ПОВЕЧЕ ГЕОГРАФИЯ!

... В самозабравата си, която настъпва в периода на висок културен подем и здрави стопански начинания, народите не дават нужната преценка на елементите, които влизат в сградата на народното образование.

В Германия почти не минаваха годишни конгреси на немските географи, дето да не се е дискутирало и обучението по география в училищата. Цели десетилетия подред немските географи изтъкваха голямото значение на географията за цялостното образование на учениците, а заедно с това те искаха да се засили и географското обучение във всичките видове училища. Докато преди войната (Първата световна - бел. ред.) техният глас почти не се дочуваше, след великата катастрофа на германския народ ние виждаме с този въпрос да се занимава не вече конгрес на географите, а конгресът на немските филолози. През 1919 г. конгресът на немските филолози в Хале взема специално решение да иска да се разшири по възможност повече обучението и преподаването на географията в училищата.

Покрай своята редовна работа в тази посока, хората на географската наука в Берлин в края на 1921 г. правят голямо събрание, дето присъстват министърът на народното просвещение, представители на всички научни дисциплини, на учени, корпорации и пр. На брой 300 души. Там се изказват ценни мисли в защита на географското обучение и че трябва да се даде повече място на това обучение в редицата на образователните предмети.

Проф. Хайнрих Фишер, държавник, председател на природонаучното и географско обучение, изтъква, че „образователните ценности, които крие в себе си географията, са предостатъчни, за да може тази наука да се тури в средището на училищното обучение.“ Артур Дикс изтъква, че „не е достатъчно да се изучават само търговско-стопанските отношения на народите и държавите, но и културно-географските, а те се крепят на физикогеографските и геоморфологични особености на земите“

Проф. Албрехт Пенк, като констатира, че събранието от представители на всички научни дисциплини, на общественици и висши държавни чиновници и организатори, е единодушно в заключението си „Повече география в училищата“, говори и за практическите нужди, за стопански потребности, за политически и стопански изисквания, които също налагат задоволяване на този повик. Историята, казва той, ни предава деянията на отделни личности, а географията ни учи за дейността на народите, защото навсякъде народите упражняват голямо влияние върху своята земя.

В културните страни почти не е останало кътче, което да ни представя природни ландшафти. Всяка педя земя, всяка река, всеки бряг са видоизменени от човешката ръка и от природни, те са се обърнали на човешки творения. Никоя друга наука не дава да се разбере културната висота на дадена страна, както това прави географията. При разнебитеното състояние на държавната структура, когато не държавата, не отделните личности, а целият народ определя своите съдбини, дълг е на държавата да даде на географското обучение такава организация и тъй да разшири размерите му, щото чрез училищата народът да се научи и да опознае не само другите страни и народи, но и сам себе си. Това ще може да стане само като се даде широко място на географското обучение в училищните програми и като се преподава тази наука от специално за това подготвени хора (подч. от ред.).

Последиците на големите сътресения от народната катастрофа след светската война се чувстват все повече и по-болезнено и у нашия държавен и народностен организъм. Вземат се мерки и от страна на държавата, за да можем да се заздравим като народностен и като държавен организъм. На няколко пъти вече се правят опити за реформи и в учебното ни дело. На свой ред тук влизат и промените в училищните програми.

Напоследък Министерството на народното просвещение замисля коренна промяна в програмите за средните училища. От това, което прониква до знанието на по-широките кръгове, може да се долови какво ще се правят не вече разширения, а съкращения, както на времето за изучаване на географията в тези училища, така и в курсовете на общата и матерична (на континентите - бел. ред.) география. По тези въпроси именно – времето за изучаване и цялостта на курсовете – ще изкажа следните мисли.

На първо място ще изтъкна, че трябва не да се съкратява, а да се увеличи времето – седмичните часове – за географското обучение. По тази необходимост дори не ще са потребни никакви доводи. Достатъчно е да се каже следното:

1. Нуждата от едно всестранно и разумно опознава и изучаване на българските земи в съпоставяне със земите на близките околни страни, за да се събуди у нашата младеж една разумна обич към родината, и 2. нуждата от системно опознаване земите в нашия и останалите матирици, за да можем завърза с тях правилни и целесъобразни връзки. Времето, което се отделя за изучаване на отечествената и на материчната география, съвсем не е достатъчно. То трябва да се увеличи.

На второ място, ние се считаме задължени да се изкажем в защита целостта на курса по обща география.
Основата на специалната география или както тя още се нарича учение за материците и земите (Lander-kunde) е общата или физическата география. Тя обема учението за земната повърхнина и физикогеографските отношения по тази повърхнина. Централно място от целия системен курс по обща география заема учението за земноповърхните форми или геоморфологията.

Последната наука – геоморфологията – има за задача да опише и разясни формите на земния епидермис, на земната повърхнина. Понятието земен епидермис се употребява, за да не се схване земното горнище като една математична повърхнина, която образува математичната предела на въздушната обвивка и земната литосфера, или пък дето започва действието на соларните влияния и свършват вътрешноземните сили.
В този смисъл земната повърхнина престава да бъде само една плоскост и влиза в категорията на обвивочен мантел, с известна дебелина. Само така схваната земната повърхнина се поддава на описание и разяснение. А разяснението предполага участието на разни вътрешноземни и соларни сили, които по строго установени закони и условия, от своя страна, действат върху материята, която образува земния мантел.

Централното място на геоморфологията в общия курс на географското обучение произтича от обстоятелството, че формите на земната повърхнина са условните основи, от които зависи разпределение на доловите и речните мрежи изобщо, от тях се влияят климатични, температурни и валежни условия. На същите тези геоморфоложки отношения се крепи културоспособността на дадена страна, за преуспяване на живота и пр. В зависимост от тези форми е и разпространението на биологичните и антропогеографски отношения.

Морфологията на земната повърхнина може да се изучава само във връзка с действащите на земната епидерма сили и закони. Преди всичко трябва да се изучат, като се излиза от становището и целите на геоморфологията, всички агенти, които действат геоморфологично. Агентите, които действат в тази посока, са разположени над и под геоморфологичната земна епидерма. Над земната епидерма е атмосферата – въздушната обвивка на земята, а под тази епидерма са земната кора и земната вътрешност. Това са необходими и неразделни части на земното кълбо. Всяка от тях съставя предмет на отделно изучаване с оглед на общото цяло на физическата география.

Между земната литосфера и въздушната обвивка на земното кълбо е водната обвивка на Земята. Със своето разпространение и движения, а заедно с това и с продуктите на големия кръговъртеж на водните маси – именно течащите води, водата е съществен фактор, от една страна, за геоморфологията, а от друга – за климатичните отношения на Земята. Поради това, наред с учението за атмосферата, литосферата и земната вътрешност, се поставя и учението за хидросферата, което обхваща и океанографията.
Всичките тези учения, като се вземат в размери, нагодени и отговарящи на целите на геоморфологията, образуват едно цяло, което съставя курса на общата или физическа география.

Като обект на географско и геоморфологично изучаване, Земята е съставна частичка от Слънчевата система и от телата в мировото пространство. За тази цел трябва да имаме познания и по въпросите:
1. Какво представлявя Земята по отношение на небесните тела?
2. Била ли е тя такава, каквато си е днес, или сегашното й състояние е като последица на безконечното развитие?
3. Какви са отношенията й към Слънцето и явленията, произтичащи от това, и които имат тъй голямо значение за живота, дейността и културата на човека?

Ето защо и въпросът за Земята като небесно тяло заедно с произтичащите от това нейно място явления, тъй тясно свързани с живота на и по Земята, трябва да се притури към общия курс по физическа география.

Специално за атмосферната обвивка на Земята. Атмосферата е съществена част от земното цяло. Както водната обвивка, и тя се управлява напълно от същите притегателни сили, като взема еднакво участие в ротационното движение на Земята. Освен това тя е главният проводник за целокупния животен процес на Земята. Поради това атмосферата може с право да се нарече жизнена среда на нашата планета. Твърдата земна повърхнина, заедно с течната и въздушната обвивка на Земята, образуват онази свещена тройка, върху чиято неразривност се крепи съществуването на всичкия живот на Земята и на земната повърхнина.

Чрез големите въздушни обмени, които неотменно се извършват между полюсите и екватора, нашата Земя извършва своите правилни дихания. Чрез това дихание се изравняват големите контрасти между горещина и студ в разните пояси на Земята, като с това свързват диханията на разните земи, които лежат на вечния път на тези течения. По този път се извършва толкова важното за Земята и за целия живот кръгодвижение на водата – именно от хидросферата, чрез атмосферата и повторно върху земната повърхнина.

Човеците, животните и растенията, цялото съществувание изобщо, са деца на въздуха. Също и светлината и топлината, значението на които за организмите е тъй голямо, имат своя път през въздуха.

Рядко хората се замислят какъв съществен фактор е атмосферата за генезиса на земно-повърхните форми. Под влиянието но атмосферата се извършва едно непрестанно разложение и разпадане на скалите. Това ние наричаме изветряване на скалите. То върви в съдружие с ерозията, която пък е последица от кръговръщателното движение на водата и причиняват заедно постоянното деформиране на материалите от земната епидерма. Без посредничеството на атмосферата формите на земната повърхнина щяха да запазят един непроменим вид, защото изравнителният процес между високи и ниски места щеше да се извършва дотолкова, доколкото тежинните (гравитационните - бел. ред.) сили биха действали за това.

От състоянието, от физическите отношения на въздуха зависи изпарението, от това зависят и валежите. По напълно духовитото схващане на Воейков, езерата и реките могат да се смятат направо като продукт, като рожба на климатическите отношения. Също и ветровете – играят съществена геоморфологична роля. Те разрушават скалните повърхнини, разрушават ги по механичен начин, като образуват така наречения пустинен пясък, разместват и отнасят последния и образуват всевъзможни пясъчни неравности и хълмове. В степените области той действа за образуване на тъй важните за живота и за културата на човека големи льосови повърхнини.

Ветровете изменят и очертанията на морските брегове. Вълните получават своето начало и сила именно от тласъчното действие на ветровете. Така морските талази се преобръщат в могъщи прибойни вълни, които рушат или затрупват крайбрежията на дълги протежения. И постоянните морски течения имат своята първопричина в правилните и постоянни ветрове. А морските течения имат освен климатично и стопанско значение, още и чисто геоморфологично. Последните изучавания доказаха напълно, че п-в Флорида е продукт на Голфщрома (Гълфстрийма - бел. ред.), който отлага тук мътоците на Мисисипи. Примери от тоя род могат да се приведат още много.

Най-после не бива да се отмине геоморфологическото значение на лавините и ледниците, които също са продукт на климатичните отношения.

Чрез атмосферата нашата земя е в съприкосновение и с небесните пространства, отдето се обогатява с нови материални придобивки. Те също имат геоморфологично значение. Даже Nоrdenskiold е дошъл до положението да приеме, че по-голямата част от земната маса е от космичен произход. Положителното обаче е това, че нашата атмосфера играе в това отношение ролята на броня. Без нея всичко би падало направо на земната повърхнина.

Натъква се силно в очи голямото значение на климатическите отношения за растителния и животински свят. Достатъчно е само да погледнем каква противоположност представят тези светове през лятното и зимно време на умерените пояси, каква своеобразна картина дават те в степите и тундрите, за да не отиваме до монотонните изгледи на северните иглолистни гори по отношение на разкошните тропици.
Същото влияние оказва атмосферата и върху човешкия род.

Накрай нека ми бъде позволено да изтъкна и още една специфичност на съвременната наука, която специфичност ще ни потвърди за излишен път, че пълното и хармонично свързване на отделните части, що съставят цялото на учението по дадена дисциплина, трябва да се нагажда и извършва само с оглед на задачите и целите на тази дисциплина.

При строгата специализация, при рязкото очертаване границите на отделните науки, все пак те не могат да се развиват, разчитайки само на фактите от своя кръг. Нещо повече, все повече изпъква обстоятелството, че при тесните рамки, в които се поставят отделните клонове от науката, за да могат, при строго определени методи и строго определено съчетание на факти, да постигнат свои цели, тези отделни клонове от науката се преплитат и с факти, които са предмет на други сродни им клонове от знанието. Това се налага от естеството на съвременната наука. Няма знание и наука, които при това положение биха могли да се развиват самостойно, изолирано. Това обаче не може да се нарече вмесване в областта на други дисциплини.

Химията, за да може да се развива успешно, има необходима нужда и от фактите и заключенията на математиката, физиката, ест. история и пр. Петрологията почти не може без химия и математика. Биологията може да се развива успешно, само ако си служи и с резултатите на физиката, химията и др. Географията не може да се изучава изолирано от общите учения на отделните елементи, които съставят цялото на Земята. Всичко това обаче не ще рече, че като изучим една от тези дисциплини, ние сме напреднали във всички науки.

Всяка наука, като заема факти от сродни дисциплини, прави това със строго определения неин метод и за строго определени цели. Например, за геологията динамиката на земната кора има значение да се обяснят земнокорните тектонични процеси и структурата на земната кора като такива, а за географията същата тази динамика дава основите за обясняване на геоморфологични особености, а заедно с това и за обяснение генезиса на морфологичните обекти. В метеорологията атмосферата се разглежда като място и източник на метеорологични явления във връзка с климатологията, а в географията тези явления се третират като източници на сили за деформиране на земноповърхни морфологични обекти, а също и за био-антропогеографски цели.

Изтъквайки горното, аз искам да наблегна още веднъж на обстоятелството, че и общата география в своята цялост се ползва или използва научните резултати на сродни дисциплини. Размерите и начините, по които се използват тези сродни дисциплини, се определят от целите и методите на географската наука.

Това, което упоритият труд е направил за развитието на отделните научни дисциплини в продължение на векове, не бива да се затрива тъй бързо и тъй необмислено. На възражението, че изучаване на общата география в досегашните размери е невъзможно за времето, с което се разполага за целта, ние ще поискаме и настоим да се увеличи, да се продължи това време.

Окастрен и осакатен в своите размери един учебен предмет престава да задоволява целите, за които той се изучава. По-добре е да се премахне такъв предмет съвсем от програмата на училищата. Иначе, той освен че ще се окарикатури, но ще упражни тъкмо обратния на образователните цели ефект.

Накрая аз си позволявам да подчертая моите най-добри намерения към начинанието на Министерството по преработване на средношколската програма и да насоча още веднъж неговото просветено внимание към това, колко голямо е значението на географията за откърмване у учениците разумна обич към родината, а също да изтъкна, че с това изложение съм се ръководил от мисълта да се създаде здраво, яко и с народностно съзнание младо поколение.