Същност и особености на религиозния туризъм

Едни от мотивите за предприемане на пътешествия от хората още в древни времена са били религиозните. За същински религиозен (култов, поклоннически) туризъм у нас може да се говори едва през последните години, макар че подобни пътувания са се извършвали по нашите земи много отдавна.
Мотивите при религиозния туризъм могат да са разнообразни. Обикновено по-голямата част от участниците са подтикнати от чисто религиозни подбуди. Но манастирите и останалите религиозни обекти са и своеобразни културни центрове с интересна архитектура, иконописи, дърворезба и други произведения на изкуството. Поради това те представляват интерес и за нерелигиозни туристи, както и за туристи от други религии, проявяващи интерес към културата и изкуството. Освен това много от религиозните обекти са свързани с различни исторически събития, съхраняват разнообразни исторически и културни реликви като оригинални ръкописи, документи, различни принадлежности и други.

Привлекателната сила на манастирите се допълва и от факта, че почти всички са разположени в местности, богато надарени с природни красоти. Установено е, че религиозните обекти се радват на най-голяма посещаемост по време на храмови и други религиозни празници, които са още един мотив за тяхното посещение. Те се включват и в туровете на маршрутно-познавателния туризъм наред с други обекти от разнообразно естество.

Съществуват различни схващания относно същността на религиозния туризъм. Богословите правят разлика между поклонничество и религиозен туризъм. Според Димитров (1998) целта на поклонничеството не е да се срещат други хора или да се разглеждат забележителности, а да се срещне и опознае самият Бог. Казаков (2002) определя религиозния туризъм като „специализиран вид културен туризъм, който цели преди всичко запознаване с религиозните ценности и техните веществени носители, тяхното осъзнаване и осмисляне”.

Според Е. Костов (2002) религиозният туризъм може да се определи като „специализиран вид културен туризъм – туристическо пътуване мотивирано от задоволяването на религиозни потребности чрез консумация (потребление) на религиозни ценности”. Ст. Стамов и Й. Алексиева (2003) определят религиозния туризъм като „вид специализиран туризъм, с който се задоволяват религиозни и духовни потребности, както и свързаните с тях изкуство, културно-исторически и други ценности”. Следователно може да се обобщи, че религиозният туризъм е вид алтернативен туризъм, който е свързан с посещение на различни култови обекти, провокирано от религиозните и духовни потребности на пътуващите. В по-широк смисъл обаче към религиозния туризъм с известна степен на условност могат да се отнесат всички пътувания, свързани с посещения на култови обекти, независимо от мотивацията на пътуващите.

Макар че религията е свързана с духовната сфера на човешката същност, религиозните обекти имат материални измерения. Основен ресурс на религиозния туризъм представляват култовите паметници. Това са обекти не само на християнската религия, те могат да бъдат също и култови обекти от предхристиянския период, както и религиозни обекти на други религии. Обекти от предхристиянския период са например аязмите – извори, считани за лечебни, при които се е събирало населението. Интерес за туристите представляват не само сградите с тяхната специфична архитектура, историческа и културно-познавателна стойност, но и различни ценни предмети (църковна утвар) като кръстове, кандила, икони, иконостаси и др., както и мощи на светци, които обикновено се съхраняват в манастирите. Обект на посещение могат да бъдат и някои местности, смятани за свещени, или на които се предава определено религиозно значение.

Религиозни обекти в Източна Стара планина и Източен Предбалкан

В района на Източна Стара планина и Източен Предбалкан са представени почти всички видове религиозни обекти. За разлика от други антропогенни туристически ресурси (например музеите), при които се наблюдава известна диспропорция в териториалното им разпределение, при религиозните обекти има едно сравнително равномерно разпределение (фиг. 1).


Аязмите са типични за района на ПП „Сините камъни”, където са открити и много останки от църкви и манастири, съществували в миналото. Аязмите са извори или чешми, за които се смята, че притежават сила, която прогонва болестите и възвръща здравето. Аязми в Сливенския Балкан са „Св. Тодоровата аязма”, „Кръстовата аязма”, Кушбунар и др.

В този район са открити и множество останки от параклиси и манастири. Край с. Сотиря на около 10 км източно от Сливен по времето на цар Иван Асен ІІ е бил построен манастир, известен като Сотирският манастир. За него се споменава в „История славянобългарская”. Манастирът е бил разрушаван два пъти. Днес на същото място се издига църквата „Св. Петка”, която е построена през 1928-1929 г.

Въпреки славното им минало днес манастирите в изследвания регион са само няколко като нито един от тях не е с национална популярност и значение.

За разлика от манастирите църквите в региона са значително повече. Разпределението им е сравнително равномерно, като почти всяко по-голямо селище разполага с такъв религиозен обект. Голяма част от църквите са старинни, предимно от ХІХ в., с богата история, многократно опожарявани, с автентична архитектура и ценна утвар. Някои от тях са обявени за паметници на културата. Тук ще бъдат разгледани само църквите с туристическо значение.

В гр. Велики Преслав и в близост до него функционират църквите „Св. Св. Петър и Павел”, „Св. Архангел Михаил” и храм-паметникът „Св. Св. Кирил и Методий” (фиг. 2).


Последният като туристически обект се посещава от организирани групи български и чуждестранни туристи. Българските посетители са предимно ученици, като техните посещения преобладават през май – юни и септември–октомври. Туристи от черноморските курорти (Варна, Албена, Златни пясъци и др.) пристигат от края на април до средата но октомври. Преобладават немските групи. Маршрутът на туристите включва още посещение на старините, Историческия музей, „Винекс – Преслав” АД, Етнографската къща, църквата „Св. Св. Петър и Павел” (фиг. 6) и др.


Богатството на архитектурно-етнографския резерват Жеравна се допълва от църквата „Св. Николай”. Забележителен за Жеравна е и Хилендарският метох, където е била преписана „История славянобългарская”, т.нар. Жеравненски препис.
В Котел са издигнати две църкви – „Св. Троица” и „Св. Апостоли Петър и Павел”. По-старата от тях е църквата „Св. Апостоли Петър и Павел”. През 2004 г. – 2005 г. в община Котел стартира съвместен проект на общината, Сливенската митрополия и Министерството на културата на стойност 250 000 лв., който има за цел реставрация и реконструкция на храма. Проектът включва и организиране на постоянна експозиция от икони. Целта е храмът да бъде включен в регионалните туристически маршрути и да стане популярен не само сред местното население, но и сред туристите, чийто брой се очаква да се повиши. Финансирането е по програма „Красива България” и фонд „Реставрация и консервация на паметниците на културата”.

Много от църквите в района са обявени за архитектурни паметници с национално значение. Това са църквите „Рождество но Пресвета Богородица” и „Св. Архангел Михаил” от 1856 г. в с. Горица, църквата „Св. Параскева” в с. Козичено, църквата „Св. Димитър” в гр. Омуртаг (фиг. 3) и др.


От новите религиозни обекти може да се посочи църковният параклис „Св. Св. Константин и Елена” в с. Горица (община Бяла). Нова църква се строи и в с. Солник (община Долни Чифлик). Изцяло обновена е църквата в с. Тича (община Котел).


От мюсюлманските храмове интерес представлява джамията в с. Сини рид (община Руен). Четиристотингодишната й възраст, както и изработените от дърво орнаменти, запазени в автентичен вид, са дали основание тя да бъде обявена за национална културна забележителност. При включване в туристически маршрути тя може да представлява интерес и за неизповядващи съответната религия туристи поради своята архитектурна и художествена стойност. Още по-стара е джамията в центъра на гр. Айтос, която е от 1435 г.
Нови джамии са построени в селата Вишна, Добромир и Струя (всички в община Руен). Те се използват от местното население.
В град Омуртаг се намира джамията „Синджирли джами”, която е с местно значение. Районът на Омуртаг разполага и с други стари джамии с ценни стенописи, които не са усвоени за туристически цели.

Специфични обекти са т. нар. тюрбета. Те представляват мюсюлмански параклиси, при които ежегодни се правят курбани. Тюрбета има край селата Ябланово (община Котел), Пъдарино (община Омуртаг) (фиг. 5) и др. Те са обект на преклонение от страна на т. нар. казълбаши (алиани), които за разлика от преобладаващите у нас мюсюлмани-сунити, са шеити. С. Ябланово е известно с комплекса от тюрбета (10-15). Те се посещават целогодишно от вярващи и туристи както от страната, така и от съседна Турция. Обект на посещение е и новата джамия в селото.



Религиозен туризъм в Източна Стара планина и Източен Предбалкан

Използването на религиозните обекти в миналото и сега е коренно различно. В миналото пътуванията с религиозен мотив са били особено популярни сред местното население. В християнска България преди турското нашествие най-посещавани места са били манастирите, съсредоточени край София, Велико Търново и Сливен. В целия Сливенски Балкан е имало голям брой религиозни обекти, като най-голямото съсредоточение от 24 манастира формирало т. нар. „Малка Света гора” край Сливен. В този период манастирите са били и образователни центрове (по Е. Костов, 2001).

През Х в. в местн. Патлейна, намираща се югоизточно от гр. Велики Преслав, е изграден манастирът „Св. Пантелеймонт”. През този период той е бил известно културно средище и средище на единствената по рода си средновековна преславска рисувана керамика. Тук е открита уникалната икона на Св. Теодор Стратилат. Именно в този манастир се е оттеглил княз Борис I след края на своето управление. След 1999 г. достъпът до манастира е силно затруднен поради пропадане на асфалтовия път, който е възстановен през 2005 г..

Въпреки това днес манастирът „Св. Пантелеймонт” не се използва като туристически обект. В настоящия етап религиозният туризъм в региона е по-слабо развит в сравнение с други части на страната.

Главните причини за това са:

• по-малкият брой на запазените религиозни обекти от миналото;
• липса на средства и/или заинтересованост, много от останалите до наши дни религиозни обекти не се поддържат и постепенно се заличават (напр. съществуващите до преди няколко десетилетия манастири „Св. Св. Константин и Елена” и „Св. Св. Кирил и Методий”);
• изграждането на нови религиозни обекти не е популярно и се ограничава до единични случаи (напр. новата църква в с. Солник);
• голяма част от религиозните обекти не са подходящи за туристически посещения поради изброените по-горе причини.

В сравнение с други части на страната регионът не разполага с толкова богат набор от религиозни обекти. Той остава встрани и от териториите, съсредоточили голям брой такива обекти (Софийско и Великотърновско). От създадената по време на Второто Българско царство манастирска група край Сливен повечето манастири не оцеляват по времето на османското владичество.
Наличните в момента религиозни обекти се използват слабо за нуждите на туризма. Туристите посещават предимно църквите в известни туристически центрове като Котел, Жеравна, Велики Преслав, които са част от пакети на културно-познавателния туризъм. Т.е., посещенията на религиозните обекти са предимно с познавателна насоченост, а религиозният мотив остава на заден план. Следователно е трудно да се говори за същински религиозен туризъм на този етап. Изключение правят курбаните край тюрбетата, провеждани от мюсюлманите, които имат своята религиозна стойност и са една традиция, която продължава да съществува.

Възможности за развитие на религиозния туризъм обаче все пак съществуват. Напоследък те се оценяват все по-високо и стартират програми за възстановяване на религиозни обекти за нуждите на туризма. Например в община Котел стартира проект за реконструкция на църквата „Св. Апостоли Петър и Павел” и за оформянето в нея на постоянна изложба на икони, които да провокират посетителския интерес и църквата да се нареди в списъка на най-посещаваните туристически обекти в града. Друг пример е реконструираният през 1993 г. храм-паметник „Св. Св. Кирил и Методий” край Велики Преслав.

Заключение

От казаното дотук става ясно, че:

• броят на религиозните обекти в региона, макар и по-малък в сравнение с други части на страната, е значителен;
• те са сравнително равномерно разположени по територията на региона;
• това са религиозни обекти на различни религии, както и останки от езически аязми, което обогатява палитрата на религиозните обекти;
• много от тези обекти са с висока стойност поради ценните си и уникални украси и архитектура, както и поради богатото си историческо минало;
• голяма част от тях са в окаяно състояние;
• запазилите се до наши дни манастири са с многовековна история, но днес те не са посещавани, необитаеми са, не се полагат необходимите грижи за тях, вследствие на което са подложени на саморазрушение;
• повечето църкви са от ХІХ в., т.е. те също са стари, но много малка част от тях се обновяват и възстановяват;
• изграждането на нови религиозни обекти в региона е ограничено;
• в състоянието, в което се намират повечето от тях ги прави неподходящи за нуждите на туризма, поради което само ограничен са включени в туристически маршрути и се посещават от туристи;
• религиозните обекти са част от културно-познавателни маршрути, а не са обекти на специализирани маршрути с религиозна насоченост;
• значението им е предимно регионално и местно.

При по-добро усвояване на ресурсите, а защо не и след изграждането на нови религиозни обекти, както и при подходяща реклама, религиозните турове биха могли да станат привлекателни както за туристи от Черноморието, така и за туристи от съседните страни, за които тези обекти представляват интерес. И в двата случая географската близост е особено благоприятен фактор.

Необходимо е разработването на специализирани маршрути с акцент върху интересните и уникални религиозни обекти. Отдалечеността на почти всички големи и известни български религиозни обекти от Черноморието и неговата близост до Източна Стара планина и Източния Предбалкан е едно отлично конкурентно предимство на региона, което обаче все още остава неизползвано. Напротив, ценни религиозни обекти остават нестопанисвани, при което са обречени на разруха. Опазването и реставрирането на религиозните обекти е задължително условие за повишаване на тяхната привлекателност. За да е пълна гамата от продукти на алтернативния туризъм, е необходимо да се обърне по-голямо внимание на религиозния туризъм.

Литература

1. Алексиева, Й., Ст. Стамов. Специализирани видове туризъм, І част. – Изд. „Кота”, Ст. Загора, 2003.
2. Боева, Е., М. Радева. ПП „Сините камъни” – манастири, крепости, аязми, обичаи, легенди. – Сливен, 2000.
3. Добрев, П. Сливенска планина разказва. - Сливен, 1992.
4. Манастирите в България – карта, „Картография” ЕООД, С.
5. Православни храмове по българските земи. – Акад. изд. „Проф. М. Дринов”, С., 2002 .
6. Костов, Е. Културният туризъм. – Унив. изд. „Стопанство”, С., 2001.
7. Костов, Е. Същност и форми на религиозния туризъм. – В: Сб. „Специализирани туристически продукти на България”. – Изд. „Славена”, Варна, 2002.
8. Тотев, Т. Велики Преслав – пътеводител. – Изд. „Хронос”, Варна, 1993.
9. Чорчопов, Г. Източна Стара планина – обзорна туристическа карта. – „Картография” ЕООД, С., 1990.

---

Religious Tourism is a kind of alternative tourism. Its development in Bulgaria has started recently and it is not widely popular. Its growth enriches the tourism industry and attracts more tourists. Its development is based on the various religious objects and religious customs.
The present article reviews the tourist objects available on the territory of East Stara Planina Mountiain and the surrounding area. Development the religious tourism in the past and new looks at too. Indicates some problems and some recommends to your future development.

---

Бел. ред.: Във връзка с развитието на религиозния туризъм „Картография” ЕООД издаде две специализирани карти: „Манастирите в България” и „Чудодейните икони на България” (за повече информация посетете сайта на фирмата на адрес: http://www.cartographia-bg.com).