Н. с. д-р Георги Железов 
Географски институт на БАН
София 1113
ул. “Акад. Г. Бончев”, бл. 3
e-mail: gzhelezov@abv.bg 

Мартин Илиев
Географски институт на БАН
София 1113
Ул. „Акад. Г. Бончев“, бл. 3
e-mail: marto_geo@abv.bg

Река Бузау е една от големите реки на територията на Румъния. Тя извира от южните части на Източните Карпати под връх Збоиу (1114 m) и протича в южна посока, като следи морфоструктурната граница между Южните и Източните Карпати до гр. Числау, след което завива в източна посока. Реката често променя посоката си в областта на Субкарпатите. При гр. Бузау навлиза в областта на Влашката (Румънската) низина и, запазвайки основното си направление в източна – североизточна посока, се влива в р. Серет на 60 km западно от гр. Галац. На 1-1,5 km южно от града р. Серет се влива в р. Дунав.

В горното си течение, преди да навлизе във Влашката низина, р. Бузау пресича система от депресии. Най-северно е разположена депресията Вавалуциле – Браести. Тя е развита с посока сeвероизток – югозапад, като в най-западната си част се пресича от р. Бузау. След с. Сибициу де Сус реката навлиза в депресията Патарладжеле. Тя има меридионална посока на простиране до гр. Числау с дължина 27 km.

След града реката протича през депресията Числау с посока на простиране запад – изток и дължина по основната ос около 30 km. След с. Чиута реката пресича депресията Пиршов (посока на простиране югозапад – североизток). В североизточния край на тази депресия, при гр. Берка, е вложена едноименна депресия. Тя има посока североизток – югозапад и се простира до с. Бечиу. Напускайки депресията Пиршов, реката навлиза във Влашката низина. Цялата система от депресии е част от Вранчанския сеизмичен район.

Особен географски интерес в депресионната зона представляват съвременните геоморфоложки процеси и форми. Най-характерни са свлачищата, ерозионните бразди, наносните конуси, кално-каменните потоци (фиг. 1), куестите и др. В някои от случаите те имат внушителни размери. Причините за тяхното проявление трябва да се търсят в различни аспекти.


От първостепенно значение е повишената сеизмична активност в югоизточната част на Карпатите. Тя е фактор за редица катастрофални земетресения в Балканския полуостров през XX век.

В исторически аспект като причина за активизиране на интензивни склoнови процеси може да се разглежда и обезлесяването на Карпатите и строителната традиция в тази част на Румъния. Основен фактор за това е развитието на т. нар. „дървена цивилизация”, при която жилищните и стопанските постройки се изграждат изцяло от дърво – дървени основи, дървени свързващи елементи, дървени покривни елементи, дървени плоскости и др.

Същeствен фактор също така е развитието на рудодобива в района, главно по кариерен способ – добив на кехлибари в района на с. Колти, диатомити при с. Патарладжеле, нефт и природен газ в Предкарпатието – при гр. Бузау и северно от гр. Плоещ.

Друга причина е речната ерозия и свободно оттичащите се повърхностни води. Допълнително влияние оказват развитието на стопански дейности като планинско животновъдство, изграждане на напоителна инфраструктура и система от транспортни съоръжения.

Районът на депресията Патарладжеле представлява „природен учебник“ за изучаване и изследване на различни геоморфоложки процеси и техните резултати. Оценявайки възможностите на района, Географският институт при Румънската академия на науките е създал научно-изследователска станция в с. Патарладжеле, извършваща система от геоморфоложки, хидроложки, почвени и климатични изследвания в депресията Патарладжеле. Базата се използва за практически занятия на ученици и студенти. Тази статия е резултат от нашето пребиваване в базата по време на лятна международна школа за млади учени през 2003 г.


Пътувайки в системата от депресионни области от с. Патарладжеле през гр. Числау, с. Чиута, гр. Пиршов, достигаме до с. Берка. В депресията Берка до с. Бечиу е разположена зоната на проявление на калните вулкани Такъв тип вулкани са описани и в други части на света – Азербайджан, Италия, Северен Иран, Ирак, Индия, Мианмар, южните щати на САЩ, Венецуела и Колумбия ¹. На територията на Румъния калните вулкани имат голямо площно проявление – Трансилванското плато (областите Клуж-Напока, Алба, Сибиу, Муреш), Молдовското плато (област Яш), Субкарпатите (областите Горж и Бузау) (фиг. 2).


Калните вулкани се отличават от „нормалните” вулкани по няколко показателя – генезис, характер на продукта, които изхвърлят, и специфичен вид на ландшафта, определян като вулканичен феномен. Те възникват като резултат от влиянието на:

• изригването или добива на природен газ (метан);
• поствулканични газове (сулфатари и фумароли);
• сеизмичната дейност.

В Румъния калните вулкани са се формирали в няколко географски области, като са свързани с различни геоложки структури, носители на природен газ. В случаите на нарушения в тези структури се създават други условия и тенденцията е газът да търси точки с минимално съпротивление в скалите и да еруптира (изригва) на повърхността. Но не винаги природният газ е причина за калните вулкани.

Наложително е наличието и на прясна или солена вода, която предоставя материали за вулканичната ерупция (фин неорганичен материал, части от скали и др.). Комбинацията от тези два елемента е причина за ерупция – кален вулкан или вряща кал (фиг. 3).


Калните вулкани могат да са резултат и от поствулканични процеси, когато се отделят сулфатари и фумароли във вулканичните области. В този случай те възникват по конуса на вулкана и стичащите се маси образуват радиални ерозионни бразди. С времето те се трансформират в ровове с различна извитост върху повърхността на вулканичното плато. Често в тях се отлагат разрушени скални материали и гипс.

Сеизмично предопределени кални вулкани се проявяват само в отделни случаи и съпътстват земетръсната и постземетръсна активност. Най-представителни в Румъния са калните вулкани, разположени в депресията Берка. Те се групират в четири полета – Ла Фибратори, Паклеле Маре, Паклеле Мичи и Бечиу, по линията на Берка -Арбанаската антиклинала, с кръгови структури по главната ос пресечена от серия нарушения. Характерът на еруптиралите продукти е различен.

Газовото проявление предизвиква движение на калта (вряща кал). В случаите, когато става изгаряне на газ, той гори без дим. Ако еруптира сух газ, без наличие на вода, той се разнася в атмосферата. Водните маси в калните вулкани имат високо съдържание на NaCl и ниско съдържание на бикарбонати и сулфати.

Калта е съставена от пелитни материали, които се разстилат на полигонални плата (фиг .4).


Във вулканичните райони детритите се формират в пясъци, кварцити, гипс и варовици. Големи скални блокове с площ 1.20 mі и тегло 2,64 t са открити в района на депресията Берка. Именно те бележат минала тектонска активност и по-висока интензивност на калните вулкани в сравнение с настоящия момент.


Калните вулкани в депресията Берка са уникален природен феномен. Другите области с кални вулкани в Румъния нямат такъв висок интензитет на изригване и толкова характерни състояния на вулканичния феномен. Калните вулкани в депресията Берка се нареждат на второ място по значение в Европа след калните вулкани на Апшеронския полустров на Каспийско море в Азербайджан.

Уникалният характер, научната значимост и индивидуалният живописен ландшафт на калните вулкани в Паклеле Маре и Паклеле Мичи от депресията Берка са причина да бъдат обявени за природен резерват.

---

River Buzau is one of the biggest rivers in Romania. It begins from the Karpati Mountains and crosses the Subkarpati and the Valachie Plain. Buzau is a Seret river tributary, within the Danube catchments.

Along its course it crosses a system of depression zones in the Karpati Mountains, with highly expressed nature hazards processes. The most interesting area is the depression of Berca with its mud volcanoes near the town of Buzau in Central Romania.