СВЕТОВЕН ОПИТ

Доц. д-р Димитрина Михова
Университет Ямагучи
1677-2 Yoshida,Yamaguchi
753-851, Japan
е-mail: didi@yamaguchi-u.ac.jp
http://ds22.cc.yamaguchi-u.ac.jp/~didi/
Д. Михова е доцент във Факултета по образование на университета Ямагучи, Япония. Завършила е География на туризма в СУ „Кл. Охридски“. Доктор по география и научен сътрудник в Географския инсти-тут при БАН до 1997 г. Специализира ГИС в университета Пенстейт, САЩ (1989-1990) и чете първите лекции по ГИС за географи в СУ и ЮЗУ. През последните 10 години работи активно по проблемите на ГИС в пред-университетските степени на образование и експериментира съвместно с други специалисти в Япония и България.

Наруфуми Амимото
Младша гимназия Ямагучи,
базово училище на университет Ямагучи
Yamaguchi Shiraishi city
753-8513, Japan
е- mail: amimoto@yamaguchi-u.ac.jp
Н. Амимото е учител по социални науки в младшата гимназия Ямагучи, базово училище към университета Ямагучи, Япония. Завършил е социални науки в универ-ситета Комазава, Токио. Има 20-годишен стаж в различни училища на префектура Ямагучи. Интересува се от нови методи на преподаване и ГИС. Ръководител е на бейзболния отбор на училището.

Масаши Кубота
Университет Ямагучи, Япония
1677-2 Yoshida,Yamaguchi
753-851, Japan
е-mail: postmaster@k034.sakura.ne.jp
М. Кубота е специалист в частна фирма, базирана в Токио, която се занимава с подготовка на учебни помагала. Завършил е Факултета по образование на универ-ситета Ямагучи. През 2005 г. защитава с отличие дипломна работа на тема „Преподаване на социални науки с ГИС“.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕОГРАФСКИ ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ В ЯПОНСКОТО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ

Състояние на проблема „Обучение с ГИС“ в японските училища
В Япония се работи интензивно по използването на Географските информационни системи (ГИС) в образованието. Смята се, че тази технология има голям потенциал за приложение в обучението не само по география, но и в образованието въобще. Първата голяма крачка към масовизация на използването на ГИС в клас е проведеният през 2003 г. форум „ГИС и образование“. Инициатор е проф. Y. Arai от Токийския университет, а председател на мероприятието е проф. O. Nishikawa.

Целта на форума е да стане мост между различни сектори на бизнеса, управлението, услугите и др., които имат ГИС-интереси и отношение към образованието. Чрез него се рекламират и разпространяват ГИС-софтуери и учебни програми за преподаване с ГИС, организират се семинари за подобряване на ГИС-грамотността на преподаватели. Мощни компании като NTT, DoCoMo, ESRI Japan, PASCO и др. са активни участници и идеята за „развитие на подходяща ИТ-среда” (ИТ – информационни технологии) в японската образователна система прогресира много бързо. Но при всичките тези успехи трябва да се отбележи, че най-много са облагодетелствани университетите и по-малко учителите, работещи в пред-университетското образование.

В Япония функционира GISA - Асоциация за Географски информационни системи, към която има Съвет по обучението с ГИС. Той е създаден през 1996 г., а от 2003 се ръководи от професор S. Ito и има за седалище университета на Каназава. Същата година (2003) е въведена „Програма за обучение на учители от ниските нива на средното образование”.

Впоследствие са проведени много симпозиуми и семинари, засягащи обучението с ГИС. Учебният съвет към GISA разработва препоръки как да се работи по проблема „ГИС в класната стая” и формулира следните задачи:
  1. Разработване на начини за обучение с ГИС и създаване на наръчници.
  2. Разработване на подходящ софтуер за ниските степени на образованието.
  3. Доставяне на информация за ГИС и географски данни посредством Интернет.
  4. Разучаване на материали за обучение с ГИС на семинари с учители и проучване на чуждия опит.

В сътрудничество с Географската асоциация на град Нагоя, съветът провежда и симпозиум „Да помислим за ГИС-обучението”. Така се осъществява една кампания на активен обмен на знания и сътрудничество по тези проблеми с различни географски асоциации.

През 2005 г. Асоциацията по Хуманитарна география на Япония и GISA провеждат Световния ден на ГИС в Кансай (с център университета на Нара) и това мероприятие има широк отзвук в цялата страна. Смята се, че университетът на Нара е един от първите, където се въвежда ГИС-обучение преди повече от 20 години. Японският Център по картография провежда също през 2005 г. конференция „Картна информация, която помага в преподаването по социални науки”, която фактически разглежда проблеми на обучението с ГИС в класната стая. В същия период Центърът за науки за пространствена информация към Токийския университет провежда конференция „Физикогеографско обучение с ГИС”. В различни префектури са организирани множество конференции, семинари и заседания на географски асоциации, касаещи проблемите на ГИС и образованието.

Публикувани са много научно-изследователски книги и статии, засягащи ГИС и обучението в пред-университетските нива на образование. Книгата „Теория и практика на обучението с ГИС” съдържа 15 статии за ГИС в уроците по география. Обясняват се методите за конкретно използване на ГИС - от инсталациите на софтуера до крайните педагогически резултати. Тези проблеми се засягат и в многобройни статии в различни списания, но ще споменем само някои по-важни: H. Kurita от университета на Джоецу публикува статията „Едно изследване на използването на ГИС в преподаването на социални науки” (2000).

H. Akimoto от университета на Доккьо написа статията „Ролята на ГИС в географското обучение в средното училище”. K. Tani от университета в Сайтама публикува няколко статии, отразяващи опита в преподаване с ГИС в младшата гимназия. Същият автор разработва и безплатен ГИС-софтуер, наречен MANDARA, предназначен за пред-университетските степени на образование.

В университета Ямагучи също се работи по експериментирането на ГИС в класната стая. Научен колектив разработи и експериментира урок с ГИС при изучаване на природни бедствия (D. Mikhova, N. Sadakata, K. Misumi, Y. Yoshikawa). Този експеримент е част от съвместен българо-японски проект за въвеждане на ГИС в класната стая, работата по който понастоящем продължава1. В списъка от литературни източници, приложен към тази статия, са посочени и някои Интернет-сайтове, където се съобщава за инициативи за използване на ГИС в средното и основното образование, предлагат се уроци и идеи или се докладват проекти.

Японската учебна програма и мястото на ГИС в нея
При разработването на уроци с ГИС изключително важно е те да бъдат съобразени с официалните изисквания за обучението в съответните степени на образование. Много е писано по проблемите на ГИС и учебните програми– едва ли тук е възможно да се споменат всички автори. Но очевидно има обединение около идеята, че колкото и да е интересно обучението с ГИС, ако не постига задоволителен образователен ефект, съобразен с изискванията на учебната програма, то няма място в учебния процес.

На 14 декември 1998 г. Министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологиите на Япония ревизира част от „Закона за училищно обазование” и „Официалните насоки на образованието”. Една от целите беше да се постигне „образование без стрес” и „развиване на желание за живот”. В този контекст бяха въведени поправки към стандартите за учебни програми, подчинени на следните цели:
  1. Възпитание в благородство, хуманизъм, социална устойчивост, самосъзнание като японци в международното общество.
  2. Развиване на възможности децата да учат и мислят сами.
  3. Развиване на образование без стрес, с атрактивни методи, даващи сигурност за овладяване на основни умения, но и обогатяване на образованието така, че учениците да могат да използват максимално потенциала си.
  4. Насърчаване на училищата да се развиват по оригинален начин и да изграждат своята идентичност.

Да разгледаме тези нови изисквания и да ги свържем с ГИС като ИТ, която все повече става неразделна част на учебния процес.

Точка 2. означава, че трябва да се създадат условия учениците да могат да развиват изследователски умения – да работят и мислят сами. Дисциплини като географията боравят с огромни количества данни и става невъзможно всички те да бъдат запомнени. Но това не е и нужно. Както пише Oseki (2004), „...изключително важно е на базата на тези данни децата да се научат да достигнат до информация, която ги запознава с регионалните характеристики”. Но за целта трябва да се развие географски начин на мислене и виждане на света.

ГИС предлага изпълнението именно на тази задача – възможности учениците да използват наличните данни и да правят анализи, които да ги довежат до заключения за света и съответните географски знания. Ефективността на този вид учене е доказана с много примери от различни страни на света (Kerski, J., 1993; Paladino, 2000; [10] и др.), включително и от нашия предишен опит в Япония и България (Михова, 2002; Mikhova et.al, 2004, Михова и др., 2004; Стефанова и др., 2005; Mikhova et.al, 2006).

Точка 4. предполага всяко училище да използва своя потенциал и да въвежда новите технологии по свой оригинален начин. От гледна точка на изводите, които трябва да се направят, що се отнася до ГИС и обучението, това означава, че са нужни разнообразни учебни материали, които да отчитат тези разлики. Има правени много класификации на нивата на сложност за използване на ГИС в средното училище (Пример: Sharpe, B., A. Crechiolo Best). Но практиката показва, че не може да се правят предписания.

Нашето мнение е, че учителят трябва сам да определи каква степен на сложност може да се възприеме във всеки конкретен урок. Дори и да ползва вече създадени материали и уроци с използване на ГИС, той би трябвало да ги адаптира според условията, в които ще ги прилага, а не да ги прилага безкритично.

Уроците с ГИС могат да отговорят до голяма степен и на изискванията на точка 1., а именно - да се възпитава хуманност, благородство и осъзнаване мястото на своята нация в света. С ГИС лесно се сравняват различни страни, а потенциалът на ГИС за визуализация дава чудесна възможност на учениците да разберат много факти за природата, икономическото състояние, развитието на страните по света и на тази база да осмислят мястото на Япония в него. Освен това, съществуват международни инициативи, като проекта GLOBE, в които учениците могат да участват, използвайки познанията си как се работи с ГИС. Това подпомага преодоляването на егоцентризма и възпитание в интернационализъм и респект към различните култури.

Точка 3. обръща внимание върху проблема за нуждата от въвеждане на по-интересни, активни методи на обучение – нещо, което урок с ГИС позволява, както е докладвано в много научни публикации.

Идеята за урок с ГИС при изучаване на аспекти на световната икономика и нейната динамика
Колектив от Факултета по образование в университета Ямагучи предприе експеримент за провеждане на урок с използване на ГИС в младшата гизмназия Ямагучи. Урокът трябваше да се съобрази с новите образователни изисквания и да засегне конкретен учебен материал, залегнал в учебната програма на предмета Социални науки. Той засяга географията на световната икономика и предполага разглеждане и анализиране на голям набор от социално-икономически данни за страните по света с използване на ГИС.

Урокът беше озаглавен „Най-бързо развиващите се страни в света” (с неофициално подзаглавие „Новите световни икономически тигри”). Авторите възприемат конструктивния метод на обучение, което предполага не наизустяване на факти, имена и данни за обектите по света, а ориентиране сред многообразната информация, избор на подходящи данни, анализ и достигане до отговори на поставени въпроси.

Подход към подготовката на урока „Най-бъро развиващи се страни”
Опитът показва, че използването на ГИС в образованието може да се раздели на два типа:
  1. Обучение за ГИС – разучаване същността и функциите на ГИС и особеностите на конкретен ГИС-софтуер;
  2. Преподаване на урок с използване на ГИС.

Настоящия урок е насочен към използване на ГИС в преподаването. Но тъй като учениците нямаха предварителен опит в ползването на ГИС-софтуер, един час беше посветен на запознаването с него.

Има различни подходи за организацията на уроци с използване на ГИС:


За целите на докладвания урок беше избран вторият метод – работа по групи, като всяка група включваше 5 ученика. Броя на учениците в една група се определи от наличния брой лицензирани работни места за работа с избрания софтуер.

Всеки обучител от екипа има своите приоритети и виждания как да бъде постигната целта – а именно, учениците да овладеят максимално планирания обем знания без стрес и в същото време да получат удоволствие от експериментирането и научното търсене. Пример за такива различия бяха вижданията на двама от участниците в урока ( Табл. 1 ). Може да се дискутира много по тези подходи. Но и в двата случая се цели активно участие на учениците в процеса на учене.

Таблица 1.


Процедура по провеждане на урока
След продължително обсъждане от екипа на проекта, урокът се проведе с използване на подход 1, предложен от учителя, а именно - даване максимална свобода за боравене с данните, дори това понякога да води до грешки. Урокът беше проведен в рамките на 2 учебни часа (т.е. 2 х 90 минути ) с участието на 40 ученика. Втората част на урока беше наблюдавана от много учители от същото училище, желаещи да научат повече за използване на ГИС в учебния процес.

Първият час беше посветен на запознаване с избрания ГИС-софтуер, а именно ArcView 3.3. Учениците научиха и тренираха основни операции с ГИС, като отваряне на проект, включване и изключване на теми, търсене, идентификации на обекти и пр. За упражнение беше изготвен списък от въпроси, на които учениците трябваше да отговорят, използвайки инструментите на ГИС и наличните данни.

Примерни въпроси: „Открийте кои държави имат най-голям естествен прираст на населението”, „Коя страна в Европа има най-голяма раждаемост”, „Открийте кои са 12-те най-големи градове в света и идентифицирайте имената им и какво е населението им” и т.н. Бяха подготвени общо 30 въпроса за упражнение и самостоятелно ориентиране в ГИС-средата, а всеки ученик записваше отговорите в предварително раздадени работни листи.

Вторият час (същинският урок) носеше ударението на планираното обучение – кои страни показват най-бързо развитие и какво го характеризира. Урокът се проведе по следния учебен план:
  1. Дефиниция на глобалната цел: Чрез прогнозиране на промените в световната икономика с ГИС да се придобият умения за изработване на лична гледна точка и да се разберат регионалните особености като се използват наличните данни и материали.
  2. Конкретна цел с урока – Ориентиране в множество от данни, характеризиращи икономиката и социалните особености на страните по света и откриване на най-бързо развиващите се страни.
  3. 3. Процес (Табл. 2).
Табл. 2

Беше разработен проект, който съдържа голям набор от социално-икономически данни за света (фиг. 1), но не всички възможни, защото някои от темите учениците сами търсеха в съответните директории на компютъра и внасяха в проекта.


Фиг. 1. Отворен предварително подготвения проект в ArcView за изследване на социално-икономи-ческите данни за страните по света
Fig. 1. An open project in ArcView ready for data enquiries about socio-economic features of countries around the world


Оценка на урока
Тя може да се направи от различни гледни точки:
От гледна точка на учениците
Отношението на учениците към проведения урок беше проверено с помощта на кратка анкета.


Резултатите потвърждават тези от нашия предишен опит за използване на ГИС в класната стая (Михова и др, 2004), а именно – в преобладавщото си мнозинство (92 %) учениците смятат такива уроци за интересни (доста и много интересни). На въпроса „Интересни ли бяха уроците с ГИС?“ нямаше нито един отговор „съвсем безинтересни”.


Анализирайки работната обстановка в класната стая, трябва да отбележим, че 5 ученика, ползващи по време на урока един компютър, са твърде много. Някои ученици имаха по-ограничен достъп до манипулациите, налагаше се само да наблюдават и това вероятно допринесе те да останат в голяма степен неудовлетворени от работата в час.

Вторият въпрос „Трудни ли бяха за разбиране уроците с ГИС? “трябваше да отговори доколко ГИС помага за разбирането на учебния материал. Като цяло много малък процент от участвалите ученици отговарят, че при използването на тази технология имат известни трудности в разбирането на учебния материал, а нито един не е отговорил „много е трудно”.


Като се има предвид стресиращата обстановка – посещение на много учители и изключително краткото време за запознаване с основите на ГИС, този резултат би могъл да се интерпретира като силно стимулиращ за бъдещо използване на технологията в този клас.

На третия въпрос „Мислите ли, че ГИС помага при ученето?” 68 % от учениците са дали положителен отговор, което затвърждава убеждението, че в бъдеще е нужно да се работи много за подготовка на повече уроци с ГИС. Резултатът от отговора на въпрос 3. е почти идентичен на отговорите на въпрос 1 и показва, че над 90 % от учениците смятат, че ГИС помага много на учебния процес. Очевидно оценката за полезност е силно свързана както с това как са се чувтствали учениците в клас, така и с получаването на добър учебен резултат.


Отговорите на въпроса от анкетата „Желаете ли да имате повече уроци с ГИС” ни убеждава, че процесът на подготовка на уроци с ГИС трябва да се засили. Процентът на положителните отговори звучи насърчително и задължаващо.


Все още, както в почти всички страни в света, има много пречки от финансов и организационен характер за въвеждане на повече такива уроци. Но колкото и да са големи проблемите, следва да се работи усилено по тяхното преодоляване. Нужно е да се направи допълнително изследване каква е причината 8 % от учениците да не предпочитат уроци с ГИС. Колкото и да е неголям този процент в сравнение с общия брой участвали в урока деца, авторите смятат да задълбочат проучванията си в тази насока с цел отстраняване на евентуални грешки в провеждането на подобни уроци.

Анкетата включваше и един нестандартизиран въпрос: „Напишете свободно вашето мнение за урока с ГИС за отграничаване на най-бързо развиващите се страни в света”. Ето някои по-интересни мнения: „Беше интересно, защото е различно от обикновените уроци”. „Следващия път искам да работя сам на компютъра”. „Първо ми се струваше, че е трудно, но постепенно започнах да разбирам и да се оправям сам”. „Харесва ми, че мога да изследвам страна, за която не зная нищо, чрез прости операции. Колкото повече научавах за страните, толкова повече исках да зная”.

Някои ученици изразиха желание да доразвиват ГИС-уменията си: „Можем да правим много лесно сравнения чрез оцветяване на картите и бих искал/а да експериметирам повече”. „Би било добре да можем да продължим на по-високо ниво, да правим изследвания, използвайки като стъпало данните, които сами сме получили по пътя на първото изследване с ГИС”.

Има и такъв коментар: „Искам да имам ГИС в къщи, но се отказах, като чух, че софтуерът е толкова скъп”. Той ни навежда на мисълта, че учениците са отворени към повече самостоятелна работа с ГИС. Би трябвало да се мисли много сериозно как да се осигурят условия за ученически проекти с ГИС. Изучаването на географски обусловени проблеми е една благодатна сфера, където може да се направи много за съчатаване на компютърните интереси на съвременните деца със сериозното овладяване на знания.

Някои ученици заявиха: „Искам да имам в ГИС повече данни от тези, които обикновеният атлас ми предлага”. Смятаме, че това е един изключително важен коментар. Въпросът с осигуряването на данни за работа с ГИС в пред- университетските нива на образование е много труден. Той има много аспекти и заслужава отделна публикация. Основният проблем е, че тези данни дори да могат да се осигурят на ниски цени или безплатно (както е в САЩ, Канада и някои други страни), все още стои проблемът за тяхната трансформация към различни софтуери, преводи на наименования и др. Естествено, имаше и по-песимистичен коментар: „Надявах се да е по-лесно”. Все пак, такъв отговор е дал само един ученик.

Някои разсъждения и изводи от проведения урок с ГИС
Един от проблемите при провеждането на този урок е ограниченото време. Основната причина е, че освен урока, който покрива конкретно планираната тема, трябва да се предвиди допълнително учебно време за въвеждане в основите на ГИС. Това се налага, когато се прави инцидентно урок, използващ тази технология. Но ако такъв урок не е единичен, а част от поредица уроци с ГИС, при следващите вече не е небходимо допълнително време за въвеждане в ГИС.

Наличието на много гости-наблюдатели при провеждането на експериментални уроци с ГИС действа до известна степен смущаващо на учениците. Повечето от учениците се чувстват удобно да работят с компютър и софтуера на ГИС. Работа по групи се посреща добре, но 5 ученика в група са много. Имаше ученици, които нямаха достатъчен достъп до компютъра и допускаме, че те може да са именно онези 8-10 %, които не изразяват високо одобрение на този вид уроци. Учениците показват високо ниво на съобразяване и се ориентират успешно в голямото множество данни.

Въпреки това, малкият опит за работа с ГИС се отразява на скоростта за боравене с данните, която беше важна предвид на ограниченото време. Очевидно, за оптимално използване на ГИС-технологията в обучението трябва да се помисли още по-сериозно за постъпателно овладяване на инструментариума на софтуера, едновременно с преподаването на академичното съдържание. Може да се направи извода, че използването на ГИС в обучението по география е по-ефективно, когато е планирано за цикъл от уроци, при които постепенно се въвеждат все по-високоразрядни възможности на софтуера.

Във връзка с горното стигаме до извода, че опитът за въвеждане на ГИС в обучението в Канада (Онтарио) е много ефективен (Oliver, M., GIS: A sourcebook for schools, 2001). Там се инициира отделен курс, който фокусира върху теми като „пространствена информация”, „от реалност към абстракция с данни”, „от абстракция към действителност с данни”, „местоположения и разпределения в пространството” и „приложения”.

Курсът е базиран на ГИС и придобива широка популярност, довела до въвеждането в цяла Канада на технологията като част от учебната програма в средното училище. Нашият опит от проведените уроци също потвърждава убеждението, че това е най-добрият подход. Ако учениците преминат такъв курс на обучение, ще могат успешно да прилагат ГИС и в други географски и не-географски дисциплини. Като се има предвид, че ГИС не е само технология за по-ефективно обучение, а и умение за цял живот и професия – би могло да се помисли още по-сериозно за курс ГЕОГРАФИЯ, но не от стария тип география за запаметяване на данни, а география, която учи как с помощта на ГИС се анализират и интерпретират данни за вземане на най-подходящи решения.

От гледна точка на постигнатите резултати може да се прецени, че учениците приемат ГИС-технологията гъвкаво и нейното използване в обучението дава много добър учебен резултат. На главния въпрос, „Кои страни са с потенциал за висок икономически растеж” страната, която получи най-много „гласове” беше Корея. Много ученици докладваха Малайзия, Индия и Бразилия. Тъй като урокът беше в стил работа по групи, резултатите малко варираха. Но като цяло учениците предложиха подходящи страни като кандидати за „икономически тигри”.

Въпреки положителните резултати, подходът, процедурата на провеждане на урока и резултатите подлежат на по-нататъшни обсъждания, особено предвид на забелязаните слабости. Оставени съвсем сами да решават кои показатели са важни за отделяне на бързо развиващите се страни, както и да избират сами данните, учениците правят понякога грешки. Проблем възникна и при интерпретиране на показателя „смъртност”. Източна Европа показва сравнително висока смъртност, но нейния характер е съвсем различен от този в Африка. Това води понякога до неверни изводи. Очевидно е, че в определени моменти от урока намесата на учителя трябва да е по-активна с цел избягване на грешни интерпретации.

Понякога се смесват аргументи с краен резултат и има механичен избор на данни. Един ученик стигна до следния извод: „Безработните в развиващите се страни, могат да си намерят работа в индустрията и услугите, така че смъртността по този начин ще намалее”. Макар така построеното ученическо заключение да звучи малко наивно, не може да се отрече заявка за логическо мислене, след като е открито чрез данните в ГИС, че в развитите страни заетостта на населението е най-голяма в услугите, а същевременно в тези страни смъртността е най-ниска.

Други ученици изследваха някои видове данни, само защото цифрите са по-големи, т.е изборът им бе чисто механичен. Но трябва още веднъж да се напомни възприетият подход учениците да работят абсолютно самостоятелно с данните и да ги интерпретират сами, макар и да правят грешки. Такива анализи не са трудни за професионалния географ, но се изискват много повече усилия и съобразяване от страна на учениците, които не са притежавали подобни знания преди това.

В този урок ударението беше поставено върху самостоятелната работа, така че „правилно” или „неправилно” не беше най-важното. Но, за да се постигне максимален образователен резултат „Ние имаме нужда от един урок, в който да обсъдим въпроса как се интерпретират данни, а след това да правим сами това с ГИС” (констатация в анкетата на един ученик). Смятаме този коментар за особено важен. Преди работа с ГИС е нужно учениците да бъдат запознати с географския начин на мислене и изследване.

Днес учениците живеят в общество, което има много компютри и ние понякога си представяме как от самосебе си се разбира, че децата умеят да работят с тях. Това е вярно в известен смисъл, но не всички деца са еднакво добри в работата с компютри и би трябвало да бъдем по-внимателни да не ги надценяваме и да предвиждаме случаи, при които на децата не им стигат умения. В такива случаи те получават стрес и съответно нежелание за подобни уроци. От друга страна, нашият опит показва, че децата много бързо схващат как се работи с компютър и ГИС.


Очевидно, не би трябвало да се задоволяваме само с въвеждането на ГИС, а като следваща стъпка трябва да се стремим към уроци от по-високо ниво, а именно – как се използват данните и резултатите, които учениците са получили в предишна работа с ГИС.

Според програмата на проекта, предстои провеждането на същия урок и в България (в адаптиран вариант) като се очаква, че той ще бъде съобразен максимално с трудностите, грешките и успехите от Япония2.

Заключение
  1. Разработеният и проведен урок с ГИС „Най-бързо развиващите се страни в света” потвърди предишни констатации от чужд и наш опит, че работата с ГИС в клас е интересна и вълнуваща както за учениците, така и за учителите. ГИС дават възможност за повече фантазия и творчество при разработка на уроците. Остават техническите, но не маловажни въпроси като набавяне на софтуер, данни и учебни помагала, инсталиране и поддържане на софтуера, планиране на подходящо време за уроците с ГИС в компютърните лаборатории на училището.
  2. Учениците бързо се ориентират, свикват да работят с компютрите и ГИС-софтуера и изявяват желание да работят с ГИС в следващи уроци.
  3. Налице е и академичният резултат – знанията, които учениците трябваше да получат с този урок, бяха усвоени. Като цяло бяха получени верни отговори на зададения географски въпрос.
  4. Има какво да се дискутира относно някои проблеми по процедурата на урока, между които степента на намеса на учителя в процеса на работа – с други думи, до каква степен изследователският процес на учениците да бъде дирижиран. Друг въпрос по процедурата на провеждане на урока е колко ученици да работят на един компютър. Наблюденията ни показват, че групите не трябва да бъдат повече от 2-3 ученика, а следва да се експериментира и самостоятелна работа, т.е. един ученик с един компютър.
  5. За да бъде изследователският процес успешен и съответно учебния резултат висок, би трябвало да се разяснят на учениците още в по-ниските степени на обучението особеностите на географския начин на мислене и на географския подход при изучаване на явленията и неговите етапи – задаване на географски въпрос, събиране на географски данни за разглеждания обект или явление, анализи, извеждане на информация и вземане на умни решения. Всъщност тази логика е в основата на ГИС-функционалността и именно затова тя е „географска” информционна система.
  6. В процеса на работа по този проект възникнаха много интересни научно-изследователски и организационни проблеми. По тях колективът ще работи активно и в бъдеще – както в Япония, така и в България, където вече е предложен в МОН конкретен внедрителски проект „ГИС в класна стая“ (Стефанов, Михова, Стефанова, 2005).

Литература
  1. Михова, Д. Географски информационни системи в средното и основното образование - възможности, реалности и проблеми. – Обучението по география, 4/2002, 41-48.
  2. Стефанов, П. Експериментално въвеждане на съвременни информационни технологии (ГИС и Интернет) в обучението по география и икономика в средното училище в България. – Обучението по география, 6/2004, 51-55.
  3. Стефанов, П., Д. Михова, Д. Стефанова. ГИС в класна стая. - Обучението по география, 6/2005, 45-51.
  4. Стефанова, Д., Д. Михова, Н. Илиева. Анкетно изследване на резултатите от експериментален урок по география с прилагане на ГИС, проведен в български училища. – Обучението по география, 4/2005, 27-37.
  5. Akimoto H. The Role of GIS in Secondary Geographical Education. GIS –Theory and Application. 2003, p. 109-115
  6. Gill, S., P. D. Roberts. GIS-The next Generation: Every High School in Poys Joins the Corporate GIS Community, Geographic Informatioin-Exploiting the Benefits, AGI, London, 1997, p. 9.6.
  7. Green, D. GIS in school education: GIS: A sourcebook for schools. Taylor and Francis, 2001.
  8. Paper presented at the 9th AGILE Conference on Geographic Information Science, Visegrбd, Hungary, 2006
  9. Kerski, J. The Implementation and Effectiveness of GIS in Secondary Education. PH. Dissertation, University of Colorado, Department of Geography, 1993.
  10. Mikhova, D., N. Sadakata, K. Misumi, Y. Yoshikawa. „Experimental teaching Social Studies with GIS at Junior High School. Research papers of Yamaguchi University, Vol. 54, issue 3, 2004, pp. 67-81.
  11. Mikhova, D., N. Sadakata, K. Misumi, Y. Yoshikawa.
  12. Експериментален урок по социални науки с използване на ГИС в младшата гимназия (Япония). – Обучението по география, 6/2004, 39-50.
  13. Mikhova, D., P. Stefanov, D. Stefanova, Masashi Kubota. Using GIS in Secondary school to teach global problems: Experimental results, questions, and perspectives.
  14. In: Global changes and regional challenges (International Scientific Conference, “St. Kliment Ohridski” University of Sofia, 28 – 29 April 2006) (in press.)
  15. Ministry of Education, Culture, Sports, Science and Technology of Japan. Official Guidelines for School Teaching in Junior High schools (H.10 December) –Social Studies. Osaka: Osaka Shoseki, (Japanese) 2003 pp. 2
  16. Ministry of Education, Culture, Sports, Science and Technology 2003 Shogakkou Gakushu Shidou
  17. Youryou (National Curriculum Standard for Elementary School) 2003, 105p. Tokyo: MEXT(Japanese).
  18. Ministry of Education, Culture, Sports, Science and Technology (2003) Koutou Gakkou Gakushu
  19. Shidou Youryou (National Curriculum Standard for Upper Secondary School) 405p. Tokyo: (2004)
  20. MEXT (Japanese).
  21. Minori Yuda, Satoru Itoh (2006) Utilization of Geographic Information Systems
  22. in Education Reform in Japan. Paper presented at the 9th AGILE Conference on Geographic Information Science, Visegrбd, Hungary, 2006.
  23. Oliver, M. GIS in secondary school geography curricula. GIS: A sourcebook for schools. Taylor and Francis, 2003.
  24. Oseki, Y. „Geographical way of seeing and thinking as a basis for educational GIS.” Theory and Practice of Educational GIS. Ed. Muruyama Yuji. Tokyo: Kokin Shoin, 2004.
  25. Palladino, S. A Role for Geographic Information Systems in the Secondary Schools: An Assessment of the Current Status and Future Possibilities”. Doctoral dissertation, 2000.
  26. Sharpe, B, D. Crechiolo Best. Teaching with GIS in Ontario’s Secondary Schools. GIS: A sourcebook for Schools, 2005.
  27. Collection „Geographic information for lessons, pictures, maps, Internet “ - Kokin Shoin, 2005.



Using GIS in teaching at Japanese Secondary Schools

Dr. Dimitrina Mikhova1
Narufumi Amimoto2
Masashi Kubota1

1 Yamaguchi University, 1677-2 Yoshida, Yamaguchi
2 Yamaguhi Junior High school, affiliated to Yamaguchi University

Summary
This paper makes an overview of teaching with GIS at schools in Japan. The new requirements to school curriculums, adopted by the Japanese Ministry of Education, Culture, Sports, Science and Technologies have been discussed in relation to the potential of meeting these requirements through lessons with GIS. The paper reports about a lesson held at Yamaguchi Junior High School with the use of GIS, concerning world Socio-economic Geography.


1 Научно-изследователския проект „Експериментално въвеждане на съвременни информационни технологии (ГИС и Интернет) в обучението по география и икономика в средното училище в България” (ОХН-1311/03 на МОН).

2 Според научната програма на българската част от проекта, този урок беше предвиден да се изнесе като втори от експерименталния цикъл уроци по география с ГИС. Ако първият урок („Живата Земя”), изнесен в 7 български училища, беше демонстрационен тип (вж. бр. 4/2005 на сп. „Обучението по география”), то при този, подобно на Япония, се предвижда активна работа на учениците с ГИС (в групи). Пропуснатите възможности урокът да се проведе по план, т.е. през учебната 2005/2006 година, са свързани с неосигуреното от страна на МОН финансиране на третия етап на проекта (бел. ред).