Ромео Ефтими е роден в с. Бобощица край гр. Корча, Албания. През 1963 г. се дипломира във ВМГИ (сега Минно-геоложки университет), София като инженер-геолог и хидрогеолог, след което работи на различни обекти в Албания. През 1978 г. специализира в Италия, а през 1987 г. в Австрия по прилагане на естествени и изкуствени изотопни трасери (индикатори) в хидрогеологията. През 1983 г. защитава докторска дисертация на тема „Филтрационните свойства на чакълестите водни хоризонти на Западна Албания“. От 1996 г. е професор. Бил е дългогодишен ръководител на научния отдел на Албанската хидрогеоложка служба и главен хидрогеолог на службата. Има около 70 научни публикации, от които 30 в чужбина. Главен автор е на „Хидрогеоложка карта на Албания, М 1:200 000“, публикувана през 1985 г.

Проф. Р. Ефтими успешно прилага метода с изотопите в съчетание с хидрохимичните методи за изясняване на проблеми, свързани с произхода на подземните води. Много широк интерес предизвикват неговите експерименти с природни изотопи за определяне на подхранването на Охридското езеро от Преспанското езеро, както и други оригинални изследвания на карстови и алувиални водни басейни на Албания.

От 1993 г. проф. Р. Ефтими е основател и директор на консултанска хидрогеоложка фирма (ITA Consult Ltd.). Тя е специализирана за експертизи по различни хидрогеоложки и инженер-геоложки проблеми, свързани предимно с международни проекти. Проф. Р. Ефтими работи успешно и с български учени и изследователски екипи. Бил е участник в международен проект, воден от Геоложкия институт на БАН, а от две години сътрудничи с Географския институт на БАН в разработването на сравнителна оценка на моделни карстови геосистеми от България и Албания.

През септември 2006 г. в България гостува проф. Ромео Ефтими от Албания. Специално за читателите на сп. „География ‘21“ той беше любезен да разкаже малко известни факти за Албания и да сподели впечатления от нашата страна.

Какво бихте написали в „географската визитна картичка“ на Албания?

Албания се намира в Югозападната част на Балканския плуостров и има площ 28 748 км². Релефът на страната е планински – най-висока е Кораб планина (2752 м). Около 23,4 % от територията на Албания са във височинния пояс до 200 м, 48,1% имат височина между 200 и 1000 м, а 28,5 % са по-високи от 1000 м.

Албания има много разнообразна природа. Вътрешната част на страната е предимно планинска, а най-голямата низина се намира край Адриатическо море. В Албания има три големи гранични езера – Шкодра, Охрид и Преспа, около 80 малки гипсово-карстови и около 80 ледникови на височина над 1600 м, а по крайбрежито – големи солени лагуни. В страната има и над 600 язовира – трите най-големи язивира са построени на река Дрини в Северна Албания и произвеждат над 90 % от електрическата енергия на страната. Обемът на водата в язовир Фирза е 2 400 000 000 м³.

Средногодишните валежи на теритирята на Албания са около 1400 мм, но максималните валежи на север в Албанските Алпи надвишават 3000 мм. По- големите реки на Албания са Дрини, Мъти, Шкумбини и Вьоса. Като се има предвид, че и хидрографската площ на Албания е с около 55 % по голяма от държавната, водните ресурси на страната са твърде големи – средногодишният повърхностен воден отток на страната е 41,2 км³, което се равнява на 14 000 м³ вода на жител.

Кои са албанците и кои събития от Вашата история бихте посочили като много важни?

Албанците са наследници на древните илири, които са живели в западната част на Балканския полуостров – от Хърватия на север, до централна Гърция, а на изток са контактували с траките. Между илирите една от най-важните исторически личности е кралица Теута, която е водила успешни морски войни с Римската империя. От VІІ до ХІІ в. в територията на сегашна Албания са се настанили славяните и затова много съвременни имена (топоними) в страната са със славянски произход. От края на ХІV в. в територията на Албания започват набези на турски войски.

През ХV в. албанският национален герой Скандербег цели 25 години успешно оказва съпротива на турската инвазия, но след неговата смърт през 1464 г. Албания постепенно е завладяна от турската империя и остава в нейните граници близо 5 века. Въпреки това албаниците, подобно на българите, успяват да запазят своята идентичност и своя език - той е самостоятелен клон от индо-европейските езици, но е много специфичен и няма прилика с никой друг език.

Албания се освобождава от турско робство през 1912 г., но остава доста нестабилна като държава. През 1928 г. Ахмед Зогу се самопровъзгласява за крал на Албания и е на власт до 1939 г., когато фашистка Италия завладява Албания. Самозванецът-крал Зогу избягва позорно в чужбина. През 1942 г. в Албания се организира широко партизанско движение, ръководено от комунистите и насочено против италианските, а от 1943 г. – и против немските войски.

Поредното освобождение на Албания от чуждите владетели през 1944 г. се замени (1946 г.) с един изключително строг и догматичен комунистически режим, ръководен от Енвер Ходжа. Най-големите „постижения“ по време на неговия режим бяха цялостната национализация на природните богатства и на частната собственост; установяване на еднолично строго контролирана бюрократична държавна машина; лишаване на поданиците от елементарни човешки права.




E. Ходжа изпита страх даже от „демократизацията“ на Хрушов през 1961 г. в бившия СССР, което доведе до едностранно скъсване на всякакви връзки на Албания със „социалистическия лагер“. Но E. Ходжа намери нов съюзник – комунистически Китай, на който става алеат. През 1978 г. Китай установи добри политически и икономически връзки със САЩ, поради което беше заклеймен от E. Ходжа в „измяна на принципите на марксизма-ленинзма“. Албания, „единсвената истински комунистическа страна в света“ не можеше да търпи това и скъса отношенията си и с Китай.

Годините от 1978 до 1991 бяха най-трудните в новата история на албанския народ, който беше принуден „да се опира само на собствените си сили“. В началото на 1991 г. и в Албания започна възстановяване на демокрацията, но вече години наред то минава през много трудности. Както чешкият президент Хавел беше казъл, „По рано плавахме в една тясна река с много високи брегове и виждахме само парче небе над себе си, а сега плаваме в една много широка река, на която бреговете едва се виждат“.

Вие имате богат изследователски опит като хидрогеолог. Намирате ли допирни точки между хидрогеологията и географията?

Като хидрогеолог непрекъснато се чувствам съвсем близо до географията. Не можеш да търсиш и изледваш подземните води, без да познаваш в детайли релефа на зоната, без да знаеш неговите форми и генезис. Осеобено показателни за подземните води са карстовите форми. Същото може да се каже и за морфологията на речните тераси, от които се определя възможността за търсене на подземните води. Формите на релефа са много важни и за оценката на подхранването на подземните води, като практически определят до голяма степен хидрогеоложките ресурси. Всичко това поддържа моя професионален интерес към географията и желанието ми за сътрудничество с географите.



Известно е, че в Албания, макар малка и сравнително еднородна държава, живеят и етнически малцинства. Къде има български общности, с какво се отличава техният бит и какво е отношението на албанците към тях?

В Албания има славянско малцинство, представителите на което официално са регистрирани като македонци. Според възгледите в България те са българи, живеещи в Албания. Към тях албанците винаги са се отнасяли добре и са живеели в добросъседски отношения.
Славяните в Албания населяват три групи от села, говорят стар български език – македонски диалект, и се отличават със специфичен бит и култура с дълбоки традиции. Първата група населява 8-9 добре оформени села по крайбрежието на Препанското езеро. Населението е православно християнско и се занимава със земеделие, скотовъдсво и рибилов. Характерно за жените е, че носят мнoгoцветни дрехи.

По селата има стари и нови църкви, но най-интересни са църквите на херемитите, устроени в пещерите във варовиковите скали. Селата са много оживени, децата ходят в училища, включително в гимназии, а много от тях с желание продължават да учат и за висше образование, като стремежът им е към университетите в България. Преспанските села административно са свързани с областния център – град Корча.

Втората група от славянски села се намира в югоизточната част на Северна Албания, до границата с Македония. Районът на тези села се нарича Голо бърдо и преставлява карстово плато, в което валежите инфилтрират подземно. И в Голо бърдо има 8-9 села, отличаващи се със самобитна архитектура и традиции. Мъжете са много известни (ако не и най-известните в Албания) строители. Това е причината те да напускат селата и да ходят да работят по цяла Албания, вследствие на което населението на голобърдските села намалиява. По религия повечето от хората тук са мюсюлмани (само в едно село са християни) и по обичаи много приличат на българомохамеданите от Родопите.

Третата група славянски села се населява от горяните, които живеят в западната част на Шар планина (североизточна Албания), и най-вече в Косово. Горяните са много добри сладкари и бозаджии (славата на албанските бозаджии, известна и България, всъщност е на горяните, които са работили из целия Балкански полуостров).

Горяните живеят високо в планината и по традиция произвеждат качествени картофи. Сръбските историци много интензивно пропогандират, че горяните са сърби, но тази теория не е популярна сред населението. Горяните са регистрирани в Албания като македонци, а в Косово има една група от млади горяни, която отстоява за българския произход на горяните. По религия те са мюсюлмани. Малко известно е, че за четири години (1997-2001) един горянин е бил председател на Народното събрание на Албания, а неговият брат е превел на албански двама известни български писатели.


В нашето наситено с информация съвремие се оказва, че Албания заема твърде скромно място. Това е причина и в България да битуват редица митове за Албания и за живота в тази планинска страна, останаща все-още най-непозната на Балканите. Може би затова много често тези митове са с негативни окраски. Не е ли крайно време да разбулим тази тайнственност, зад която много често се крият и политически спекулации и невежество, създаващи необосновано лоша слава на Албания?

За съжаление аз също споделям мнението, че въпреки географската близост между Албания и България – все балкански страни, чиято история много пъти се е преплитала, днес народите ни не се познават добре. Особено младите все-повече се отдалечават. Тук желая да разкажа за някои „особености“ на Албания, които може би ще са интересни за читателите на „География ‘21“.

Един от най-често възникващите въпроси относно Албания е дали тя е „фундаменталистическа мюсюлмнанска страна“. Населението на Албания изповядва три религии: преобладават мюсюлманите (около 65-70 %), след тях са православните християни (около 20 %) и католиците (около 10 %). В Албания няма господстваща официална държавна религия – и трите религии са напълно равноправни. Представителите и на трите религии се уважават помежду си и поддържат много добри отношения. Подобна верска търпимост и добри отношения забелязах и в България, което е много добро историческо наследство.

Албанското население не е много религиозно и за повечето албанци няма значение от коя религия е един или друг човек. Лично аз съм православен християнин, но имам две сестри, омъжени за мюсюлмани. Женитбата на хора от различни религии в Албания не прави никакво впечатление. Освен това у нас се строят както джамии, така и църкви – православни и католически. За съжеление обаче всички те се строят с пари от чужбина: джамиите се финансират предимно от Саудитска Арабия и други мюсюлмански страни, православните църкви – с гръцки пари, а католическите катедрали – с пари на Ватикана.

Другият мит е, „че албанците са нахлули в земите на съседите“. Албанците живеят само на земите, където винаги са живели. В нашата история няма документи за царе или принцове, които са завладели чужди земи, но има много документи как албанците са се съпротивлявали на нашествията на чужди войски.

Веднъж един професор от Скопие, недоволен от голямото присъствие на албанци в Македония, ми каза, че мнозинството от албанците в Македония са дошли от Албания след Втората световна война. Горкият, той не знаеше, че през времето на комунизма на Енвер Ходжа от Албания и заек не можеше да излезе извън територията на Албания, камо ли хора. Мога да дам един пример с моя добър приятел хидрогеологът Франко Сара, който беше осъден през 1961 г. на 15 години затвор заради желанието си да пресече тайно границата и да отиде в Македония. Факт е обаче, че раждаемостта при албанците традиционно е много висока и това се превръща в проблем.

Третият мит за албанците е „тяхното изолиране от света“. Както вече казах, около 2/3 от повърхността на Албания е планинска, а повечето низини са близо до Адриатическо море и са били блата или лагуни. Това е принудило албанците векове да живеят в планините. От една страна,това е съхранило езика им, традициите и тяхното самосъзнание, но, от друга, е затруднявало техните контакти с другите народи. Въпреки това албанците са имали добри връзки с балканските народи чрез своите колонии в техните страни. През 19 в. най-известни са били албанските колонии в София и в Букурещ, където много албански патриоти са намирали поддръжка в своята борба за освобождение на Албания от турското робство.

Уникалната самоизолация на Албания през комунистическата диктатура от 1944 до 1991 г. обаче имаше фатални последици. Сега Албания е една демократична страна с много проблеми, като и България, но върви решително напред. Всеки българин може да бъде сигурен, че при посещението си в Албания ще намери една съвсем различна страна от тази, която е изградил в представите си.


Напълно споделям тази Ваша мисъл, защото имах възможност лично да се уверя колко погрешна е представата ни за Албания и същевременно приятно се изненадах и от природата на страната, и от гостоприемството и градивния ентусиазъм на съвременните албанци. А какви са Вашите впечетлания от България, към която имате специално отношение?

България за мен е една много скъпа страна, в която не само съм учил, но и в която сам познал един умен, работлив, скромен и възпитан народ. И където имам много добри приятели. Когато следвах в България от 1958 до 1963 г., тя беше организирана държава с доста ускорен темп на развитие. Индустрията и селското стопанство постоянно се развиваха за сметка на една строга дисиплина и пренебрегване на личните интереси на хората и при добре контролирана „демокрация на масите“.


Тази политика даваше някои плодове, което се отрази в построяване на сравнително добра за времето си индустриална база, в развитието на градовете и селата и особено на култутрата, спорта и здравеопазването. По-късно обаче тези успехи затихнаха в резултат на липсата на демокрация, на липсата на стимули за работа и на крайната бюрократизация на властта.

Сега след толкова години, когато отново пътувам из България, се чувствам много тъжен – не толкова от носталгията по младежките години, колкото от съвременното състояние на държавата ви: изоставени села и градчета, населени предимно от стари хора; изоставени полета и градини; изоставени и полуразрушени индустриални обекти; безработни млади и по-малко млади хора; истински интелектуалци, които са принудени да заминават в чужбина, или са обречени на мизерно съществуване в собствената си държава, която ги е изучила и на която те са се посветили. Особено тъжни са бетонните блокове, които още не съществуваха, когато бях студент – те са плод на „по-напредналия“ комунизъм от седемдесетте и осемдесетте години на миналият век.

Познавам много научни работници от БАН, които впечатляват със знанията си и които работят честно и почтено за само около 200-250 евро. Искам да подчертая, че същите проблеми имаме и ние в Албания, но с една разлика – тяхното решаване албанците много повече от българите намират в емиграцията в западните страни и особено в Гърция и Италия.

Но аз съм оптимист за България и вярвам, че държава, която има такава прекрасна природа (която отново ме възхищава), такава богата и все-още малко позната трогателна история и такъв народ, заслужава щастливо бъдеще.

Какво е вашето послание към читателите на „География ‘21“?

„Ако народите се свързваха така лесно, 
както учените от различните страни, 
светът щеше да е по-добър“.