На 3 и 4 ноември 2006 г. в Лайпциг се проведе конференция, организирана от Дружеството за Югоизточна Европа (SНdosteuropa Gesellschaft) и Лайбниц-Институт за регионална география (Leibniz-Institut fьr Lдnderkunde) в Лайпциг. Основната цел на организаторите беше да се предостави място за дискусионен форум по актуалната тема за присъединяването на България към Европейския съюз, както и да бъдат разкрити причините за протичащото диференцирано развитие. Отделните сесии бяха насочени към разкриване на социалните, икономическите и пространствените различия и доколко големи са различията между „бедни“ и „богати“ или между проспериращи и изоставащи „актьори“ и региони и какви са мерките, които могат да бъдат предприети за тяхното преодоляване.

Друг важен аспект на конференцията беше изборът на поканените около 90 участници – организаторите имаха за цел да бъде засилена връзката между политическата и научната страна на взимането на решения и засилване на оперативността между теоретичната и практическата страна при решаването на съществуващите проблеми. Беше застъпена интердисциплинарна тематика, като въпреки превесa на географи, сред поканените бяха и социолози, етнолози и икономисти. В последната сесия от конференцията беше отделено време за представяне на млади учени. В навечерието на конференцията беше организирана среща между поканените български експерти и членовете на Географското дружество в Лайпциг в рамките на дискусионна кръгла маса, като въпросите основно засягаха нагласите и положителните и отрицателните аспекти, съпътстващи присъединяването в ЕС.

Официалното откриване на конференцията започна с поздравителните думи на Гернот Ерлер – заместник–министър към Външно министерство и президент на Дружеството за Югоизточна Европа. Те бяха отправени към България във връзка с изминатия дълъг и труден път до членството й в Европейския съюз. Ролята на България като част от ЕС Г. Ерлер определи от първостепенно значение за региона. Той подчерта, че пред страната предстои политическото предизвикателство да осигури стабилност в развитието на съседните държави от Западните Балкани и Черноморския регион и европейска перспектива за тези, на които тепърва им предстои започване на преговорните процеси за членство.

Провежданата успешна политика към съседните държави трябва и занапред да бъде примерен образец за региона и опитът, който българските институции са натрупали в преговорните процеси, да бъде предаван на съседните държави.

Меглена Плугчиева, посланик на Република България в Германия, разкри българските перспективи в успешното усвояване на наличния потенциал. Важността на ролята на българско-немските отношения се засилва и от факта, че присъединяването на България съвпада с немското председателство на Съвета на министрите. Според М. Плугчиева Европа печели с България и само може да извлече ползи от нейното членство като фактор за стабилност в Югоизточноевропейския регион. Специално внимание тя обърна на програмите за създаване на база-данни за българските абсолвенти в Германия в контекста на връзките между бизнеса, насочващ се към България, и високо образованите млади специалисти.

Приветствени думи и презентация, представяща научната страна на конференцията, беше изнесена от Елке Кнапе, ръководител на отдела „Регионална география в Европа“ към Института по регионална география, Лайпциг. Според нея представите за България като страна, която се свързва изцяло с туризъм и земеделие, остават назад, а с промените на външните граници на Европейския съюз се откриват нови перспективи и нови възможности за партньорства и инвестиции. Тя подчерта, че различните представи за България, от една страна, очертават голяма бедност и все още протичащи процеси на политическа и икономическа трансформация, а от друга – висока икономическа активност през последните години и наличие на много добър инвестиционен климат.

Пред участниците в конференцията беше представена книгата „България. Актуално развитие и проблеми“¹ , подготвена от немски и български учени по случай приемането на България в Европейския съюз. Тя е отпечатана в поредицата „Данни, факти, литература за географията на Европа“, издание на Лайбниц-Институт по регионална география в Лайпциг.


Върху пространствените различия от гледна точка на географската наука докладва Улрих Ерман от Института за регионална география в Лайпциг. Според него настоящата „трета модернизация“, която следва модела на пълно либерализиране на пазара, води и до засилване на различията. Като фактори на периферизация той посочи високия дял на „изтичане на мозъци“ (brain-drain), негативното търговско салдо на вноса и износа. Петър Стоянов и Нено Димов (Геолого-географски факултет, СУ) засегнаха пространствените различия в икономическото и социалното развитие в България пред присъединяването в ЕС, а Ирина Цветкова (Геолого-географски факултет, СУ) – измеренията на социално-пространствената диференциация в градското пространство на примера на София.

Маргарита Илиева (Географски институт на БАН) и Михаел Кришан (Лайбниц-Институт в Лайпциг) представиха проблемите, свързани с демографското развитие на България и тяхното отражение върху пространствените различия. В рамките на сесията „Пространствени различия и стратегии за тяхното преодоляване“ бяха включени и доклади от практиката, относно развитието на местното самоуправление – на Гинка Чавдарова (Национално сдружение на общините в Р. България) и на Мартин Брусис (Център за приложни политически науки в Мюнхен).

От гледна точка на социологията и етнологията бяха засегнати културните различия, като например ролята на българския медиен език - от Сигрун Комати (Немско-българско дружество в Берлин). Живко Недев (Институт по социология на БАН) представи проблематиката за предизвикателствата на човешкото развитие на прага на присъединяване на България към ЕС и основно – пред възможността да бъде изграден човешки и иновационен потенциал. Дийма Канев от Макс-Планк Института за етноложки проучвания в Хале разви темата за конфликта на генерациите при търсене на работа.

Трудният път на България към ЕС от гледна точка на етнолога беше представен от Клаус Рот от Университета в Мюнхен. Според него неравенствата могат да бъдат открити във всяко отношение и поляризацията на обществото добива все по-голяма скорост, което дава отражение на силните социални мрежи и на „фамилизиране“ на обществото за сметка на липсващите обществени структури и обществена ангажираност. Темите, които засягаха проблеми с различните етнически групи, бяха свързани с търсенето на идентичността или тенденциите за определяне на идентичността при помаците за периода след 1989 г. (Цветана Миладинова, Вестникарска група България ООД) и ситуацията на ромската етническа група в България след 1989 г. (Соня Шалтер от Университета в Йена).

В последната част от сесиите на конференцията беше отделено място за изявите на млади учени, насочили своите изследвания върху България - Хаген Шербле от Университета в Мюнхен и Катарина Лампе – лектор към фондация Роберт-Бош в Русе.
Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в списанието „Регионална Европа“ (Europa Regional), издавано от Лайбниц-Институт за регионална география в Лайпциг.
Благодарение на организаторите този така навременен и критичен дискусионен форум се осъществи при голям успех. С широкия спектър на участниците бяха потърсени и активните политически мнения и насоки за развитие. Това гарантира, че конференцията ще бъде забелязана сред частта на българската и немската общественост, занимаваща се с проблемите на България и нейното членство в Европейския съюз.

---

¹ Bulgarien Aktuelle Entwicklungen und Probleme. Ulrich Ermann und Margarita Ilieva. Weitere Autoren: Elke Knappe (Kap. 9), Birte Sprenger (Kap. 6,11,12,13), Ilija Iliev (Kap. 1,5,6,13), Ilija Kopralev (Kap.12). Sasha Todorova und Zdravka Toneva (Kap 8) sowie Maria Vodenska (Kap.11). DATEN, FAKTEN, LITERATUR zur Geographie Europas, Leibniz-Institut fur Landerkunde, Leipzig, 2006