Уважаема редакция,

Повод за тези редове е едно случайно запознанство в булевардно кафе в Шумен. Станах неволен свидетел на разговор между току-що завършили ученици в нормално градско училище. Запознахме се и наред с тривиалните въпроси помолих едно от момчетата да изреди 10 европейски столици . . . Какво беше учудването ми, когато то стигна едва до 5-6. На въпроса какво правят в час по география, отговорът беше: „Говорим за секс и мода”!!!

Малко по-късно, в упражненията, които водя в Шуменския университет, зададох същия въпрос на студентите. Резултатът беше по-добър, но също толкова смущаващ. Как тогава да преподаваш за брутен вътрешен продукт, теории за локализация, глобализация, като липсват съществени начални географски познания? Естествено, нека не слагаме всички под общ знаменател.

Бих искал чрез сп. “География `21” да провокираме дискусия по много актуалната тема: Как и колко добре са подготвени учениците и техните преподаватели за предизвикателствата на географската наука. Какво точно имам предвид? Знанията на учениците в голяма степен зависят от тяхната семейна и приятелска среда, но са и функция от подготвеността на преподавателите и начините им да преподават. Не може ученикът да научи колко е сегашната мощност на АЕЦ „Козлодуй” (визирам урока за „Енергетика на България” в 10-ти кл.), когато в тетрадката му е записана цифра от 3760 мегавата, а учителят по география дава данни от 2001 г. При това положение подготовката на ученика за кандидатстудентския изпит по география неизбежно ще мине през частни уроци...

През моя сравнително кратък път на университетски преподавател не е имало случаи учители от средното училище да дойдат в университета и да поискат среща с нас, преподавателите, и да попитат за новите аспекти в географията (данни за производства, теоретични постановки и др.). Тотално се къса връзката между завършилите университета бъдещи учители с техните преподаватели. В интерес на истината, и от наша страна не е инициирана подобна среща, дискусия или както искате го наречете. А учениците – кой ги обединява в някакви формални или неформални сдружения? Ученическите географски дружества са мит, а географските дружества по градове (доколкото все още функционират) не правят нищо за повишаване интереса на младите към географската наука. Тогава кому е нужно подобно професионално дружество? За да показва някаква елитарност или ... Днес има много повече нови възможности за финансиране на конференции, фестивали, продължаващо обучение, изграждане на дружества и т.н.
Ето защо предлагам да дискутираме възможността за:

• Ежегодни или срочни срещи по места на учители по география и преподаватели от университети, на които да се представят новите виждания в географската наука. Присъствалите на тях учители да получават точки, така както лекарите, които посещават семинари и конференции през годината.
• За учителите в елитните гимназии да се въведе срок на придобиване на ПКС, но това да не е свързано с необходимостта те да отделят средства от оскъдните си лични бюджети.
• Да се обединят библиотеките (фондовете им) в местния университет, училищата и читалищата. Все по-невъзможно става всяко учреждение да отделя собствени средства за едно и също издание при сегашната финансова криза в средното училище. Всеки учител да има достъп до най-новите издания, напр. получаваните от университета. Едва ли задължителната библиотечна такса би била голяма финансова бариера. Същевременно библиотеките да изготвят бюлетини за новопостъпилите заглавия.
• Да се засили контролът от страна на инспекторатите относно продължаващото обучение на учителите. Моята справка в ДИПКУ – Варна показа, че за 2007 г. само 2-ма – 3-ма учители са придобили 1-ви ПКС;
• Назначаването с постоянни трудови договори да не означава априори сигурност в работата, особено за елитните гимназии, където научността в преподаването трябва да е на по-високо равнище.
• Да започне изграждането на ученически географски дружества по места.

В заключение, пишещият тези редове също носи своята отговорност за негативните процеси в географското образование. Бих бил щастлив на получа отзиви за изказаното мнение и направените предложения и от учениците – читатели на сп. „География `21”.