Участниците в световния астрономически форум (GA-XXVI Генерална асамблея), проведен в Прага под егидата на Международния астроно-мически съюз (International Astronomical Union, IAU), приеха новото определение за „планета“, резултат на почти двугодишна работа. Като резултат 12 големи тела от Слънчевата система бяха разделени по групи: осем класически планети, които доминират в Слънчевата система, три планети в нова група „плутони“ („plutons“) – планети-джуджета от категорията на Плутон, и най-големият астероид Церера. С появяването на новите мощни наземни и космически телескопи планетарната астрономия се разви изключително бързо през последните десетина години. И това стана след хиляди години съзерцаване на небето и проследяване на бързо движещите се обекти по него, наречени от древните гърци „блуждаещи“, на фона на неподвижните звезди. Неотдавна откритите обекти в периферията на Слънчевата система станаха предизвикателство за дискусия относно историческите основания за определението „планета“.

На пръв поглед в създаването на нов терминологичен порядък няма нищо сложно. Но проблемите идват при определянето на граници – горни и долни, за размерите на планетите. Възникват основателните въпроси „Колко обектът трябва да бъде по-голям от астероидите, за да може той да се счита за планета?“ и „Колко обектът трябва да бъде по-голям от планетите, за да можем да го определим като „кафяво джудже“ или звезда?“. Ето защо в края на август 2006 г. на своето заседание в Прага (в рамките на ХХVІ Генералната асамблея на МАС) Комисията по номенклатура към Международния астрономи-чески съюз трябваше да реши кои именно обекти от Слънчевата система имат правото да се наричат планети.

Според „Резолюция № 5“ на IAU от GA-XXVI „планета е астрономическо тяло, което има достатъчно голяма маса и се намира в хидростатично равновесие, за да може при своето образуване да приеме сферична форма. Освен това тялото трябва да се движи по кръгова или елиптична орбита около централната звезда, при което самото то не трябва да има звездообразен характер или да бъде спътник. Следователно обект с маса по-голяма от 5х1020 кг и диаметър по-голям от 800 км има всички шансове да попадне в категорията на планетите, но след дълги и вни-мателни изследвания за характера на неговата природа “.

Фиг. 1. Новите транс-нептунови обекти, сравнени с размера на Земята
Fig. 1. The new trans-Neptune objects, compared to Earth’s size

Тъй като освен 12-те големи тела, открити досега, техният брой в близко бъдеще може да нарасне на няколко десетки, се наложи да се дефинира отново и понятието спътник. „За спътник се смята обект, който се върти около планета, при условие че общият център на масите на системата се намира в границите на повърхността на планетата.“ Тази дефиниция обаче породи изключително много спорове, тъй като в съответствие с нея статут на планета получи и най-големият обект от астероидния пояс – Церера. Откритият наскоро обект под номен-клатурния номер 2003 UB313 и смятаният доскоро за спътник на Плутон – Харон, също получиха такъв статут.

В хода на дебатите това предложение предизвика недоволството на част от астрономите и група специалисти под ръководството на Анхелм Фернандес от Уругвай изработи алтернативно определение. Според него планетата трябва да отговаря на 3 критерия. Най-главното отличие на алтернативната дефиниция е изискването, според което планетата трябва да бъде еднозначно най-големият обект в своето обкръжение. Това означава тя забележимо да превъзхожда по размерите си околните обекти, пресичащи нейната орбита или преминаващи близо до нея. Второто условие е планетата да има хидростатично равновесна форма. И третото – в централните части на планетата не трябва да протичат термоядрени реакции.

При положение, че не е изпълнено първото условие, но обектът показва хидростатично равновесие и не е звезда или спътник, т. е. е планета по същество, според първото определение той трябва да се нарича планета-джудже. Това са телата, които удовлетворяват последните две изисквания, но не се открояват по размери в близкото си обкръжение. В тази категория са Плутон, Харон (досегашният му спътник), подобните му обекти и най-големите астероиди. В съответствие с това определение в Слънчевата система има само 8 планети.

Фиг. 2. Осемте класически планети и трите нови планети-джуджета: Церера, Харон и 2003UB313. (Ксена) Плутон изгуби статуса си на планета и стана „планета-джудже“.
Fig. 2. The eight classic planets and the three new dwarf planets: Tzerera, Haron and 2003UB313 Ksena. Pluto lost its statute of a planet and became a „dwarf planet“

Фиг. 3. Трите планети-джуджета от Слънчевата система (Церера, Харон и 2003UB313 Ксена) в сравнение със Земята:
Fig. 3. The three dwarf planets of the Solar system, compared with the Earth: Zertzera, Haron and 2003UB313 Ksena.

Астрономическата колегия реши, обектите които не притежават хидростатично равновесна форма да се наричат малки тела от Слънчевата система. Това са кометите, повечето от астероидите, обектите от т. нар. пояс на Куйпър – Ксена (обект 2003UB313) и Седна (обект 90377), които в сравнение с Плутон се намират на по-голямо разстояние от Слънцето.

Тук трябва да се отбележи, че през лятото на 2005 г. астрономът Майк Браун откри Ксена, орбитираща в „дебрите“ на загадъчния и тайнствен пояс на Куйпър. В този пояс се намират няколко хиляди комети и планетоиди. Космическият телескоп Хъбъл направи снимка на това небесно тяло. То се намира на разстояние от Слънцето 15 млр. км. и се оказа с диаметър 2300 км. Това е и най-отдалеченото голямо тяло в Слънчевата система, което ни е известно до този момент.

Въпреки крайната резолюция на МАС, все още е трудно да се предскаже коя именно дефиниция за планета ще се наложи окончателно във времето. Споровете между астрономите продължават, наблюденията на цялото пространство на Слънчевата система също. Но във всички случаи досегашната схема на Слънчевата система с 9 планети, позната ни от училище, вече остана в историята. Предстоят нови наблюдения, нови открития, нови резолюции и нови космически пътешествия до планетите – били те малки или големи!

Фиг. 4. Всички тела (големи и малки) от Слънчевата система
Fig. 4. All space bodies (big and small) of the Solar system

Някои от най-посещаваните сайтове на Международния астрономически съюз и негови сродни организации:

The Solar system with eight planets!

Aleksei Stoev, Ph.D.
National astronomic observatory with planetarium „Yurii Gagarin, Stara Zagora

Summary

This paper discusses the meaning of the term „planet“ and the history of its definition. Further, the results from the discussions about this problem held during the XXVI General Assembly of the International Astronomic Union in Prague have been presented. The resolution of this international forum excluded Pluto from the planet family of the Solar system and gave it the statute of a dwarf planet.