Всички, които са били на връх Мусала през последните 2-3 години са забелязали, че на пирамидата и на бетонния стълб на триангулачната точка на върха са поставени нови паметни плочи (съответно през 2005 и 2006 г.). На една от тях е вписана нова височина на върха, отличаваща се от широко известната му надморска височина с около 46 м. Това поражда обясними смущения сред посетителите на върха. Променило ли се е нещо? За коментар и обяснение на съдържанието на данните, отразени на тези плочи, се обърнахме към ст.н.с. д-р инж. Илия Йовев от ЦЛВГ-БАН.

Ще започна с един интересен факт, превърнал се в легенда. Малко известно е, че връх Мусала (2925 м) – най-високата точка на нашата страна, е регистриран и като най-високата точка на Балканите по начин, достоен за вписване в книгата на Гинес. Съперничеството идва от връх Олимп, домът на боговете в старата гръцка митология. Интригата започва през 20-те години на миналия век от едно не до там прецизирано измерване на превишението между пиринския първенец Вихрен (2914 м) и Мусала, при което излиза, че по-високият връх е Вихрен. И тогава на най-високото стъпало на Балканите застава острието на Олимп – вр. Митикас (2917 м), по-висок от Вихрен с около 3 м. Тази новина бързо се разпространява в съседна Гърция и безрезервно се възприема като възстановяване на справедливостта, защото „по-високо от боговете е само небето“. За пиринските комити обаче разликата от 3 метра е малка и те „ще изнесат камъни за да доизградят върха“. Край на споровете слага Държавният географски институт (ДГИ) на Министерството на войната. През 1932 г. той организира екипи и провежда определянето на надморската височина на върховете Мусала и Вихрен по метода на геометричната нивелация – задача, която и за съвременните условия и инструменти се счита за почти невъзможна. Екипите на Института се справят блестящо със задачата и при това постигат точност на определените височини ~±15cm.


Измерванията за вр. Мусала, проведени през 1932 г., определят височината му „над Черно море“ на 2925,403 m. Тя е регистрирана в официалните документи на ДГИ, а материалите от измерванията и обработката са запазени със статут на държавен архив. Тази именно стойност е изписана на една от страните на специално изградената на вр. Мусала пирамида. Тя обективно определя вертикалното отстояние (височината) на върха от една реално съществуваща земна ниво-повърхнина – нивото на моретата и океаните (геоида) и може да бъде сравнявана с височината на която и да е друга точка от земното кълбо. И тук вече като разчитаме, че читателят е запознат със съдържанието на статията „GPS – технологиите .......“, публикувана в сп. „География `21“, можем да кажем, че тази височина е инварианта по отношение на въвежданите у нас геодезически координатни системи. Тя се променя във времето само от локалните движения на земната кора, но те са толкова незначителни, че спокойно можем да кажем: надморската височина на вр. Мусала, измерена през 1932 г., е била такава векове преди да бъде изписана на табелата и ще остане такава в следващите столетия.

И сега по предизвикващите въпроси табели:

През 2005 г. Военногеографската служба на БА, бих вмъкнал тук активно подпомогната от ЦЛВГ – БАН, приключи изграждането на Държавната GPS–мрежа на България – основен клас. Това събитие е нов етап в развитието на Държавните геодезически мрежи. То по съизмеримост се равнява с полагането на първоредната мрежа на страната, извършено от ДГИ и приключило през 1930 г., т.е 75 години по-рано.

През следващата 2006 г. ВГС навърши 115 г. от създаването си. Доколкото ДГИ е най-съдържателната част от историята на ВГС, колегите са решили на най-високия връх на Балканите да направят поклон на предците си за извършеното от тях дело и да покажат, че ВГС е изкачила нов връх в развитието на Държавните геодезически мрежи на страната. Събитията са достойни за отбелязване, върхът – също. По такъв начин върху пирамидата, изградена на вр. Мусала и върху бетонния стълб до нея (фиг. 1), материализиращ геодезическата точка, бяха монтирани нови паметни плочи. Ще коментирам онези от тях, които са поставени върху бетонния стълб (вж. фиг.2) и съдържат различни видове координати на точката.


1. Триножната плоча, поставена центрично върху бетонния стълб:
Монтирана е през 2005 г. и предизвиква най-много вълнения всред туристите, посетили върха с това, че изписаната на нея височина H е с около 46 m по-голяма от известната за върха кота 2925 m. Пояснителният надпис най-долу подсказва, че и трите изписани стойности са елипсоидните географски координати на точката (ширина, дължина и височина), които определят нейното пространствено положение в световната геоцентрична координатна система (WGS-84, респ. GRS-80). В този смисъл те са чисто геометрични величини и се променят заедно с промяната на съответната референтна система. Величината H е наделипсоидната височина, която няма нищо общо с надморската височина. Връзката между тях е височината на геоида и аз препоръчвам на читателите по горните данни за B и L и дадения в статията Link към световния модел на геоида (http://earth-info.nga.mil/GandG/wgs84/gravitymod/egm96/intpt.html) да проверят съответната връзка. Нееднаквата точност, с която са изписани трите координати, събужда съмнение към тази височина, дори за специалистите.

B и L са дадени до секунда (1 дъгова сек. в случая, изразена в метрични единици, е равна на около 30 m), а Н е изписана с точност до cm, т.е. така, както се изписва надморската височина. Във всеки случай, замисълът на авторите е бил да се маркират координатите на върха, получени в геоцентричната референтна координатна система на спътниковите технологии, която в бъдещите си реализации няма да претърпи големи изменения и в този смисъл маркираните координати няма да бъдат променяни. Ако все пак остане неразбрано какво представлява изписаната там височина, трябва да се знае, че тя не е известната надморска височина на върха и не бива да се смесва с нея.

2. Плочата, поставена през 2006 г. от южната страна на центъра на бетонния стълб (фиг. 2). В началото са написани астрономическите географски координати на точката: Това са вече координати на мястото, независими от референтната система, и те са свързани с определен земен параметър – посоката на отвеса. Дължината е изразена в часова мярка. Не е написано явно, но едва ли ще събуди съмнение, че ширината е северна, а дължината е източна (изток от Гринуич). Часовата мярка, в която е изразена дължината, лесно може да се превърне в дъгова при съотношението 1^h=15^o.

По такъв начин ще могат да се сравнят астрономическите и геодезическите географски координати, които за конкретната глобална геодезическа система се отличават само с няколко секунди.

На втори план върху същата плоча са гравирани декартови координати (X, Y, Z) в същата световна геоцентрична координатна система (WGS-84, респ. GRS-80, пояснена при триножната плоча):

	Х = 4 340 246 m
	Y = 1 894 875 m
	Z = 4 262 379 m

Това са друг вид координати, представляващи трансформационен аналог на представените на триъгълната плоча и дискутирани вече от нас координати на точката. Тук не присъства височината Н, както при предишните координати, и в този смисъл те са по-изчистени. Пределно ясно е, че това са правоъгълни пространствени координати на точката, но техните стойности не носят никаква атрактивана информация. Тук можем да предложим следното: Ако коренуваме сумата от квадратите на трите координати, ще получим точното отстояние на върха от центъра на земята. Опитайте!

Най-долу на плочата са дадени стойностите на черноморските коти на различните хоризонти на бетонния стълб, в това число и на репера в бетонния камък – центъра на старата триангулачна точка, които не се нуждаят от пояснения.