В началото на март в малкия курортен град в полските Карпати Криница, разположен в Бескиди Сондецки, се проведе международна конференция, посветена на вопроси от методологията и методикиката на ландшафтните изследвания.

Криница е балнеолечебен курорт и в него има няколко лечебници с различен профил, които използват минерални води с подбран състав, добивани от различна дърбочина. Курортът функционира от 18-ти в. В градчето са запазени много старинни сгради с интересна архитектура, построени в «курортен» стил през 19-ти и в началото на 20-ти век. През последните години Криница се развива като климатически и планински ски-курорт, а също и както голям център за „конферентен” и „бизнес-туризъм”.

Конференцията се проведе в хотел „Геовита”, който располага с всички необходими конферентни атрибути. Програмата включи двудневни работни заседания, а също и еднодневна екскурзия в Лемковщина – своеобразен в етническо отношение планински район в полските Бескиди. След работните заседания участниците имаха възможност да опознаят града (с пешеходни разходки и с дилижанси), а също да поседят край огън, слушайки песни на гуралите (карпатските планинци).

Организатори на конференцията бяха Комисията по културния ландшафт на полското географско общество и Факултетът по науки за Земята на Силезийския университет (Сосновец). Научният комитет възглавиха учени, представящи различни страни и институти – Полската академия на науките (Й. Плит), Варшавския университет (Ф. Плит), Силезския университет (Я. Яня и В. Андрейчук), Кракувския технологически университет (А. Бем), Руската академия на науките (В. Снитко) и Харковския университет (А. Ковальов). Преди конференцията бяха издадени тезиси на докладите и пътеводител на екскурзията. На участниците бяха раздадени публикации, касаещи изследования на културния ландшафт, а също и материали с туристическа тематика.

Освен полските изследователи на ландшафта, в конференцията взеха участие редица известни чуждестранни специалисти – ландшафтоведи, географи, ландшафтни еколози, ландшафтни архитекти и др. Сред тях бяха известни руски (В. Снитко, А. Викторов) и украински ландшафтоведи (А. Ковальов, А. Мелник), група унгарски географи начело с проф. П. Цсорба, а също млади изследователи от Румъния, Естония, Франция, Австрия и др.

Екскурзията под наслов „Ландшафтното разнообразие на региона като резултат на неговото историческо развитие” беше подготвена и осъществена от М. Петшак, географ от Ягелонския университет в Кракув. Районът на екскурзията – Лемковщина, е расположен източно от Криница. От най-дълбока древност той е населен от лемките – планинска народност, родствена по обичаи и език на украинските гуцули. Лемките изповядват православиe – в неговия „чист” и гръцко-католически клон. С вероизповеданието са свързани особеностите на сакралната архитектура в тази територия. В най-ярка форма тя е представена чрез дървените църкви от 16-19-ти в., в архитектурата на които се съчетават православни атрибути и „карпатски” църковен стил. В културния ландшафт като в огледало се отразяват и други особености на социално-историческото развитие на региона. През него през различни епохи като „валяк” са минавали войските на западните метрополии и източните империи, оставяйки след себе си международни гробища. Днес обликът на културния ландшафт на тази территория се определя от набиращите сила рекреация (на базата на многобройните находища на лечебни минерални води) и туризъм.

В съдържателен план тематиката на докладите пред конференцията обхващаше три аспекта на ландшафтните изследования: теоретико-методологически, практически и регионален. Първият ден на конференцията беше посветен на въпроси от теорията и методологията на науката за ландшафта. А. Ковальов (Украйна) представи своето виждане за ландшафта като организация на рисунката на земната повърхност. По негово мнение, в разбирането за ландшафта трябва да се върнем към изворите – към неговата пейзажна трактовка, разграничаваща се от понятието „геокомплекс”. А. Бем (Полша) в своя доклад обърна внимание на ландшафтно-архитектурните аспекти на усвояване на ландшафта - «между теорията и практиката». В. Андрейчук (Полша-Украйна) се опита да определи мястото и задачите на географията на съвременния етап, оттласквайки се от «макроеволюционната» концепция, базирана на представите на Т. де Шарден и В. Вернадски за биосфера-ноосферата. Ф. Плит (Полша), анализирайки „ландшафта на европейската цивилизация”, съсредоточи своето внимание на неговите главни признаци. А. Викторов (Русия) разкри основните положения и методическите особености на математическия анализ на морфологията на ландшафта. С. Шабо и П. Сорба (Унгария) обърнаха внимание на ландшафтните признаци-качества, които трябва да се вземат под особено внимение при стопанското усвояване и картирането на ландшафта.

Докладът на Л. Менадир (Франция) беше посветен на ландшафтната иконография – отразяване на естествените признаци на ландшафта, на пейзажа в социално-икономическата дейност на човека и в частност – при производството на френския кашкавал. У. Мига-Пентек (Полша) анализира особеностите на традиционните и съвременните подходи при изучаването на културния ландшафт. Я. Лира (Естония) представи ландшафта като главна организация-среда, съдържателен фон, на който трябва де се разглеждат въпросите за биоразнообразието на территорията. А. Майхровска (Полша) обърна внимание на важността на историческия подход при изучаването на ландшафта. С. Бернат и В. Каламуцка (Полша) се опитаха да обосноват нова категория ландшафтни изследвания – на опитния ландшафт, и нейната роля при изучаването на културния ландшафт и качествата на живота на човека в него.

Докладите от втория ден имаха по-частен, тесноспециализиран характер и най-общо касаеха методиките на ландшафтните изследования (в т.ч. с използване на теоинформационните технологии) за различни цели – стопански, природозащитни, «културноландшафтни», туристически, рекреационни, а също и въпроси за ландшафтната типология и за възприятието на ландшафта.

Освен докладите бяха представени и няколко постера, предимно на млади ландшафтоведи. В конференцията взеха участие повече от 50 специалисти от 7 страни. Независимо от сравнително малкия брой участници, конференцията беше интересна, интердисциплинарна (география, ландшафтознание, ландшафтна архитектура) и многоаспектна (методология, теория, практика, регионализъм). Като резултат, до края на годината ще бъдат публикувани два тома научни доклади: Методология на ландшафтните изследвания и Методика на ландшафтните изследвания – и двата на английски език.

---

Бел. на ред. Както беше обявено в сайта на списанието (рубриката „Новини”), „География ‘21” е медиен партньор на конференцията и в следващите броеве ще бъдат публикувани в превод на български език подбрани доклади от научния форум в Полша.