Португалия – най-югозападната държава на Европа, е подходяща за сравнението „страна като една човешка длан“. Територията й, разположена в западната част на Пиренейския полуостров, е 92 391 км2 - по-малка дори от тази на България. Този факт обаче не пречи на португалците само допреди няколко столетия да бъдат едни от „господарите на седемте морета“, а тяхната култура, език и политическо влияние и досега да се разпростират сред далеч по-големи държави като Бразилия например. Морското господство на Португалия в миналото е сериозен повод за гордост у сегашните й жители.

Първите заселници в тази част на Пиренейския полуостров са племената луизитани, сведенията за които датират от І в. пр. Хр. През ІІ в. техните земи се включват в територията на Римската империя, като това господство продължава до VІІ в. сл. Хр., когато страната попада под властта на арабите. Отвоюването на португалските територии (Реконкистата) започва след битката при Ковадонга в 718 г. и продължава с известни прекъсвания, до 1249 г., когато е превзет мюсюлманският анклав Фару в Алгарве (Бояджиев, 2003). След този период започва възходът на държавата, силно покровителствана от Ватикана и папството. Апогеят на португалската мощ е по времето на Великите географски открития (1445-1521 г.), когато португалското влияние върху света се разпростира на всички известни континенти, включително в далечен Китай и Япония.

През 1910 г. страната е арена на кървави политически игри, завършили с революция и провъзгласяването й за република. През 1932 г. на власт идва генерал Салазар, който установява режим на диктатура. Генералът управлява страната до смъртта си през 1970 г., а четири години по-късно е извършен преврат и Португалия тръгна по пътя на демократичното развитие. През 1975 г. всички португалски колонии (без Макао) получават независимост. Китайската територия Аомън (Макао) е върната през 1999 г. (Кафкова, 2005). От 1.01.1986 г. Португалия става пълноправен член на Европейския съюз (ЕС).

Най-старият известен писмен паметник на португалски език датира от 1175 г. и е неоспоримо доказателство за ранното му отделяне от простонародния латински. В този процес участват хиляди безименни португалци и велики фигури на средновековната португалска култура, сред които се откроява крал дон Диниш, поет и знаменит учен, създал първия университет (1288-1290 г.), с което решително допринася за преподаването и утвърждаването на португалския език. Осъзнал неговата самобитност, дон Диниш разпорежда всички официални документи да се издават на португалски и изоставя латинския (Сарайва, 2002). С течение на времето творбите на поети и прозаици като Луиш де Камойнш, Антониу Виейра, Еса де Кейрош, Машаду де Асиш, Фернанду Песоа, на носителя на Нобелова награда за литература Жузе Сарамагу и още много други допринасят за обогатяването му.

За Великите географски открития най-големи заслуги има Португалия. Нейната морска школа в продължение на десетки години подготвя най-добрите мореплаватели. Такива са Христофор Колумб (генуезец по произход, но школуван в Португалия), Фернанду Магелан (португалец на испанска служба) и, разбира се, Хенрих Мореплавател (Енрике Навигатор), Бартоломеу Диаш, Вашку да Гама, Педру Кабрал, Албукерк и много, много други. Приносът на Португалия в разширяването на търговията, в разпространението на християнството, в утвърждаването на единна социално-икономическа система и на обща материална и духовна култура в света си остава завинаги в световната история (Христов, 1992).

Великите географски открития превръщат малка Португалия в световна сила, тъй като действията на португалците вече имат за сцена целия свят: „По цялата земя се чуват техните гласове и дори и в най-далечните краища на света звучат техните думи“, пише Дамиау де Гоиш. В средата на ХV в. Фернау Лопиш описва Португалия като малко парче бедна земя, обитавано от корави хора, борещи се със зъби и нокти да не попаднат под властта на могъщия и богат съсед. По това време населението на Португалия наброява едва 1 млн. души.

Сто години по-късно картината е друга: огромна територия, простираща се от „Херкулесовите стълбове до Китай, и където, благодарение на нас, всички познават Христовия закон“ (Сарайва, 2002). През 1700 г. португалски език говорят 4 млн. души, през 1935 г. 47 млн., като по този начин португалският изпреварва полския и италианския език. През 1992 г. говорещите португалски достигат 160 млн., а днес броят им достига внушителната цифра от 220 млн. души. Това се дължи на демографския растеж на Бразилия и на програмите за изхранване на населението, провеждани в африканските страни, където се говори португалски език. Демографските предвиждания на ООН сочат, че португалският език има големи потенциални възможности за развитие, най-вече в Южна Америка и Африка (Daveau, 1998). Предвижда се, че през 2025 г. броят на населението на страните, в които се говори португалски език, ще достигне 286 млн. души, а през 2050 г. ще надхвърли 335 милиона.

Португалският език не е хомогенна реалност, а съвкупност от варианти, норми или диалекти в португалоезичното пространство. Съществуването на 2-та главни варианта – на европейския и на бразилския, и различията на фонетично, морфологично, синтактично и лексикално ниво между тях, са обект на дебати между лингвисти още от 1822 г., когато Бразилия става независима държава. Но тези различия не дават достатъчно основание да се смята, че те са два отделни езика (Божилова, 2005).

Малко езици се говорят от населението на многомилионни страни и такъв е случаят с португалския. Той е шестият най-говорен език в света и е разпространен в Европа, Южна Америка, Африка и Азия. На 17 юли 1996 г. се създава Общност на португалоезичните страни (Comunidade dos Paнses de Lнngua Portuguesa, CPLP) – международна организация, обединяваща страни, в които португалският език се явява официален държавен език. Това са Португалия и нейните бивши колонии – Ангола, Бразилия, Гвинея-Бисау, Кабо-Верде, Мозамбик, Сан-Томе и Принсипи. През 2002 г. след провъзгласяване на независимостта към Общността се присъедини Източен Тимор (Димитров, 2006). Като наблюдатели участват страните Екваториална Гвинея, Мавриций и Макао.

Общността наброява 230 млн. души, обхваща територия от 10,742 млн. км2, а общият БВП надхвърля 900 млрд. долара. Целите на CPLP са политическо сътрудничество в международните отношения, особено що се касае до реформите на ООН и Световната банка, отношенията между ЕС и МЕРКОСУР, реализация на европейско-африканското съглашение, а също икономически, социални, културни, юридическо, техническо и научно сътрудничество и програми, предвиждащи разпространението на португалски език.

През 2005 г. по данни на Националния статистически институт (INE) населението на Португалия наброява 10,5 млн. души. Това е най-високата стойност за последните 15 години и се дължи на увеличаването на раждаемостта, намаляването на смъртността, както и на имиграцията. През 2000 г. Португалия за пръв път приема имигранти – основно от Бразилия, но и от Източна Европа – Украйна, Румъния, България и др. В резултат на исторически и географски причини на територията на Португалия са се формирали 10 основни диалекта (фиг.1).


Извън границите на Португалия живеят 4,6 млн. португалци и те допринасят значително за разпространението на португалския език в различните части на света.
Около 15 % от населнието в Люксембург и Андора говори португалски. Езикът е широко разпространен и в Белгия, Франция, Германия, Швейцария. Говори се също в Испания, особено в Галисия (наречен официално галего). Галегото е португалски диалект с малки различия, а през Средновековието е един език.

В Южна Америка португалският език е най-разпространен в Бразилия и в страните от МЕРКОСУР (Аржентина, Боливия, Парагвай, Уругвай, Венецуела). Населението на Бразилия е 184 млн. души и се характеризира с висок средногодишен естествен прираст – 13 ‰. От тази цифра трябва да се извадят 320 хил. индианци и около 1 млн. имигранти в Бразилия, които не са усвоили португалския език. От 1980 г. в историята на Бразилия се наблюдава едно ново явление - засилване на емигрирането. Днес извън Бразилия живеят над 1,4 млн. души, от които около 970 хил. живеят в САЩ, 250 хил. в Азия, основно в Япония, и 150 хил. в Европа. На територията на Бразилия са разпространени 11 диалекта на португалския език.

Португалският език е широко разпространен и в Африка. Над половината от населението на Ангола (13,3 млн. души) и Мозамбик (19,2 млн души) говори португалски, и заедно с Кабо Верде (0,4 млн.), Гвинея-Бисау (1,4 млн.) и Сан Томе и Принсипи (0,2 млн.) са известни като „Paнses Africanos de Lнngua Oficial Portuguesa“ или PALOP (Ferreira, 1994). Португалският език е най-силно разпространен в Ангола въпреки разнообразието на местни езици: умбунду, киконго и др. Населението в Мозамбик, живеещо предимно в градовете, говори португалски, но се използват и местните африкански езици: ронга, питонга и др. Португалският език се говори още в ДР Конго, Малави, Намибия (20% от населнието), Южна Африка (1 млн. говорещи), Замбия и Зимбабве.

В Азия и в района на Тихия океан португалският е официален език в Източен Тимор (0,8 млн. жители) и в Макао (500 хил.). Разпространен е също в Гоа и Дамау в Индия, и Малайзия.
Португалският успешно участва в езиковата конкуренция в международен мащаб. Едуарду Марсалу Грилу, бивш министър на образованието на Португалия, казва: „португалският език, като елемент, обединяващ народите на 8 страни, които говорят португалски, трябва да се счита за стратегически фактор, който изисква специално внимание и трябва да стане национален приоритет.“ Португалия провежда целенасочена езикова политика за утвърждаване на португалския език в три направления:

• като роден език – т. е. като средство за изграждане на личността и средство за всекидневно общуване между хората;
• като втори език – обхващане в образователната система на децата на имигрантите и интегрирането на самите имигранти в португалското общество;
• като чужд език.

В Португалия има няколко институции, които провеждат езиковата политика на страната – Министерство на образованието, Министерство на културата, Фондация „Ориенте“, Португалско-американската фондация за развитие, Фондация „Гулбенкян“ и най-вече институтът „Камойнш“ (Божилова, 2005).

Днес милиони хора изучават португалски език поради новите реалности в света. Той е работен език в 12 международни организации. Най-значимите от тях са: ЕС (Европейският парламент, Европейският съвет), ЮНЕСКО, ООН, Африканският съюз, Общността за развитие на страните от Африканския юг (SADC), Икономическата и търговска общност МЕРКОСУР и др.

Организираното преподаване на португалски език в България датира от началото на 70-те години. През 1981 г. се откри лекторат във Факултета за класически и нови филологии в Софийския университет. По-късно португалски се преподава в университетите във Велико Търново, Русе и Пловдив, в Стопанската академия в Свищов. През 1992 г. се създаде „Португалска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“. През 2005 г. Великотърновският университет подписа договори за сътрудничество с университетите в Лисабон и Гимараеш. В две езикови училища – 13 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ и 164. СОУ „Мигел де Сервантес“ – португалски език се изучава съответно като първи и втори език.

През 1998 г. се създаде и Сдружение на говорещите португалски език в България – неправителствена културна организация с идеална цел, която обединява преводачи, преподаватели, журналисти, студенти, ученици и се стреми да развива културния обмен между България и общността на страните с официален португалски език. Броят на българите, които знаят португалски, възлиза на няколко хиляди души. Ако в недалечното минало много от тях живееха и работеха в Ангола и Мозамбик, днес все повече стават онези, които проявяват интерес към португалския език по мотиви от културен характер, както и свързани с присъединяването на България към ЕС, част от който е и Португалия.

Португалският език и в бъдеще ще играе важна роля, както в езиково и културно отношение, така и по отношение на икономическите връзки между Португалия и нейните бивши колонии.

Литература

1. Божилова, Й., З. Найденова. Португалският език по света и разпространението му в България. – Сп. Европа, 6, год. ХІІ, 2005, 23-24.
2. Бояджиев, В. Средновековната иберийска държавност и колониализъм – началото на глобализацията. – Год. СУ „Св. Кл. Охридски“, ГГФ, кн. 2 – География, Том 96, 2003, 5-17.
3. Димитров, С. Икономогеографски проблеми на развитието на португалската икономика. – В: Сб. доклади от конференция на ИЮФ при ВТУ. В. Търново, 2006 /под печат/.
4. Кафкова, Н. Португалия – страна на откривателския дух. – Сп. „Образование и кариера“, 2, 2005, 14-16.
5. Сарайва, Ж. История на Португалия. – С., 2002.
6. Христов, Т. Световноисторическо значение на Великите географски открития и приносът на Португалия. – Проблеми на географията, 1, 1992, С., 13-23.
7. Daveau, S. Portugal Geogrбfico. – Lisboa, 1998.
8. Ferreira, M. Relaзoes entre Portugal e Africa de lingua portuguesa: comercio, investimento e divida (1973-1994). – Analise Social, ХХІХ, Lisboa, 1994.
9. Images њconomiques du monde. – Paris, 2006.
10. Instituto Nacional de Estatistica. – Lisboa, 2006.
11. Lello Universal. – Porto, 1988.

---

The languages are spoken by the population of millionth countries and the case is such with the portuguese a little. He is sixth the most spoken language in the world is as well spread in an Europe, South America, Africa and Asia. The Community of Portuguese Language Countries (CPLP, Comunidade dos Paнses de Lнngua Portuguesa) was formed in 1996 with seven countries: Portugal, Brazil, a former colony in South America and five others former colonies in Africa -Angola, Cape Verde, Guinea-Bissau, Mozambique, and Sao Tome and Principe. East Timor joined the community in 2002 after regaining independence from Indonesia.
The CPLP is a bloc in the process of construction and the societies of the eight member nations have little knowledge of each other. One of the unique features of the CPLP is that its members are linked by a common language and shared cultural features, which form a bridge among countries separated by great distances and on different continents.