Елизабет Бойдева
73. СОУ с преподаване 
на чужди езици „Вл. Граматик“
София
E-mail: boydeva1906@abv.bg

В брой 3/2006 на сп. „География '21“ бе представена първа част на проектно-базирано обучение, интегрирано с информационно-комуникационни технологии на тема “Ядрената енергетика и нейното бъдеще в България“ ¹. Акцент във втората част на статията са дейностите от втория и третия етапи на изследването по темата и един от двата вида продукти - постер.

Във втория етап четири екипа „специалисти“ селекционират и обработват информацията от посещението в АЕЦ Козлодуй и създават мултимедиен продукт чрез Power Point.
В третия етап в хода на урока при симулацията на научна конференция говорителят на всеки от четирите екипа прави презентацията на продукта си, информацията се обобщава и представя в постери.
В края на урока учителят прави устна оценка именно на постерите, в които е представено обобщението от дейността на екипите.

Предмет на настоящата статия е методиката за цялостното разработване, представяне и оценяване на мултимедийния продукт чрез Power Point. Както беше посочено в първата част на статията, учителят поставя конкретни изисквания за създаването и за използването на мултимедийния продукт. Относно създаването на продукта изискванията са в два аспекта: технологичен и съдържателен.
В технологичен план те са:

1. Формат – до 10 съдържателни и 2 заглавни слайта;
2. Да има логическа последователност между слайовете;
3. Заглавията на слайтовете да имат обобщаващ смисъл;
4. Илюстративният материал да е свързан с текста;
5. Да се открояват водещите идеи.

В етапа на създаването на продукта учениците можеха да използват като ориентир и инструмента за оценяване на презентацията – Рубриката Power Point Presentation (PPP) (виж по- долу). Съдържателният тематичен план бе предложен от учителя и бе обсъден с учениците – автори на мултимедиите.

За постигане целите на урока бе необходимо да се направи цялостна характеристика на АЕЦ, като се проследи историята на нейното създаване, енергопроизводството на страната през периода 1970-2005 г. и се даде ясна картина на енергийния баланс. В защита на тезата, която е една от задачите на урока, бе необходимо да се проследят наблюденията върху устойчивото развитие на региона и мотивирано да се покаже значението на ядрената енергетика на национално и на регионално равнище – за страните на Балканския полуостров. По тази причина четирите екипа разработиха мултимедийни продукти с различно съдържание от позицията на съответни специалисти, а именно:

1. Икономо-географска характеристика на АЕЦ Козлодуй – екип „Географи“ (Г)
2. Производството на атомна енергия,обяснено от екип „Физици“ (Ф)
3. Екологичната обстановка, разгледана от гледна точка на екип „Биолози“ (Б)
4. Статут на АЕЦ – експертна оценка на екип „Юристи“ (Ю)

Всеки екип трябваше да се придържа към предварително разработения план. В резултат на спазването на посочените изисквания окончателните мултимедийни продукти на четирите екипа имат своите особености в дизайна и съдържанието.


Екип „Географи“
1. Географско положение на АЕЦ – текст ² и карта „АЕЦ Козлодуй е изградена на 5 км източно от гр. Козлодуй, разположена е на около 200 км североизточно от София. Тя е първата атомна централа на Балкански полуостров.“

2. Изграждане и експлоатация – текст ³ и фотоси
„През 1966 г. между правителствата на България и бившия СССР е подписана спогодба за сътрудничество в изграждането на атомна централа в България. След подробен технико-икономически анализ е избрана площадка, разположена на около 4 км от талвега на р. Дунав „Топлоелектропроект“ – Москва и НИИПИЕС „Енергопроект“-София изготвят технически проект и работни проекти за първите 4 блока.

Строителството на АЕЦ започва на 6.04.1970 г. На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се внедряват за първи път в световната практика при строителството на АЕЦ. Това дава възможност да бъдат съкратени сроковете на изграждане. Въвеждането на мощностите на площадката на АЕЦ Козлодуй се осъществява на три етапа. Първи етап завършва с изграждането на 1. и 2. блок (ВВЕР-440, модел В-230).

Блоковете са въведени в промишлена експлоатация съответно през юли 1974 г. и ноември 1975 г. Успоредно със строителството на 1 и 2 блок, през октомври 1973 г. е започнато изграждането на следващите два блока, което представлява вторият етап на програмата по въвеждане на мощностите. Блоковете 3 и 4 са въведени в промишлена експлоатация съответно през декември 1980 и май 1982 г.

През септември 1988 г. и декември 1993 г. бяха въведени 5 и 6 блок (ВВЕР-1000, модел В-320) - това е третият етап в изграждането. Създадено е и хранилище за отработено гориво (ОЯГ) и временно хранилище за ниско- и средноактивни отпадъци. Изграден е комплекс съоръжения за преработка на радиоактивни отпадъци (РАО).“

3. Мощност на АЕЦ:
6 енергийни блока по руски проект с обща мощност 3760 MW, разпределена както следва: 1, 2, 3 и 4 блок по 440 MW, a 5 и 6 блок по 1000 MW.

4. Енергопроизводство – проследяване през годините общо и по енергоблокове – използване на графики и диаграми (фиг. 1).


„Производството на електроенергия през 2004 г. възлиза на около 17 млн MWh, което е 45 % от общото електропроизводство на страната, а предоставената разполагаемост на производствените мощности е 18 млн MWh. В АЕЦ се произвежда и топлинна енергия, която задоволява потребностите на битовия и обществен сектор на гр. Козлодуй, а също и нуждите на АЕЦ.

5. Енергопроизводство по блокове – статистически данни и кръгови диаграми
„През м. декември 2005 г. дяловото разпределение на енергопроизводството е следното (фиг. 2.):


6. Дял на атомната енергия в националния енергиен комплекс – текст и диаграма ⁴ (фиг. 3):

7. Електроразпределение – карта на далекопроводите ⁵ (фиг. 4):

8. Износ на електрическа енергия за балканските страни (фиг. 5), по-точно за Турция, Гърция, Македония и Албания.

Спирането на 3. и 4. блок би довело до напрежение в района. Факт е, че през 2004 г., по време на Олимпийските игри в Гърция, АЕЦ Козлодуй е компенсирала повишената консумация на електрическа енергия в района.

Екип „Физици“
1. Преобразуване на ядрената енергия в електрическа – текст и схема „Верижната реакция на делене на ядрата на тежките метали се използва за производство на топлинна енергия в съвременните ядрени реактори, след което тя се преобразува в електрическа. Деленето на ядрото се получава като физично взаимодействие от сблъсъка на забавен неутрон с ядро на тежък атом.

Сблъсъкът разделя ядрото на фрагменти. Процесът е съпроводен с отделяне на бързи неутрони и топлина.
Водата спомага за забавянето на реакцията. Получената при деленето топлина се използва за производство на пара, с която се задвижват турбините – като при обикновените електроцентрали. В АЕЦ за гориво се използва слабо обогатен уран (3,6-4,4 % 235U) и приблизително 96 % 238U (във вид на уранов двуокис). Това гориво се изработва във формата на таблетки, разположени в херметично затворени тръбички от циркониева сплав така, че урановото гориво и продуктите на делене да не са в пряк допир с топлоносителя.“

2. Технологична схема на АЕЦ Козлодуй с ВВЕР- текст и схема (фиг. 6.)

„Реакторът е двуконтурен. Първият контур служи за отвеждане на топлината, получена в активната зона и за предаването Ј на втория контур. В активната зона на реактора е разположено ядреното гориво във вид на касети. В пространството между касетите циркулира водата от този контур, отнемаща получената при ядрената реакция топлинна енергия. Броят на главните циркулационни кръгове за ВВЕР-440 е шест, а за ВВЕР-1000 е четири.

Вторият контур е нерадиоактивен и е предназначен да поема топлинната енергия от първия контур и да я преобразува в кинетична енергия на въртене на парната турбина. В генератора тази енергия се преобразува в електрическа при осигуряване на висока ефективност на процеса. Посредством открита разпределителна уредба (ОРУ) електрическата енергия се предава в електроенергийната система към консуматорите.

За охлаждане на кондензаторите се използва вода от р. Дунав, която тече по трети циркулационен контур и няма допир с водата от първия контур. От бреговата помпена станция на АЕЦ по канали водата се изпраща до атомната централа, откъдето помпите на циркулационната станция подават водата в кондензаторите на турбините. Реакторите тип ВВЕР (PWR) са най-често използваните в света.“

3. Предимства на АЕЦ:

добив на евтина енергия

внедряване на нови технологии

не се замърсява околната среда

4. Недостатъци на АЕЦ:

опасност, граничеща с екокатастрофа при неспазване на правилата за експлоатация

скъпо строителство

5. Измерена радиоактивност – данни:

в АЕЦ тя е 0,16 μsv\h

в София на Орлов мост тя е 0, 20 μsv\h

6. Аварията в Чернобил – текст с обяснение на причините:
„Преди 20 години се взривява реакторът, съдържащ 196 тона уранов двуокис. За непосредствена причина се счита натискане на бутона за аварийна защита от дежурния оператор. Тогава се подобряват условията на верижна реакция и в рамките на секунди мощността достига около 100 пъти над нормалната. Тежащата 2000 т горна бетонна плоча на реактора е отхвърлена, след което тя пада и унищожава охладителната система изцяло. Повишава се температурата и се възпламенява графитът.“

Екип „Биолози“
1. Компоненти на околната среда: почви, атмосферен въздух, повърхностни и подземни води, растителност и животински свят.

2. Радиоактивни и отровни вещества, които влияят върху природните компоненти:

естествени: радиоактивни вещества се срещат в земната кора- калий-40, елементи от веригата на разпадане на уран – 238, торий - 232; въглерод – 14, който се образува в естествени условия;

изкуствени: киселини, основи, токсични химикали, втечнени и разтворени газове, тежки метали. Радиоактивните отпадъци се приемат за дългосрочно съхранение в ПХРАО.

3. Почви:
Черноземите и глинестите почви силно задържат радиоактивността и по-трудно я предават на растенията.
Резултатите от изследване на почвите в региона на АЕЦ Козлодуй са сходни с тези от предходните години, като е налице тенденция на самоочистване от ядрените опити и Чернобилската авария. Измерената активност възлиза на 2,3-8,2 Бк/кг сухо тегло.
Спецсистемите за канализация в ИЯИЯЕ и постоянният контрол осигуряват чистота на почвите и геоложките формации около АЕЦ

4. Атмосферен въздух:
В лабораториите на ИЯИЯЕ, където се работи с открити радиоактивни вещества, се вземат мерки – автоматично контролиране на изпускания в атмосферата въздух. Радиоактивността му в района на АЕЦ е в нормални граници. Резултатите от техногенната радиоактивност на дългоживеещите аерозоли са близки до фоновата концентрация и са съпоставими с тези от предходната година.

Резултатите от концентрацията на радиоцезий са с изключително ниски стойности: 1-5 мкБк/куб.м. Всичко това обуславя изключително ниското дозово натоварване на населението. През последните години неговото облъчване е оценено на 0,1-0,2 мкСв/ч., т.е. минимално. Дадена е графика за сравнение на интегралната доза на гама-лъчението в Лом, Плевен, Берковица и АЕЦ Козлодуй (фиг. 7).


Парниковият ефект по принцип е възникнал поради увеличаване на емисиите на въглероден диоксид при изгаряне на органични горива. В резултат на това е настъпило глобално затопляне на климата. АЕЦ Козлодуй е спестила на околната среда 29 млн. т. въглероден диоксид.

5. Води:
В глобален мащаб временно увеличаване на радиоактивността може да настъпи след дъжд от води отмили от почвата радиоактивни вещества; при замърсяване на застояли водоеми радиоактивните отлагания се утаяват за няколко дена. Радиоактивността на водите на р. Дунав непрекъснато се контролира.Съпоставимостта на резултатите от горното и долното течение в района на АЕЦ доказва отсъствието на радоактивно замърсяване.

Общата бета-активност, измерена във водите на откритите водоеми, е в границите до 0,28 Бк/л, която е под допустимата норма.
Анализираните проби от питейна вода в р-на на АЕЦ показват, че общата бета-активност варира в границите до 0,20. В лабораториите, където се работи с открити радиоактивни източници, е изградена спецканализация – там се съхраняват радиоактивните течности.

6. Растителност и животински свят:
Съдържанието на техногенните изотопи варира в границите на нормалните за тези г. ш. стойности. Вземат се проби от сено, трева, клони, плодове. Правят се анализи на основните хранителни продукти - мляко, месо, риба, селскостопански култури.
Аварийният екип на ИЯИЯЕ е в готовност за вземане на адекватни мерки за защита на населението в случай на необходимост.

7. Мониторинг:
Радиационните наблюдения и контрол на 100 км зона около АЕЦ се извършват в 36 контролни поста. За осъществяване на непрекъснат радиационен мониторинг на околната среда в случай на инцидент е изградена автоматична система Berthold с 10 измерителни станции. Радиационният гама-фон в санитарно-защитената зона и в 30 км. зона на наблюдение е със стойности, характерни за естествения фон в района: в диапазона 0,10-0,15 мкСв/ч.

Екип „Експерти“
1. Мястото на България в световната ядрена енергетика
България е една от 30-те страни в света, които развиват атомна енергетика. В това отношение страната заема ключово място в Европа и на Балканите.

2. Международно сътрудничество
АЕЦ поддържа постоянен обмен на информация и експлоатационен опит с редица международни организации.

3. Международната агенция по атомната енергетика (МААЕ) е световен център за сътрудничество в ядрената област.
Създадена е като световна организация „Атом за мир“ през 1957 г. в рамките на ООН. Съдейства за безопасност, сигурност и обмен на мирни ядрени технологии. АЕЦ е под нейния контрол и участва в ред регионални проекти чрез нея.

4. Световната асоциация на ядрените оператори (ВАНО) е създадена на 15.05.1989 г. от ядрените оператори от цял свят след аварията в Чернобил.
Цел: да не допуска подобна авария. Съдейства за обмяна на опит на своите членове. АЕЦ е член от нейното учредяване и участва в семинари, работни срещи, съвети, партньорски проверки.

5. Финансиран проект в рамките на програма ФАР за ядрена безопасност през 2004 г. – Bg 00.10.01

6. Безопасно енергопроизводство
През 2004 г. завършва лицензирането на ядрените съоръжения в АЕЦ. Процесът е в съответствие със Закона за безопасно използване на ядрената енергия. В него са заложени съвременните световни тенденции в областта на ядреното законодателство и законодателната практика на страните от ЕС. Дадени са следните лицензии: 1, 2, 5 и 6. блокове – до 2009 г., 3. блок - до 2011 г., 4 блок - до 2013 г.

7. АЕЦ Белене
През 1981 г. е избрана и утвърдена от МС втората площадка „Белене“ за изграждане на АЕЦ. Проектът за централата, разработен през 1987 г., предвижда изграждането на два енергоблока по 1000 MW. През 1991 г. бе решено да се прекрати строителството. С решение N 853 от 20.12.2002 г. на МС бе възстановен проектът за строителство. Така бе подкрепена идеята за създаване на нови ядрени мощности.

Анализ на постигнатите резултати
Четирите тематични разработки, представени в мултимедийни продукти, имат по три варианта, тъй като урокът бе проведен в три паралелки. Екипите са работили независимо един от друг, вложили са творчество при селекцията и анализа на информацията. Учениците изцяло са се придържали към методиката за изработване на мултимедиен продукт чрез РРР, посочена по-горе. Следователно в макроструктурата на презентациите е постигнато единство. Микроструктурните варианти са резултат от уменията и компетентностите на младежите по отношение на постигане на целта.

Изхождайки от теоретичната основа на контрола по география (Гайтанджиева, 2000) и спецификата на рубриката за оценяване на мултимедийния продукт чрез Power Point6 , може да се конкретизират параметрите на осъществения в проекта контрол:
1. Обект на контрола: 12 екипа от младежи, в които всеки участник има своя индивидуална задача и в хода на работата я подчинява на общата цел.
2. Цел на контрола:
2а. да се регистрират най-добрите постижения в изработването на мултимедиен продукт, отговарящ на съответните изисквания
2б. да се стимулира проектно-изследователската дейност на младежите.
3. Предмет на контрола: мултимедиен продукт като резултат от проектно-базираното обучение.
4. Инструментариум на контрола: при разработването и при оценяването на мултимедийния продукт е използвана рубрика-инструмент за неговото оценяване по три най-подходящи за темата характеристики (категории) с оценки от отличен 6 до среден 3 (табл. 1):


Обобщените резултати, изразени в табличен вид, дават оценка в три измерения:

организация на мултимедийния продукт;

съдържание на продукта;

презентация на продукта.

Изработените критерии за контрол, поместени по-горе (табл. 1), изцяло се базират на нивата на усвоеност на географския материал: знание, разбиране, приложение, анализ, синтез и оценка. Според изложените в рубриката критерии, мултимедийните продукти на 12-те екипа, включително и презентациите пред класовете, бяха оценени по следния начин (табл. 2):


Силните страни в работата на екипите „Географи“ са по критерия съдържание, като продуктът на екип Г-б е оценен с отлична оценка по трите критерия. Постиженията на тези екипи могат да се обяснят със следните факти:

Високата степен на географска култура на учениците от 11 клас, изразена в методологични и аксиологични знания, в умения за представяне и генериране на информация, в компетентност за вземане на правилни решения и конструиране на модели (проектиране и изследване);

Отношението на младежите към актуални въпроси, свързани с обществената и икономическа значимост на атомната енергетика у нас;

Отличната работа в екип.

Различна е ситуацията в резултатите на екипите „Физици“. Техните постижения са по критерия организация, като екип Ф-б е получил отлична оценка по трите критерия. Резултатите на тези екипи се дължат на следните факти:

Знанията на учениците в областта на физиката;

Уменията на младежите от 11 клас да намерят и покажат допирните точки между физичните явления и иконом-географския им ефект;

Уменията на учениците да интерпретират информация по зададени критерии и да я подчинят на темата.

Постиженията в разработките на екипите „Биолози“ са по критерия съдържане, като екипът Б-а е получил отлични оценки по трите показателя. Показаните отлични и много добри резултати при тези екипи могат да се обяснят със следните факти:

Съдържанието на мултимедийния продукт изцяло следва логическата последователност на компонентите на географската среда, пречупени през призмата на биологията;

Налице са умения на учениците за интерпретиране и представяне на информация под формата на анализ и синтез;

Всички членове на тези екипи посещават занятия по СИП „Екология“ и проявяват особен интерес към опазване на околната среда.

Силните страни в работата на два от екипите „Експерти“ са по критерия презентация, като екип Е-б е оценен с отлични оценки по всички критерии. Постиженията на учениците от тези екипи се обяснява по следния начин:

Младежите имат теоретични знания за международни организации и международно сътрудничество (ЗП-География и икономика), умения за представяне на допълнителна информация, компетентности за оценяване на информацията и вземане на решения;

Учениците са съпричастни към становището на БулАтом и на други икономически и обществени организации, които подкрепят запазването на АЕЦ Козлодуй;

Налице са умения за защитаване на позиция и представяне пред публика.

С относително повече недостатъци са мултимедийните продукти на два от екипите „Географи“ по критерия презентация (Мн. добър е оценката на Г-а и Г-в); на два от екипите „Физици“ по критерия съдържание (Мн. добър е оценката на Ф-а и Ф-в); на два от екипите „Биолози“ по критерия презентация (Мн. добър е оценката на Б-б и Б-в) и на два от екипите „Експерти“ по критерия съдържание (Мн. добър е оценката на Е-а и Добър на Е-в).

Заключение
ПБО по география предоставя на учителите възможности за разработване на актуални теми като ядрената енергетика, където е необходимо да се анализира, синтезира и оценява много голямо количество информация, получена от различни източници, в това число от лични наблюдения на учениците. На младежите се предоставя възможност да систематизират реални факти, да изследват реална действителност, да аргументират собствена позиция и като резултат от всичко това, да създадат авторски мултимедиен продукт. Гореописаният проект бе осъществен в сътрудничество и с помощта на отдел „Информация и връзки с обществеността“ при Български Атомен форум (БулАтом). Четирите най-добри мултимедии са представени пред тази организация с перспектива за признаване на авторско право.

ПБО трябва да заема все повече място в учебните програми по География и икономика като модел за интердисциплинарност, реализация на теорията в реалния живот, насърчаване на творческите възможности на младежите.

Литература
Гайтанджиева, Р. Стратегия на географското образование в новите реалности. ИК „Анубис“, С., 2000.

---

This article introduces in details the contents of a multimedia product based on the topic "Nuclear energy and its future in Bulgaria". This work is developed by 4 teams of 11th-grade-students, each of which describes the nuclear energy production from different points of view.
1) A team of geographers describes the geographical location, building, exploration and power of the Kozlodui NPP; production of nuclear energy and supply of electricity.
2) A team of physicians investigates the transformation of nuclear power into electricity; technological schema of Kozlodui NPP; the advantages of NPP.
3) A team of biologists describes the conditions of nature in the region of Kozlodui NPP: soils, air, waters, flora and fauna.
4) A team of experts describes the place of Bulgaria in frames of world nuclear power. The evaluation of the organization and the contents of the multimedia product and its presentation are prepared using Power Point. The achievements of the students‘ teams are situated in a table.