Н.с. Мария Грозева 
Географски институт на БАН
ул. „Акад. Г. Бончев“, бл. 3
София 1113	

България е страна с уникални природи дадености и богато културно-историческо наследство, на базата на които могат да се развиват всички видове туризъм – зимен, морски-рекреативен, културно-исторически, конгресен, еко-, балнео-, селски и др. Не случайно през последните години туризмът е един от най-интензивно развиващите се икономически отрасли на страната. Като съществена част от третичния сектор той вече е сред най-важните финансови сектори в стопанствата на много страни. В тази връзка туризмът би могъл да даде своя положителен принос за повишаване равнището и на българската икономиката.

Очертаващият се икономически растеж в развитите държави се свързва както с увеличаване на туристопотоците, така и с нарастване на приходите от обслужването им. В световен мащаб прогнозите за такова увеличение сочат от 8 до 12 %. За Европа този показател в момента е около 6 %. В България ръстът на броя на туристите от 2000 до 2003г. бележи увеличение от 12-14 %, което показва, че у нас темповете на растеж надхвърлят два и половина пъти тези темпове за Европа.

Съвременно състояние на туризма в България
След кризата, в която се намираше развитието на туризма в периода на преход към пазарна икономика, новото туристическо законодателство в България и пазарната инициатива направиха от туризма желан бизнес с много нови участници, които съответно повишиха конкурентната среда. Появиха се редица частни български предприятия, вложили значителни инвестиции за подобряването на туристическата суперструктура и за развитие на разнообразен туристически продукт.

Навлязоха и някои големи чуждестранни хотелски вериги и туроператорски фирми, които имаха значително участие в приватизацията и на базата на прекрасните природни дадености на страната, традиционното българско гостоприемство и кухня предложиха високо качество на обслужването срещу ниски цени. През последните 7-8 години ръстът на българската икономика се движи между 4-6 %, докато този на туризма се увеличава двойно. В европейските страни около 6-7 % от БВП се дължат на туризма, докато в България този процент е 8-9 % чисти приходи и около 12-13 % от съпътстващи дейности, които създават над 500 000 работни места.

Данните показват, че шансовете за развитие на този бранш в България са значителни. Това личи от редица основни показатели като приходи в държавния бюджет, увеличение на МТБ и структура на туристопотоците. През 1999 г. приходите от туризъм в държавния бюджет са съставлявали 932 млн. щатски долара, през 2000 г. те са над 1,058 млрд. щ. д., а през 2001 и 2002 г. са близо 1,2 млрд. щ. д. За 2001 г. нарастването е с 11,8 % в сравнение с 2000 г. Възходящи резултати българският туризмът показва и през 2003 г.

По информация от Агенцията по туризъм за 2004 г. са били очаквани приходи от 1,6 млрд. евро, но в действителност реализираните приходи за 2004 г. са около 3 млрд. щ. д. За 2005 г. са отчетени чисти приходи (т. е. без транспортните услуги) от 1, 890 млрд. евро. Постигнатите икономически резултати наредиха международния туризъм в България през последните 4 години на първо място сред експортните отрасли. Прогнозите показат, че при правилно управление и благоприятна конюнктура приходите от туризъм биха могли да се задържат поне на 2 млрд. евро за 2006 г. А при ръст от 12-13 %, каквито са очакванията, те биха могли да достигнат 4,5 млрд. евро до 2010 г. (по данни на Българската туристическа камара).

Легловата база за периода 2001-2004 г. се е увеличила с 35 %, като тази тенденция продължава и сега. Например в София вече има над 100 хотела, които са в състояние да поемат голям брой туристи. С най-бързи темпове нараства капацитетът на хотелите с 3, 4 и 5 звезди, като успоредно на това се доокомплектова и специализираната инфраструктура. През 2000 г. все още голям дял от хотелите и броя на леглата в тях е от 2-звездна категория – 300, срещу 191 от 3-звездна категория, 34 от категория 4 звезди и 10 от категория 5 звезди. Това представлява 12 % от хотелите с категория 4 и 5 звезди. През 2005 г. те съставляват вече около 14 % от общата леглова база на страната срещу едва 7 % през 1995 г.

Тази база обаче се намира предимно в големите градове като София, Пловдив, Варна, Бургас и в големите курортни комплекси „Златни пясъци“, „Албена“, „Слънчев бряг“, „Боровец“ и др. Тя е предназначена предимно за ВИП-гости и по-богати туристи и предлага много добри условия за по-елитни форми на туризъм като конгресен, културен, бизнес туризъм и др.

Нейното значение ще нараства и в бъдеще, защото именно в строителството на хотели с четири и пет звезди, осигурени с висококвалифициран персонал, от една страна, и в диверсификацията на туристическия продукт - от друга, се крият шансовете да се промени наложилото се от десетилетия определение за България като евтина дестинация. През последните 5 години няма страна в Европа, която да е подменила в такава степен цялата си хотелска база. При това бяха внедрени най-новите технологии – всички хотели във висококатегорийната база имат фитнес, басейни и SPA услуги. В някои случаи българските 3-звездни хотели покриват европейските стандарти за 4-звезден хотел.

Принос за повишаване категорията на хотелската база и заедно с това подобряване на обслужването и разнообразяване на туристическите продукти и пакети от услуги имат и навлезлите след приватизацията мощни чуждестранни туроператорски фирми, които изкупиха и създадоха много нови туристически обекти. В големите градове бяха построени нови хотели на някои световно известни хотелски вериги като „Хилтън“, „Шератон“, „Радисън“. В българските черноморски курорти само големият немски туроператор TUI през 2004 г. е вложил близо 15 млн. евро. В програмата му е заложено през следващите няколко години разширяване и реконструкция на всичките му хотелски комплекси и особено тези по Южното Черноморие. Предвижда се и изграждане на два нови комплекса в Обзор и къмпинг на юг от него.

В последните години набира скорост и т. нар. „парахотелиерство“. В много крайморски, планински и някои по-малки градчета и села се развива такъв тип семейно хотелиерство. Счита се, че броят на семейните хотели и друг вид такива обекти надхвърля 1800. Например в Априлци досега броят на малките хотелчета е над 80. Под влияние на споменатите и на други фактори настъпиха изменения, както в броя, така и в разпределението на чуждестранните туристи по страни.

Увеличението на броя на туристите, посетили страната ни през 2000 г., е с 20 % спрямо предходната година, а през 2002 г. – с 8 % в сравнение с 2001 г. През 2004 г. увеличението в сравнение с 2003 г. е 17,3 %. През същата тази година България реализира и най-успешния си летен сезон от 20 години насам. Обнадеждаващите тенденции са свързани с някои много перспективни европейски туристически пазари като Германия – 535 000 туристи (увеличение с 5,7 %), и Великобритания – 239 000 (увеличение с 63 %). Броят на германските туристи, посетили България, се е увеличил най-много в абсолютно изражение, а като относителна величина най-голям ръст има при британците. Много добри са и резултатите на скандинавските пазари.

Швеция, Норвегия, Финландия и Дания са генерирали общо повече от 140 хил. туристи за България. Продължава завръщането в страната ни и на туристите от централноевропейските държави. През 2002 г. е отчетен ръст на тези туристи почти с 50 %. Само броят на чешките туристи през 2004 г. е с 30,17 % повече в сравнение с предходната (102 045 д.), а през 2005 г. беше отбелязан ръст от нови 30 %. По данни на чешките туроператори „Александрия“ и „Чедок“ България става вторият по големина партньор на Чехия на Балканите след Турция, измествайки Хърватия. Освен това се предвижда да бъдат вложени сериозни чешки инвестиции в района на Южното Черноморие.

Основно място в разпределението на туристопотока у нас заемат гражданите на страните от Европейския съюз и това вече е трайна тенденция. Той със сигурност ще е и туристопотокът, на който и в бъдеще ще се разчита.

По-важни проблеми в развитието на българския туризъм
В сегашното състояние на туризма в България едновременно с положителните страни съществуват и редица сериозни слабости. Те са причина през последната година въпреки съществуващото нарастване в абсолютни стойности на туристопотока с 4,5 % и на приходите от туризъм с около 8-9 % да се наблюдава известен отлив от завоюваните позиции на международните пазари и забавяне в темповете на растеж.

Едновременно с ползите, които създаде висококатегорийната хотелска база за повишаване качеството на туристическия продукт, липсата на контрол при спазването на нормативната уредба в областта на строителството и териториалното устройство доведе като цяло до влошаване на условията за туризъм в големите курорти. Рязкото увеличение на броя на хотелите създаде диспропорции между носещия капацитет на туристическите ресурси и наличната леглова база. Масовото, много често нерегламентирано застрояване, както и неспазването на сроковете за строеж доведоха в крайна сметка до отлив на туристи.

Нарасналият леглови капацитет не беше подсигурен и с достатъчно добре подготвен квалифициран персонал, адекватен на увеличаващото се туристическо потребление. Навлизането на многоброен и недостатъчно обучен персонал е също сред основните проблеми в туризма. Високата безработица в периода на преход подтикна значителен брой некомпетентни хора да се занимават с предоставянето на туристически услуги, виждайки в това възможност, макар и за временна заетост. Това от своя страна накара туристите, идващи в България, да се доверяват почти изцяло на чуждестранните партньори, които, разчитайки на силното свиване на вътрешния пазар, получиха местните услуги на ниски цени и значително разшириха своя бизнес.

В отговор на това българските участници в туристически бизнес, който и без това е фрагментиран, вместо да се консолидират, създадоха множество браншови организации, започнаха да се конкурират и понякога конфронтират помежду си, което им създаде допълнителни трудности:

• недостатъчната информираност за потребителите;
• непознаване на потенциалните сегменти на туристическия пазар;
• неосведоменост за конкурентното им положение на пазара;
• отсъствие на междуфирмено сътрудничество относно критериите и нормите за квалификацията на кадрите и т.н.

Това още повече раздроби цялостния процес по създаване на комплексни и разнообразни туристически продукти.

Проблемът за качеството на обслужването е от особена важност за цялата туристическа индустрия, тъй като предполага привличането на по-платежоспособни туристи при сравнително ниски разходи, а оттам и в сектора като цяло ще се реализират по-високи печалби. В тази връзка би трябвало да се предприемат мерки на национално и браншово ниво.

Към неблагоприятните фактори в сферата на туризма се отнася също така и остарялата или липсваща на места обща инфраструктура в страната, която допълнително затруднява достъпа до много от туристическите ресурси и по този начин понизава качеството и диверсифицирането на туристическия продукт. Недостатъчният капацитет на трите международни летища София, Варна и Бургас не позволява, особено през летния сезон, бързо и качествено обслужване.

Недостатъчното отделяне на средства за подходяща PR-кампания и реклама в чужбина на имиджа на България като целогодишна туристическа дестинация е също сред основните проблеми. Главните причини за съществуването на тези и други недостатъци в развитието на туризма в България се коренят в липсващата все още конкретна идея на представителите на държавната власт, туристическия бизнес и неправителствените структури за правилно управление на този отрасъл, за партньорство и координацията между тях. Липсват и механизми за контрол и спазване на предписаните изисквания и стандарти на ЕС. Трябва да се отбележи и недобрата система за набиране на статистическа информация за туристопотоците, броя нощувки в базите за подслон, допълнителни услуги и въобще всички извършени транзакции в сферата на туризма.

За решаването на тези и други проблеми, както и за да не се превърне развитието на туризма в самоцел, страната се нуждае от изготвяне на дългосрочна Стратегия за устойчиво развитие на отрасъла в близките 10 години. Въпреки че за създаването на такава стратегия се правят опити от доста време, тя все още не е приета на официално национално ниво.

Опит за такъв документ беше направен по програмата ФАР още през 1995-1996 г. Тогава се разработи „стратегия за ново позициониране на България като туристическа дестинация чрез приоритетно развитие на туристическия продукт на страната, създаване и утвърждаване на дистрибуционна система за всеки важен емитивен пазар, създаване и утвърждаване на комуникационна и промоционална система, преимуществено ориентирана към потребителите вместо базирана на характеристиките на туристическия продукт“.

База за такъв документ би могъл да послужи актуализираният през 2003 г. Национален план за регионално развитие (2000-2006 г.), в който се обосновава нуждата от създаване на „Харта на българския туризъм“. Като ключови положения в нея са определени:

• утвърждаване имиджа на България на основните туристически пазари и разкриване на нови потребителски сегменти в тях;
• привличане на повече и по-платежоспособни туристи и удължаване на техния престой;
• равномерно целогодишно използване на туристическия потенциал на страната;
• ясно разграничаване на правомощията на държавата, регионалните и местните власти и на браншовите организации;
• определяне географията на бъдещото развитие на туризма в страната с цел по-пълното усвояване за нуждите на сектора на богатите природни, културно-исторически и други ресурси, особено във вътрешността на страната;
• повишаване квалификацията на кадрите и осъвременяване управлението на туристическите предприятия чрез разработването на система от критерии и стандарти за подготовка и оценка на кадрите;
• разработване на обща национална информационно-рекламна стратегия, в т. ч. и концепция за национална информационна и резервационна система като неин съставен елемент, и др.

Целта, която се преследва чрез създаването на такава харта, е „…да се повиши привлекателността на България като туристическа дестинация, да се подобрят бизнес климатът в страната, инфраструктурата, опазването на околната среда и сигурността…“

Вариант за обсъждане на подобна стратегия през 2004 г. даде и Българската туристическа камара. Той предполага „повишаване качеството и атрактивното разнообразие на туристическите услуги на национално, регионално и местно равнище чрез утвърждаване на принципите на „индустрия на гостоприемството“. (б.а. – развитие на всички равнища на дейностите, свързани с посрещането и обслужването на туристите, т. е. не само транспорт, комуникации, строителство, но и земеделие, култура и т. н.). Основна цел, формулирана в предложената стратегия, е „утвърждаването на Р България като развита туристическа държава на европейския и световния пазар, предлагаща специфични и разнообразни туристически услуги, поддържаща рационално равновесие между търсене, предлагане, цени и провеждаща последователна общонационална и държавна политика за развитие на туризма в България…“

За да допринесе за по-пълното икономическо, социално и културно развитие на страната при запазване на богатите й туристически ресурси, общовалидна стратегия за развитието на туризма е абсолютно належаща. А това в крайна сметка ще доведе до повишаване качеството на живота на хората. Като страна, влизаща в ЕС, България би могла да вземе за пример в това отношение водещите европейски стратегии, политики и практики като: Лисабонската стратегия до 2010 г.; Стратегическата програма на Европейския парламент за устойчиво развитие на туризма; програмата „Специални интереси в туризма 2010“; Европейската стратегия по околна среда; стратегическите програми на страни-членки на ЕС като Ирландия, Испания, Португалия и др., както и принципите, заложени в „Европейската харта за пространствено планиране“, приета през 1983 г. в испанския град Торемолинос, и допълнени с „Европейската харта за местно самоуправление“.

Заключение
Може би няма да бъде пресилено да се каже, че след отстраняване на съществуващите слаби звена в сегашното състояние на туристическия бранш, той ще се окаже един от най-подготвените при влизането ни в ЕС.
Изводът, който се налага от само себе си, е, че България разполага с необходимия потенциал за развитие на туризма и при правилно управление на тази стопанска дейност, при преодоляване на проблемите, свързани с добрия имидж на страната, инфраструктурната обезпеченост и т. н., биха могли да се достигнат икономически резултати, сравними с тези на други, развити в туристическо отношение, дестинации.

Литература

1. Тончев, Цв. Основни положения на стратегията за „Устойчиво развитие на българския туризъм за периода 2005 – 2010 г.“
2. *** Национална стратегия за регионално развитие – МС на Р България, 2003.
3. *** Туристически мениджмънт и развитие, кн. 1, 2006.
4. *** PHARE tourism program, project: BL 93. 03. „Marketing Strategy for Bulgarian Tourism, 1996.
5. *** www.competitiveness.bg

---

This presentation aims to analize some basic problems and tendencies of the contemporary development of the Bulgarian tourist industry. Among them are:
– lack of effective PR- activities for presentation of Bulgarian tourist potential and tourist business climate.
– disproportion between existing tourist potential and final financial effects.
– insufficient tourist infrastructure in main tourist areas of the country.
– insufficient training of tourist personal in the Bulgarian tourist industry, etc.
The author concludes that the Bulgarian tourist sector in general is among the most perspective branches of the national economy