Уважаеми госпожи и господа,

Днес, когато отбелязваме Международния ден на Земята, е естествено да се запитаме какво представлява нашият космически дом, какво е неговото съвременно състояние и какво правим, за да поддържаме този уникален дом?

Преди около 3,8 млрд. години на Земята проблясват първите искрици на живота, а последващите периоди на биологичната еволюция ни показват удивителното шествие на растителния и животинския свят върху нашата планета, за да достигне този жив свят до наши дни в своето невероятно и пленително разнообразие.

Трябва да прозрем и да разберем, че човечеството се нуждае от планетата Земя, защото на нея дължи своето съществуване и своето бъдеще. Като резултат на дългата еволюция ние напълно зависим от Земята, оставаме свързани с нея и можем да съществуваме само ако поддържаме този наш космически дом. Той е уникален не само за нашата Галактика, но вероятно и за обозримата Вселена.

Истината, която трябва да видим днес, е, че Земята е в опасност. Може би крайъгълният камък на серията от заплахи, с които е изпълнено ежедневието ни, е ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ. Това е реален природен феномен.

Съвременната епоха се отличава коренно от предходните етапи от историята на човечеството. Поне четири са главните отличителни черти на съвременността: ускореното развитие на науките и технологиите, наличието на оръжия за масово поразяване, ужасяващото замърсяване на околната среда и демографският прираст. Всички тези особености на съвременността имат глобален характер.

За да се отговори на тревожните проблеми, които възникват във връзка със съвременното състояние на планетата, по решение на Генералната асамблея на ООН от 22 декември 2005 г. 2008-ма е обявена за Международна година на планетата Земя. Предвижда се да се изпълни широка програма, която има две основни направления: научно и образователно. За да може да се осъществи изпълнението на тази широка програма, се предвижда тригодишен срок – триениум: 2007-2009 г.

Човек живее с убеждението, че е своеобразен „наместник“ на Бога и е призван да се грижи за планетата. В тази връзка е уместно да припомним индианската мъдрост: „Не сме наследили Земята от своите предци, а сме я взели назаем от децата си.“

В американската преса доста често се пише, че изменението на климата е заплаха за националната сигурност и за икономиката, но всъщност затоплянето на климата е глобално явление, което прави абсурдна идеята за „национални оазиси“. Във връмето на глобализацията хората трябва да се обединят, защото имат обща съдба на Земята – съвместното съществуване или несъществуване. Глобалните проблеми изискват и глобални отговорности. И учените трябва да бъдат сред първите при формиране на новите хоризонти пред човечеството. Трябва да избегнем печалния и реален факт, че човек е първият биологичен вид на Земята, който по израза на К. Сейгън „е разработил средства за своето унищожение“. Безброй светли умове са мечтали за „рай на Земята“, но трябва да се осъзнае, че не може да има „рай на Земята“, ако няма „мир и чистота на Земята“.

Определено трябва да кажем, че в глобален мащаб се наблюдава леко повишаване на средната годишна температура на Земята. Но тази естествена тенденция се утежнява от силното замърсяване на околната среда и атмосферата, свързано с дейността на човека. Затова можем да кажем, че глобалното затопляне не е най-страшното. По-страшно е глобалното замърсяване на планетата, безконтролното използване на природните ресурси и нарастващото население на Земята. Ако не се ограничи отрицателното въздействие на човека върху природата, можем със сигурност да кажем, че човечеството ще понесе катастрофални последици с неизброими човешки жертви и огромни материални щети. Това няма да бъде краят на света, но ще остане дълбока следа в геоложкия летопис, която ще бъде съизмерима с епохата, през която измират динозаврите.

Какви са главните изводи от проблемите, свързани с основни природни процеси, в т.ч. и опасни тенденции в развитието на климата, на състоянието на околната среда, на използването на природните ресурси и др. п.? Има ли основания да се плашат хората?

При всички случаи е необходимо по-голямо международно съгласие по глобалните проблеми, стоящи пред човечеството днес. И управление на процесите с оглед да се осигури не само икономически просперитет, но и да се опази равновесието с околната среда.Защото, както отбелязва българския учен П. Пенчев (2001) „лошото управление е многократно по-лошо от природни бедствия“. Няма никакво основание да се плашат хората, но е необходимо по-широко и балансирано образование, което ще осигури познания за света около нас. Една от бедите днес е, че повечето хора са почти неграмотни за основните закони, които регулират равновесието в природата. Само със знания можем да се противопоставим на заблужденията и предразсъдъците, защото обикновено хората, по израза на Монтен, вярват на това, което познават най-малко.

Освен това трябва да се има предвид, че основната причина за заплахите срещу природата се бедността и алчността, а те трудно ще бъдат изкоренени. Те формират много сложни, преплетени взаимоотношения между севера и юга, между изтока и запада, които често са като в джунгла, а както казва М. Борн (1981), от джунглата не може да възникне нова етика.

Нека не забравяме, че човекът е първата рожба на еволюцията, която може и е длъжна да разбере, че е имало еволюция и ще има, ако... Едно съдбоносно „ако“, което зависи от това дали е прав древногръцкият философ Емпедокъл, че „разумът расте у хората в съответствие с познанието на света“.

Трябва да прозрем, че всички сме в една лодка, която се носи в бурен океан. За да се спасим и за да просъществуваме, трябва да заживеем в унисон с природата и нейните закони. Иначе мощният технически прогрес ще се превърне в страшен бумеранг. С пълно основание Андре-Ив Портнов отбелязва: „Нас ни обединява общата ни съдба върху тази планета, наречена Земя. Доказва го екологията... Вредните последици, от които смятаме, че сме се отървали, като сме ги прехвърлили в двора на съседите, се стоварват върху нас, след като са обиколили земното кълбо, както облаците на Чернобил...“

Днес човекът се е устремил към други светове и това е обща закономерност на еволюцията. Новите светове са откривали винаги нови възможности, нови хоризонти за развитие. Усвояването на нови светове винаги е давало мощен тласък на еволюцията. Но преди човекът да атакува небето, той трябва здраво да е стъпил на земята, да е разбрал къде са неговите корени, да е почувствувал своето място и своите отговорности, както и дългия път, който са изминали неговите прадеди.

Уместно е да припомним и стиховете на поета Петър Караангов:

„И не бягай от нищо, защото
Земята е хръгла
и няма къде да избягаш.“

Ще завърша с мисълта на Ричард Файнман „Науката е усвоеното от човечеството умение да не се заблуждава.“ Съвременните постиженния на науките за Земята дават достатъчно ясна представа за строежа и динамиката на нашата планета. Всички трябва да имат поне елементарни знания за това. Ние не можем да избягаме от естествените процеси, в т.ч. от катастрофалните геоложки явления като земетресения, вулканизъм, гигантски свлачища, циклични колебания на климата и др.п., но трябва да познаваме тези природни процеси, а не да бъдем под властта на невежеството. Поради това ролята на учените в съвременния свят е да развиват и популяризират знанията, а с това ще се изправят срещу неоправданите страхове, насаждани от различни „информатори“ и „популяризатори“ чрез прогнози за предстоящ апокалипсис. Трябва да се очертае приоритетът на знанието пред идеята за апокалипсиса.

Човечеството има един корен и живее на една планета. То не може да разчита други да решат проблемите му, а трябва само, в единство и мир да сътвори своето бъдеще. Животът може да бъде унищожен или да изпадне в гибелна криза не само в резултат на ядрена война и/или на глобална екологична катастрофа, но също в резултат на невежество и равнодушие към реда в собствения космически кораб — Земята. Какво ще стане по-нататък: ще излети ли корабът към нови висини или ще се разбие на старта?

Това зависи от разума на човечеството. Дано разумът победи невежеството и да продължим да се радваме на нашата прекрасна планета, възкликвайки като Шарл Бодлер:

„Прекрасно във зори 
е Слънцето, когато 
изпраща ни привет
като същински взрив.“

Благодаря за вниманието.
Акад. Тодор Николов

Словото е произнесено при официалното откриване на МЕЖДУНАРОДНАТА ГОДИНА НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ (2008) и триениума ГЕОНАУКИ (2007-2009), състояло се в Международния ден на Земята (22 април 2007 г.) в Залата на гигантските кристали на Националния музей „Земята и хората“, София.

Бел. ред. Акад. Т. Николов беше любезен да даде специално интервю за сп. „География ‘21“, посветено на Международната година на планетата Земя и актуални въпроси, свързани с науките за Земята в България (вж. стр. 16).

Повече информация за програмата на музея, посветена на триениума, можете да получите от сайта на списанието (www.geography.iit.bas.bg – рубрика «Новини»). За същността на Международната година на планетата Земя и за предстоящи инициативи посетете и сайта на българския национален комитет на адрес: http://www.geology.bas.bg/planetearth/plearth_bg.html

ОЧАКВАЙТЕ! По случай Международната година на планетата Земя сп. „География ‘21“ открива в сайта си в Интернет специална виртуална лектория „Планетата Земя“. Тя ще съдържа презентации на водещи български и чуждестранни учени по различни проблеми от науките за Земята. Темите и авторите на презентациите ще се обявяват периодично на страниците на списанието, а самите презентации ще могат да се ползват на електронния адрес на списанието: www.geography.iit.bas.bg