Тази година към инициативата на Европейската комисия за организиране „Нощ на учените“ се присъедини и Националният политехнически музей. На 22 септември в София, Русе, Варна и Стара Загора бяха организирани „Бал на учените“ и редица други събития. Тази инициатива, която е продължение на дейностите през 2005 г., посветени на учените, безспорно е един чудесен начин за осъществяване на връзка между тях и обществеността.

Тя дава възможност на хората, които не се занимават с наука да се срещнат и разговарят с учените и пряко да им зададат своите въпроси. И естествено, да ги видят в по-различна среда от тази, в която обикновено си ги представят. Ролята на музея в тази среща не беше само на посредник между двете страни. Музеят бе активен участник в процеса на представяне на учените в най-добрата им светлина, защото те са тези, с чиито труд, знания, идеи и умения може да се промени и се променя качеството на нашия живот.

Доказателство за това е подготвената от екипа на музея постерна изложба „Българска следа в науката“.


В нея бяха представени 20 български учени, работили в областта на физиката, математиката, химията, биологията, медицината, техниката. Хора, които със своите изследвания, проучвания, теории, изобретения, със своя труд са получили признание не само в България, но и по света. Това всъщност беше и критерият за подбор на учените. Някои от тях светят по-ярко на научния небосклон, други са придобили по-голяма популярност сред обществеността, трети са известни само в своите среди, но за всички тях общото е любознателността, всеотдайността към науката, вечно търсещият ум, широката обща култура.

Със сигурност в изложбата са включени не всички учени, които отговарят на нашия критерий. За някои от тях екипът, подготвил изложбата, има достатъчно информация, но все още не разполага с необходимите материали. Ще бъдем благодарни за всяка помощ и предложения от страна на читателите, тъй като нашата изложба е изложба с продължение, която ние ще разширяваме във времето, ще я допълваме и обогатяваме. Не само за да популяризираме работата на хората на науката, но и за да повишаваме националното самочувствие на младите, които са основните ни посетители.

Между 150 и 200 бяха те в тази вечер – дошли независимо от дъжда и лошото време, за да разберат как науката освен трудна и сериозна може да бъде и забавна. И да се опитат да направят сами някои от интересните експерименти, които им обещаваха нашите рекламни материали.

Експерименти, свързани с физични явления и закони – електростатика, механика и динамика, оптика, предаване на звук по лазерен лъч, холография, както и няколко химични опити, които предизвикаха силен интерес. Не по-малък интерес предизвика и срещата със специално поканените ни гости: ст.н.с. д-р Таня Иванова и ст.н.с. д-р Димитър Димитров.

Конструктор и водещ инженер на 12 уникални български уреди, летели на борда на автоматични спътници и вертикални геофизични ракети (1972-1981 г.) по програма „Интеркосмос“, д-р Таня Иванова е ръководител на научния колектив за създаване на първата в света космическа оранжерия „Свет“, работила успешно на борда на орбиталната космическа станция МИР в периода 1990-2000 г.

Д-р Таня Иванова, която е представител на България в Научно-техническия подкомитет на Комитета за мирно използване на външния космос при ООН, Виена и е член на Нюйоркската Академия на науките, разказа на децата за работата си по проекта „Космическа оранжерия СВЕТ“. Тя показа и 10-минутно любителско филмче, заснето от последния екипаж на орбиталната станция „Мир“ – излизането на космонавтите в открития Космос и експериментите им с оранжерията, свързани с отглеждането на „космически“ зелени растения.


Ст.н.с. Димитър Димитров работи от 1980 г. в Централната лаборатория по висша геодезия към Българска академия на науките. Неговите интереси са в областта на сеизмотектониката. Бил е бил участник в международни експедиции и научни изследвания в Северна Африка, Чили, Китай, Тибет, включително и в Антарктика. Той представи много богата презентация, озаглавена „Свирепа красота“, която беше посветена на о-в Ливингстън, Антарктика. (фиг. 2)


Вниманието на децата беше привлечено не само от красивите снимки на студения остров, но и от много любопитни данни за него, лични преживявания, впечатления и наблюдения. Д-р Димитров направи своя мини-викторина с 4 въпроса за Антарктика. На децата, които отговориха вярно, той подари богато илюстрирани постери. Въпросите и към двамата гостуващи учени бяха многобройни (както се изрази Таня Иванова – „поизпотиха ни с въпроси“).

Три поколения учени от една фамилия са представени в изложбата „Династия Пенчеви – традиции и приемственост в науката“. Дядо, баща и дъщеря в продължение вече на 3-века работят за изучаване и овладяване тайните на дълбочинните природни подземни флуиди (води и газове), на процесите на тяхното формиране и еволюция, на техните физико-химични и гео-химични характеристики и особености и на значението им за науката и практиката. Гледните им точки са различни: проф. Петър Пенчев – радиоактивните явления, проф. Никола Пенчев – химия и геохимия на благородните газове и проф. Елка Пенчева – хидрогеохимия на редките и разсеяни елементи на термоминералните водно-газови системи.

Третата изложба, показана в музея – „Моята представа за учения“ – включваше 13 рисунки на деца от Дом „П. Р. Славейков“ в София.

Непретенциозни като изпълнение и използвани материали (в повечето случаи цветни моливи, флумастри и водни бои), но богати като идея и с чувство за хумор, детските рисунки изразяват представата на своите автори за хората, които се занимават с наука. Ето един пример.

Ученият – това е човек над обикновените неща, той е сред облаците, дори над тях, а мястото на главата му е странно съчетание от треви, цветя, химически и математически формули, въпросителни, зъбни колелца (Ани Ангелова, 18 г.). Или пък човек, който и в моментите на отдих (сред природата, с палитрата в ръка) не може да се освободи от мисълта как да разреши сложната загадка А+В=С? (Пенка Николова, 19 г.)


Не по-малко интересна е представата на децата за начина, по който учените достигат до своята ЕВРИКА – това обикновено е една висока стълба, олицетворяваща трудния и тежък път, който трябва да бъде изминат и който е свързан с натрупването на знания и умения, но също така не е изключен и вариантът това да се случи, когато компютърът им „изпуши“ (А. Ангелова, фиг.3).


И накрая рисунката на 11-годишния Сашко Рохас, в който е представен събирателният образ на човека-учен, осъществил една своя (но и обща за човечеството) мечта – да полети към звездите, опирайки се на опита и познанията на поколенията преди него. (фиг. 4)


Всички деца получиха шапки с логото на проекта, а децата-художници (7), както и децата, които най-бързо отговориха на нашите въпроси по време на демонстрациите, получиха и тениски, фрисби и играчка йо-йо (фиг. 5).


Въпросите представляваха една импровизирана викторина, с възможност някои от отговорите да бъдат проверени опитно веднага и обяснени компетентно.


Ще завърша с мненията на две деца, които извадих от нашата анкета. Тя съдържаше само два въпроса, като на първия трябваше да се отговори в началото, а на втория – в края на вечерта. Въпросите бяха: „Каква е твоята представа за учените?“, и „Промени ли се тя?“

Ето и отговорите (вероятно трябва да проявим снизходителност към лексиката, която е предадена буквално, защото изразява откровено детското мнение):
1. Ексцентрични, леко луди и весели. Винаги съм им се възхищавала на учените, на тяхното търпение и на това, че не се отказват дори и да се провалят. А сега ги мисля за суперготини.
2. Досадни и стари. Промени се. Мисля, че са готини и интересни.

---

Бел. Ред. Информация, снимки, рисунки, произведения на учени и др. са публикувани на сайта на проекта U*NIGHT: http://www-it.fmi.uni-sofia.bg/U-NIGHT/