Гл. ас. Пело Михайлов
Аграрен университет – Пловдив
e-mail: pelomm@abv.bg 		П. Михайлов е завършил специалност „География“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1997). Бил е учител по география в ТДВА „Хр. Ботев“ в Пловдив. От 2002 г. работи в Аграрния университет – Пловдив, като от 2006 г. е главен асистент. Има публикации в сп. „Обучението по география“ и неговия приемник „География 21“, „Педагогика“ и др.



В годините на моето следване в Софийския университет ми направи впечатление, че личното име на първия български географ Анастас Иширков (1868–1937) се греши и изписва Атанас. Недоумението ми бе продиктувано от това, че става въпрос не за обикновен учен и преподавател, а за основателя на българската университетска география.

ПОГРЕШНО ИЗПИСВАНЕ АТАНАС

С годините недоумението ми нарастваше, защото и грешките в изписването на името на проф. Иширков ставаха все повече. В следващите редове са подбрани десет, различни по характер и време, източници, в които личното име на Анастас Иширков е изписано погрешно Атанас:
1. В текста на Отчет на Софийската държавна мъжка гимназия за учебната 1897–98 година. Втора година. С., печ. на Иван Говедаров и С-ие, 1898, 104–105.
2. В заглавието на статията Неделчев, Михаил х. В училището „Проф. д-р Атанас Т. Иширков“. – Стремление (Ловеч), ХХІV, № 32, 21 април 1934.
3. В Показалеца на книгата Миятев, Петър. Из архивата на Константин Иречек. Преписка с българи. [Т. 1.]. С., БАН, 1953, с. 458.
4. В заглавието и текста на статията Симеонов, С. Проф. Атанас Иширков до Стою Шишков. – Родопи, VІ, 1971, № 9–10, 40–41.
5. На корицата на книгата Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. С., ВИК Св. Г. Победоносец, УИ Св. Кл. Охридски, 1993.
6. В заглавието и текста на статията Рашева, Радка. Проф. д-р Атанас Иширков. – ВИК (Ловеч), № 15 (31), 7–13 април 1993, с. 9.
7. В подзаглавието на статията Прозрения за Варна и Бургас / Проф. Атанас Иширков: нека нашите крайморски градове се допълнят и подпомагат едни други, а не да си пречат един на друг. – Морски вестник (Варна), № 5 (53), 11–25 март 1997, с. 16, където със съкращения е препечатана статията му Варна и Бургас. – Морски сговор (Варна), VІ, 1929, № 6, 11–13.
8. В речниковата статия Иширков. – В: Българска енциклопедия А–Я. С., БАН, КК Труд, 1999, с. 443. 9. В текста на статията Щедри хора открай време даряват на София пари и имоти. – Демокрация, ХІІ, № 220, 20 септември 2001, с. 14.
10. В интернет-страницата: Иширков, Атанас. Влиянието на културата върху слабокултурните народи. 07.12.2006 (1.09.2007), където е препечатана едноименната статия от сп. „Училищен преглед“, ХХV, 1926, № 1–2, 139–149.

Както е видно от годините, грешките са ставали още приживе, когато Анастас Иширков е бил млад учител в Първа мъжка гимназия в София или вече известен професор в залеза на своя живот. След смъртта му те видимо зачестяват. С навлизането на интернет в нашето ежедневие, по-лесно е да намерим личното му име изписано погрешно Атанас, отколкото правилно Анастас.

Защо се бърка личното име на видния български географ

През 2006 г. по повод на участието ми в националната конференция „Състояние и проблеми на българската ономастика в началото на ХХI век“ (Велико Търново, 16–17 юни 2006 г.) и подготовката на статията „Топонимията в научното наследство на Анастас Иширков“ целенасочено се запознах поне с двадесет и пет статии и книги, писани от него. През 2007 г. във връзка с предстоящата 140-годишнина от рождението му прегледах по-голямата част от неговите книги, около 1/3 от статиите му, публикувани в сборници, списания и вестници, както и всички материали в интернет, свързани с неговото име.

Така открих вероятната причина за често допусканата грешка в изписването на личното име на Анастас Иширков. В нито една статия името на автора не е изписано в пълната му форма! Иширков е предпочитал да се подписва А. Иширков. Само няколко от литературните му произведения, най-вече разкази, са подписани с Ан. Иширков. Нещо повече, личното му име Анастас не е изписано изцяло върху титулната страница на нито една от десетте му книги на български език, както и върху тези на чужди езици, които успях да открия и прегледам. В такъв случай всички, които са грешали през годините името на проф. Анастас Иширков, имат оправданието, че не са го виждали изписано в цялостен вариант и са предположили, че става дума за Атанас, а не за Анастас.

На кого е кръстен Анастас Иширков

Може да се предположи, че Анастас Иширков е кръстен на някой от дядовците си. Дядо му по бащина линия се казва Беню (Беньо), а този по майчина – Цочо Дочев (Хитров). Значи, не е кръстен на тях! Иширков не е кръстен и на баща си, защото той се казва Тодор. Отговор дава самият Иширков в една статия, посветена на ловешкия деец на тайния революционен комитет Анастас Цочов Хитров: „Аз, като осемгодишно момче, носех храна на вуйка си Анастаса (кръстен съм на него) и си спомням много добре препълнената със затворници стая...„ (Иширков 1934, с.125). Както е видно Анастас Иширков е кръстен на вуйчо си Анастас Хитров, брат на майка му Мария и син на ловешкия кожухар Цочо Дочев.

Какво означава личното име „Анастас“

Всички изследователи твърдят, че мъжкото име Анастас е с гръцки произход и идва от ўнбуфЬуйпт. А мненията им за значението на името са с малки различия. То означава „възкръснал“ (Илчев 1969, с. 48; Заимов 1994, с. 9), „възкръснал, възроден“ (Ковачев 1995, с. 44) или „възкресен“ (Иванова 2005, с. 159). Църковният празник се отбелязва на 29 август, когато православната църква чества християнския мъченик преп. Анастасий Струмишки (Иванова 2005, с. 198).

Статистически данни сочат, че името Анастас сред живите към 1980 г. 4 008 432 българи е регистрирано 2225 пъти, или негови носители са 0,05 % от всички мъже, обект на наблюдението (Ковачев 1995, с. 44).

А какво означава името, което погрешно му приписват – Атанас? Произходът му е отново гръцки, идва от ўибнЬуйпт и категорично означава само едно – „безсмъртен“ (Илчев 1969, с. 55; Заимов 1994, с. 11; Ковачев 1995, с. 62; Иванова 2005, с. 160). Според статистическите данни личното име Атанас сред живите към 1980 г. 4 008 432 българи е регистрирано 66 404 пъти, или негови носители са 1,65 % от всички мъже, обект на наблюдението. По честотност личното име Атанас е на 14. място сред мъжките лични имена в България (Ковачев 1995, с. 594). Ето защо не е чудно, че повечето непознаващи личността на Иширков читатели на неговите книги и статии при вида на съкращението А. Иширков са решили, че става дума за лично име Атанас.

Едва ли родителите на проф. Иширков са знаели как орисват сина си, давайки му името Анастас. В своя житейски път, особено в годините на ХIХ в., той на няколко пъти е „възкръсвал“ за живот след преживени тежки несгоди.

Когато малкият Анастас е на година и половина, умира баща му – Тодор Иширков. През 1877 г. при турското клане в Ловеч, част от населението на града бяга пеш към Севлиево. При това бягство майка му Мария Иширкова припада и умира. Малко по-късно, от мъка по снаха си умира и баба му по бащина линия Недка, при която малкият Анастас е живял след смъртта на баща си. И тук настъпва първото „възкресение“ за живот на едва деветгодишния сирак. Родителите на неговата майка — дядо му Цочо Дочев и баба му Гацаq го взимат в своя дом и поемат неговото по-нататъшно отглеждане, възпитание и образование. Домашното му възпитание е поверено на най-малката му леля и сестра на майка му – Станка.

Второто „възкресение“ в живота на Анастас Иширков е през 1894 г. По това време той специализира в Лайпциг със стипендия на Министерството на народното просвещение. В края на учебната 1893–94 г. Министерството спира стипендиите на всички студенти в чужбина и им препоръчва да се върнат у дома. В този моментq Иширков получава морална и най-вече материална подкрепа от своите братовчеди по майчина линия – Стефан Ватев, по-късно професор по детска медицина в Софийския университет, и Иван Ватев, по-сетнешен генерал от армията. Благодарение на тяхната финансова помощ, Иширков остава още една година в странство и успява през август 1895 г. да издържи докторския си изпит с главен предмет география и второстепенни предмети славянска филология и философия.
За няколко други моменти на „възкресение“ към живот на младия все още Иширков разказва и неговият съгражданин и приятел Стефан Петков в своите спомени (Петков, 1934, а).


Фиг. 1. Анастас Иширков (вторият от ляво на дясно), фотографиран като студент в Лайпциг през 1894 г. Вдясно от него е д-р Стефан Ватев, негов първи братовчед.
Fig. 1. Anastas Ishirkov (the second from left to right), photographed as a student in Leipzig in 1894. On his right side is Dr. Stefan Vatev, his first cousin.

Какво означава фамилията Иширков

За съжаление, сведения откъде идва фамилията Иширков не бяха открити. В емблематичното 7-томно изследване „Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание“ данните бяха оскъдни. Там фамилията Иширков(а) : Иширкоолу се среща само на пет места:
1. В оценката, че „по-видни кафтанджии са били:... Беню Кочов Иширков, дядо на проф. Иширков„ (Найденов, 1930, с. 141);
2. В списъка на загиналите по време на освобождението на Ловеч през 1877 г. е включено името „Мария Т. Иширкова: майка на професор Иширков„ (Освобождението, 1934, с. 52);
3. В списъка на прякорите в Ловеч фигурира: „Иширкоолу: Тодор, Анастас“ (Петков, 1934-б, с. 131);
4. В друга оценката откриваме, че „по-главни кафтанджии в Ловеч са били: Беню, Кочо и Тодор Иширков: баща на проф. Иширков“ (Трифонов 1938, с. 26);
5. В статия, посветена на дядото на Иширков по майчина линия Цочо Дочев, се говори за „дома на зетя му Тодор Иширкоолу, баща на проф. Иширков„ (И. В., 1938, с. 45).

Споменаването на името Иширкоолу навежда на хипотезата, че Иширко е прозвище, към което е добавен турският завършек „-оглу“ („син“), който се изговарят като „—олу“. Подобен модел за образуване на бащини имена е представен от Н. Ковачев (Ковачев, 1989, с. 155). Можем да предположим, че бащата на Иширков е наричан Тодор Иширкоолу, тоест „синът на Иширко“, след което това е станало фамилно име на малкия Анастас. Откъде идва прозвището Иширко, носено вероятно от дядо му Беньо, и защо му е дадено, остава загадка.

За етимологията му Стефан Илчев пише, че фамилното име Иширков произлиза от прякора Иширко „лъв, храбрец“ (от пер.-тур. „єir“) и се среща в Ловеч (Илчев, 1969, с. 225). Йордан Заимов повтаря тезата му, твърдейки, че Иширков произлиза от „иширко“ или „лъв“ (Заимов 1994, с. 278).


Псевдонимите на Иширков

Някои свои литературни произведения, научни статии и най-вече рецензии Анастас Иширков е подписвал с псевдоними. Най-добрият им познавач в България — Иван Богданов, е установил четири псевдонима на Иширков.
Първият псевдоним са неговите инициали „А. И.„ (Богданов, 1989, с. 333). Този вид псевдоним се нарича криптоним и при него се запазва част от името на лицето или се загатва за него (Ковачев, 1989, с. 170). По този начин Иширков е подписвал голяма част от рецензиите си. Псевдонимът е лесен за идентифициране.

Вторият псевдоним, установен от Ив. Богданов, е съкращението „А. Иш.“ (Богданов, 1989, с. 333), което също се явява криптоним. Богданов посочва, че този псевдоним е използван в списание „Звездица„ през 1897 г. Наистина Иширков е подписал с него едно неизвестно досега свое литературно произведение. Стихотворението е без заглавие, с начален стих „В черква се пей“ и е публикувано в детското списание „Звездица“, год. IV, 1897, книжка II (февруари), с. 31. Стихотворението по стил прилича на всички лирични произведения на Иширков и достоверността на псевдонима не буди съмнение.

Третият псевдоним, установен от Иван Богданов, е отново съкращение „Иш–рк„ (Богданов 1989, с. 372). Измислено име от този вид се нарича апоконим – отсечен (или съкратен) псевдоним (Ковачев, 1989, с. 170). Този псевдоним Иширков е използвал, за да подписва най-ранните си литературни произведения. Това са три разказа в шуменското списание „Искра„ през 1891 г. и най-ранната му публикация – две стихотворения под общото име „Песни„ в разградското списание „Съвременник“ през 1889 г. За съжаление екземпляр от „Съвременник“ не беше открит в повечето големи библиотеки в България. Затова, че „Песни“ са подписани с този псевдоним, но във вида му „Иш–рк–“, се съди от втората им публикация в сборника „Към свобода“1. Там двете стихотворения са разделени. „Стара баба зажумяла„ е на страница 105, а „Човекът“ – на страница 108. И двете са подписани с „Иш–рк–“. Вероятно съставителят Георги Бакалов при включването им в сборника ги е преписал от страниците на списание „Съвременник“ и подписал така, както са били подписани там. Псевдонимът е лесен за идентифициране, особено ако се ползва и библиографията на литературните трудове на Иширков (Трудове Иширков, 1933, ХIХ–ХХ).

Последният псевдоним, установен от Ив. Богданов, е инициалът на латиница „Z.“ (Богданов 1989, с. 430). За този алоним или фиктоним – измислено име, заместващо действително, официално име (Ковачев 1989, с. 170), Богданов се позовава на „Опис на изданията на Българската академия на науките 1869–1953“2 . Наистина там (с. 53) като статия на Анастас Иширков, подписана с инициала „Z.“, е посочена рецензията „България. Стенна карта за основните училища, по най-новите източници. Съст. Н. Данков“, публикувана в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество„, книжка 67, 1906–1907, с. 812–814.

При изследването както на научното, така и на литературното творчество на Анастас Иширков, се натъкнах на още три негови псевдонима. Два от тях са в първата годишнина на списание „Наш живот“ от 1901 г. През годината в списанието са публикувани два разказа на Иширков – „Приказка за галошите“ (книжка 2, с. 99–101) и „Приказка за ореховата сянка“ (книжка 6, с. 247–250). Авторството на Иширков върху тях по безспорен начин се доказва с помощта на библиографията на литературните му трудове (Трудове Иширков, 1933, ХIХ–ХХ) и статията на Владимир Василев „Разказите на Иширков“3.

По-интересно е как са подписани. Вторият е подписан само с инициала „И.„. Този псевдонимът не буди никакво съмнение, лесен е за идентифициране и обяснение. Първият разказ обаче постави повече затруднения. В самата книжка 2 на списанието той не е подписан — нито под заглавието, нито в края на текста. В годишното съдържание на списанието, което се подготвя в края на годината и се изпраща с последната книжка, пред заглавието на разказа „Приказка за галошите“ стои графонимът * * * . Трябва ли обаче да се приеме, че този графоним е един от псевдонимите на Анастас Иширков? По-скоро не! Вероятно това е някаква грешка на редакцията при съставяне на годишното съдържание. Същият графоним като свой псевдоним е използвал и издателят и редактор на списание „Наш живот“ Антон Страшимиров (1872–1937).

За третия псевдоним на Иширков, който не е установен от Иван Богданов, податки бяха намерени отново в библиографията на литературните му трудове (Трудове Иширков, 1933, ХIХ–ХХ). Там под № 20 е записан разказът „Лошо захвана, как ли ще свърши“, публикуван в четири последователни броя (1587–1590) на вестник „Мир“ през 1905 г. След библиографското описание в скоби е записано „Псевдоним Ив. Милев“. При преглед de visu на броевете на вестник „Мир“ се установи обаче, че използваният от Иширков псевдоним не е „Ив. Милев“, а „Ив. Милин“. Нещо повече, с „Ив. Милин“ Иширков е подписал още една своя статия — „Хубостта на град София“, публикувана в два последователни броя (1763–1764) на вестник „Мир“ през 1906 г.

От което следва и приносният момент на настоящата статия в областта на изследванията на имената и псевдонимите. А именно, че Анастас Иширков освен посочените от Иван Богданов четири, е използвал още два псевдонима, за да подписва свои литературни произведения и статии. Това са криптонимът „И.„ във списание „Наш живот„ (год. I, 1901, № 6, 247–250) и алонимът/фиктонимът „Ив. Милин„ във вестник „Мир“ (год. ХI, № 1587–1590, 26 юни–1 юли 1905 и год. ХII, № 1763–1764, 31 януари–1 февруари 1906).

Името на Анастас Иширков днес

Името на Анастас Иширков днес се носи от едно село, четири улици и една университетска аудитория. Назад във времето, на Иширков са били кръстени три училища и дори медал. За първи път името на Анастас Иширков е увековечено върху географската карта на България през 1942 г. Със Заповед № 2191 на Министерството на народното просвещение от 18 юни 1942 г.4 село Кочина, Силистренска околия, се преименува на с. Иширково. Със Заповед № 2588 на същото министерство от 15 юли 1942 г.5 са отстранени грешките в първата заповед и новото име на селото трябва да се чете с. Професор Иширково.

Още приживе една от улиците в родния му град Ловеч е именувана на Иширков. С решение от 15 януари 1934 г. на Ловешкия общински съвет улица „Софийска“ се преименува на „Професор Анастас Иширков“6 . След 1944 г. улицата е прекръстена на „Цачо Сяров“, а след демократичните промени през 1989 г. е възстановено старото й име във вида „Академик Анастас Иширков“.

В София днес три улици носят името „Професор Анастас Иширков“. Първата е в квартал „Гео Милев“, район „Слатина“. Втората се намира в Студентски град, район „Студентски“. Последната по хронология на присвояване на името улица „Професор Анастас Иширков“ се намира във вилна зона „Киноцентъра“, район „Витоша“.

Важно е да се посочи, че във всички планове на градовете София и Ловеч – печатни и електронни, в имената на улиците „Академик Анастас Иширков“ и „Професор Анастас Иширков“ личното име на техния патрон е изписано Атанас.

Затова предлагам Българското географско дружество, чийто основател е професор Анастас Иширков, да изпрати до Общинските съвети на София и Ловеч писма с искане за правилно изписване на личното име на Анастас Иширков в имената на съответните улици.

Защото грешното изписване на личното име на професор Анастас Иширков, не е само техническа грешка. Това е неуважение към паметта и делото на основателя на българската университетска география. И е задължение именно на българските географи, чиято професионална организация е Българското географско дружество, да се преборят с тази досадна грешка и възвърнат отново уважението към паметта и делото на професор Анастас Иширков.

Българското географско дружество може да се обърне с писмо и до Общинския съвет на Варна с предложението при следващите наименувания на улици в град Варна името на професор Иширков да се даде на някоя от тях. Защото, освен с родния Ловеч и със София, Иширков най-тясно е свързал живота и творчеството си и с Варна. От 1 октомври 1891 до 31 август 1892 г. той е бил учител във Варненската мъжка гимназия. Написал е и седем студии и статии за Варна.

Намиращата се в северното крило на Софийския университет 252-ра аудитория също носи името „Академик проф. д-р Анастас Иширков (1868–1937)“.
В миналото три училища в Ловешко са били кръстени на Анастас Иширков. През 1934 г. с протокол на училищното настоятелство е решено бившето Образцово училище в Ловеч да носи името „Професор д-р Анастас Иширков“7 . Училището престава да съществува около 1980 г., а архивата му се пази в СОУ „Св. Климент Охридски“ в Ловеч.
Основаното през 1974 г. начално училище „Гечо Кокилев“, намиращо се в квартал „Здравец“ на Ловеч, през 1992 г. е преименувано от Общинския съвет на „Академик Анастас Иширков“. Училището е закрито през юли 2005 г.
Името „Академик Анастас Иширков“ е носило и началното училище в с. Йоглав, община Ловеч. За съжаление и то вече не съществува, след като е закрито през юни 2002 г.
Основаното от Анастас Иширков през 1918 г. Българско географско дружество назад в годините, е учредило почетен медал „Професор Анастас Иширков“, който се е присъждал „за особени заслуги в развитието на географските науки и дружествената дейност“8.

* * *

В своя живот, дълъг почти седем десетилетия, проф. Анастас Иширков е бил нееднократно застиган от житейски трудности и тревоги. И всеки път той е успявал да възкръсне за нов живот, може би орисан от своето собствено име. То, макар и грешено нееднократно, чрез делата на Иширков - всичките до едно родолюбиви и човеколюбиви, е заслужило да възкръсне в паметта на поколенията българи. А от българските географи името му нито за миг не бива да бъде забравяно, защото проф. Анастас Иширков е основателят на българската университетска география.

Литература
  1. Богданов, Ив. Речник на българските псевдоними. / Трето осн. прераб. и доп. изд. — С., „Д-р Петър Берон“, 1989.
  2. Заимов, Й. Български именник. /Второ фототипно изд. - С., БАН, 1994.
  3. И. В. Дядо Цочо Дочев Хитров. – В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание., Кн. 7., С., Печ. Рангел Младенов, 1938, с. 45.
  4. Иванова, Н., П. Радева. Имената на българите. - В. Търново, „Абагар“, 2005.
  5. Илчев, Ст. Речник на личните и фамилните имена у българите. - С., Изд. на БАН, 1969.
  6. Иширков, Ан., Анастас Цочов Хитров. – В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание., Кн. 4., С., печ. П. Глушков, 1932, с. 123–125.
  7. Ковачев, Н. Българска ономастика. (Наука за собствените имена). -С., „Наука и изкуство“, 1989.
  8. Ковачев, Н. Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия. - В. Търново, ПИК, 1995.
  9. Найденов, Н., М. х. Неделчев. Из стопанското минало на гр. Ловеч. – В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание., Кн. 2., С., Придворна печ., 1930, с. 131–142.
  10. Научни трудове на проф. Анастас Иширков. – Известия на Българското географско дружество, кн. I, 1933, IХХ.
  11. Освобождението на гр. Ловеч през 1877 г. – В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание., Кн. 5., С., Печ. П. Глушков, 1934, с. 51–53.
  12. Петков, Ст. Проф. д-р А. Т. Иширков като съгражданин, другар, приятел и колега от млади години до днес. – В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание., Кн. 5., С., печ. П. Глушков, 1934, с. 149–156.
  13. Петков, Ст. Прякорите на населението в града Ловеч. – В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание., Кн. 5., С., Печ. П. Глушков, 1934, с. 128–134.
  14. Трифонов, Тр. Занаяти, еснафство и търговия в миналото на Ловеч. – В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание., Кн. 7., С., Печ. Рангел Младенов, 1938, с. 5–41.
1 Към свобода. Стихотворен сборник. Събрал и наредил Г. Б. Варна, издание на Георги Бакалов, 1902.
2 Опис на изданията на Българската академия на науките 1869–1953. С., изд. на БАН, 1956. Състав. Емилия Събева и Мария Станчева.
3 Василев, Вл. Разказите на Иширков. – Известия на Българското географско дружество, кн. I, 1933, с. 385–390.
4 Обнародвана в „Държавен вестник„, № 138, 27 юни 1942, с. 12.
5 Обнародвана в „Държавен вестник“, № 160, 23 юли 1942, с. 13.
6 Стремление (Ловеч), № 21, 27 януари 1934.
7 Стремление (Ловеч), № 32, 21 април 1934.
8 Устав на Българското географско дружество. Приет на IV конгрес, Варна, 7 октомври 1981 г. София, 1982. Член 4, буква „е“.