Всички, които работят в областта на географията, геодезията, картографията, туризма, а и редица министерства, агенции, фирми и различни ведомства често пъти изпитват потребност от транслитерация, т.е. побуквено предаване на български географски имена на латиница. Това се отнася и за преподаватели, студенти, докторанти, учители, бизнесмени, местни власти и т.н.
Може би на читателите е правило впечатление, че много български имена по най-различен повод се транслитерират на латиница съвсем произволно. Тази нерегламентирана досега дейност води и до друг проблем – объркване на чуждестранните картографски, издателски, туристически и други фирми в тяхната дейност по представяне на българските географски названия на латиница.
Очевидна беше нуждата от стандартизирано изписване на българските географски имена чрез латинската азбука. Транслитерация означава, че всяка българска буква или буквено съчетание се предава чрез съответна най-близка до оригинала буква или група от букви, за разлика от транскрипцията, при която ударението и вниманието пада върху възможно най-достоверното представяне на фонетиката или звученето на съответния език.
За преодоляване на възникналите проблеми при транслитерацията, които дълго време бяха подминавани, с индивидуален административен акт на министъра на регионалното развитие и благоустройството (Заповед № РД-02-14-697 от 27.09.2006 г.) беше създаден Съвет по стандартизация на географските имена. Основание за това дава чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 18, ал. 1 от Закона за геодезията и картографията.
Този малко известен орган единствен има правото и задължението, според т. 2 от цитираната заповед, да предлага за утвърждаване от министъра на регионалното развитие и благоустройството реда и правилата за унифицирането и регистрирането на географските имена в Република България и техния правопис, вписването им в регистър, както и транскрипцията на чужди географски имена и техния правопис.
Председател на Съвета е заместник-министър, а негов заместник – изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
В състава на Съвета, състоящ се от 16 души, влизат по един представител на Министерството на образованието и науката, Министерството на отбраната, Министерството на околната среда и водите, Министерството на държавната администрация и административната реформа, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Географския институт на БАН, Институтът за български език при БАН, БТА и други.
На първото си заседание, състояло се на 12 октомври 2006 г., Съветът прие правилник за работата си, както и проект за Наредба за транслитерация на българските географски имена на латиница, която след утвърждаване от министъра и публикуването й в Държавен вестник става, според чл. 3 от нея, задължителен за използване от всички видове физически и юридически лица нормативен документ. С Наредбата се определят системата и правилата за транслитерация на българските географски имена с латински букви. Приетата система според чл. 4 е:
Българска азбука Латинска транслитерация
В чл. 5 е определена транслитерацията на някои основни български буквени съчетания като „дж“ – „dzh“ (пример – Dobrudzha), „ьо“ – „yo“(пример – Vasilyovo“), „йо“ – „yo“ ( пример - Yovkovtsi), „ия“ в края на думите – „ia“ (пример – Sofia, Provadia).
Като изключение, поради наложилата се практика, името на нашата страна „България“ ще се изписва „Bulgaria“. Номенклатурните географски термини като: планина, равнина, низина, град, село, река, езеро, залив и др., когато са част от географско име няма да се превеждат, а ще се транслитерират. Например, Стара планина – Stara planina, Атанасовско езеро – Atanasovsko ezero, Бяла река – Byala reka и т.н. Когато терминът не е част от географско име, ще се прави превод на съответния език, например река Осъм в текст на английски език ще се предава така: Osam river; о. Белене – Belene island, и т. н.
Прилагателни като „северен“, „южен“, „източен“, „западен“, „централен“ и други ще се транслитерират, например: Централен Балкан – Tsentralen Balkan, Западна Стара планина – Zapadna Stara planina, и т. н. Беше прието сложните и съставни географски имена, образувани от две равностойни собствени имена, да се изписват разделно без тире, например: Елено-Твърдишка планина – Eleno Tvardishka planina, и т.н.
Собствени имена от не български произход трябва да се предават така, както са на оригиналния език, например: Томпсън – Thompson, и т.н. При транслитерация на абревиатури тяхното значение се превежда в скоби на съответния език, например, ако се налага да се напише НДК (Национален дворец на културата) на английски език, това ще изглежда така: NDK (National Palace of Culture).
В преходните и заключителни разпоредби на Наредбата е предвидено, че указания по прилагането й се дават от министъра на регионалното развитие и благоустройството по предложение на Съвета по стандартизация на географските имена.
С този кратък материал се цели преподавателският състав, студентите, учителите-географи и учениците да бъдат запознати с тези нови принципи и правила за изписване на българските географски имена на латиница.
New transliteration rules for the Bulgarian names in Latin
Boris Kolev, Ph.D.
Institute of geography - BAS
Summary
Standardization in transliteration of Bulgarian Geographic names into Latin becomes an extremely important issue nowadays, with the prospect of this country becoming a member of the European Union. To meet this goal a Council of Standardization of Geographic names has been set up at the Ministry of Regional Development. This paper describes and discusses the first draft regulation developed by this Council, concerning the basic transliteration rules. The main points are supported by examples.
* Бел. ред. Авторът е член е на Съвета по стандартизация на географските имена при Агенцията по геодезия, картография и кадастър към МРРБ.
** Бел. ред. Допълнителна информация по проблемите на транслитерацията може да се намери и в електронната страница в Интернет на Института за български език на БАН на адрес:
http://www.ibl.bas.bg/translit_bg.htm , или http://www.metodii.com/bg_Transliteracia.html