ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ В БЪЛГАРИЯ
България притежава значителни по площ съхранени територии - горски екосистеми от различен тип, които заемат ок. 30 % от страната, и защитени територии от различна категория. Важна роля е изиграло развитието на мрежата от защитени територии, което има почти 80-годишна история. Началото е поставено на 23.07. 1931 г. с обявяването на първия български резерват – „Горна Еленица-Силкосия” (10 266 дка) в Странджа. До 1935 г. са обявени още няколко резервата, между които „Баюви дупки”, „Дунино куче” и "Бански Суходол" (общо 770 ха) в Пирин са типични карстови територии. На 27.10.1934 г. е обявен Народен парк „Витоша” – първият в България и на Балканския полуостров и един от първите в Европа. През 1936 г. е приета и Наредба-закон за защита на родната природа.
Съгласно категоризацията, залегнала в действащия в България Закон за защитените територии (ЗЗТ, 1998 г.), в страната са обявени следните 6 категории защитени територии (ЗТ):
- Резерват (Р) – 55 с обща площ 77107,43 hа;
- Поддържан резерват (ПР) – 35 с обща площ 4510,33 hа;
- Национален парк (НП) – 3 („Рила”, „Пирин”, „Централен Балкан”, включващи в границите си 15 резервата) с обща площ 193047,9 hа (в т.ч. 23,8% резерватна);
- Природен парк (ПП) – 11 („Витоша”, „Русенски Лом”, „Сините камъни”, „Шуменско плато”, „Златни пясъци”, „Врачански Балкан”, „Странджа”, „Рилски манастир”, „Персина”, „Българка” и „Беласица”) с обща площ 218405,46 hа (включват 14 резервата с площ 5,88% от парковата);
- Защитена местност (ЗМ) – 564 с обща площ 74052,36 hа;
- Природна забележителност (ПЗ) –355с обща площ 18168,85 hа.
Общият брой на всички ЗТ е 1023 със сумарна площ ок. 5 853 км2. Но като се вземе предвид, че много от тях попадат в границите на по-големи ЗТ от друга категория, то относителният дял на ЗТ спрямо площта на България се редуцира до 4.65%.
Под защита са обявени и 1568 отделни вековни дървета.
Специално място заемат ЗТ с международно значение, които са категоризирани по определени критерии за включване в съответни списъци по силата на международни договори и споразумения: Рамсарската конвенция (11 обекта), Конвенцията за световното наследство (2 природни обекта и 7 паметника на културата) и Програмата „Човек и биосфера” (16 биосферни резервата) на Организацията за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) към ООН.
Рамсарската конвенция е в сила в България от 1976 г. В списъка на рамсарските места са включени 11 влажни зони - 9 ЗТ от различни категории и 2 комплекса, като някои са включени с разширени площи. Единичните ЗТ са от категориите ПЗ („Сребърна”, „Ибиша”, „Атанасовско езеро”) и ЗМ („Шабленско езеро”, „Дуранкулашко езеро”, „Поморийско езеро”, „Тръстикови масиви „Вая” и „Пода”), а двата комплекса включват от своя страна по няколко ЗТ от различни категории, напр. Комплекс „Беленски острови” – 2 Р, 1 ПР, 1 ЗМ и дори част от ПП, а Комплекс „Ропотамо” – 1 Р, 1 ПР, 1 ЗМ, 1 ПЗ. Всичките, като влажни зони, са същевременно и орнитологични важни места (ОВМ), включени в Корине сайт. Обща площ на Рамсарските места e 49 912, 43 ха (0,45 % от територията на страната). От тях Драгоманското блато е с карстов произход, а езерата в Р „Сребърна” и ЗМ „Дуранкулашко езеро” са с карстово подхранване.
В Списъка на Световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО от България са включени 2 природни обекта (НП „Пирин” и ПР „Сребърна”) и 7 паметника на културата (Боянска църква, Казанлъшка гробница, Мадарски конник, Несебър, Рилски манастир, Свещарска гробница и Скални църкви при с. Иваново). От тях 1 природен (НП „Пирин”) и 2 културни (Мадарски конник и Скални църкви при с. Иваново) са тясно свързани с карста. Още 13 обекта (5 природни и 8 културни) в страната отговарят на високите изисквания на ЮНЕСКО и са включени в т.нар. Индикативен списък. От тях карстови или с преобладаващи карстови територии са 4 природни (Р „Врачански карст”, ПП „Русенски Лом”, ЗМ „Побитите камъни” и НП „Централен Балкан) и 1 културен (Пещерата Магура).
По Програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО в България са обявени 16 биосферни резервата с обща площ 34 500 ха, някои от които попадат в границите на НП: в „Рила” – 2 („Парангалица” и „Маричини езера”, част от „Централен Рилски резерват”), в „Пирин” – 1 („Баюви дупки – Джинджирица”), в „Централен Балкан” – 4 („Боатин”, „Царичина”, „Стенето”, „Джендема” - „Бяла река”,), на ПП: във „Витоша” – 1 („Бистришко бранище”), в „Странджа” – 1 („Узунбоджак” - „Лопушна”), а останалите 8 са самостоятелни („Алиботуш” - „Славянка”, „Дупката”, „Мантарица”, „Купена”, „Червената стена”, „Камчия”, „Сребърна” и „Чупрене”). Повечето от биосферните резервати са върху карстови територии.
Следователно, общо над 40 български природни ЗТ от различните категории със сумарна площ ок. 92 000 hа са същевременно защитени и по силата на международните конвенции и програми и със своите 16 % от цялата защитена територия в страната, са доказателство за високата им консервационна стойност и в глобален мащаб.
Същевременно националните паркове „Рила” и „Централен Балкан” са включени и в Европейската мрежа „ПАН Паркове”.
В рамките на ЕС по силата на две директиви (за опазване на дивите птици, и на местообитанията на дивата флора и фауна, известни като Директива за птиците и Директива за хабитатите) в България се създава и Европейска екологична мрежа „НАТУРА 2000”. С Решения на Министерския съвет (МС) са определени 119 защитени зони за опазване на птиците (22,7 % от площта на страната) и 234 защитени зони за опазване на местообитанията (30,0%). Това са общо 340 защитени зони от Натура 2000, покриващи 34,4 % от територията на страната (границите на 13 зони по двете Директиви съвпадат).
За допълнителна информация:
Регистър на ЗТ в България: http://eea.government.bg/zpo/en/index.jsp
МОСВ: http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=182
