23 март Световен метеорологичен ден 2007: “Полярна метеорология: познание за глобалните последствия”

МЕЖДУНАРОДНА ПРОГРАМА ПО СЛУЧАЙ 50-ГОДИШНИНАТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ГЕОФИЗИЧНА ГОДИНА (1957-1958)



През 2007 светът ще отбележи 50 годишнината от Международната геофизична година (International Geophysical Year, IGY: 1957/58) и 50 години от началото на космическата ера – изстрелването на “Спутник-1” на 4 октомври 1957 г. Във връзка с тези паметни събития са подготвени редица международни инициативи. Честването на IGY обединява 4 големи световни проекта:

Началото

“Само по такъв начин ние ще се сдобием с материали,
 които ще ни позволят да направим опит да решим проблемите,
 лежащи сега в арктическия лед”
Carl Weyprecht

Идеята за широкообхватните международни геофизични изследвания завинаги ще остане свързана с името на австрийския изследовател лейт. Карл Вейпрехт (Carl Weyprecht). Като учен и ръководител на австро-унгарска полярна експедиция (1872-1874) той не само осъзнава, че решението на фундаменталните проблеми на метеорологията и геофизиката трябва да се търси около полюсите на Земята, но стига до прозрението, че това е възможно само с координация са съвместните усилия на учените от цял свят и синхронни наблюдения по единна методика. Венец, макар и посмъртен, на неговото вдъхновение става първата Международна полярна година (1881-1884), координирана от Международната метеорологична организация (IMO). Участници са повече от 700 души, които работят всеотдайно и въпреки постоянните опасности изграждат мрежа от полярни станции.

Последвалите международни научни появи , вкл. и втората Международна полярна година (1932-1933) имат значителен принос за разширяване на знанията за глобалните процеси в ключовите за планетата полярни области. Тези прояви включват интензивни периоди на събиране на данни, интердисциплинарни изследвания и създаване на архиви, отразяващи състоянието на полярните региони. Последната голяма световна инициатива, осъществена в зората на спътниковата епоха, е Международната геофизична година. Тя всъщност се явява третата международна полярна година, но нейната концепция е много по-широка – изучаване на флуидната обвивка на Земята (атмосфера и океани), като за целта са включени и региони от по-малките географски ширини, поради което е наречена геофизична (International Geophysical Year, IGY).

Провежда се по предложение (от 1952 г.) на Лойд Бернер (Lloyd Berkner) и с подкрепата на Международният съвет на научните съюзи (International Council of Scientific Unions, ICSI). В програмата са включени интердисциплинарни координирани изследвания на планетата, в които участват 80 000 учени и изследователи от 67 държави, вкл. и България (вж. бр. на сп. “” ). В хода на IGY, проведена от 1 юли 1957 до 31 декември 1958 г. безпрецедентната изследователска дейност дава богати резултати и води до неочаквани открития в много научни области. За пръв път са използвани спътникови наблюдения, както и електронно-изчислителни машини. По време на IGY са създадени много от съществуващите и досега арктически изследователски станции. IGY дава тласък и за създаването през 1959 г. на Договор за Антарктика и за неговото ратифициране през 1961 г.




http://www.ipy.org/
http://www.wmo.int
Международна полярна година (МПГ)
“Научната общност е готова ... да събере колкото се може повече данни 
за въздействието на глобалното затопляне върху полярните райони 
и във възможно кратки срокове – 
измененията в тези региони в значителна степен ще повлияят 
на благосъстоянието на останалите региони от нашата планета”
Дейвид Карлсон,
директор на международното бюро на програмата IPY

Независимо, че през последните десетилетия в полярните региони на Земята се провежда активна изследователска дейност, в нашите знания както и преди остават големи пропуски в такива области като функционирането на полярния климат и неговото въздействие върху екосистемите на полярната околна среда и обществото. 50 години след IGY много ясно се очертава необходимостта от нови глобални научни изследвания с обединените усилия на световната общност. Благоприятни за това са и съвременните технологични постижения - полярно-орбитални спътници, автоматични метеорологични станции и автономни апарати, информационни и комуникационни технологии с неограничени възможности, ново поколение учени и изследователи и все по-голяма мултидисциплинарност в научните изследвания.

Затова и новата инициатива на Международния съвет за наука (ICSI) и Световната метеорологична организация (WMO), която е четвъртата по ред Международна полярна година, има като основополагаща концепция придаването на интензивен импулс за координиране на международна интердисциплинарна научно-изследователска дейност и наблюдения в полярните региони на Земята. Акцентът ще бъде върху състоянието и измененията на ледниците, морския лед и снежната покривка; деградацията на вечната замръзналост (влияе на 25 % от северното полукълбо) и въздействията й върху глобалния парников ефект; промените в нивото на Световния океан и отражението им върху крайбрежните региони; състоянието и промените в жизнената среда и качеството на живот на населението в полярните региони (над 4 млн. д.); пелеогеографската “летопис” на полярните ледници и опасността от бързото им деградиране.

За да се осигури възможност за изследователска работа през зимата и през лятото и в двата полярни региона – Арктика и Антарктика, се предвижда МПГ да продължи две години – от март 2007 до март 2009 г. Екипи от учени вече са предложили над 200 сложни международни интердисциплинарни проекти, засягащи широк диапазон от физически, биологически и социални аспекти на изследванията в полярните региони. Очаква се, че в МПГ ще вземат участие повече от 50 000 души от над 60 държави в света.

МПГ ще позволи да се създаде уникално наследство във вид на открития, данни, мрежи за наблюдения и международно сътрудничество между геофизичните, биологичните и социалните науки. Такъв широк комплексен научен подход е обусловен от актуалността и сложността на измененията в полярните региони. Сътрудничеството и обединяването на усилията ще стимулират нови подходи към предоставяне на достъп до данни и обмен на данни, нови учебни курсове, а също и нови форми и форуми за научни дискусии. В своята съвкупна научна и информационно-разяснителна дейност МПГ ще бъде голяма крачка напред в популяризирането на науката и издигането на нейния престиж пред широката общественост.




http://ihy2007.org/igy.shtml
http://ihy.gsfc.nasa.gov/
http://www.stil.bas.bg/IHY/
Международна хелиофизична година (МХГ)

Терминът “хелиофизичен” е по-широк вариант на “геофизичен” – Земята, Слънцето и Слънчевата система се разглеждат не като отделни обекти, а чрез универсалните процеси, управляващи космоса. МХГ има три основни цели:
В МХГ участват всичките 191 страни-членки на ООН. Дейностите включват съвместни изследователски програми на учени от цял свят, инициативата за “Златна История на IHY ” и програма за въвеждане на мероприятия, посветени на космическата наука в развиващите се страни, спонсорирана от ООН.




http://www.egy.org/declaration.html
Електронна геофизична година (еГГ)
“Знанието е общо богатство на човечеството” 
Adama Samassekou,
Convener of the UN World Summit on the Information Society

През 21 в. и след него достъпът до цифрова информация и нови технологии за информационна интеграция и откриване на знания ще влияе на свободата и производителността на обществото в целия свят. Обезпечаването на свободен достъп до огромната и разширяваща се с разрастването на интердисциплинарността на изследванията цифрова информация е ключ към разбиране на сложните явления и системи на Земята, които влияят на човешкия живот.
В науките за Земята, както и в други области, будят безпокойство следните проблеми:
Това са 8-те основни направления, заложени в Електронната геофизична година. Тя има за стратегическа цел разкриване и разбиране от сегашните и бъдещи поколения на пълния потенциал на цифровата информация за планетата Земя.




http://www.esfs.org/
Международна година на планетата Земя (МГПЗ)

“Цел на Международната година на планетата Земя (2007-2009) 
е да направи принос  в усъвършенстването на ежедневния живот,
особено в по-слабо развитите страни, 
издигайки социалният потенциал на учените от цял свят." 
Prof. Eduardo F J de Mulder,
бивш президент на IUGS

Генералната асамблея на ООН обяви 2008 г. за Международна година на планетата Земя. Инициативата се поддържа политически от 97 държави, които обединяват 87 % от населението на Земята. Проектът за тази изключителна по мащабите си проява ще обхване период от три години (2007-2009).

Като основни теми са обявени: Подземни води: резорвоар за измъчената от жажда планета; Опасностите: намаляване на риска, повишаване на тяхното разбиране; Земя и здраве: изграждане на по-безопасна околна среда; Изменения на климата: “каменната летопис”; Ресурси: за устойчиво развитие; Градове-гиганти: влизане в дълбочина, по-безопасно строителство; Дълбоката Земя: от кората до ядрото; Океан: пропастта на времето; Почва: жизненият слой на Земята; Земя и живот: произход на разнообразието.

Сред акцентите на МГПЗ ще бъдат приносът на науките за Земята в жизнеспособното развитие на обществото и използването на информацията, обезпечавана от тези науки. Като стратегическа задача се поставя и поощряването на младите хора да изучават в университетите науките за Земята. Дейностите на МГПЗ ще се изпълняват на международно и на национално ниво. Проектът Международна година на планетата Земя (2008) е съвместна инициатива на Международния съюз на геоложките науки (IUGS) и ЮНЕСКО (UNESCO), поддържана от 12 основни партньора (вкл. Международния географски съюз, IGU) и 23 други партньори и спонсори. Това ще бъде най-голямото международно усилие за издигане ролята и значението на науките за Земята, отличаващи се със своята мултидисциплинарност.

* * *

Международната програма по случай 50 годишния юбилей на МГГ ще намери пряко отражение и в работата на два световни конгреса: ХХХІ географски в Тунис (12-15 август, 2008) (вж. стр. 34) и ХХХІІІ геоложки в Осло (6-14 август, 2008), който се организира от Международния съюз на геоложките науки (International Union of Geological Sciences, IUGS) и ще премине под мотото “Науките за Земята : основа за жизнеспособно развитие” (“Earth System Science: Foundation for Sustainable Development”)(за повече информация посетете сайта на конгреса: www.33igc.org/)..

П. Стефанов



Бел. ред.: Международната програма, посветена на 50-годишнината на МГГ пряко и косвено е свързана с географията, поради което дава прекрасна възможност за изява и на географите. Сп. “География ‘21” ще посвети специална поредица от материали на събитието, както и на участието на България в програмата.