От 5 до 11 ноември 2007 г. в Звенигород край Москва се проведе международен симпозиум “Нов поглед към слънчево-земната физика”, посветен на Международната хелиофизична година (2007). Eдин от основните проблеми, дискутирани на конференцията, беше глобалното затопляне.

В работата на симпозиума участваха 220 учени от 16 страни, които работят в различни области на космическите изследвания¹. В 6 секции бяха представени доклади по важни проблеми на физиката на Слънцето, физиката на магнитосферата, физиката на атмосферата и океана. Бяха споделени първите резултати от целенасочените наблюдения за изследване на физичните процеси в системата Слънце – Земя и плодотворното взаимопроникване на методи и подходи от различни отрасли на знанията при изследване на околоземното космическо пространство. Големи дискусии предизвикаха докладите, засягащи проблеми на глобалното затопляне и на въздействието на космическите фактори върху биосферата и човека. Повечето от представените доклади отричат антропогенната природа на затоплянето.

Директните инструментални измервания показват, че средната температура на въздуха близо до земната повърхност е нарастнала през последния век с 0,74°C ± 0,18°С. Според четвъртия доклад на Междуправителствената комисия по оценка на климатичните промени (IPCC – Intergovernmental Panel on Climate Change), публикуван на 2 февруари 2007 г. “е много вероятно повечето от наблюдаваните повишения в глобалните средни температури от средата на ХХ в. насам, да се дължат на наблюдаваното нарастване в концентрацията на газовете с парников ефект”. Колкото до естествените явления, такива като промени в слънчевата активност, те вероятно имат малък ефект върху затоплянето.

Руските учени Дергачов и Распопов от Физико-техническия институт в Санкт Петербург смятат, че всяко човешко въздействие върху климата ще бъде само добавено към фоновия “шум” на естествените климатични промени, които са резултат от вътрешни флуктуации и външни причини. Тези фактори досега практически не са взети под внимание от учените, изготвили цитирания доклад на IPCC, а това ограничава възможността да се намерят количествени измерения на човешкото влияние върху глобалната температура и климата.

Показателна бе позицията, изразена и от Г. Огурцов от същия институт в Санкт Петербург. Той посочи, че е невъзможно да се определи точно амплитудата в нарастването на температурата поради липса на необходимата информация и несъответствието между различните видове данни през последните 20-30 години. Поради това, според ученият, не може да се каже дали затоплянето през последния век е аномално, или подобно явление вече се е случвало и в миналото. Може да се счита, че причината за глобалното затопляне все още е непозната поради липсата на надеждна информация за факторите, вероятно отговорни за това явление - парников ефект, нарастване на слънчевата активност, естествени климатични изменения, регионални антропогенни въздействия и др.

Международната хелиофизична година (IHY - 2007) е посветена на 50-годишнината на Международната геофизична година (1957-58) (вж. бр. 1/2007 на “География `21”, с. 33).
С нея се поставя началото и на активнитe космически изследвания – на 4 октомври 1957 г. е изстрелян първият изкуствен спътник на Земята. Международната геофизична година дава силен импулс в развитието на слънчево-земната физика. Половин век по-късно международната програма на IHY - 2007 е насочена към комплексно изучаване на хелиосферната система като цяло, която включва Слънцето и всички планети от слънчевата система. Поради това основни цели на изследванията са не само взаимодействията на Слънцето с планетите и Земята, в т.ч. взаимодействията между планетите, но и взаимодействията на тази система с междузвездната среда.

Официалната международна церемония по случай началото на IHY се състоя на 19 февруари 2007 г. в Европейската щаб-квартира на ООН във Виена. На церемонията, ръководена от директора на международния комитет по провеждане на IHY д-р Джоузеф Давил (САЩ), в подкрепа на програмата се изказаха представители на Канада, Китай, Германия, Гърция, Унгария, Индия, Италия, Япония, Малайзия, Нигерия, Южна Корея и САЩ.

Главна цел на международната програма на IHY са изследванията на универсалните физични процеси в слънчевата система при различни условия. За решаването на тези задачи са предвидени както активизиране на наземните наблюдения, така и изстрелване на специални космически апарати, с помощта на които да се получи много нова информация. Планиран е и специален експеримент “Стерео”, при който чрез три спътника да се проведат наблюдения на обратната страна на Слънцето. Тази информация е изключително важна при прогнозата на космическото време.

Главна цел на международната програма на IHY са изследванията на универсалните физични процеси в слънчевата система при различни условия. За решаването на тези задачи са предвидени както активизиране на наземните наблюдения, така и изстрелване на специални космически апарати, с помощта на които да се получи много нова информация. Планиран е и специален експеримент “Стерео”, при който чрез три спътника да се проведат наблюдения на обратната страна на Слънцето. Тази информация е изключително важна при прогнозата на космическото време.

IHY способства за създаването на глобални модели, свързващи явленията, които протичат на Слънцето, със събитията в околоземното пространство. Тези модели трябва да отчитат влиянието на Слънцето и околоземната космическа среда върху различни технологични системи, върху климата на Земята, а също и върху самия човек².

На симпозиума беше обявено решението на научния съвет на РАН по космонавтика за учредяване на медал на името на големия руски учен Александър Чижевский (1897–1964), който пръв обоснова важната роля на слънчевите въздействия върху атмосферата и биосферата на Земята и създаде нов клон в науката – хелиобиология. Сред първите, удостоени с новия медал е Евгений Пономарьов - откривател на “слънчевия вятър”, съществуването на който предвиди Ал. Чижевский.

---

¹ Н.с. д-р Пенка Стоева участва в конференцията с доклад на тема: “Локални метеорологични изменения по време на пълното слънчево затъмнение на 29 март 2006 г., наблюдавано от Турция”. (бел. ред.)
² На взаимовръзките между слънчевата активност, Земята и цивилизацията е посветена статията на Ал. Стоев, публикувана в бр. 2-3/2005 на сп. “Обучението по география” (с. 4-14). (бел. ред.)

---

Бел. ред. Темата за глобалното затопляне на климата стана много популярна и освен има екологически, има вече широки политически и социално-икономически измерения. Същевременно редица нови данни разклащат устоите на традионни схващания, станали еко-лозунги. Напр. установена е връзка между намаляващото запрашаване на атмосферата вследствие ограниченото използване на въглища, и увеличаващият се риск от засушаване и умиране на горите в Амазония, които са критически важни за глобалната климатическа система. За опасните за живота озонови “дупки” е открито, че имат и полезна за планетата роля – те поддържат в “нормален режим” “хладилниците” на Земята и тяхното запълване би ускорило затоплянето и разтопяването на полярните ледници ...

Сп. “География `21” ще продължи да запознава своите читатели с различни становища на български и световни учени по глобалните промени на Земята. Темата е дискусионна най-вече относно ролята на човека в промените на климата. Те имат прекалено сложен генезис, свързан и с извънземни причини, което го прави още по-труден за изучаване и моделиране. Поради това всяко надценяване на човешкия фактор е неоправдано, както е неоправдано и пълното игнориране на човешката дейност. Тя, и най-вече нейните опасни и недооценени въздействия имат отрицателни последици върху адаптирането на човешкото общество към глобалните климатични и общоприродни промени и в това е най-сериозният съвременен проблем. А той е преди всичко географски, защото предполага геосистемен подход на решение. Като следствие интересът към географията ще нараства, а същевременно и обществените претенции към професионалната подготовка и отговорност на географите. Това са новите предизвикателства на 21 в. и ние трябва да бъдем готови да ги приемем ...