Прага е от най-старите централноевропейски метрополии. През своята хилядолетна история тя е била резиденция на чешки, австро-унгарски и германски князе, крале, императори, а от 1918 г. и на президенти.
Първите исторически сведения за заселване са от 4-5 в., когато по тези земи се появяват славянски племена. Князът на племето чехи Боржевой (850–895) построява на високия ляв бряг на р. Вълтава дървен замък, по-късно заменен с каменен. След 870 г. той става център на управлението на династията Пршемислов (Přemyslov) и е наречен Град (Нrad), известен по-късно като Пражки град. През първата половина на 10 в. на срещуположния бряг на реката е построен друг замък – Вишеград. През 1158 г. Владислав II става първият крал на Чехия и преустройва княжеския замък в Пражки град в кралски дворец. Постепенно между двата замъка на Вълтава се формира тържище, което в края на 12 в. придобива европейско значение. През 1230 г. на десния бряг на Вълтава възниква Старо Место (Staré Město pražské), а около Пражки град през 1257 г. крал Пршемисъл Отакар ІІ основава трети град - Мала страна (Menšе Městо или Malе Stranе, заселен с пришълци от Северна Германия. През 1321 г. западно от Пражки град се формира Храдчани (Hradčany).

През 1348 г. Karl IV (1346-1378), император на Свещената римска империя и крал на Чехия, наричан “баща на отечеството”, основава в Прага университет (1348) – първият на север от Алпите, наречен по-късно Карлови. По това време се формира и Ново место (Nové Město pražské) – шедьовър на средновековната урбанистика, център на занаятчийство и търговия. Пражките градове, макар и със статут на самостоятелни, са опасани с обща крепостна стена и практически се сливат, като формират една от най-модерните средновековни европейски метрополии с площ 8 km2 и повече от 40 000 жители. В началото на 15 в. Прага става център на движението за религиозна реформа, оглавено от магистъра и ректор на Пражкия университет Ян Хус (1371–1415). Неговата екзекуция предизвиква възникването на масово народно движение на хусистите (1419–1434) и Прага става един от техните центрове. През 1487 г. в Прага е отпечатана първата книга – Псалтир. През 1518 г. жителите на Старо и Ново место на общо събрание одобряват обединението на двата града, на градските учреждения и имущество и избират общ муниципалитет.

Последните две десетилетия на 16 в. са време на интензивен приток на население - в Прага се преселват търговци и занаятчии от Нидерландия, Франция, Италия, Германия и други европейски държави. Особено благоприятно за развитието на града е управлението на император Рудолф ІІ (1576–1611), покровител на изкуството и науката, предпочел за своя резиденция Пражки град пред Виена. Пражката метрополия става културен център на Европа и населението достига 60 000 души. Строят се училища и се развива образованието, провежда се активна издателска и научна дейност.

На 23 май 1618 г. в Прага избухва въстание, което поставя началото на опустошителната Трийсетгодишна война (1618-1648). През ноември 1619 г. Прага е разорена и разграбена от католическата армия на баварския курфюрст Максимилиан. След победата на католиците над хусистите в битката на Бела гора (1620 г.), в Чехия е провъзгласен за официална държавна религия католицизмът. Всички, които не приемат тази религия, са принудени да напуснат Прага и страната. Веднага след завършването на войната започва оживено строителство с преобладаване на големи домове, църкви и дворци в стил барок. През 1701 г. в града се появява първата постоянна сграда на театъра (Шпорковския театър). През втората половина на 18 в. под влияние на Виена в Прага прониква архитектурният стил рококо.

През периода на войните за австрийското наследство Прага отново придобива стратегическо значение. Реформите, осъществени от Мария Терезия (1740–1780) и Йосиф II (1780–1790) ограничават ролята на църквата в обществения и оказват благоприятно влияние върху развитието на светското образование и структурата на градско управление. Това води до обединение на пражките градове в един град, наричен Прага (1784 г.). Около него се формират занаятчийски предградия (Karlín, Smíchov, Holešovice, Libeň и др.). Центърът на обществения и търговския живот в Прага се премества на Вацлавския площад. През 1851 г. към града официално е присъедин Йозефов, през 1883 г. – Вишеград, през 1884 г. – Холешовице-Бубна, а през 1901 г. – Либен.


През 19 век Прага вече е модерен европейски град и промишлено сърце на Австро-унгарската империя. Бурният подем на промишлеността способства за интензивно строителство на мостове и пътища. Първата железопътна линия се появява в Прага още през 1845 г., през 1875 г. е организиран конен трамвай, а през 1891 г. е пуснат и първия електрически трамвай. Същевременно през 1881 г. е открит Националният театър, а през 1907 г. – първият кинотеатър.

На 28 октомври 1918 Прага става столица на новосформираната Чехословашка република - 12-те флага в герба на града символизират историческите знамена на нейните съставни части. През 1920 г. към Прага официално са присъединени и предградията Карлин, Смихов, Жижков, Виногради, както и някои други малки периферни селища.

На 1 януари 1922 г. към Прага са присъединени още 37 съседни селища. Формира се голяма Прага с площ 171,64 km2 и 676 657 жители. В края на 1938 г. населението достига 1 милион. На 15 март 1939 Прага е окупирана от армията на нациска Германия (“Протекторат Бохемия и Моравия”). Антифашиското въстание от 5-9 май 1945 г. завършва с освобождаването на града и влизането на Червената армия на СССР. След опита за демократизация на Чехословакия, известен като “пражка пролет” ("pražské jaro"), Прага преживява на 21 август 1968 г. повторна окупация от войски на СССР, “подкрепени” от четири нейни социалистически марионетки, членки на Варшавския договор (в т.ч. и България). Краят на 40-годишното комунистическо тоталитарно управление идва с нежната ("sametová") революция, започнала със студентски демонстрации в чехословашката столица на 17 ноември 1989. След разпадането на Чехословакия, от 1 януари 1993 г. Прага става столица на Чешката република. Настъпилите бързи положителни промени връщат старата слава на Прага като културно средище на Европа, но вече и притегателен туристически център.

Днес Прага е един от най-красивите и романтични градове в Европа с неповторим индивидуален облик. Тя е харизматичен туристически център, който целогодишно привлича и омайва милиони почитатели от цял свят - те превръщат Прага в космополитен град. Прага е разположена в центъра на Чешката котловина, прорязана от меандрите на голямата река Вълтава (Vltava).

Градът се разпростира живописно върху терасираните склонове и хълмове от двете страни на реката, която в границите на града има дължина 31 км, ширина до 330 м и дълбочина до 4 м. В реката са образувани 9 острова, а над нейните води са прокарани 21 моста (до 1841 г. Карловият мост е бил единствен в града). Името на Прага също се свързва с реката - от старославянската дума праг (в смисъл речен праг - характерни форми на речното корито в града). Средната надморска височина на Прага е 235 м (максималната 399 м при вр. Телечек, а минимална 177 м при устието на р. Суходол във Вълтава). Климатът е умерено-континентален със средна годишна температура на въздуха 7,9°C (-2,4°C за януари и 17,5°C за юли)(1961-1990 г.). Валежите са 527 мм ср. год. (1961-1990 г.), като валежният максимум е през май (77,2 мм), а през февруари и октомври са минимумите (съответно 23,1 мм и 30,5 мм).

Днес Голяма Прага заема площ 496 км2 и в административно отношение е разделена на 22 района (кметства), 57 градски части и 112 кадастрални територии (от 01.07.2001). Управлението на столицата е поверено на Градско събрание (70 членно с 4-годишен мандат), което излъчва Градски съвет (11-членен), възглавяван от кмет. Населението към 30.09.2006 г. е 1,187 млн. души (при 10,5 млн. общо за Чешката република), като освен чехи включва 50 хил. словаци, 50 хил. украинци, 20 хил. руснаци и беларуси, 10 хил. сърби и хървати, 15 хил. виетнамци, 9 хил. цигани. Средната градска гъстота на населението е 2 393 д/км2.

Прага е най-големият икономически център на Чехия, в който са съсредоточени почти 75 000 фирми, компании и предприятия, като над 3000 от тях са с повече от 25 работника. Частният сектор обхваща 95 % от всички икономически единици. Прага е привлякла 15 % от работната сила на страната – от икономически активното население 12 % е заето в промишлеността, 9 % - в строителството, 8,5 % - в транспорта и комуникациите, 0,5 % - в селсското стопанство, 21 % - в туристичесата индустрия, 17 % - с сферата на бизнеса и финансиите, 21 % - в администрацията, образованието и здравеопазването.

Последните 15 години промениха коренно икономиката на града – относителният дял на заетите в промишлеността намаля наполовина за сметка на заетите в сферата на услугите. Все по-важно място заема обслужването на туристите. Прага се превърна в утвърден световен туристически център, посещаван ежегодно от над 3 млн. туристи. Пражките хотели, ресторанти и пансиони (характерни местни семейни хотели), по-голяма част от които са построени след 1990 г., разполагат с над 75 хиляди места. Много добре организираният градски обществен транспорт превозва годишно над 1,1 млн. пътници, от които 40 % поема модерното пражкото метро (три линии с дължина над 50 км). Дължината на трамвайните линии е над 138 км. Градът се обслужва от 4 аерогари, между които и международната Прага-Ружине.


Прага се счита за бароков град, но в действителност е неповторим ансамбъл от прекрасни сгради в различни архитектурни стилове - от Романската епоха през готиката (от 1230 г.), Ренесанса (от 1493 г.) - носител на много светлина, до барока, проникнал през 1620 г. и оставил над 40 дворци, повече от 20 католически храма и манастири и редица други архитектурни шедьоври и станал известен като пражки барок.


След 1750 г. за кратко господства рококото, последвано от неоренесанса (с най-типичен представител Националният театър). В края на 19 в. се появяват сгради в стил на романтизма, а от началото на 20 в. – и на модернизма (типичен представител Общественият дом с най-голямата концертна зала в Прага – “Сметана”, с 2000 места) и на кубизма. Сред най-новите архитектурни постижения е т.нар. Танцуващ дом, построен през 1992-96 г. С основание историческото ядро на града (Staré Město, Josefov, Nové Město, Malá Strana, Hradčany и Vyšehrad) с обща площ 866 ха е включено през 1992 г. в Списъка на световното културно наследство на UNESCO.


В Прага са съсредоточени най-важните научни центрове на страната - Карловият университет и Чешката академия на науките. В града работят 81 музея, 108 художествени галерии, 71 театри и концертни зали. Най-важният музей е Националният (основан през 1818 г.), в който се съхраняват исторически експонати и материали, минераложки, палеонтоложки и зооложки колекции. Интерес предизвикват и Музея на декоративните изкуства, Музеят на град Прага (1900 г.), Музеят на играчките в Пражки град, музеите на живелите и работили в Прага прочути чешки композитори А. Дворжак и Б. Сметана. С популярност се ползват и най-големите пражки библиотеки – Клементинум в Карловия университет (над 1,5 млн. книги), библиотеката на Националния музей и Централната градска библиотека.

Прага е столица и на редица престижни световни фестивали: Пражки пролетен фестивал, Пражки джаз-фестивал, международен фестивал на музиката на еврейските композитори, международен фестивал на студентските оркестри, международен фестивал на циганската музика, Летен шекспиров фестивал, международен фестивал на детските куклени театри, международен фестивал на съвременните танци, европейски кинофестивал, Пражки фестивал на писателите и др. С Прага са свързани такива знаменитости като В. А. Моцарт, Л. Ван Бетовен, Г. Аполинер, П. И. Чайковски, Ф. М. Достоевски, А. Роден, O. Кокошка, както и британската кралица Елизабет ІІ и папа Павел ІІ...

През всяко време на деня и нощта, през всеки сезон “вълните” от туристи изпълват града и заливат неговите забележителности и заведения. Сувенири и традиционни стоки – кристал, чешко стъкло и порцелан, отрупват витрините на магазините и внасят допълнително очарование в нощната феерия от светлини.

# Пражки град е най-голямата чешка крепост с двореца на кралете, сега резиденция на чешкия президент. В двореца се намира най-голямата в средновековна Европа зала, която заема целия трети етаж - Вацлавската (строена 1486-1502 г.), дълга 62 м, широка 16 м и висока 13 м. Част от залата е построена с наклон, за да могат ездачите да влизат направо с конете. Първоначално залата е използвана за тържества при коронациите, а сега – за президентски избори. # До двореца в Пражки град се извисява впечатляващата с готическата си архитектура църква на чешките крале “Св. Вит” - "визитната картичка на Прага". Нейното строителство започва през 1344 г. (архитекти Матиаш от Арас и Петър Парлерж), но съвременният облик придобива едва през 1929 г. В църквата се съхранява един от най-големите и най-стари в Европа органи (1757), украсен с орнаменти в стил рококо. В Кралската градина е Летният дворец на кралица Ана ("Белведер", 1538-64 г.) – най-добрият образец на италианската ренесансова архитектура. Пред него е прочутият “Пеещ фонтан”, в който падащите водни капки сякаш повтарят звъна на пражките камбани.

# “Златната уличка” в Пражки град се състои от няколко малки сгради, практически построени в крепостната стена и боядисани в ярки цветове. Говори се, че тук са живели алхимиците на Рудолф II, които се опитвали да открият “философския камък”. Със сигурност обаче се знае, че в дом № 22 през 1912-1914 г. е живял световно известният писател Франц Кафка.

# Карловият мост (Каменният мост, Пражкият мост), който свързва Мала страна със Старе место, е най-старият в Чехия и един от най-старите в Европа. Той е дълъг 516 м, широк 10 м и сводът му е на 13 м над нормалното ниво на р. Вълтава.

Името, което носи от 1870 г., е в чест на Карл IV, който през 1357 г. възстановява в готически стил разрушения през 1342 г. от наводнение Юдитин мост (построен през 1158 г.). От двете страни на моста се издигат предмостови кули, а перилата са украсени с 24 скулптури на светци, сред които и скулптурата на Св.Св. Кирил и Методи (автор проф. Карел Дворжак).


Най-старата скулптура е на чешкия светец Ян Непомук (Непомуцки). Според преданието светецът носи късмет – необходимо е само до сложите длан върху метала на барелефа, излъскан до блясък от непрекъснатия допир на търсещите късмет.

# На Староместенския площад се издига кулата със световно известния пражки часовник. Той е построен през 1410 г. от Гануш от Руж с помощта на проф. Ян Шиндел от Карловия университет. Часовникът показва час, месец, ден и разположение на планетите и неподвижните звезди, Слънцето, Луната и нейните фази. На всеки кръгъл час от прозорчетата над часовника се показват 12-те апостола, които дефилират в такт с камбанните удари за часа. Атракцията денонощно е обект на огромен туристически интерес и на площада под часовника трудно може да се намери свободно място, особено на кръгъл час. # Еврейското гето в Прага е единственият оцелял през Втората световна война в Централна Европа еврейски квартал. Най-старата синагога – Старо-новата, построена през 1280 г., е шедьовър на ранноготическата архитектура, а в историческото пражко еврейско гробище има над 20 хил. надгробни паметници, най-старите от ХV в.

# Пражката Лорета е още една “туристическа Мека” на чешката столица. Тя се намира в манастира на капуцините в Храдчани и е построена по проект на италианския архитект Джовани Баптиста де Орси. В нея е експонирана “Лоретската съкровищница” от художествени творби и литургийни предмети от 16-18 в. Сред тях блести “Слънцето на Прага” – диамантова плащеница, лъчите на която са украсени от 6 222 брилянта.

# Троя е един от най-престижните и озеленени райони на града, с модерен зоопарк и ботаническа градина. Но най-голямата му забележителност е Троянският замък (1685 г.) - най-красивата лятна резиденция в Прага, построена през 1679-85 г. Великолепният “Бароков летен дворец” е получил името си заради уникалните скулптурни украси, изработени през 1685-1703 г. от Й. и П. Херман от Драждян. Замъкът е прочут и с прекрасния си парк, в който дължината на алеите е над 12 км. В двореца, открит отново за посещения след продължителна реставрация, е поместена колекция на чешкото изкуство от 19 в. Хълмовете около замъка са засадени с лозя, част от които са истински музей на открито на лозови сортове от цял свят.

# Фата моргана (Fara morgana) е част от ботаническата градина в Троя. Тя е построена през 2004 г. и представлява огромна оранжерийна експозиция с екзотични представители от тропичната флора на света (1, 2, 3). “Дъгата” на Фата моргана е дълга 130 м, широка 17 м и висока 11 м. Експозиционната площ от 1750 м2 е разделена на три основни части (зали) – пустинна тропична зона, зона на дъждовна гора в тропичните низини, планинска тропична зона.

# Неоренесансовата сграда на Националния театър, построена по проект на архитекта Зитек на десния бряг на р. Вълтава през 1881 г., е символ на националното възраждане.


Строителството, както и последвалото възстановяване на сградата след пожара, е изцяло с пари, събрани доброволно от обществеността. Затова и историческият надпис над театъра е повече от красноречив – “Народът на себе си”.

# На хълма Петрашин се издига историческа обзорна кула (1891 г.), построена като умалено копие на Айфеловата в Париж. До нея може да се стигне със зъбчата железница, а от кулата се разкрива прекрасна панорама.

# Нуселският мост (над долината на р. Ботич, десен приток на Вълтава), който свързва Нове место с квартал Нусле, е най-високият пражки мост (40 м). Той е дълъг 485 м и е истинско инженерно чудо – в ажурната конструкция на моста минава и линия на метрото.

# Танцуващият дом е модерна сграда със своеобразна архитектура. Построена е през 1992-96 г. на мястото на разрушени от бомбандировките през февруари 1945 г. домове на десния бряг на Вълтава (Карлово намести).

# “У Флеку” е най-старата и най-известна бирария в Прага (основана през 1499 г.). Слави се с фирмено тъмно пиво.

....................
Ако искате да съберете всички мъниста от огърлицата, наречена Прага, посетете града и ще изживеете незабравими мигове.

Всеки българин, докоснал се до Прага, ще остане удивен от приликите, които открива с България - не само в символиката (лъвовете в гербовете), историческите личности (Св.Св. Кирил и Методий) и в множеството еднакви думи, но най-вече в душевността на чехите, така близка до българската. Може би това обяснява и позабравения исторически факт, че след Освобождението през 1878 г. много чехи всеотдайно работят за България и в България, намират в нея втора родина и достойно заемат място сред „строители на нова България" (братя Шкорпил, К. Иричек и мн. др.). Но неизбежно в съзнанието ни изплува и още една аналогия -Прага е тясно свързана с добрия войник Швейк на Ярослав Хашек, но и с героя на Ал. Константинов - Бай Ганьо ....