Людмила Любенова-Петкова,
учителка по география
23. СОУ „Ф. Жолио-Кюри“
гр. София
e-mail: lusy.lubenova@gmail.com
Л. Любенова-Петкова е завършила магистратура по география (геоморфология и картография) в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1999). Проявява траен интерес към използването на ИКТ в обучението по география и през учебната 2006-2007 г. участва в програмата на ДИУУ „Проектно-базирано обучение, интегрирано с ИКТ“.


ПРОЕКТНО–БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ, ИНТЕГРИРАНО С ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ НА ТЕМА „ЕНЕРГЕТИКАТА НА БЪЛГАРИЯ – НАКЪДЕ?“

Интересът ми към възможностите за интегриране на ИКТ в проектно-базирано обучение по география се обяснява с някои особености в професионалния ми опит. На първо място е фактът, че в продължение на 4 години провеждам обучението по география в ЗИП. При това работя с ученици, които проявяват подчертан интерес към географските проблеми; имам възможност да използвам различни интерактивни техники при обработването на географска инфорамация от различни източници; в резултат у учениците се формира относително висока географска култура. На второ място е личният ми опит в използването на ИКТ, преди всичко в програмите за текстообработка /Word/, за графично представяне (Excel), за презентация (Power Point) и при използването на интернет.

Опитът ми в използване на ИКТ в задължителноизбираемата (ЗИП) и в задължителната подготовка (ЗП) на обучението по география до 2006 г. беше ограничен. През учебната 2006-2007 г. участвах в програмата на ДИУУ „Проектно-базирано обучение, интегрирано с ИКТ” (вж. 2/2007 на сп. „География’21”). Избрах да работя с проект на тема „Енергетиката на България – накъде?“. В тастоящия материал представям опита си в организирането и изпълнението на проекта, с акцент върху финалната му част – провеждане на пресконференцията.

Посочените в проекта цели (табл. 1) са в съответствие със стандартите от Програмата по география и икономика – 11 клас – II равнище (графа 2) и локалната среда.

Таблица 1.
Цели на урока:
При този проект учениците ще: 		Програма по география и икономика – 11.клас - II равнище
1 2
1. Характеризират териториалната структура на енергетиката (производство и пренос) на регионално равнище в контекста на енергийната политика на Европейския съюз и на национално равнище в контекста на енергийната политика на Република България Ядро: № 5 География на България.
Стандарт: № 2. Оценява геополитическия, природноресурсния и човешкия фактор за преструктуриране на икономиката, развитие на инфраструктурата и подобряване на качеството на живот.
Очаквани резултати:
1. Разглежда възможности за изграждане на съвместни инфраструктурни проекти.
2. Работят в екип, за да представят аргументирани мнения за енергийните пазари в началото на ХХI век като резултат от специализацията, конкуренцията и инвестициите и като израз на основните форми на международно икономическо сътрудничество в областта на енергетиката от позициите на различни роли. Стандарт: № 3. Разбира необходимостта от интегрирането ни в европейското политическо, икономическо и културно пространство.
Очаквани резултати:
1. Да знае географските аспекти на прехода в политическата и стопанска ориентация на България.
2. Познава дейността на правителството по присъединяване на България в ЕС.
3. Разработва ученически проекти.
3. Анализират основни форми на международно икономическо сътрудничество и оценяват ролята на международните организазции за мира и стабилността в света. Стандарт: № 4. Дискутира проблемите на устойчивото развитие на България. Очаквани резултати:
1. Оценява природните ресурси на България като фактор за стопанското развитие.
2. Формулира проблеми на устойчиво развитие на страната ни и предлага начини за решението им.
4. Провеждат географско проучване като: съпоставят географски карти с различно тематично съдържание; анализират статистически таблици и графични материал; анализират различни видове документи; оценяват използваните сайтове.
5. Систематизират информация за износа и вноса на енергийни суровини (нефт, природен газ и уран) и на електроенергия на регионално равнище и я предстявят в информационен или рекламен продукт продукт за ефективност на енергопроизводството и преноса на електроенергия: информационен бюлетин, статия за периодичния печат, фотосесия за телевизията.		 Ядро: № 6. Източници на информация и работа с тях. Проучва и анализира различни видове документи и извлича информация от тях. Картографира географски обекти и явления. Коментира научни текстове и документи, съдържащи географска информация. Разработва ученически проекти с географска и икономическа тематика.

Входното равнище на учениците може да се опише чрез следните умения, посочени в проекта като „Умения, които учениците трябва да притежават”:
Други умения: работи в екип, изпълнява социални роли в контекста на проекта, проявява толерантност във взаимоотношенията.

На технологичните изисквания за класната стая, посочени в проекта, отговаря кабинетът по ИКТ, но не и стаята (кабинетът), където се провежда обучението по география. Затова изпълнението на задачите в уеб-пространството планирах като изпълнение на задачи за домашна работа, а два учебни часа –представяне на предизвикателството към учениците в кабинет по ИКТ и представяне на междинните резултати на екипите в библиотеката на училището, която разполага с компютри и има достъп до интернет.

Работата по проекта планирах в 6 урочни единици (занятия) и при изпълнение на задачи за домашна работа както следва: фрагментарно в 3 урока за нови знания; в 2 ситуации за домашна работа и в едно занятие за дейност – пресконференция.

В кои учебни занятия в ЗИП и в кои моменти от тях направих отделните части от проекта?

В урока „Първичен икономически сектор” направих съдържателното и технологичното мотивиране, като използвах ресурси от проекта както следва:
  1. Обяване темата на проекта. Поставих въпроса „Какви са вашите очаквания относно ролята на България в енергийните пазари на Европейския съюз?”
  2. Прочетох Предизвикателствата за учениците и обсъдихме ролите от работния лист; учениците си избраха роля.
Осигурих по един екземпляр на Ръководството за провеждане на проучвания от позицията на една от четирите роли за всеки екип и уточнихме съвместно следните особености: На 20-ти март 2006 г. в София, българският комитет в СЕС и Министерството на икономиката и енергетиката организираха провеждането на Кръгла маса „ЕНЕРГЕТИКАТА НА БЪЛГАРИЯ – НАКЪДЕ?” Тук имате достъп до представените презентации.


3. Учениците получиха указание на магните носител – предизвикателството към учениците, работен лист за ролите и дейностите, всеки от екипите получи и рубрика за оценяване. Формираха се екипите 1, 2, 3 и 4 на доброволен принцип.

4. Обърнах внимание, че и при изработването на конкретния продукт и при оценяването му ще използват:

Четири седмици преди пресконференцията в продължение на 35 минути уточнихме:

Три седмици преди пресконференцията в продължение на 35 минути уточнихме:

Една седмица преди пресконференцията в продължение на 20 минути уточнихме:
По-подробно представят подготовката си членовете от екип 1. Отговорите на този въпрос са ориентира за това какъв е интересът при изпълнение на избраната роля и как са постигнати някои от целите на този етап от работата по проекта: ППП на министъра на енергетиката на тема „Енергетиката на България – накъде?”, представена от Павел Стефанов: „Първото, което направих, е да променя външния вид на презентацията. Смених фона и шрифта на места за по-добра четимост и контраст, трябва да бъде удоволствие да гледаш и слушаш презентацията, а не да се взираш в ситните букви. Самите слайдове ги направих с ефекти и мисля, че се получи една игра между тях. Намалих разказните изречения в презентацията, защото информацията, която четем в слайдовете, се осмисля по-бавно, отколкото, когато презентиращия ни се поднесе. Човекът, който прави Presentation, не трябва да чете самите слайдове - това не е идеята. Самата идея е да предразположи публиката да вникне в същността на презентацията, а на самия слайд да са изписани основните моменти от информацията, която ще ни поднесе.”

ППП на заместник-министъра на икономиката на тема „Обща енергийна политика – 2006. Предизвикателствата по пътя на присъединяване към ЕС“, представена от Анита Нинова: «От оргиналната ППП на г-жа Диловска аз съкратих информация, свързана главно с допълнителна юридическа информация на тема „Юридическо и организационно отделяне на системните оператори – приет модел за преструктуриране на „Булгаргаз ЕАД”, както и други допълнителни текстове от сферата на правните въпроси. Промених дизайна на слайдовете поради различни цветови предпочитания, промени в шрифта, за постигане на по-добра четимост. Леки промени в номерацията и тематичното подреждане на отделните страници.»

ППП на Главния изпълнителен директор на „Булгаргаз“ на тема: „Развитие на газовия пазар в България“, представена от Илияна Медникарова: „Като цяло презентацията на Кирил Гегов, изпълнителен директор на „Булгаргаз” ЕАД, е доста изчерпателна. Работата ми с нея беше доста лесна, но реших да премахна някои слайдове за преструктуриране на „Булгаргаз” ЕАД, включващи подробности. Целта ми беше да не се ангажира аудиторията с допълнителна информация, а само да изложа най-важното.”

ППП на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на тема „Регулации и стимули в енергетиката”, представена от Ели Тодорова: „Презентацията ми се състои от девет слайда, като в тях съм включила основните неща и цели на проекта и съм ги предствила по възможно най-кратък и достъпен начин, лесен за разбиране. Във втория слайд представих информация за ДКЕВР. В третия – основните цели на регулирането. Четвърти и пети са съответно ценовото регулиране и регулирането чрез стимули. В шести и седми - пазарите на електрическа енергия и природен газ, като седмият е подкрепен с таблица за структурата на продажбите на природен газ. Като последен слайд съм приложила карта на газифицираните региони в страната.”

ППП на председателя на Балканската и Черноморската петролна асоциация на тема „Петролният и газов пазар – глобални и регионални тенденции”, представена от Гриша Тодоров: «Намалих броя на слайдовете, защото исках да наблегна на най-важните теми. Също така гледах презентацията да е кратка и точна, лесна за възприемане и събуждаща интереса.»

ППП на председателя на управителния съвет на Българския атомен форум (Булатом) на тема „Ядрен ренесанс или растящи очаквания”, представена от Люба Христова: „Аз съкратих моята ППП, за да бъде максимално точна, ясна и сбита; с информация, а не да бъде отегчително дълга за слушателите. Съзнавам, че слушателите ми са мои връстници, а не истински специалисти. Оставих само най-важното и най-интересното, събрано в кратка презентация. Махнах някои графики, защото мисля, че не всеки би ги разбрал, и оставих слайдовете с основните цели на „Булатом”, ситуацията в Европа и общо за ядрената енергетика и нейното развитие в световен план. Мисля, че така тя беше достатъчно пълна и интересна“.

Отговорите дават основание за следната оценка: Учениците, които изпълняват ролите в екип 1, показват висока степен на компетентност при представяне на информация за енергетика на България в ППП.

Пресконференциятa се проведе на 5 юни 2007 г.
Откривам пресконференцията „Енергетиката на България – накъде?” и давам думата на:
= заместник министър на икономиката – Анита Нинова – с ППП на тема „Обща енергийна политика – 2006. Предизвикателствата по пътя на присъединяване към ЕС“.

Въпроси на икономическите анализатори на БНК в СЕС - Екип 2 Отговори на заместник заместник министъра
1. Привличането на финансови средства по какъв начин и с какво помага за намаляване на енергийната ефективност? Финансовите средства винаги са били, са и най-вероятно ще бъдат голяма пречка пред всеки проект. Заради това на страната ни и за постигане на целите ни е необходимо да бъдат привлечени допълнителни инвестиции както от чужди, така и от местни частници. По този начин ще е възможно избягването на проблеми от това естество. Също така планираните фондове (Български фонд за енергийна ефективност; Международен фонд Козлодуй;) ще помагат за управление, финансиране и възможни отрицателни последствия от затварянето на блокове от АЕЦ Козлодуй.
2. Какви мерки се предвиждат за намаляване на енергийната ефективност и за постигане на икономически растеж? Това са споменатите в презентацията финансови фондове и кредитни линии, максималното развитие на българския потенциал чрез намаляване на нуждата от енергия. Тези планове са възможни, ако се развие газоразпределителната мрежа се подпомагане на производството от ВЕИ от оперативна програма „Околна среда“.
Въпроси на журналистите - Екип 3  
1. АЕЦ „Белене” ефективен заместник ли ще бъде на АЕЦ „Колодуй”? АЕЦ Козлодуй е изключително важна част от българската енергетика и икономика. С времето блоковете на централата ще остаряват все повече и ще се наложи постепенното им затваряне. България има нужда от АЕЦ и бъдещата централа в Белене е една чудесна възможност за запазването на позициите на страната ни на локално и интернационално ниво. Проектът предвижда на площадката в Белене да бъдат изградени два 1000 мегаватови реактора от трето поколение, чийто срок на експлоатация е 60 години. Според споразумението първият блок ще бъде завършен за 6 години и половина, а вторият – до седем години и половина.
2. Смятате ли, че е по-добре да се газифицират малките селища и така да се намали изсичането на горите за огрев? Екологичният въпрос е много важен и трябва да бъде осмислен при започването на всеки един проект. Точно това е било направено, но процесът по газифицирането е сложен и бавен, необходими са средства и време.

= министъра на енергетиката – Павел Стефанов – с ППП на тема „Енергетиката на България – накъде?”

Въпроси на икономическите анализатори на БНК в СЕС - Екип 2 Отговор на министъра:
1. Какви са тенденциите при потреблението на първична енергия? Има ли повишаване или се отчита намаляване? След 1987 г. се наблюдава спад и колебание в потреблението. Най-ниско ниво отчитаме през 1999 г. През последните 7 години се стабилизира, а очакваме леко повишаване и стабилизиране на потреблението на първична енергия.
2. Има ли нарастване при производството на първична енергия? Да, от 1973 г. производството нараства значително до 1985 г.; расте колебливо през периода 1989-2001, а през последните 3-4 години отчитаме лек спад.
3. Защо намалява потреблението в сравнение с 1977 – 1979 г.? Свързано е със структурните промени в икономиката на страната през последните 15 години. Тъй като електоенергията не може да се съхранява, спадът в потреблението означава спад в производството на ел. енергия.
Въпроси на журналистите – Екип 3 Основните приоритети на българската енергийна политика напълно съвпадат с тези на енергийната политика на ЕС за развитие на конкурентни енергийни пазари, гарантиране сигурността на енергийните доставки при опазване на околната среда. Приоритетните мерки и дейности, залегнали в енергийната стратегия на страната, имат за цел интегриран и балансиран подход за осигуряване на конкурентноспособност на българската икономика и енергетика, решаване на проблемите, свързани с осигуряване на сигурност и непрекъснатост на енергийните доставки на приемливи за обществото цени и изпълнение на приетите от страната цели за намаляване на факторите, влияещи негативно върху околната среда и климатичните промени.
– Основните усилия са насочени към поощряване на инвестициите за оптимално оползотворяване на възобновяемите енергийни източници и за въвеждане на екологосъобразни технологии за модернизация на съществуващите и изграждане на нови електроенергийни мощности на местни лигнитни въглища.
– България води последователна политика за поощряване производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
– Политиката на Р. България за въвеждане на нови екологосъобразни технологии, особено за използването на местните енергийни източници, включително въглищата е необходимо да намери баланс между екологичното законодателство, необходимостта от ограничаване на сериозната енергийна зависимост от външни източници и политиката за насърчаване на икономическия растеж в страната.
– Действията и мерките, насочени към постигане на устойчиво енергийно развитие на страната, са изведени от основните предизвикателства пред българската икономика и енергетика, а именно: висока зависимост от внос на енергийни ресурси и същевременно 2 пъти по-висока от средната за ЕС-25 енергийна интензивност на българската икономика , преизчислена през паритета на покупателната способност. От тази гледна точка действията на българското правителство са насочени към повишаване на енергийната ефективност, стимулиране на производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), развитие на ядрената енергетика като основна част от политиката на страната за намаляване на климатичните промени, поощряване развитието на нисковъглеродно проидзводство на енергия и устойчиво оползотворяване на конвенционалните енергийни ресурси.
2. Защо през последните години се наблюдава спад в нефтопотреблението? Енергийната зависимост на страната от вносни суровини е 48% за 2005 г., което е малко под средното за ЕС. Главната причина за този висок процент е вносът на течните горива и природния газ. Делът на вложените вносни енергоносители при производството на електрическа и топлинна енергия за 2007 г. се очаква да бъде около 29%. Ето защо България полага усилия, свързани с осигуряване на алтернативни източници на енергийни доставки за страната, региона на ЮИЕ и ЕС. Търсенето на алтернативни източници на енергоресурси е необходимо и за избягване на потенциални високи цени, които биха натоварили недопустимо националните икономики.
3. Как се отразява кризата в Русия върху доставките на газ в България? В момента Европа получава една четвърт от своята енергия чрез природен газ, като прогнозите са делът му да се увеличи с 30 % до 2016 г. Някои страни-членки на ЕС, като Словакия и България получават всичкия си газ от Русия, а Германия – 43 % и Франция – 27 %. И двете числа ще се увеличат драматично след като започне да функционира новият тръбопровод на „Газпром“ под Балтийско море. Тъй като вече е твърде зависим от Русия, ЕС изпада в положение, в което в рамките на 10 години и най-малкото прекъсване на доставките от „Газпром“ – особено през зимата – ще има опустошителни последствия.
Един от приоритетите, обявен от германското председателство на ЕС, освен енергийната ефективност, е и по-доброто използване на възможностите, залегнали в протокола от Киото. Те се отнасят увеличаване на сътрудничеството между съседните транзитни държави, разширяване на икономическите връзки с Русия и гарантиране на енергийните доставки.
Пълната зависимост на България зависи от добрата воля на Русия в областта на енергетика и доставката на енергоизточници е твърде нездравословно за страната. Много важно е в бъдеще страната да разполага с гарантирани стабилни енергийни доставки, като доставчиците на енергоизточници трябва да бъдат диверсифицирани.
Някои от най-подозрителните проблеми, с уважение към руската енергийна политика, са следните:
• Липса на готовност от страна на Русия да подпише и приеме условията на Енергийната харта (Energy charter treaty), които зададоха западните стандарти за успешен подход.
• Силната връзка между газовите и петролните монополи и руската държава до степен, в която Русия ги използва като инструменти във външната си политика срещу своите партньори.
• Тенденцията за разширяване на контрола на руската държава, контролиране и монополизиране на транзитната мрежа върху територията на трети държави. Например,всякакъв вид натиск беше упражнен върху България и Словакия, за да приемат тези изисквания. Друг аспект на екзпанзионистките усилия е опитът да се изтласкат традиционните западни компании (като скорошният успех да се принуди Shell да предаде мажоритарния контрол върху Shtokman field на Газпром).

= Главния изпълнителен директор на „Булгаргаз“ – Илиана Медникарова – на тема: „Развитие на газовия пазар в България”.

Въпроси на икономическите анализатори на БНК в СЕС – Екип 2 Отговори на Главния изпълнителен директор на „Булгаргаз“
1. В какво още се състои преструктурирането на „Булгаргаз“ ЕАД? Предвижда отделянето на комбиниран оператор и „обществен доставчик”. Освен това се предвижда удължаването на газопроводните магистрали осигуряване на повече компресорни станции, които в момента са 6. Предвижда се осигуряването на повече дисперсни съоръжения. Освен това „Булгаргаз“ ЕАД предвижда: догорори за доставчика, транзит и продажба на природен газ на чуждите страни.
2. До каква степен са извършени изискванията на директивата 2003/55/ЕС? Извършено е разделно счетоводство по отделните видове дейности и прозрачност на сметките, осъществен е достъп на третите страни до газопреносната мрежа и отваряне на пазара, също и осигуряване на газохранилище за третите страни. Изпълнявайки изискванията на Европейската газова директива, “Булгаргаз” ЕАД стана една от малкото газови компании, конкурентноспобни на чуждия пазар.
Въпроси на журналистите - Екип 3
1. Уточнете възможностите и схемите за преструктуриране на „Булгаргаз”.		 Схемата за преструктуриране на газовото дружество предвижда обособяване на „Булгаргаз“ ЕАД като обществен доставчик, предвижда и построяването на трансконтинентален газопровод – „Набуко“ (20 % собственост на „Блгаргаз-Холдинг“ ЕАД ). Общата стойност на проекта е 4,4 млрд. евро, като само в българското трасе от над 900 км ще бъдат вложени около 400 млн. евро. Газопроводът ще свърже Централна Турция през България и Румъния с европейските потребители на синьо гориво.
2. Имат ли бъдеще някои световни газови компании - например “Газпром”? За момента – със сигурност , но имайки впредвид , че световните запаси от нефт, въглища и природен газ намаляват значително, компаниите трябва да обърнат внимание на друг вид енергия - алтернативната (етанол, биодизел, слънчева и вятърна енергия и др.)

= Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – Ели Тодорова – на тема „Регулации и стимули в енергетиката”

Въпроси на икономическите анализатори на БНК в СЕС – Екип 2 Отговори на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране:
1. Как ДКЕВР насърчава производството на енергия от възобновимите източници? За достигане през 2010 г. на дял от 11 % от общото производство на електрическа енергия в страната, ДКЕВР е утвърдила:
• Преференциални цени за електроенергията, произведена от ВЕИ (вятърни централи, ВЕЦ и др.).
• Насърчава комбинираното производтство на електрическа и топлинна енергия.
2. Как България участва в европейския енергиен пазар? След присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Националният ни енергиен пазар е част и действа по правилата на общия енергиен пазар на ЕС.
Въпроси на журналистите - Екип 3  
1. Каква е основната цел на програмата за енергийна ефективност? Запознайте ни накратко с някои директиви по програмата. „Националната дългосрочна програма по енергийна ефективност до 2015 г.”поставя като основна цел намаляването на енергийната интензивност във всички сектори на икономиката, при интегрирането и балансирането на политиките за постигане на устойчиво развитие на икономиката и енергетиката, и опазване на околната среда от вредни въздействия.
2. Как върви проектът за построяване на вятърната централа на вр. Мургаш? Върху 2400 декара площ на билото на Стара планина, до връх Мургаш, започва строеж на ветрогенераторен парк. Проектът на българската фирма „Екосорс енерджи” е на стойност 156 млн. лв. Теренът, върху който ще се монтират ветрогенераторите, вече е закупен от фирмата. Паркът ще има 44 ветрогенератора. По проект 20 от тях трябва да заработят още, края на тази година. Всеки е с единична мощност от 2.3 мегавата, общо ще осигуряват 100 мегавата. През първия етап на проекта паркът ще осигурява средно около 180 000 мегаватчаса електроенергия годишно при минимум 3000 часа експлоатация. Като втори етап се предвижда и инсталирането на соларни съоръжения за добиване на електроенергия.

= Председателя на Балканска и Черноморска петролна асоциация – Гриша Тодоров – на тема: „Петролният и газов пазар – глобални и регионални тенденции”

Въпроси на икономическите анализатори на БНК в СЕС – Екип 2 Отговори на председателят на Балканската и Черноморската петролна асоциация
1. Има ли опастност „Газпром” да се превърне в монопол на Балканите? България в момента е зависима от Русия и затова се търсят други алтернативи. Както вече знаете е подписан договор за изграждането на газопровода “Набуко”. Но за пример ще дам Япония, която вече внася всичкия й необходим нефт, което представлява 81 % от общото потребление на тази суровина на цяла индустриялизирана Азия.
2. Как ще повлияят цените на руския гяз върху цените в България? България гарантира доставките на природен газ за икономиката и населението до 2030 г. Цените ще се увеличават поетапно през следващите 6 години. Преходът в цените, по които България ще плаща на "Газпром", ще бъде плавен и безболезнен за българските потребители. "Газпром" вече е подписал договори за доставка на над 2,5 трилиона кубически метра природен газ, което означава, че е продал производството си за 15-16 години напред.
Въпроси на журналистите - Екип 3  
1. Как ще повлияе изграждането на петролопровода „Бургас-Александропулис” върху икономическия растеж на България? Петролопроводът ще се отрази добре икономически на страната. По проекта за петролопровода „Бургас – Александруполис“ България ще печели годишно не по-малко от 35 млн. долара от транзитни такси. Предвижда се и откриване на около 1000 работни места при строежа на петролопровода и съпътстващата го инфраструктура.
На 15 март Русия, Гърция и България подписаха споразумението за строителството на петролопровода Бургас-Александруполис. Целта е да започне да се изгражда през 2008 г. и да бъде завършен през 2011 г. Петролът ще се транспортира от Каспийския регион през Черно море до Бургас и оттам до Александруполис, Егейско море. Съоръжението, преминаващо през България и Гърция, е с дължина 288 км. Първоначално ще транспортира 35 млн. тона годишно.
В консорциума руските компании имат 51 %, българските – 24,5% и гръцките – 23,5 %. Гръцката държава запазва 1 %. Проектът е на стойност 1 млрд. евро. Нещо повече, този петролопровод е първият, който се строи в Европа за последните 40 години.
2. Кажете нещо повече за проекта „АМБО”, до къде са стигнали преговорите? Кога ще бъде готов и кои страни ще обслужва? Албания, България и Македония подписаха на 31 януари 2007 г. в Скопие споразумение за строителството на регионалния нефтопровод „Бургас-Вльора“. Проектът ще се ръководи от компанията от САЩ АМБО. 912-километровият тръбопровод, който ще свързва българското пристанище Бургас с албанското пристанище Вльора през Македония, ще пренася каспийски нефт от Черно море до Адриатика, като се очаква годишният му капацитет да е 35 млн. тона. Прогнозира се съоръжението да започне да функционира в края на 2010 г. или началото на 2011 г. Две хиляди и петстотин постоянни работни места и годишни приходи за България в размер на 70-100 млн. долара. Това са бъдещите ползи от подписания договор.

= Председателя на управителния съвет на Български атомен форум (Булатом) – Люба Христова – на тема: „Ядрен ренесанс или растящи очаквания”

Въпроси на икономическите анализатори на БНК в СЕС – Екип 2 Отговори на председателя на управителния съвет на Българския атомен форум (Булатом)
1. Ще се увеличи ли консумацията на електроенергия в света в по-дългосрочен план? Консумацията на ел. енергия в света ще се увеличи с 70% между 2000 и 2030 г. Съгласно ниската прогноза на МААЕ производсвото на ел енергия от ЯЕ през 2030 г. ще нарасне с 34% спрямо 2003 г.
2. Какъв дял от световния енергиен микс заемат отделните източници? Почти 90% изкопаеми горива – 34% петрол, 28% въглища и 25% природен газ, 5% ядрена енергетика, 8% възобновяеми горива.
Въпроси на журналистите - Екип 3  
1. Кажете нещо повече за най-новата построена АЕЦ в Европа. Този проект изглежда като реклама на възраждането на ядрената енергетика в Европа и света. „Олкилуото-3“ се строи на западното крайбрежие на Финландия на мястото на два вече съществуващи реактора с добра репутация и чисто досие откъм аварии. Новите мощности от 1600 мегавата ще идват от последна дума на техниката, отработеното гориво ще се съхранява на място в дълбок подземен бункер, а населението от този красив район на Ботаническия залив няма нищо против.
Цялото начинание се следи внимателно от компаниите от ядреното лоби в Европа, за да се види ще им даде ли то аргументи за започване на нови реактори и в собствените им страни. Съгласно член 41 от договора за създаване на "Евроатом" всички индустриални играчи на ядрения пазар в ЕС са длъжни да уведомят Еврокомисията за инвестирането в нови инсталации или в замяната и конверсията на стари. В края на октомври Европейската комисия разреши на "Електрисите дьо Франс" (EDF) да започне изграждането на 1630-мегаватова ядрена мощност от трето поколение край френския град Фламанвил.
2. Европа „мисли ли” върху вредата от ядрената енергия и какви мерки се взимат за намаляването и? Не, Европа не мисли върху вредата, напротив: 60 % от европейците смятат, че ЯЕ дава възможност за диверсификация на енергийните източници; 61 % от европейците вярват че ЯЕ помага за намаляването на Европейската газова независимост; 62 % са съгласни, че ЯЕ произвежда по-малко емисии от СО2 в сравнение с въглищата и петрола; 35 % от от европейската ел. енергия се произвежда от АЕЦ.
3. От презентацията Ј е видно, че Европа увеличава потреблението на ел.енeргия от ТЕЦ, тогава ядрената енергетика има ли бъдеще в Европа? За какъв ядрен ренесанс можем да говорите? В световен план не може да се говори за Ядрен ренесанс, защото в САЩ, Китай и Русия са най-големите басейни за въглища и за момента светът не мисли върху употребата на ядрена енергетика. За момента делът на ЯЕ в световен мащаб е едва 16 % от общото производство на ел.енергия.

Формулираните от екипите 2 и 3 въпроси и отговорите на екип 1 показват: висока степен на информираност по актуални проблеми на енергетиката на България; висока степен на компетентност при проучване на информация, представне на аргументирани мнения за енергийните пазари в началото на ХХI в., ализиране и оценяване на ролята на международните организазции за мира и стабилността в света; систематизиране на информация за износа и вноса на енергийни суровини (нефт, природен газ и уран) и на електроенергия на регионално равнище и предстявяне в информационен или рекламен продукт.

Интересна е и самооценката на представителите на екип 1 след пресконференцията, при отговара на въпроса: „Кой от въпросите на екипи 2 и 3 за вас е признак, че сте успели да събудите интерес със своята презентация?“

ППП на министър на енергетиката. Тема: „Енергетиката на България – накъде?” - Павел Стефанов: Какави мерки според вас трябва да се вземат, за да се ускори процесът на развитие на енергетиката в България?

ППП на заместник-министър на икономиката. Тема: „Обща енергийна политика - 2006. Предизвикателствата по пътя на присъединяване към ЕС”–- Анита Нинова: Според мен въпросите и на двата екипа изразиха техния интерес към моята и тази на зам. – министър Диловск, работи. Запитването на тема АЕЦ «Белене» изказа по някакъв начин тяхното притеснение по темата за нова АЕЦ в България и показа,че са заинтересовани от темата на моята ППП. За съжаление аз, както и политиците, не бихме могли да дадем точни отговори на въпросите.

ППП на главния изпълнителен директор на „Булгаргаз”. Тема: „Развитие на газовия пазар в България” – Илияна Медникарова: В какво още се състои преструктурирането на „Булгаргас” ЕАД? Това ми даде възможност да обясня по-подробно, неща които не бях включила в презентацията.

ППП на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тема: „Регулации и стимули в енергетиката“ – Ели Тодорова: Според мен предизвиках повече интерес в трети екип с техните въпроси за построяването на вятърната централа на връх Мургаш и програмата за енергийна ефективност до 2015г., тъй като това малко или много касае бъдещето на България и нас самите.

ППП на председателя на Балканската и Черноморската петролна асоциация. Тема: „Петролният и газов пазар – глобални и регионални тенденции” – Гриша Тодоров: Според мен от въпроса „Как ще повлияе изграждането на Бургас-Александрополис върху икономическия растеж на страната?”, зададен ми от СЕС, се разбира, че моята презентазия е предизвикала интерес и е следен всеки един детайл. Защото за този пертролопровод беше само споменано, че има проект, като нищо друго не се споменава в презентацията. Въпросът е зададен много точно защото трябва да се знае за един такъв проект какви ресурси ще са нужни за изграждането му, как ще се отрази на инфраструктурата, работни места и други.

ППП на председателя на управителния съвет на Българския атомен форум (Булатом). Тема:„Ядрен ренесанс или растящи очаквания” – Люба Христова: Мисля, че въпросите на екип 2 бяха по-точни и фактологични, но все пак показват, че имат интерес към ядрения ренесанс. Мисля, че съм предизвикала по-голям интерес у екип 3, защото въпросите им конкретизираха ядрения ренесанс, а въпросът за вредата и ползата от ядрена енергетика събуди у тях интерес да научат нещо повече.

Кръглата маса приключи с формулирането на следните изводи:
1) Енергийната политика на Република България се осъществява в изпълнение на националните цели за постигане на икономически растеж на страната и създаване на предпоставки за нейното интегриране в европейските структури.

2) Тя е в съответствие с основните приоритети на енергийната политика на ЕС: постигане на сигурно енергоснабдяване при минимални разходи за обществото чрез развитие на конкурентен енергиен пазар и зачитане стандартите за опазване на околната среда.

3) Сред основните принципи, на които се базира енергийната политика на страната, се откроява „Позициониране на България като надеждна държава на бъдещ транзит на петрол, природен газ и електроенергия и диспечерски и пазарен регионален център”. Това определя ролята на страната ни при създаването на регионалния електроенергиен пазар, което е сериозна крачка към пълноценната интеграция на локалните енергийни системи в региона в общоевропейската енергийна система. За да бъде изграден добре функциониращ регионален пазар, е необходимо да се анализира състоянието и перспективите на развитие на страните от региона и да се търсят пресечните точки, които могат да се превърнат в обща регионална политика.

След приключване на кръглата маса учителят предлага на учениците да отговорят на един въпрос:
Мога ли да посоча посоките в развитието на енергетиката в България днес? Оградете само един от отговорите („да” или „не”) и попълнете празните места.
1. ДА, те са:
А) ...........................................................................
Б) ...........................................................................
2. НЕ, защото ......................................................

При обработката на анкетните листа се установиха следните резултати: 18 анкетирани, от които 16 ученици, участици в пресконференцията, и двама гости. Само един представител на екип 3 е отговорил с „не” , защото много неща могат да се променят в бъдеще и енергетиката на България да има други посоки на развитие.” Останалите отговори са „да” и са посочени следните посоки в развитието на енергетиката:

Екип 1: 1) приемането ни в ЕС изисква да потърсим нови алтернативи за развитие и нови пътища, като изграждане на нови газопроводи; 2) подобряване на транзитната функция на страната; 3) повишаване на сигурността и устойчивостта на този отрасъл на стопанството; 4) сключване на договори за строеж на газо- и нефтопроводи през територията на България; 5) по-мащабна газификация на България, изграждане на АЕЦ „Белене и „Бургас-Александруполис”; 6) положителни, защото енергетиката в България се развива във всички сфери, а най-вече ядренятя енергетика, с построяването на АЕЦ „Белене”.

Екип 2: И четирите отговора са почти идентични: положителни посоки в развитието на енергетиката с цел достигане в бъдеще на по-голяма ефективност поради растящите нужди на страната.

Екип 3: 1) развитие чрез разработване на съвместни проекти с международни енергийни организации и съвместно инвестиране в строежа на ЕЦ; 2) ДКЕВР ще насърчава производството на енергийни продукти от възобновими източници; навлизане на външни инвестиции по енергийни проекти като „Амбо” и „Набуко”.

Екип 4: 1) използване на целия енергиен потенциал на България, включително неизчерпаемите източници; 2) присъединяването ни към ЕС изисква внедряване на нова енергийна стратегия на страната ни и отваряне на пазара; 3) АЕЦ „Белене” и ядрената енергия като най-евтин енергиен източник.

Двамата гости ( заместник директорът на 23. СОУ и ученик от ХІ „в” клас в ЗИП по ИТ, отговарящ за техниката) : 1) АЕЦ „Белене”; 2) Развитие на атомната енергетика (АЕЦ „Белене”), изграждане на съоръжения за добив на вятърна електроенергия, добиване на електро енергия от слънчевата светлина с помоща на соларни клетки.

След кръглата маса четирите екипа ще се подготвят да обобщят информацията за енергетиката на България и да я представят в информационен бюлетин (1, 2), статия, фотосесия, уеб-страница.


Project-based education, integrated with ICT: „The Energy in Bulgaria – now what?“

Ljudmila Ljubenova Petkova
A teacher in Geography
23 Secondary School, Sofia

Summary

The author presents her own experience in organizing and realization of a project on actual for our country problem „The Bulgarian energy policy in the context of the European energy markets” with accent to the final part – the press conference. The experience in using a complete model for project-based learning marks the first stages in integrating ICT in geography education – contemporary tendency and priority in education on different levels – global, in the EU and national. 16-17 years old students have the possibilities to investigate different sources of information from proper sites in Internet, to work in four teams – simulating roles of energy specialists – and to prepare, present and argument different points of view on current questions concerning the national energy policy, the petrol and gas market and the challenges provoking from the European energy policy.