Доц. д-р Румен Пенин
СУ „Св. Кл. Охридски“
Бул. „Цар Освободител“ 15
София
Р. Пенин е възпитаник на СУ „Св. Кл. Охридски” (специалност география, 1983) и на МГУ „М. Ломоносов” (редовен аспирант – защитава дисертация с геоекологична тема, 1989). От 1983 до 1985 г. е учител в 7 СОУ, София и хонорруван асистент в ГГФ – СУ по физическа география на България. От 1989 г. е на работа в СУ (от 1977 г. доцент, от 2006 г. ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда”). Води лекции по геохимия на ландшафта и физическа география на континентите и на България. Посетил е над 65 страни. Автор на повече от 90 научни публикации, много научно-популярни статии и 3 книги. Автор и съавтор на учебници и учебни пособия за студенти (3) и ученици (над 30).


ИНДОНЕЗИЯ – ГЕОГРАФСКИ ЕТЮДИ
1. ВАРАНИТЕ ОТ ОСТРОВ КОМОДО

Тази година моето географско пътешествие имаше за цел една невероятно интересна и далечна страна – Индонезия. Спътник ми беше отново колегата и приятеля Григорий Исаченко-младши, преподавател по география в Петербургския университет в Русия. След срещата с орангутаните на Калимантан, с красивите вулкани и старите будистки и индуистки храмове на Ява, с тълпите туристи на Бали, с необятните плантации от чай и канела на остров Суматра пътуването до Комодо бе приключение, което не се забравя никога. Затова ще започна своя разказ за Индонезия с този остров.

Кликни за увеличение

Индонезия е типична островна държава. Сред многобройните малки и големи острови – над 18 000, от които 6 000 обитаеми, Комодо от Малките Зондски острови (виж. 3-та корица) има световна слава. Дължи я на вараните – най-големите гущери на Земята, останали от епохата на динозаврите. За да се видят вараните в тяхната естествена среда, трябва да се измине дълъг и нелек път.

Индонезийските аеролинии често са имали и имат проблеми. След отмяната на нашия полет от остров Бали до остров Флорес излетяхме със самолет на неизвестна аерокомпания. Маршрутът ни мина над островите Ламбок, Сумбава, Ринджа и завърши с успешно приземяване в малкото градче с екзотичното име Лабуханбаджо. Още на летището ни посрещнаха силуетите на гигантските гущери и рекламите на местните хотели. Водачът ни, мистър Канис, бързо ни придвижи до лодката, на която три дни щяхме да живеем и да плаваме по водите на едно от легендарните морета на Тихия океан – Флорес. Денят, топъл и влажен както обикновено, беше в разгара си, а нашият нов „воден дом“ вече пореше вълните на залива на път за островите Ринджа. Тези острови, както и остров Падар, също са обиталище на прочутите варани. През последните години отделни екземпляри от тях са забелязани дори на остров Флорес.

Наричат варана „драконът от Комодо“.


Много интересна е историята на откриването на тази жива вкаменелост. През 1911 г. холандски летец излетял с малък самолет от остров Ява, но паднал в окена. Пилотът имал щастие и с плуване се добрал до брега на остров. След време, когато се завърнал при близките си в Ява, той разказвал странни неща за острова, на който се спасил – там живеели огромни дракони, които разкъсвали елени и глигани и ги поглъщали на едри парчета. Почти никой не повярвал на неговите разкази, но те впечатлили майор Оуенс, директор на известния музей „Буйтензорг“ на Ява.


Той написал писмо на свой приятел от остров Флорес с молба да да отиде на близкия остров, описван от пилота и да провери за съществуването на големи гущери. В отговор получил подробен отчет и две кожи от странни влечуги. Оуенс веднага разбрал, че е открит нов за науката вид, който нарекъл комодски варан. Това откритие се превърнало в световна научна сензация. Били сформирани специални експедиции - първа от Чикагския естественоисторически музей през 1926 г. Освен първите снимки на вараните, експедицията доставила в САЩ и два екземпляра от новооткритите гущери. Последвали експедиции от Франция, Индонезия, Русия и др.

Комодският варан е най-едрият сред събратята си от Южна Америка, Южна и Югоизточна Азия, Австралия и Африка. Дължината му достига до 3–3,5 м, а теглото до 140–150 кг. Варанът има остри зъби, а раздвоеният му език достига до 30 см дължина. Краката му са много силни, а ноктите твърди и здрави. Тялото е снабдено с дълга странично сплесната опашка. Варанът може да бяга със скорост до 20 км/ч, да плува и да се гмурка, а младите животни дори се катерят по дърветата.

Варанът оправдава името „комодски дракон“ – той е хищник, и то от най-свирепите. Основната му храна са многобройните елени и диви свине на островите, но напада и други животни, например маймуни, както и домашни животни - кучета, кози, кокошки и др. Храни се и със змии, гущери, риби, яйца на птици. Когато умъртви плячката си, варанът разпаря корема й и бързо изяжда вътрешностите. След това изяжда на едри късове, заедно с костите и останалото месо на трупа. Менюто на гиганския гущер освен прясно месо включва и мърша. Понякога жертвата се отървава само с дълбоки рани от ноктите на варана. Те обаче бързо се инфектират, животното изпада в агония и става плячка на друг варан. В много случаи възрастните хищници проявяват канибализъм и нападат и изяждат малките варанчета.

Обикновено вараните не застрашават човека, а се отстраняват от пътя му или побягват. Но ако е нападнат или хванат варанът, става много опасен. С удари на силната си опашка може да повали човек или да му нанесе тежки рани с острите си зъби и нокти. Отбелязан е случай на нападнато и убито от варан момче. През месец октомври миналата година на остров Комодо е изчезнал по време на вечерна разходка швейцарец, който все още не е открит. Не може да се твърди със сигурност, че той е станал жертва на „комодските дракони“, но това е твърде вероятно.

Вараните се размножава през юли, когато между мъжките животни се разразяват страшни борби. Женските снасят през август по 25-26 яйца, които обикновено заравят в земята или оставят в бърлогите си. Едно яйце тежи около 200 гр, дълго е 10 см, а широко 6 см. След 8–8,5 месеца се излюпват малки варанчета с дължина до 30 см., но растат много бързо и след 2-3 месеца вече са двойно по-дълги. Средната продължителност на живот на варана е около 50 г. Според учените популацията на вараните достига 3500–4000 броя. Те отдавна са под закрилата на закона, а изнасянето на екземпляри от тях става само със специално разрешение.

След първите срещи с вараните на Ринджа прекарахме една приятна топла нощ под звездите на южното небе. Разговорите ни съвсем естествено се въртяха около вараните, природата и хората с техния начин на живот в тази част на Индонезия. От няколко години туристите постепенно се увеличават, но туризмът все още не се е превърнал във водещ отрасъл на местното стопанство. Хората тук продължават да се препитават с риболов и отглеждане на ориз и плодове.


На другия ден рано сутринта вече бяхме на брега на заветния остров Комодо. Слизаме от лодката и се отправяме към специално построения посетителски център на националния парк. В него може да се научи много за вараните и за техния начин на живот. Недалеч от посетителския център е разположено малко рибарско селище, в което живеят около 500 души. Децата бързо ни наобиколиха и започнаха да ни предлагат различни сувенири – издялани от дърво варани, гривни и огърлици от местни перли и дори зъби от комодски варан.

Сред красвия ландшафт на Ринджа и Комодо туристи като нас трудно могат да открият спотаилия се варан. Затова обикновено местният водач върви отпред и когато ги съгледа, ги показва, като позволява на туристите да се доближат на около 3 м. Естествено е желанието на всеки, достигнал дотук, да разглежда бавно и подробно и дълго да фотографира тези странни създания - излезли сякаш от легендите дракони. Това не е трудно, защото вараните проявяват ленност и се отдалечават бавно от натрапниците, въоръжени с фотоапарати. В една от колибите на селището сутрин водачите устройват демонстративно хранене на варани с кокошки или месо от други животни. При тези кървави зрелища туристите могат отблизо да наблюдава как 6-7 варана се борят за плячката. За да няма неприятни изненади за зрителите, водачите са в готовност със здрави тояги да ги опазят от зъбите и ноктите на вараните.

Докато обикаляхме из Комодо и надниквахме в дупките на „драконите“, срещахме и другите обитатели на острова. Особено внушителен е дивият воден бик, игривите и бързи сърни, спотаилите се между камъните и в клоните на дърветата змии, летящите навсякъде красивооцветени пеперуди. Горе по клоните на най-високите палми звучеше песента на дивия гълъб.


Водачът ни Канис хвана, за да ни покаже отблизо и малък летящ гущер, който често мени окраската си. Панорамата от високия рид, на който се изкачихме, ни даде възможност да добием по-пълна представа за владенията на „комодския дракон“. Островът, който има площ около 500 км2, е дълъг 45 км и широк 10-12 км. Неговият най-висок връх се издига на 735 м над морето. Голяма част от острова е покрита с гори от различни видове палми, увивни и паразитни растения – между тях прекрасни орхидеи, дървовидни папрати, няколко вида широколистни и иглолистни дървета.

Надвечер напуснахме острова и закотвихме лодката за поредната нощ в морето под открито небе. Залезът на запад с невероятно красиви отенъци на жълто, виолетово и червено бележеше краят на още един ден от живота на този иначе незабележим на картата, но необикновен остров. Тук, между моретата Флорес и Саву, между Тихия и Индийския океан, продължаваше спокойното съществуване на наследника на древните динозаври - уникалния комодски варан, но от най-интересните и редки животни на планетата ни.



Indonesia: Geographic etuds
1. The Komodo island’s varans


Assoc. Prof. Rumen Penin, PhD
St. Kliment Ohridski University of Sofia
Faculty of Geology and Geography

Summary

In an itinerary series Associate professor Rumen Penin describes his Geographic observations during his voyage to Indonesia. The first story is about Komodo island and the famous gigantic lizards, called varans. In addition to the information about these exotic animals, the history of their discovery has been discussed, as well as the natural environment of the islands which they inhabit, i.e. Komodo, Rinca and Padar.


Бел. ред. Поредицата от разкази на доц. Румен Пенин за Индонезия ще продължи в следващите броеве на сп. „География ‘21“.