Напоследък се засилва интересът на българските туристи и природолюбители към съседна Турция. Този интерес вече не се ограничава само в посещение на Истанбул и средиземноморските курорти. Все повече са българите, които се отправят на изток, във вътрешността на страната. Сред многобройните туристически обекти тук най-предпочитани са столицата Анкара и областта Кападокия.
В непосредствена близост на изток от Кападокия се намира провинция Кайсери. Едноименният град е на 772 км от Истанбул и на 319 от Анкара (през Кършехир) (фиг. 1).

Фиг. 1. Административна карта на Турция
Fig. 1. Administrative map of Turkey

За предпочитане обаче е да се посети и голямото солено езеро Туз гьолу. За целта се преминава през Аксарай: Анкара – Аксарай (220 км) и Аксарай – Кайсери (177 км). Провинция Кайсери заема площ от 17 116 км² и към 2000 г. има население 1 060 432 души. Релефът на района е платовиден, с надморска височина 1000-1200 м. Само на север, където протича река Къзълърмак, надморската височина е под 1000 м. Над този заравнен и слабо разчленен релеф доминира с относителна височина почти 3000 м вулканският конус Ерджиас.

Главно селище на провинцията е град Кайсери. Намира се на 38°43' с. г.ш. и 35°29' и. г.д. Надморската височина на града е 1050 м. Основан е през II век пр. Хр. от римляните с името Кесариум, дадено му от император Тиберий. В скоро време градът се превръща в главен административен център на Кападокия. В наши дни Кайсери е оживен и многолюден град с население 536 хил. д. Наред с развиващите се транспорт и промишленост важно значение имат и занаятите.

Градът е известен с красивата изработка на килими и ювелирни изделия. В централната му част се намира древна крепостна стена, построена през VI в. от император Юстиниан и укрепена от селджуките, увенчана от бойни кули. Около нея е разположен удивително красивият закрит пазар Бедестен от 1497 г., съхранил своята ориенталска атмосфера. Наблизо е джамията Хонат Хатун (1228 г.), считана за един от интересните образци на селджукската архитектура. До нея е разположен мавзолеят на принцеса Махпери, съпруга на султан Кейкубад.

Интересни забележителности на града са и другите селджукски мавзолеи. Най-известен е Донер Кумбет, построен през 1276 г. във форма на спирала. В града се намират още Археологически и Етнографски музей с богати колекции, стари турски бани, фонтани, гробове и джамии. Същевременно са изградени съвременни и красиви обществени сгради.

Днес Кайсери е важен промишлен и транспортен център на Източен Анадол и център на богат селскостопански край.
Повечето от посетителите на града се отправят на юг, където се издига вулканът Ерджиас. Той е незаменим декор на града и се вижда от всяка негова точка. Загасналият вулкан Ерджиас (3916 м) е най-високата точка на Анадолското плато и един от високите върхове на Турция (фиг. 2). Неговата относителна близост до България и лесната му достъпност го правят желана цел вече иза много български туристи.

Фиг. 2. Карта на района на Ерджиас
Fig. 2. Map of Erciyes area

Ерджиас (Ерджиас даъ, с древно име Argaios) е разположен в южната част на обширното Анадолско плато. То заема централната част на полуостров Мала Азия, между Понтийските планини (връх Качкар, 3937 м) на север и планинската система Тавър (връх Демирказик, 3756 м) на юг. Има средна височина 800-1500 м.

В тектонско отношение Анадолското плато е изградено от срединни масиви, оградени от нагънатите планински системи на Понтийските планини и Тавър. Масивите са малки и преработени от младия плиоценско-плейстоценски вулканизъм. В Централен Анадол е разположен Кършехирският срединен масив. В неговия югоизточен край е развита разломна зона с дължина 260 км, в североизточния край на която е разположен Ерджиас.

Ерджиас е стратовулкан, изграден от плиоценски и плейстоценски андезити, дацити, липарити и риолити, с площ 1300 кв. км и сложен строеж. В основата си има андезитобазалтов щит. От пропадането на свода се е образувала калдера, в която е израсъл плейстоценският стратовулкан. След това по северния и северозападния склон са се появили много странични конуси и кратери, от които водят началото си много андезитови и дацитови потоци. Вулканът е известен още на хетите, които го наричали Бялата планина заради целогодишно задържащия се по него сняг.

На някои монети от древността вулканът е изобразен с дим, което дава основание да се предполага, че е преустановил активната си дейност в историческо време. Последните му изригвания са с антично време, описани от древногръцкия географ Страбон, но вулканска активност е проявявал и през Средновековието.

В подножието си планината е сравнително полегата, след което следват дълги и правилни, с увеличаващ се наклон във височина склонове. Билната част е разрушена и ерозирана, като са останали назъбени скални грамади и тесни била. Западният зъбер е с много голям наклон и отвесни стени и е висок 3703 м.

Източният е с няколко скални грамади, които маркират най-високата му точка – 3916 м. Всъщност тя е недостъпна за туристи и се достига само с алпийска техника. Туристите изкачват връх, разположен на около 100 м източно от най-високата точка, който има височина 3891 м. (фиг. 3). Връхната част на конуса е разядена от огромна и дълбока калдера с източна-североизточна експозиция, моделирана от плейстоценски ледник.

Фиг. 3. Схема на туристическия маршрут към Ерджиас
Fig. 3. Plan on the tourist travel to Erciyes

Сега неравното Ј дъно е заето от преспи от фирнован сняг, но липсват ледници. Повече сняг се задържа в северозападния циркус, който е по-малък, но много стръмен (фиг. 2 и 4).

Фиг. 4. Изглед от северния стръмен склон на вулкана с вместения в него дълбок циркус. На заден план пара-зитни кратери.
Fig. 4. View from the steep Northern slope of the volcano with the deep circus incised into it. The background: parasite craters.

В него се намира каров ледник с дължина 1 км. В релефа на вулкана ясно личат страничните паразитни кратери, които придават интересен хълмист облик на подножието на вулкана – напр. Алидаги, югоизточно от Кайсери. Скалите са с разнообразно оцветяване от вулканските процеси – червено, жълто, зелено. Много характерно е призматичното им напукване и изветряне. Силно ерозирани, те образуват причудливи форми. (фиг. 7 и 9). Стръмните склонове са заети от сипеи и каменни морета.

Счита се, че първият човек, успешно изкачил върха, е У. Дж. Хамилтън през1837 г. Първото изкачване на български туристи е осъществено на 6 септември 1971 г. от Петър Берон и Владимир Бешков ¹.

В климатично отношение провинция Кайсери се отличава със субтропичен континентален климат. Голямо е значението на надморската височина и разположението на планинските вериги, които не позволяват свободния достъп на влажни въздушни маси от съседните водни басейни. Поради значителната надморска височина в температурно отношение районът прилича на равнината част на България въпреки по-малката географска ширина.

Средната годишна температура в Кайсери е 11°C със сравнително студена зима и горещо лято (фиг. 10).

Фиг. 10. Средна месечна температура на въздуха в ст. Кайсери
Fig. 10. Mean monthly temperature in station Kayseri

Характерни са обаче големите денонощни колебания на температурата, обусловени от ниската влажност на въздуха и малката облачност. Така например през летните месеци температурната амплитуда достига 17-18°C, а през зимните – 10-11°C .

Количеството на валежите в станция Кайсери е 356 мм, с неравномерно вътрешно-годишно разпределение. В режима на валежите се наблюдава средиземноморско и умереноконтинентално влияние. Месецът с максимални валежи е април – 54 мм, а през пролетта падат 39 % от валежите. Относително големи са валежите и през зимата – 31 %.

Втората половина на лятото и началото на есента са много засушливи. През август падат само 5 мм, а валежните дни през месеца са около 1. През лятото и есента падат по 15 % от годишната валежна сума.

Засушливият климат се проявява и в ниската относителна влажност на въздуха – 62 % (през август 44 %). Годишната облачност е около 5 десети и е най-голяма през зимните месеци. През лятото преобладава слънчевото време, а облачността е около и под 2 десети. През зимата се образува снежна покривка, която в местата до 1200 м н.в. е нетрайна и тънка.

В Кайсери броят на дните със снежна покривка е 39. Средната скорост на вятъра е сравнително ниска. Най-ветровито е през пролетта, с преобладаващи североизточни и западни ветрове. Високата част на планината Ерджиас се отличава с типичен планински климат – ниски температури, силни ветрове, значителна облачност и мъгли.

Районът на планината е твърде безводен. Малки потоци с непостоянен отток се спускат на север към долината на река Амбарсую. Единствено по-голяма е реката, течаща между масивите на Ерджиас и Кочдаги. Растителността е много оскъдна.

Всъщност почти няма високостъблена растителност. Отделно растящите дървета буквално могат да се преброят на пръсти. Има няколко хилави горички с ограда в района на Хисарчик и по северните склонове на вулкана. Но има сравнително големи терени, заети от лозя и овощни градини, разположени между 1100 и 1600 м н.в. От юг склоновете са напълно голи, като липсва и храстова растителност. Над 3000 м преобладават скали, но все пак на туфи расте трева и лайка до 3900 м.

* * *

Най-лесният и бърз начин за изкачване на вулкана е от курортното селище Даг Еви, разположено в източното му подножие. Стръмен асфалтиран път се вие първоначално по северния склон на вулкана. Той преминава през курортното село Хисарчик и достига почивната база Даг Еви, разположена на седловината (2200 м н.в.) между Ерджиас от запад и Кочдаги (2628 м) от изток, чийто масив е също част от вулканския конус на Ерджиас. Разстоянието дотук е 20 км (фиг. 2 и 3). Даг Еви е главният зимен център на Кайсери с няколко хотела, туристическа хижа и ски-влекове.

Зимният сезон е с продължителност 150 дни – от средата на ноември до средата на април. Дебелината на снежната покривка достига 2 м. Ски-пистите са трасирани по сравнително полегатия източен склон на Ерджиас и започват от 3100 м. Има и седалков лифт, който изкачва туристите до 2780 м н.в.

От края на лифта се продължава в западна посока и постепенно се навлиза в дълбокия циркус, вместен в източния склон на върха. Оттук изкачването може да стане по два варианта - по някои от улеите на циркуса (когато няма лавинна опасност) или по гребена на циркуса, обграждащ го от югоизток (фиг. 2 и 3). Вторият е за предпочитане поради две причини - обзорността, която предлага, и избягването на риска от каменопади. Това е сравнително лесен маршрут, като последователно се преодоляват върхове по гребена с коти 3385, 3585 и 3680 м.

При изкачването на самия връх от юг се изпречва отвесна стена (вис. 3743 м), която трябва да се заобиколи. За целта се слиза в горната част на циркуса и по много стръмен, неустойчив каменист склон отново се излиза на билото. Това е и най-сериозната трудност при изкачването на върха. От него се открива прекрасна панорама към близко разположените градове Кайсери и Девели. На юг при добра видимост се вижда внушителната назъбена верига на Аладаглар (3756 м), част от планините Тавър (Тaurus).

Поради географското си положение вулканът Ерджиас ще става все по-привлекателен за българските туристи. Изкачването му може да се съчетае и с посещение на областта Кападокия, известна с уникалната си природа и богата история.

Литература

Апродов, Вл. Вулканите на Земята – справочник. ДИ „Д-р П. Берон“, С., 1987, с. 205.
Берон, П.. Далечни върхове. УИ „Св. Кл. Охридски“, 1995, 212 с.
Климатический справочник зарубежной Азии. Часть I, Гидрометеоиздат, Ленинград, 1974.
www.GoogleEarth
http://education.kulichki.net/dic/12b.html
http://bg.wikipedia.org/
http://www.ski-season.ru/resorts/turkey/4
http://www.newart.com.ua/ru/tours/turkey/Sky/Kayseri
http://www.eclipse2006.boun.edu.tr/sites/kayseri.htm
http://www.eclipse2006.boun.edu.tr/eclipse_2006eng.html#Sites
http://www.trekearth.com/gallery/Middle_East/Turkey/Central_Anatolia/Kayseri/photo198376.htm

The Volcano Erciyes in Turkey

Krasimir Stoyanov,
PhD, SWU „Neofit Rilsky“ – Blagoevgrad

Summary

The particularities of state Kayseri, the same city and the volcano Erciyes (3,916 meters) that has gone are reported. A typic tourist itinerary of climb of the volcano is showed.