Словакия
2. Швейцария и Унгария
3. Афганистан и Тувалу
4. Тувалу и Тонга

Коя територия е най-южно разположена в Гренландия?

1. Вилхелм II
2. Крал Фредерик VIII
3. Крал Фредерик VI
4. Крал Фредерик IX

От най-ниските точки на седемте континенти коя двойка е с най-голяма надморска височина?

1. подледниковата падина Бентли – ез.Еър
2. Каспийско море – ез.Еър
3. Долината на смъртта – ез. Еър
4. Асаал и Долината на смъртта

Последните пет задачи от 50-те представляват аналогии. Ето някои от тях.

Рублата за Русия е като кванзата за:

1. Мозамбик
2. Ангола
3. Ботсвана;
4. ЦАР

90 градуса с.ш. за северния полюс е както какво за Тропика на Козирога?

1. 23 градуса с.ш.
2. 23 градуса ю.ш
3. 66 градуса с.ш.
4. 66 градуса ю.ш

Задачите за проверка на пространствените умения на състезателите имат следните условия:

Да се изобразят върху картите:

1. петте най-големи страни по добив на нефт в Африка;
2. петте страни в Азия с най-висок % индуси среднаселението си;
3. петте страни в Европа с най- големи летища (по пътникопоток);
4. петте страни в Южна Америка с най-големи мегалополиси с над 5 млн. души.

Задачите от практическия етап на терен в зоологическата градина се намираха на различни места, означени върху карта, която състезателите получиха в началото на състезанието. Те трябваше да ги открият и да решат по една, която се намира скрита там. Задачите са еднакви за всички състезатели, различни са маршрутите им и времето за тръгване по тях. Ето такива примерни задачи:

Далматинският пеликан може да се открие в лагуните на Амбракския залив в областта Епир в:

1. Италия
2. Хърватска
3. Гърция
4. Словения

Червеният мормон е вид пеперуда, която се среща на остров с град Замбоанга.

1. Серам
2. Халмахера
3. Минданао
4. Миндоро

Неотропическите гърмящи змии се откриват на остров, разположен на 29 км от Венесуела. Кой е този остров?

1. Андрос
2. Ню Провиденс
3. Доминика
4. Бонайре.

Азиатската сива видра се среща в щата Кедах, който граничи с най-южната част на Тайланд. В коя държава е разположен той?

1. Мянма
2. Малайзия
3. Камбоджа
4. Лаос

Близо до кой град, столица на Ботсвана се намира резерватът Кхама Рино, където се среща белият носорог?

1. Габароне
2. Сероуе
3. Франсиск таун
4. Молепололе

Финалният етап на състезанието се проведе в новия Дворец на изкуствата в Будапеща, където пред публика се състезаваха трите отбора от челната тройка – САЩ, Канада и Русия. Те трябваше да отговарят в рамките на 1 до 3 минути на поредица от въпроси, зададени от техния автор и подготвени специално за това състезание.

Първата задача беше да познаят столицата на държавата, която е представена само с нейните контури на екран (4 точки).
Втората изискваше да се открият неточности, свързани с границите на определена двойка страни (например за отбора на Канада бе дадена границата между Камбоджа и Лаос само по р. Меконг).
Третата задача се отнасяше до разпознаване на археологически разкопки на град по снимка и дадени ориентири за неговото разположение. Състезанието беше оспорвано и се спечели за пореден път от американския отбор.

Какво ни е нужно да знаем за следващите състезания?

Трябва да научим нашите състезатели да решават много задачи за кратко време (70 задачи за 60 минути). В съвременната ни образователната парадигма липсва критерий, който да е водещ, съответно липсват традиции и ориентиране на учебно-познавателната дейност към такъв критерий. Като се вземе предвид към какво е ориентирано американското образование, лесно ще намерим обяснение на подобен регламент на състезанието.

Поради ограниченото в училище учебно време по география, е необходимо състезателите да натрупат допълнителни знания за Океания, резерватите в света, древните градове и цивилизации, паричните единици, както и геополитически знания, които в значителна част са били обект на статиите в списанието. За радост National Geographic е вече у нас на български език.

Извън състезателните битки

Като всяка среща на млади хора от различни краища на света, и в Будапеща на състезателите бяха предоставени богати възможности да общуват, да се опознаят и да преживеят незабравими мигове.


Любезните домакини от Унгария се постараха да организират незабравими срещи с унгарската пуста и нейните обитатели, разходка по езерото Балатон и полуостров Тихани. Видяхме как се изработва известният унгарски ръчен порцелан Herrend и усетихме очарованието на унгарските танци.

Участвахме в демонстрацията на рицарски турнир и кралско угощение в крепостта Вишеград на завоя на р. Дунав. По всеобщо мнение на нашите участници – Николай Андонов, Стилян Гребеничарски и Цвети Стефанова, те ще запомнят състезанието в Будапеща като един от най-вълнуващите мигове в живота им, още повече, че за някои от тях това беше първо излизане извън България.


Участието им в него, ги мотивира да изучават географията като начин за опознаване на света, а английския език като средство за общуване със свои връстници от цял свят.

---

The article gives an account of the National Geographic’s World Championship in Budapest in 2005. The article gives an overview of how the competition is organized and how the Bulgarian national team was formed. Also, sample questions are given from both the first and the second round of the competition. Finally, the article discusses some ideas about how to prepare for the next year’s competition.