Ако прекарвате почивката си в Мармарис или някъде в югозападната част на Турция, един от задължителните обекти, които трябва да се видят, е Памук кале с древния град Хиераполис. Те са на около 225 км от Мармарис и могат да бъдат посетени в рамките на еднодневна екскурзия. Пътуването с автобус трае около 3 часа по красиви планински местности от веригата на Таврос. След спускане се достига до град Денизли, основен текстилен център на Турция. Градът има население около 400 000 души и е прочут с производството на кърпи и хавлии. Памук кале (“крепост от памук”) е само на 22 км север-североизточно от града и със своята блестяща белота се откроява много ясно на хоризонта.

През 1765 г. англичанинът Ричард Чандлър пресича Мала Азия и забелязва Памуккале като белеещ се в далечината склон. Когато го приближил, той “съзира с удивление... огромна замръзнала каскада с вълниста повърхност, сякаш водата изведнъж е застинала или е била внезапно вкаменена в стремителния си път”. Същото чувство на удивление изпитват и съвременните посетители на Памук кале. То е разположено в северните склонове на широката 6 км долина на Куруксу (Curuksu), приток на Мендерес (Menderes). Надморската височина е около 400-500 м, като на север при вр. Cokelez се повишава до 1840 м. Травертиновите тераси лежат в неговото подножие, като най-високата им час е на ок. 200 м. над Куруксу. Травертиновият комплекс е формиран между селата Памуккале (Pamukkale) и Карахаит (Karahayit) и заема територия с дължина 2,5 км и ширина 0,5 км.

С голяма популярност вече няколко хилядолетия се ползват минералните извори, които са и причина за образуването на цялата тази белоснежна каменна красота. От древни времена при изворите е оформен басейн. Според легендите водите му подмладяват с 10 години и не случайно в него Клеопатра е поддържала своята красота. Въпреки високата входна такса, и днес има достатъчно желаещи за потапяне в басейна, който носи нейното име. В геоложко отношение районът на Памук кале попада в разломната тектонска зона на р. Меандерес, към която са привързани многочислени горещи гейзери и извори. Изворите на Памук кале се формират в структура, изградена от няколко карбонатни пласта с различна възраст – палеозойски мрамори, мезозойски кристалинен варовик, плиоценски варовици и кватернерен травертин. Отделни слоеве от мергели и пясъчници действат като водоупори за подземните води и ги отвеждат към повърхността. Водната система на изворите има два подхранващи източника – подземни термални води и атмосферни валежи, които на определена дълбочина се смесват и определят физико-химичните свойства на изворната вода. Тя е преситен разтвор вследствие смесването на горещите минерални с по-хладните валежни води, поради което разливайки се по склона губи разтворения във водата СО₂ и утаява травертин. Съставът му е в зависимост от изворната вода, в която преобладава калций, магнезий, бикарбонати и сулфати. Съдържанието на разтворения във водата СО₂ е много високо, което се дължи и на активна магматична дейност в дълбочина¹.


Изворите са концентрирани в приразломните участъци в релефа и са локализирани в 3 участъка. Всяка секунда от тях се изливат по 250 литра вода със средна температура 35-370С, която отделя по 550 грама травертин. Той формира причудливи по форма слоеве, които се спускат по склоновете като застинал искрящобял каменен водопад (вж. IV корица). Някои от образуванията му наподобяват сталактити, други формират причудливи каскадни травертинови езерца, пълни с естествено топла вода. С травертинови инкрустации се покрива всичко по пътя на водата, вкл. растенията (“вкаменени цветя”). Травертиновата “лава” постепенно погребва и част от археологическите паметници, попаднали на нейния път (вж. горната фигура). Целият този удивителен комплекс е като декор на пещера, само че без свод, под открито небе.

Травертиновите натрупвания имат площ от 10 км² и са с дебелина до 110 м. Долната им възрастова граница е от 800 000 до 1100 000 години, което ще рече, че характерният за Памук кале травертинов ландшафт е започнал своето образуване през късния плейстоцен от кватернера. Неговото величие и красота го превръщат в едно от чудесата на света (според някои “осмото”), защитено от ЮНЕСКО през 1988 г. и включено в Списъка на световното културно и природно наследство (World’s cultural and natural inheritance) като Национален парк “Хиераполис-Памук кале” ( National Park “Hierapolis-Pamukkale”).


До намесата на ЮНЕСКО атракцията Памук кале е обект за хищническа туристическа експлоатация, без мерки за опазване. Над изворите построили няколко хотела с басейни, пълнени от водите им. Същевременно всички отпадни води се стичали по травертиновата каскада и постепенно променили искрящобелия цвят на травертина в жълто-кафяв. Бил прокарани път през естествените басейни, по който посетителите обикаляли (даже с мотори!) и се къпели в травертиновите езерца със сапуни и шампоани. През 1969 г. със съдействието на американската Агенция за международно развитие (US Agency for International Development) е подготвен план за управление на територията, предложена за национален парк, но едва след като ЮНЕСКО насочва вниманието си към комплекса на Памук кале, нещата бързо се променят към възстановяване на първоначалния естествен вид. Построените хотели са разрушени. Оцветените участъци от каскадата са осушени със специални дренажи, за да избелеят естествено от слънцето. За туристите са създадени изкуствени басейни по протежение на достъпния път за посещения. Забранено е ходенето по травертиновите образувания с обувки (то става само с боси крака и е много приятно). Очаква се травертиновият комплекс временно да бъде и затворен за посещения (за 5 години) с цел възстановяване от туристическото претоварване.

Памук кале е “създал” и друга световно известна туристическа атракция - Хиераполис – древният град на лечебните води.
Името му на древногръцки означава “свещен град”. Основан е вероятно в началото на 2 в. пр.н.е. като балнеолечебен център. Градът е именован в чест на Хиера, жена на Телефос, син на Херкулес. През 190 г. пр.н.е. Хиераполис е предаден от римляните на царя на Пергам Юменес II. През 133 г. пр.н.е. градът отново влиза в границите на Римската империя. Първите два века от нашата ера бележат най-важните моменти от историята на града. На два пъти – през 17 г. и през 60 г. той е разрушаван от силни земетресения, като след второто не остава здрава сграда. По нареждане на император Нерон градът е построен отново на същото място – по-голям и по-великолепен, с широки улици, театър, обществени къпални и къщи, снабдени с топла вода, която минавала по специална канализация. Големият амфитеатър е изграден през 129 г. в чест на посещението на император Адриан. По това време е и разцветът на града, който се оформя като най-важният балнеолечебен център на Римската империя. Хиляди идват да се лекуват тук, което предизвиква бум в строителството. Построени са терми, гимназиум, няколко храма, главна улица с колонади, фонтани с минерална вода.

Населението достига 100 000 души. Извън градските стени е разположено просторно гробище с 1200 масивни и богато украсени гробници. Те свидетелстват, че и много знатни римляни са посещавали Хиераполис в търсене на лек, но не успели да го намерят. Последното императорско посещение в града е през 370 г. След това Хиераполис остава в пределите на Византия, като продължава да има важно значение. През VІІ в. градът е опустошен от персите и от поредното земетресение. Следва бавно възстановяване, но през ХІІ в. попада във владение на селджукските турци и към края на ХІV в. е напуснат от последните си жители. През 1534 г. поредното земетресение унищожава окончателно града.

Археологическите паметници на Хиераполис стават достояние след продължителни разкопки на италиански археолози, започнали още през 1957 г. Все още старият град не е разкрит изцяло, но най-мащабна постройка несъмнено е бил амфитеатърът. Той е имал капацитетът 15 000 седящи места, разположени на общо 45 реда. До наши дни са оцелели само 30 реда. През 352 г. съоръжението е преустроено с възможност за водни представления. Интерес представляват и римските къпални (час от тях превърната сега в археологически музей) и главната улица на града, дълга 1500 м и широка 13,5 м. Тя е ориентирана в посока север-юг и е започвала и завършвала с арки с колони.



В „сянката” на Памук кале и само на 5 кл от него – край с. Карахаит, се намира друг удивителен природен феномен – яркочервена травертинова каскада, формирана от горещите води (над 600С) на 3 минерални извора. Според легендата, описана от древния географ и историк Страбон, пещерата при единия от изворите отделя силни зловония (“дихания на зли духове”), способни да убият бик. “Червената вода”, както е известен сред местните хора комплексът, предлага не само удивителни пейзажи, особено при изгрев и при залез, но и горещи травертинови вани на открито — някои от тях са с температура на водата 57⁰С! (Бел. ред.)