Приемането на България като част от европейското семейство е факт. В много голяма степен това е така поради наложени правила и критерии отвън. Естествено е да е така, защото всяка страна следва да прилага правилата на приемащата институция. В голямата си част обаче, са приложени само тези правила, които административно и законово касаят приемането ни в ЕС, а са пренебрегнати значителна част от наистина важни неща за българина-европеец. Този материал няма за цел да прави научна обосновка на приемането на страната в съюза. Няма за цел и да постави под съмнение необходимостта от членство в подобна организация. По-скоро той е опит да се посочат онези пропуски (случайни или не) на българската администрация, които правят членството ни все-още само фактическо, без реална промяна в качеството на живот на хората.


На прага на Европейския съюз страната ни вече трябваше да има ясна демографска стратегия за бъдещето. Такава е разработена, но има само пожелателен характер. Или има за цел чрез елементарна екстраполация да се посочи броят на населението през 2025 г. например. Липсват ясни мерки за положителна промяна на конкретни неблагоприятни демографски показатели (табл.1).


От таблицата е видно, че България далеч изостава дори спрямо най-лошите демографски показатели в ЕС. Естественият прираст е много под средния за Съюза. Европейската статистика не дава данни за външната миграционна подвижност на българите, но е факт, че за последните 17 години над 1 милион българи напуснаха страната. Може би заедно с Италия, България е страната с най-големи вътрешнорегионални демографски различия. Северозападният регион има най-високата смъртност в ЕС (-20‰). А една от целите на членство в Съюза е именно преодоляване на вътрешнорегионалните различия.

Детската смъртност и средната продължителност на живота можем да приемем за функция от равнището на здравеопазването в дадена страна. България има над 2 пъти по-лош показател за детска смъртност от средния за ЕС (вж. и 3/2006 на „География‘21“) и близо 4 пъти - от Швеция – страната с най-ниска стойност на този показател. Средната продължителност на живота в България е сходна с повечето „нови“ страни-членки на ЕС, но е далеч от най-добрите европейски показатели. Предполага се, че наличието на толкова неблагоприятни показатели за страната ни би следвало да доведе до по-висок ръст на държавните инвестиции в системата на здравеопазването. Дали това обаче е така?

Съществен показател за нивото на здравеопазване на всяка страна е частта от брутния вътрешен продукт (БВП), която страната насочва към тази сфера на обслужващия сектор. Фигура 1 ясно показва, че въпреки лошите показатели, в България не се полагат съществени усилия в тази посока.


Графиката ясно показва, че България е на последно място в ЕС по влагане на средства за здравеопазване като дял от БВП. За бюджета на страната за 2007 г. този дял е малко по-висок, но остава съществено по-нисък от средния за Съюза, който е 5,7 %. Ако сравним чистите парични средства, които се падат на един човек от страна на ЕС, също ще се получат съществени различия. БВП на Германия за 2004 г. е 2,4 билиона долара. Това означава, че за здравеопазване в тази страна се отделят над 194 млрд. долара, т. е. човек се падат по 2366 долара годишно. За същата година България има БВП в размер на близо 25 млрд. долара. От графиката се вижда, че за здравеопазване са отделени 3,9 % от БВП.

Това са 975 млн. долара или на човек се падат едва по 126 долара годишно. Ясно е, че дори средствата за здравеопазване да се удвоят, ние няма да достигнем дори средно развитите страни от Централна Европа. При тези статистически данни няма как нивото на зависимите от здравеопазването демографски показатели да изглеждат по-обнадеждаващи. Чехия, като най-ярък представител от „новите“ страни-членки (след 1 май 2004), заема 5-та позиция по дял от БВП за здравеопазване (6,8 %) и логично детската смъртност там е по-ниска от средната за Съюза – за 2005 г. тя е 3,4 %. От общо над 100 млрд. долара БВП на Чехия за здравеопазване се отделят приблизително 7,3 милиарда, което прави по 715 долара на човек годишно.

Промяната на тези показатели зависи в най-голяма степен от демографската политика на всяка страна, а не толкова от членството в определена икономическа организация. След приемането на 10-те „нови“ страни в ЕС най-съществено намаление в нивото на детската смъртност показват Прибалтийските републики – средно с 1 % за 2005 г. спрямо 2004 г. Такова е намалението на този показател и за България – от 11,6 на 10,4 % за същия период. Увеличение в нивата на детската смъртност се наблюдава при Словения, Словакия, Кипър. Нивото на естествения прираст остава постоянна величина за всички страни-членки.

Ясно е, че в сферата на здравеопазването членството на България в ЕС няма скоро да доведе до рязка промяна в нивата на демографските показатели. Видно е, че страната изостава съществено от другите страни-членки по обем на държавно финансиране на здравеопазването (като дял от БВП).

Ако разделим БВП на България на броя на населението, получаваме нов показател – брутен вътрешен продукт на човек от населението (БВП/ч). Макар и относителен и усреднен, той може да разкрие известна зависимост с благосъстоянието на хората. През последните години БВП/ч се изчислява по паритет на покупателната способност, което при сравнение поставя страните пред равни условия. Изчислен по този начин БВП/ч за България има стойност от 7540 долара (Images economiques du monde, 2006). Според същия източник средната стойност на 25-те страни от ЕС е близо 23 хил. долара. Това означава, че показателят за нашата страна е едва 32,8 % от средния за ЕС (фиг. 2).


България има едва 13,6 % от БВП/ч. на Люксембург, която е в челото на ЕС по този показател. От страните-членки, присъединили се към Съюза през 2004 г., най-нисък БВП/ч има Латвия - 10 200 долара на човек. Данните са за годината на присъединяване на страните към ЕС и е трудно да се направи паралел за развитието на този показател през 2005 и 2006 г. Ако приемем, че ръстът в БВП на нашата страна се запази средно 5% годишно, то средният показател за БВП/ч в ЕС (за посочената година) ще бъде достигнат едва през 2029 г. Можем да приемем това за чисто хипотетична стойност, тъй като през години икономическата стабилност може да е различна и ръстът в БВП – също. Факт е обаче, че и по този показател страната ни дълго ще бъде последна в Европа. Румъния влиза в ЕС също с по-нисък БВП/ч, но разликата е само няколкостотин долара – известно е, че икономическите процеси в нашата северната съседка през последните години се развиват с по-голяма динамика.

Разглеждаме БВП, както и част от демографските показатели, тъй като те са съставна част от друг важен показател за сравнение, наречен индекс на човешко развитие (ИЧР). Той се изчислява по специална формула, в която се вземат предвид показатели като БВП/ч, средната продължителност на живота, степента на образованост на населението. Тъй като последният показател е сравнително еднороден за всички европейски страни, основна тежест имат останалите два. Максималната стойност на индекса е 1 (единица). България има индекс от 0,80, а страна като Швеция – 0,95. Средната стойност на индекса за ЕС (на 25-те) е 0,86 поради по-ниските показатели на новите (2004 г.) страни-членки. Повечето автори разглеждат ИЧР нееднозначно, но все пак той е сравним за страните от Съюза и може да наведе на определени изводи.

Коренно противоположен проблем на здравеопазването, демографските показатели и БВП, е развитието и усъвършенстването на транспортната инфраструктура. Наблягаме на този проблем, тъй като и той е от съществено значение за всеки български гражданин, вече европеец. Налагането на различни такси, данъци, изисквания към автомобилите и т.н. е синхронизирано с европейските изисквания. Държавата, както винаги, се задоволява само да въвежда нормативните актове на ЕС, които са необходимо условие за приемане в Съюза, но финансово засягат българските граждани. Същевременно обаче нищо съществено не е направено по рехабилитацията на съществуващата и изграждането на нова пътна инфраструктура.

България влиза в ЕС с малко над 300 km магистрали. Страна като Белгия има над 1700 km, Австрия – над 1600 km, а Чехия – над 500 km. За последните години в България в експлоатация влязоха едва два нови гранично контролно-пропускателни пункта – Лесово и Илинден. Все още е мираж изграждането на втория мост над р. Дунав. Обещанията на държавната администрация за реконструкция на пътя по трасето на коридор № 4 (към ГКПП Кулата, т.нар магистрала „Струма“) още за олимпийските игри в Гърция и досега не са изпълнени.

Изграждането на магистрала „Тракия“ тъне в неизвестност и корупционни скандали. Средната възраст на използваните пътнически жп-вагони в страната е над 25 години. Само по дял на електрифицираните жп-линии (69 % за 2005 г.) страната ни има по-добри позиции, тъй като от общо 193 хил. km железопътни линии в ЕС (на 25-те) едва 51 % са електрифицирани. Но освен Полша никоя друга страна в Съюза не намалява дължината на жп-линиите си. А в България от 2000 до 2005 г. съкращаването на железопътната мрежа е съответно от 6384 на 6025 km.

Сигурността на българите също може да се разглежда в контекста на приемането ни в Европейския съюз. Масово разпространяваните чрез медиите твърдения на водещите български служби, че делът на престъпността в страната намалява, може и да са статистически верни. Но този дял в България е много по-висок в сравнение с останалите страни от ЕС. По брой на убийствата България зае 4-то място в Съюза след Прибалтийските републики. През 2005 г. в страната ни са извършени 3,1 убийства на 100 хил. души население (фиг. 3).


От приложената графика се вижда, че най-малко убийства стават в Гърция, Дания, Ирландия и Холандия – под едно на 100 д. от населението. В България те са три пъти повече. Според World Desk Reference (2005) у нас се извършват 1100 кражби на 100 хил. души, а в Гърция те са 705/1000 д.

Естествено, сравненията могат да продължат още... Целта на изложеното в този материал не е да се посочи колко неподготвена е България за членството си в Европейския съюз, нито да засили евроскептицизма у нас. Просто се констатира, че приемането е в голяма степен политически акт, който се прие като даденост. Синхронизирането на законодателството с европейските закони в голяма степен се наложи отвън. Това, което зависи от българските власти, почти не е свършено. Посочените по-горе макроикономически показатели и някои демографски данни потвърждават това.

---

Analysis of basic indices such as demographic features, GNP, social security, etc. show, that Bulgaria enters the EU with serious problems, not yet resolved by the political and state authorities. Finding solution to these problems is the only way to achieve real change of life quality level in Bulgaria, whish is currently the lowest in the Union.

---

Бел. ред. Авторът на материала предлага на уважаемите читатели всеки да потърси и представи за списанието данни по други показатели, които да сравнят страната ни със страните от ЕС. Това могат да са: средна работна заплата; средства от семейния бюджет, отделени за култура и изкуство; брой на административните чиновници на 1000 души от населението; средна работна заплата на заетите в науката; средства, отделяни за наука, и т.н. Така реалната картината на нашето членство в Евросъюза ще придобие по-завършен вид. И ще предизвика много основателни въпроси, голяма част от които са от компетенциите и на българските географи. Тук обаче възниква и друг въпрос, за отговора на който трябва да намерим смелост и доблест - дали българските географи бяха професионално адекватни и достатъчно активни и отговорни през тези 17 години на преход към ЕС? И къде ни е мястото в европейската географска гилдия? Страниците на сп. „География ‘21“ ще дадат трибуна на вашите размисли – очакваме ви в постоянната рубрика „България в ЕС“.