Поредната VI-та международна олимпиада по география се проведе в Бризбейн, Австралия от 26 юни до 3 юли 2006 г. В това престижно международно състезание за ученици участваха представители от 23 страни. Според регламента (вж. бр. 1/2004 на сп. „Обучението по география“) всеки отбор включва четирима състезатели-ученици и двама ръководители. Поради ограничените финансови възможности на МОН единствено нашата страна бе представена с един ръководител, което доста затрудни организаторите.

Нашият отбор бе съставен от участници в националната олимпиада по география, които допълнително държаха изпит и по владеене на английски език – задължително условие по регламент за участие в международните олимпиади. В състава на отбора, ръководен от доц. д-р Румен Пенин от СУ „Св. Кл. Охридски“, бяха включени:

Ивац Георгиев – НПМГ – гр. София;
Благой Проданов – Английска гимназия – гр. Пловдив;
Васил Стоицев – Математическа гимназия „Гео Милев” – гр. Плевен;
Виктор Чаушев – НПМГ – гр. София.

Състезанието
Състезанието се проведе в едно от представителните училища в Бризбейн (Grammary shcool), което се намира в центъра на града. Отборите бяха настанени в общежитията на училището и разполагаха с добра база за подготовка, работа и почивка.

Откриването на състезанието стана в официалната зала на училището, където освен всички отбори присъстваха и гости от градската управа и от ръководството на щата Куинслънд. Олимпиадата бе открита официално от организаторите от Холандия и от държавата-домакин Австралия. Специално приветствие поднесе и представител на местното население – аборигените – той изпълни традиционни мелодии на специфични народни инструменти.

Програмата на състезанието беше изцяло на английски език и включваше три етапа: общогеографски тест, практическа работа в две части и мултимедиен тест. Резултатите от етапите не се съобщават по време на състезанието, а се обобщават в последния ден. Състезанието е индивидуално, а не отборно, което изисква пълна мобилизация на всеки участник в него.

Първият ден на олимпиадата включваше общообразователен тест, носещ около 40 % от общия брой на присъжданите точки. В него бяха включени въпроси, свързани с климата, водните русурси на Земята, проблеми на населението. Времето за изпълнение на теста е 2 ч. и 30 мин. за отборите с майчен език – английски и 3 ч. за останалите отбори.

През втория и третия ден участниците трябваше да извършат теренни проучвания, като в случая това беше новостроящ се квартал в Бризбейн. Задачата бе да опознаят много добре терена на застрояване, проекта за строеж на квартала, предназначението на сградите, съотношението между застроена и свободна площ и пр. Първата задача изискваше картографски умения и се състоеше в съствянето на карта на квартала със съответните сгради и зони. По втората задача трябваше да се направят изчисления по едни или други параметри, да се разиграят ситуации за бъдещото развитие на квартала и на неговите жители. Теренната работа и решаването на свързаните с нея задачи дава 40 % от общия брой точки в крайното класиране.

Третият етап от състезанието включва мултимедиен тест, целящ да разкрие зрителната памет на участниците и знанията им за различни природни и социално-икономически обекти от света. Той носи 20 % от общия брой на точките в класирането.

По време на състезанието вечерите бяха предвидени за културна програма. В специално организираната вечер на културата нашият отбор се представи достойно с изпълнение на български песни. На следващата вечер всяка страна трябваше да подготви и представи своя мултимедийна презентация с тема по избор от самите ученици. Българското участие бе подготвено от Васил Стоицев и представи природата, хората, селищата и стопанството на България на фона на най-доброто от българския фолклор. Другите участници от нашия отбор подготвиха викторина с въпроси за България и награди за останалите участници в олимпиадата.

Организаторите бяха предвидили и запознаване с природата в района на Бризбейн с посещение на националния парк Дагилера в Голямата Вододелна планина, парка за диви животни Дейвид Флей и световно известния морски курорт Голзън Кост, разположен южно от Бризбейн.

По време на екскурзиите местните колеги-географи подробно запознаваха участниците в олимпиадата с най-интересното от географията на щата Куинслънд, с неговата история и съвременно развитие.

Закриването на VI международна олимпиада по география стана в две части. Златните медали на победителите бяха връчени по време на откриването на Международната конференция на Световния географски съюз (IGU) в градската конгресна зала. Останалите награди бяха връчени на специална тържествена церемония в парламента на щата Куинслънд. С най-много отличия и крайни победители в олимпиадата са отборите на Полша, Румъния и Естония. Българският състезател Васил Стоицев бе награден с бронзов медал, което е голям успех за нашите млади географи от отбора, особено като се има предвид, че редица страни останаха въобще без отличие.

След края на състезанието всички отбори заминаха на 7-дневна екскурзия из Австралия. Изключение направи само българският отбор - поради бедност! У нас МОН не потърси възможности, а и потенциалните спонсори не откликнаха, за да завърши наистина по географски и достойно българското участие в VІ международна олимпиада. Въпреки това българските ученици за поред път показаха пред света своите големи възможности.

Българското участие в VІ международна олимпиада в Бризбейн даде възможност да обменим опит с колеги от четири континента и да се убедим, че географията е наука, разкриваща потенциала на младите хора и въоръжаваща ги със знания и умения за решаване на конкретни проблеми в различни области на живота.

Специална благодарност дължим на българското емигрантско землячество в гр. Бризбейн, които направиха реално нашето участие в олимпиадата. Те поеха четири от нощувките на отбора, организираха ни няколко екскурзии в околностите на града и през цялото време морално ни подкрепяха.

При българите в Бризбейн
Поради много причини участието на нашия отбор в това престижно състезание срещна много трудности, най-вече финансови, поради което заминаването ни беше почти пред провал. И тогава с гл.експерт по география и история в МОН г-жа Христина Маркова потърсихме съпричастност от българите живеещи в Бризбейн. С любезното съдействие на нашия посланик в Австралия – г-н Любомир Тодоров направихме контакт с новосформираното българско дружество в Бризбейн и по-точно с неговия секретар г-н Васил Василев. Реакцията бе повече от приятелска и много българска: просто пристигайте, ще решим всички проблеми на място. А това означаваше нашите сънародници да приемат членовете на отбора за 4 дни в домовете си и да се грижат за тях, тъй като разписанието на самолетите не позволяваше да долетим и отлетим точно в определените от организаторите на олимпиадата дни.

Когато след 30-часовия уморителен полет на аерогарата в Бризбейн ни посрещнаха лъчезарните усмивки на Васил и Желязко (председателят на дружеството на българите), нашите притеснения около участието в олимпиадата ни напуснаха. Веднага се отравихме към домовете на гостоприемните българи Маргарита и Петьо (съответно от Петрич и от Стара Загора), Ваня и Бранимир (от Казанлък), Желязко (от Варна) и децата му Бланш и Слай. Различни са причините и времето на емигрантството на българите в Бризбейн, но всички те с радост и желание ни приеха като скъпи гости. Следващите дни бяхме обградени с топлота и българско гостоприемство.

Аз отседнах в дома на Маргарита и Петьо, родители на четири момчета и с присъщата ми любознателност се потопих в техния бит – опитах австралийска закуска, наблюдавах какво правят австралийците, когато почиват, как прекарват времето си по време на работа и пр. В няколкото дни любезните ми домакини ми показаха всичко, което желаех, заведоха ме по любимите си места за почивка. Покрай тях се запознах със семейството и на един от старите емигранти в Бризбейн – Илия от Панчарево и с неговия син Киро и снаха му Вера от Прилеп.

Всеки от новите ми познати има свой бизнес и се е наложил с професионализма в работата си. В това се уверих от непрекъснатото звънене на телефоните на Бранимир и Желязко с поръчки за работа от целия град.

Маргарита и Ваня работят в агенция за продажби на имоти и отдавна са заели там водеща позиция. Реставраторските услуги на Киро са известни на богатите австралийци, които носят при него стари семейни мебели за обновяване. Васко работи по редица важни финансови проекти, а други наши българи са бизнесмени, преподаватели във висши учебни заведения, служители в банки, в туристическия сектор и пр.

Противно на общоприетото у нас мнение, българите в Бризбейн общуват помежду си и си помагат. Те се събират не само на националните български празници, но и на лични тържества – рожденни дни, юбилеи, както и при поява на нов член в общността или просто на „барбекю”.

Като географи, ние се заинтересувахме от природата на континента, от растенията и животните на близката Вододелна планина. Желязко жертва един работен ден и заедно с дъщеря си Бланш ни показаха ботаническата градина на града, а след това със задължителната за живота тук кола, ни отведе на 100 км навътре в националния парк „Тамборин”, за да почувстваме какво е дъждовна тропична гора.

За мен като преподавател в Софийския университет този непосредствен контакт с местната австралийска природа беше изключителен шанс – многото фотографии, които успях да направя, ще използвам с удоволствие в лекциите пред моите студенти-географи.

Сред забележителностите, с които австралийците се гордеят, е модерният и световноизвестен курорт Голдън Кост.

Тук идват на почивка хиляди гости от страната и от чужбина. Наши водачи из курорта бяха Желязко и българският студент по компютърни науки Явор. В този незабравим ден се потопихме и във водите на Тихия океан и изсъхнахме под лъчите на яркото зимно австралийско слънце – температурата на въздуха беше около 15-200С и повечето от местните хора бяха добре облечени. Но зимата е нещо относително в Бризбейн, потънал в зеленина и цветя през цялата година.

Дните на олимпиадата се изнизаха неусетно - едновременно напрегнати като на всяко състезание от такъв ранг, но и много интересни и вълнуващи както за състезателите, така и за техните ръководители. Нашият отбор имаше с какво да се гордее – бронзовия медал на Васко Стоицев е голям успех, като се има предвид, че много от страните-участнички въобще не получиха отличие. Нашият успех стана повод за истински празник и на землячество ни в Бризбейн. Вечерта след връчването на медала се събрахме над 20-30 души в дома на Ваня и Бранимир и по нашенски отпразнувахме успеха на австралийска земя. Сбирката толкова ни хареса и въодушеви, че следващата вечер беше отново празник – този път в дома на Маргарита и Петьо. С българите по български…песни, танци, но и малко носталгия ...

Бях донесъл икони за подаръци и неусетно заговорихме за нашето землячество, за неговите съвместни празници, за желанието на всички да имат свое място в Бризбейн, където да се създаде библиотека с българска литература, за построяването ако не на черква, то поне на български параклис. Другият ми подарък за тях бе шепа родна земя в дървена кутийка от Зографския манастир в Атон, където бях неотдавна. Тя стана причина в очите на повечето от събралите се наши сънородници да се появят сълзи ... Те за пореден път ме убедиха, че българите в Бризбейн, независимо от разстоянията, носят и ще носят в сърцата си България с чест и достойнство.